липсата на достатъчно средства основателна причина ли са .......

Моят мъж е амбициозен,но за сега е в застой.Развитие има откакто съм бременна.
Но основното - поне за мен е ,отношението му към мен.Виждала съм какви ле не случаи и определено е по-добре да се лиша от почивка или от скъпи обувки и дрехи/които така или иначе ще изхвърля на другия сезон/,отколкото да ги имам,но да ям бой като магаре,или да сервирам на любовницата му.

Покрива напълно и моето мнение, при това съм го и преживяла същото. С малката разлика, че живеехме под наем, тогава даже нямахме и никаква кола, та било то и раздрънкана, но пък вече имаше бебе  То пък имаше нахалството да иска да яде  , че пък се и роди хронично болно и трябваха пари за скъпо лечение, а аз в майчинство, непрекъснато по болници с детето, не мога да работя като луда да печеля и пари за семейството, какво нахалство и безотговорност от моя страна. Таткото излезе от положението с "ми толкова са ни възможностите, всеки се простира според чергата си" и не си мръдна д-то да си потърси по-добре платена работа. Устройваше го посредствена заплата и леката твърде лежерна работа. Поради тези причини, работих да последния ден от бременността по 12 часа всеки ден - давах дежурства, не от любов към работата, а за да получа двойна заплата, че трябва наем да се плаща, а и за бебето трябва подготовка. През това време той си се прибираше в 17 часа и си пиеше кафенцето пред ТВ. Излишно е да казвам, че не пипваше и никаква домакинска рaбoта, защото това не били задължения за мъже. А кои са тогава задълженията им?  Както и да е. В един момент, положението с парите стана нетърпимо и малко по малко започнах да вземам работа за в къщи (добре че беше възможно)  и чаках детето да заспи, за да работя нощем за допълнителни пари, докато муньото сладко си спинка до детенце. Това продължи няколко години. Аз будалата, все чаках да се намери работа и за него. Никакви изгледи за промяна - все няма работа като за него, все недооценен, всичко му е тежко и натоварващо... Дори му намерих и работа в чужбина, след като тук няма подходяща такава за него и не му плащали, поне там щяха да му плащат добре. Отговорът му - който иска да заминава, тук си му било екстра.... Така когато друг поема всички негативи, а ти си ползваш само позитивите е удобно, ама много удобно и комфортно и никой не е толкова луд да си разваля рахата.  В един момент си зададох въпроса аз какво съм и той за какво ми е? И се разделихме. Сега съжалявам само за това, че не го изритах много по-рано, ама любовта е сляпа. Който не го е преживял, трудно ще го разбере. Едно е човек да има временни затруднения в определен период от живота си и да си струва да му помогнеш и да го подкрепиш, друго е такъв да си му е манталитета. Такива хора не се променят никога. Че и травмират съпругите си и това държи влага дълго време... По-късно срещнах свестен и отговорен човек и сега се чудя с какъв акъл преди съм търпяла всичко това.
И друго - не е вярно, че човек без образование не може да печели добре. По-скоро е обратното. Имам съсед, завършил е само 7-ми клас, не блести с особен интелект, но започна работа в строителството, стана майстор на парно и ВиК, еми сега не си знае парите, затрупан е с поръчки, цените са му убийствени и пак стои опашка за него, хората го чакат, ама успя да си построи и къща, грижи се за семейството си и в къщи нищо не им липсва - обзавеждане, коли, почивки и т.н. И всичко сам постигна, така че, работа има за всеки. В строителството се вземат много добри пари, не вярвам някой да го върне ако отиде да пита за работа. Ама то се иска и желание, а и да не го мързи човек също е важно. Иначе на крива ракета, космоса и е виновен. Не е геройство една жена хем да е съпруга и майка, хем да се прави на мъж. За какво тогава и е съпруг? За украса ли? И пак казвам -  който не го е преживял, трудно ще го разбере. Иначе приказките за вечната любов и колко всички сме духовни и нематериални са супер, ама в романите, в реалния живот всичко е малко по-различно. Към авторката - той няма да се промени, помисли си дали ти можеш да го приемеш такъв, какъвто е и да поемеш финансовото осигуряване на семейството сама. Ако няма да можеш - напусни човека и го остави да си намери някоя като него и да си живее щастливо, а ти си следвай своя път. Така ще си спестиш взаимните обвинения и ще е по-добре и за двамата. Не е престъпление да искаш от живота нещо повече и за себе си.

Зависи ,какво разбираш под липса на парични средства......?

Имах такава връзка и то дългогодишна-до никъде не доведе. Ако една връзка не те кара да се чувстваш щастлива и удовлетворена,по добре я прекрати и продължи напред. Не е въпросът в парите- а в разминаването на целите и приоритетите.  По-добре си намери някой,който разсъждава като теб/няма да коментирам дали е правилно или не/ и остави момчето да си намери подходяща жена която ще го приема такъв какъвто е .
Двама души се обичат истински не когато се гледат един друг в очите,а когато гледат заедно в една посока!

Труден въпрос наистина 
Аз също смятам че такива връзки са неперспективни, освен ако ти наистина не успееш да си намериш по- добре платена работа и не запушиш дупките в семейния бюджет. Доколкото разбрах за теб единствения проблем е безпаричието и не толкова кой изкарва повече пари, така ли?
Според мен по- големия проблем идва от нежеланието и липсата на хъс и амбиция в приятеля ти да промени нещата, да започне да си търси друга работа или втора такава. Не знам откъде сте, но ако не сте от София, възможностите да го направи са по -малки. Според мен трябва да говориш с него какво е способен той да направи и дали иска да го направи.

Първо,според мен трябва да разбереш какви са точно амбициите ти.
Имаш ли някаква поставена цел,която да преследваш? Споделяла ли си я с приятеля си? Или просто чакаш той да даде идеите?
После, ти най-добре познаваш мъжа си. Казваш,че е с прекрасен характер,както виждам е и работлив.Прецени сама за себе си дали ще ти е приятно да продължаваш да живееш с него,като ще трябва да си даваш сметка,че не всичко можете да си позволите,но ще си спокойна,че утре няма да те пребие заради някоя незимита чиния или ще си по-щастлива да живееш с някой,която може би е висшист,не е работник,не е много ясно какво работи,но все пак може да ти осигурява пари за всяка прищявка? Имай предвид,че има и богати хора,които са доста стиснати...да не говорим,че има и такива богати хора,които са егоисти,и макар да имате пари за много неща, в един момент може да се окаже,че не им е приятно да се виждаш със страите си приятели поради някакви си там техни мноого особени причини.
Това,че не е висшит до каква степен е важно за теб?
Та аз познавам хора с по 3 висшета,които са безработни.Вярно,умни хора,но мързеливи,или може би твърде горди ,за да работят примерно на строеж или във цеха на някоя фабрика.
Също трябва да си изясниш какво означава "достатъчно средства", дали става въпрос за елементарни нужди,или за разни глезотийки,от които не ти се иска да се лишиш.
И най-накрая разбери дали наистина го обичаш. Ама наистина наистина! Друго не мога да те посъветвам. Избора си е изцяло твой,дано да избереш правилния път,по който да вървиш.

Като е златен,но с малки възможности,а пък се и обичате,а ти можеш да растеш професионално-направи го ти.А относно вишист или не-едва ли си го разбрала сега това за растежа и това,че той не е такъв,друг е въпроса,ако е златен,но от тези ,които все трябва някой да ги ръчка-това е загубена кауза,след време ръчкането не помага.А относно желанието за по-добър живот-кой не иска такъв,с тази разлика,че някои се трудят за да го получат,а други чакат да им падне от небето.А и какво те топли,ако ти осигури висок стандарт,но иначе не те забелязва или по-лошо:тормози те по всякакъв начин?Но все си мисля,че всичко зависи от това до колко се обичате,за да направите компромис един за друг.

когато човек внася промени в начина на мислене, може да се променят някои неща в живота...
http://www.books.bg/book.php3?ISBN=9548890194

[/quote]
 И аз мисля , че това че иска по висок стандарт на живот не е повод за разстрел (на авторката)!
И това че баща и е могъл  преди това да и осигури много приоритети вкл. и повечко пари мисля че не е проблем,  защото всяка от вас ако има възможност ще даде всичко за детето си било то и много пари !!!

Без средства колкото и да се обичате връзката ще се разпадне рано или късно. Вие и сега доколкото прочетох се лишавате от доста неща, а замисляш ли се ако се появи  и бебче какво се случва тогава?
Може много комерсиално да звуча, но моето мнение е, че само любов не стига за едно добро и щастливо семейство. Трябват и пари, достатъчно, за да стигат за повечето ни нужни неща.

Авторката не ми отговори за какво не и стигат средства и какво за нея е липса на добри доходи?

когато аз забременях и създадохме семейство - съпруга ми беше държ.служител (с ниска заплата), а аз студентка без доходи (и без майчинство). така живяхме 2 години, беше много трудно. но през цялото време аз знаех, че е временно - мъжа ми е работлив и много кадърен, беше ми ясно, че като поотрасне детето ще си смени работата и нещата ще се оправят. така и стана.

защо го казвам - на мъжете им личи дали са готованковци, лентяи, които обичат да спят пред  тв събота и неделя. и им е изгодно да вземат що-годе нормална заплата. за такъв няма да се омъжа никога, да причина е за раздяла.
правех си сметката аз, взех си беден в момента мъж, но отговорен. като човек минал през двете страни на въпроса (семейство с малко и семейство с достатъчно пари) казвам, че с пари е много по-лесно. не искам да си правя сметка какво пазарувам, да си разделям разходите. 

да се отиде на почивка веднъж годишно и да можеш да си позволиш да излезеш на ресторант поне веднъж седмично, както и да си купиш дреха/козметика всеки месец без да се притесняваш, че няма да имаш за друго - смятам за нормален минимум. няма да живея с мъж, който не може да ми осигури това.

Много вярно