липсата на достатъчно средства основателна причина ли са .......

Прочетох първата и последна страница. Достатъчно, за да се начета на възвишени постове, от надраснали себе си и материалното, девойки и жени, залагащи само на любовта, ако ще и да е на "гол г**" 

Сори, не вярвам, на всичките тези басни.  Да, "Дупе знае и 2 и 200", ама всяко дупе се стреми към 200  ! И никое не е доволно с 2. Или поне не на 30 години и в навечерието на създаване на семейство и деца. Така че не виджам какво корите момичето, че е честно и си признава, какво го мъчи.  Разбира се, че може да обича такъв човек, но не толкова умопомрачено, както на 18 например, когато едно одеало и звездно небе са достатъчни.  И, разбира се, че средата се определя от статуса, т.е. от средствата, в следствие какво може или не човек да си позволи на развлечения заедно с приятелите, така че това приятелство да се поддържа на общи интереси и прекарано време. Ако човек не може, и е принуден да си стои в къщи, рано или късно усамотява, защото и най-добрите приятели не са длъжни да се лишават и те, за да поддържат едно приятелство.

Пък и най-важното е останало незабелязано, в онзи пръв постинг на авторката. А именно думите й, че не "вижда перспектива" в човека. Според мен всяка която въпреки това, слага розовите очила и се осланя само на чувствата е 100 пъти по-безперспективна и глупава "женска"  Примера даден с някави баба и дядо от времето на бомбандировките е смешен.  Какво повече да каже на него човек, освен "времената са били други"....очаквания, консума, нагласата, а и жените също  .

Но, в крайна сметка се радвам, че нещата при авторката са се уредили, поне за сега.    Въпроса е какво ще стане, когато тя спре работа по майчинство  Дано на приятелят, бъдещ съпруг, да се отворят не само нови перспективи, а и най-важното, той да суумее да ги реализира. Иначе проблема ще си остане, но тогава ще е доста по-сериозен. 

В този подфорум чета редовно, но рядко пиша. Даже почти не пиша. Но това, което си написала ти ме изуми. Ти какво искаш от човека? Той с право ти е казал "Да краде ли искаш?". Той си изкарва, толкова, колкото може. Дай да го убием сега, за това, че не може да изкарва толкова много пари, за да не можеш ти да се лишаваш от нещата с които си свикнала. Всеки живее според чергата си! Щом нямаш достатъчно средства да излизаш всяка вечер на вечеря с приятелите си, които са те изоставили, защото не си на тяхното ниво, няма да го правиш. Щом нямаш пари за скъпи дрешки, ще си купуваш евтини.  А щом не обичаш мъжа си, го остави. Поне няма да го мъчиш. Не му блазе на мъжа ти. Ако бях на негоо място с такава жена- "МАНИАЧКА НА ПАРИ" щях да се побъркам. Сериозно. Любовта не се купува, не се продава, а се подарява!!!! За теб любовта няма толкова голяма стойност, както парите май, а?

Много се съмнявам в качеството на богаташките деца. Е, да има и изключения! Аз също имам богати родители, но за да станат богати са минали години на лишения, спестявания и мн.труд, работа т.н. Ожених се на 22 просто по любов и сме минали и през тежки дни на безпаричие и на охолни, когато спестявах за да има бели пари за черни дни. Сори, ама знам цената на парите. Да, аз съм вишистка, даже 2 моя е със средно, но не бих го унижила, че не учил. Пък и той изкарва 3 пъти повече от мен. 1 600 лв. си е добър доход за двама души. Любовта не може да бъде условна- само при положение, че мъжа вади добри пари. Зная чудесни семейства, където жените печелят за сметка на мъжете,а те са чудесни бащи и съпрузи.

Абе жената написа, че са се оправили и не иска коментари вече по нейната тема, ама вие си продължавате.
Все някой не се е доизказал 
От къв зор я върнахте тая тема незнам.
Ако искате да си чешете езиците, си направете друга тема.

Дали наистина липсата на достатъчно средства са основателна причина за раздяла?Ами ако положението е точно обратното?
От около 8 месеца имам приятел,който е със сериозни финансови възможности.Аз самата никога не съм разполагала с такива и вероятно затова ме притеснява толкова.Приятелят ми е свикнал със скъпи заведения,хубави дрехи,почивки,а за мен това е наистина лукс.Когато излизаме с негови познати винаги се чувствам не на място,сякаш всички ме гледат и се чудят откъде ме е изровил той.Сега ще кажете ,че не е болка за умиране ,но усещам как в мен се появява едно такова чувство на несигурност,което ме изяжда отвътре.Предполагам ,че именно така се чувства и приятелят на авторката на темата и уверявам ви,не е никак приятно-да се оглеждаш непрекъснато,да те е срам от квартала ти,от работата ти,от колата ти...Тъжно е,че заможните хора рядко се замислят за унижението,което често нанасят на околните,без изобщо да съзнават.
Искам да поясня,че съм влюбена в приятеля си,той е страхотен човек...просто се замислям докога ще издържа на това самобичуване от моя страна и на усещането ,че съм някъде където не ми е мястото

  Съвременна Пепеляшка...

Интересно е човек да прочете и другата гледна точка.    Винаги е по-лесно, когато и двамата са от един сой, така да се каже, често обаче се случва да има сериозни разминавания.

Дали ще свикнеш?  Оооо, да!  Бъди сигурна, даже ще ти хареса. Трябва ти обаче време, да се нагодиш някак си, да приемеш, че парите не са всичко, но са едно голямо удобство, което освен че дава сигурност, ти разрешава и разни неща, които на теб днес ти изглеждат като голям лукс, за приятелят ти и неговата компания са в реда на нещата. Човек не трябва да се срамува от това че има пари и ги харчи. Обикновенно, има разбира се и случаи в които си е за "срам".  Но, доколкото разбирам, приятелят ти не е от този тип. Както и от това, че човек няма не бива да се срамува. Така че, дай си време и не умувай непрекъснато върху социалнире ви различия. Със сигурност има неща в които ти го "превъзхождаш" и с които ти го привличаш.  А и приятелят ти, ако те обича наистина, ще ти помогне в този преход. 

И още нещо, важно според мен. Забрави за унижението, когато други около теб харчат пари. Такова няма, то е само в твоята глава. Не можеш да очакваш от хора с пари да се съобразяват с теб, и да отидат - например - в кварталната шкембеджийница, наместо в изискан ресторант.  Не става просто. Така че ти си се наслаждавай и не го мисли. Както и не проявявай излишна скромност, нито пък изкуственна нахаканост. Бъди си ти! А времето и средата те ще те променят - надявам се положително - искаш или не! 

Не се тормози. След време ще свикнеш, ще се адаптираш.
И няма какво да се срамуваш от квартала и от колата си, понеже материалното имане и нямане са много променлива величина  и в никакъв случай константа. Гледай себе си и приятеля си, залягай над образованието и работата над себе си  и след време може да се окажеш по-напред от тези хора.

Нещо не ми се виждат един за друго героите на темата. Ако се оженят, тя ще има да му пили на главата цял живот колко не може да се оправя без нея, докато той си грабне шапката и си тръгне. Другият вариант е тя да го напусне в момента, в който й писне да го ръчка, защото ще си намери любовник с повече пари и власт.

Хеликаза, аз преди мнооооого години не свикнах....Късмет!

Само искам да ти споделя, че според мен ето тук е грешката ти. Трябва да се научиш, че двама души които са заедно не трябва да са командир и подчинен, а да партнюри, да са съюзници и да се допълват, да си помагат и да се подкрепят в трудностите които неминуемо съпътстват живота ни.