липсата на достатъчно средства основателна причина ли са .......

Всичко зависи от много фактори. Ако приятелят ти не е предприемчив по природа, то той няма да стане такъв, колкото и да го подтикваш. Ако теб те влече по-бляскав начин на живот, а него това не го вълнува, все някой ще трябва да прави компромиси повече от другия.

Повечето хора в началото изпитват финансови затруднения, но след няколко години определено успяват да ги преборят. Не мисли, че само мъжът ти е длъжен да прави нещо, а дали и ти не можеш нещо да промениш, за да сте по-добре

Може би трябва да си подредиш приоритетите: искаш да си богата, или искаш да си обичана?! Не мога да разбера защо смяташ, че той е длъжен да ти осигури "парички за почивки, вечери и дрешки"? Защо ти сама не направиш нещо по въпроса? От думите ти  останах с впечатлението, че мъжът е мъж, само когато изкарва много пари,  а тази максима не е направила никого щастлив.  

  Очевидно поговорката, че когато немотията влезне през вратата, любовта излиза през прозореца, не е случайно измислена. Липсата на достатъчно средства в случая е изпитание за връзката ви. Дядо ми от фабрикант е стигнал до там да лови жаби и да ги предава за да оцелеят, преживели са изселване, бомбандировка, която е сринала къщата им до основи, обаче бяха заедно с баба ми до края на дните си. В добро и в лошо. Сега всички сме едни глезени лигльовци.

Да, поста ти звучи адски неприятно.
Твоите богати приятели и стандарта на който ти си свикнала...
Ако го обичаш ще се научиш да цениш други неща, не само парите.
Ако финансовото благополучие ти е по-важно - зарежи този мъж и си намери някой богаташ

Само ти можеш да си отговориш искаш ли да си с него, въпреки тези притеснения.

Според мен повечето хора все някога са им се случвали финансови проблеми, но нали затова сме хора, да мислим как да се справим с тях. Аз не бих се притеснявала, че мъжът ми е работник, ако си живеем добре с него. Но ако теб това те тревожи - не знам, трябва да си решиш ти.

Аз през живота си не съм имала нито 1 "богато" гадже и това никога не ме е вълнувало. Парите ме интересуват, откакто имам деца.

Тези ваши приятели не са ви никакви приятели. И в най-безпаричните си периоди съм се събирала винаги с приятелите си, може да сме пиели най-евтиното вино, но пак ни е било супер.

Вие като се съберете с приятели си мерите пачките или се веселите.
Щото аз имам приятели които карат ес-класи, а имам и такива които се возят на рейсове.
И с едните и с другите се забавлявам еднакво добре.
Така че проблема явно не е в парите а в главата ти

Ако изпитваш поне малко чувства към този мъж, остави го и му дай шанс да си намери една истинска и любяща жена, а не златотърсачка като теб.
Искрено ти пожелавам да си намериш подходящата чекова книжка, за която да се омъжиш!   

Искрено се надявам, че успяваш да запазиш негодуванията за себе си и не му "набиваш канчето" за това, че заради него нямаш "парички за почивки, вечери и дрешки", или че заради него си "изпаднала" от кръга на имотните си приятели, или че е "работник", а ти - висшистка...
Няма нищо по-трагично от мъж, "смачкан" от разглезена жена, решила първоначално, че това е принцът на белия кон, а после зарязала го заради някой чичко-паричко...

Според мен трябва да решиш какво искаш. Ако държиш на предишния си живот, по-добре го напусни вместо да се измъчвате и двамата - ти, че нямаш стандарта, който искаш, той - че не е в състояние да ти го осигури.

Ако го обичаш, ще трябва да преглътнеш някои от претенциите си. Все пак физическият труд е доста ограничен като възможности - тоест, той трябва и да почива, и да се възстановява - няма как да стане да работи по 18 часа примерно, или на 3-4 места.

Така че решението си е твое.

Директно на въпроса- не липсата на средства не са основателна причина, освен ако не си търсиш целенасочено такава...
Може би трябва да си отговориш на няколко въпроса:
1. Амбициите, който имаш ти, по-големи ли са от неговите?
2. Факта, че си по-образована, пречи ли ви да общувате интелектуално?
3. Кое те дразни в неговата работа, малката заплата и липсата на преспектива, или ти се иска човека до теб да е на по-високо социално ниво, просто за да сте наравно?

Аз преди години имах сериозна връзка, която прекратих, защото моите стремежи и амбиции за развитие бяха по-големи от неговите. Любовта изчезна за мен точно в този момент, защото това, че човека до мен спира развитието си тотално на 25 години, беше основното, което ме отблъсна.
Не ставаше въпрос за пари, вечери, дрехи...
Ставаше въпрос за двама млади, в началото на съзнателния си живот, от които единия нямаше път напред-само настояще и минало.
Разделихме се, аз все още имам амбиции и продължавам да ги осъществявам малко по малко, но и намерих човека, с главно Ч, който се променя заедно с мен и вървим рамо до рамо, никой никого не гони!
Може би твоя проблем е аналогичен! Помисли добре!
Успех!

Потърси си други приятели с които да има какво да споделяте и къде да ходите заедно - т.е. от "вашата черга"

Жалко, че Сосиете Женерал засилиха
контрола в последно време, иначе бих
ти дала някои добри идеи. Не знам как
е с БНБ и ПИБ, наистина не знам. Може
би трябва да се примириш, че няма да
видиш никога Галери Лафайет, но пък
за успокоение е, че и неговите клиенти
умират един ден, а какво е после, никой
не знае. Успокой се и отиди на фризьор.

Потърси си някой от твоята среда щом ти са важни парите,има хора които никога не стават богати!Ама има и много богаташи които обедняват,не се знае,знае ли се
И а като Зевс ще ти дам за пример дядо който от заможен човек по време на комунизма разкарваше зарзават с уазка да изхранва семейството си.А баба ми не била подхващала дом.работа,щото са имали все слугини..та тези хора винаги живяха задружно и се подкрепяха,събрала ги е голяма любов!

Щом не може да превъзмогнеш липсата на пари и хъс за по-добър живот, явно трябва да търсиш други начини. Ако според теб е решение да оставиш този човек и да потърсиш някой друг, който да ти осигури всичко което ти е по вкуса давай.
Но имаш ли гаранция, че ще срещнеш такъв? Че той ще се държи човешки с теб и ще те обича, че ти ще си достоен човек в неговите очи, човек който се е разделил с някой защото не му е осигурявал достатъчно средства за да живее и общува с определен кръг от хора?
Ако твоите приятели са се отдръпнали от вас, защото нямате достатъчно средства на този етап за да излизате и живеете в разкош, то те не са ти никакви приятели.
 

ти сама се определяш като недоволна от тази връзка , независимо че човека до теб прави всичко възможно - независимо какво ти се говори , за това че в трудностите трябва да са двама и не парите са щастието в семейството , пак ще бъдеш недоволна или ако ги възприемеш тези възгледи ще бъдеш примирена , което още по - голямо бреме.Според мен събирай си багаж , прекъсвай връзката и остави човека до теб да си намери гева , която ще е щастлива с него - не бъди егоист.

Прочети внимателно Зевс и Кака Сийка и си помисли. Дано намериш висшист с много пари, но имай предвид, че той може в един момент да спре да изкарва много или да си потърси по-млада и богата. Работник - какво лошо има, ако се харесвате. Има много квалифицирани работници, стават все по-търсени и по-ценни. Никога не ми е пречело, че мъжът ми  е с 8 клас, а аз с висше, говорим си, имаме приятели. Едва ли разговорите са по-различни според дипломата/аз моята не я знам и къде е/

според мен авторката не се дразни толкова от липсата на парите,колкото от това,че половинката и иска деца без да има ясна представа как ще смогнат финансово,е как да се реши на деца при това положение!!!!

Щом и двамата работите здраво, не вярвам, как така не можеш да си купиш блузки или да идеш на фризьор? Странно е това. Да не би нещо друго да има между вас и приятелите, а да не са само парите проблема.

Някак си, докато ти четях поста ми дойде на ум поговорката - хубавите тикви парасетата ги ядат. Визирам приятелия ти като тиквата, да не си помислиш нещо. Някак си не ми е ясно как на 30 още не си си изградила приоритетите в живота? Ако са ти важни кинтите, още на 20 и няколко е трябвало да търсиш златния чичко, щото те такива ги харесват - младички.
И някак си ми стана мъчно за "златното момче", което във всички аспекти е "златно", само дето истинското злато не може да ти осигури...
И някак си също не ми е ясно, защо аджеба той трябва да ти го осигури - като имаш парични нужди - хвани се и си ги задоволи...

Да, разбирам, трудно е наистина. Дано намерите някакъв начин да се оправите, но пак казвам - един мъж не е ли предприемчив по природа, трудно ще го промениш.

Ехоооо ти що си мислиш, че някой ти е длъжен да ти осигурява нещо?
А и твоите пари къде изчезнаха, защото нали си имала висок стансарт преди това? Или и него някой ти го е поддържал?


Почвам да затоплям защо нямаш приятели 

Твоето "нормално съществуване" е в друга среда с друг тип хора. До колкото разбирам ти не можеш да се примириш с липсата им. Опитваш се да направиш компромис /да се примириш/, но същността ти се бунтува.
Ако останеш с човека, но материалното положение не стигне твоето ниво не би била удовлетворена. На 30 години човек трудно се променя.  

Но какво общо има баща ти?

Аха, именно някой друг ти е осигурявал стандарта. Я си налягай парцалите и почвай ТИ сама да изкарваш пари с висшото си или с каквото можеш да те видим тогава. Много си разглезена, много. Горкия ти приятел.

Ще ти кажа, че някак си не може "и душата в рая, и онази работа вътре"

Наистина е по-добре да сменишп момчето, докато сте млади май. Няма да забогатеете скоро може би, а на теб това ще ти се отрази зле.

Скъпа,за 11 годишен брак със съпруга ми сме ходили 2 пъти на почивка,защото имахме по-важни задачи-дете,жилище,обзавеждане,преди 2г/чак/.кола и т.н.Но сме преживели всичко заедно.И аз съм искала много неща,но не са ми били приоритет.Ето дойде време и да се поглезим-оттук нататък ще е така,но живота сме си го оправили и сме на 35г.с почти 11 годишен син/да ни е жив и здрав/.Но незнам ти с твоите 30г.за кога пробираш и мислиш за това,че няма с кого да излезеш на кръчма.Проблема е в теб,а не в приятеля ти.  Горкият.

Караш ли й се? 

Аз пък не виждам нищо лошо в това, че не й се живее с мухльо...Това е състояние на духа, и няма нищо общо с парите.

Човека не е описан като мухльо, а именно като неизкарващ достатъчно пари

Не че ще е лошо да го смени, вероятно и за двамата ще е по-добре

Жената много ясно обясни,че достатъчно  труд е положила-завършила е и висше образование,интересува се от допълнителна работа през почивните дни...Това въобще не ми звучи разглезено и лигаво.И да,ако забременее,ще излезе в майчинство и няма да има доходи известно време,т.е. ще се разчита основно на мъжът в къщата. А квартира и кредит накуп трудно се плащат + бебе Може би по-скоро се замисля за липсата на инициатива и желание за израстване. 30 години са една зряла възраст,в която човек вече се стреми да подреди живота си,да си осигури спокойствието и това на семейството.Мисля,това са нормални неща  
 na_ga, горката ти,за 11 год. 2 пъти на почивка

В твоя случай ДА.
Защото щом сега не ти дава мира тази мисъл, с времето ще стане по-зле.

 Когато съм обичала истински, последното нещо което ме е вълнувало е било дали обекта на чувствата ми ще може да ми осигури вечери по ресторанти, редовно обновяване на гардероба и подобни простотии. Според мен не си сигурна в чувствата си, да не кажа че не го и обичаш.

Да, карам се. Не е забранено в Правилата на форума. Някой трябва да и го каже. Нека първо види сама как се изкарват пари, пък после да иска от другите.

Ами ти си си отговорила на въпроса.Какво повече искаш?

Липсата на пари не са достатъчна причина за раздяла, но...
Ако няма желание и хъс за нещо - като например да осигури по-добър живот на  семейството това вече е друго....
Замисли се дали искаш да гледаш децата си в такава обстановка, защото имаш голяма отговорност пред тях, ако избереш този човек...
Прецени добре и ако решиш да го оставиш -  направи го  сега , а не след години , когато си  с деца и на доста повече години..
Сега  е твоят шанс и трябва да избираш!

Да, при ТЕБ липсата на достатъчно средства е основателна причина, за да се разделите. Мисля, че ще направиш услуга и на себе си и на приятелят си, ако го оставиш.

 
Темата си е направо абсурдна. На фона на многодетни майки, безработни такива, самотни родители и прочее дамата да ми реве за почивките и вечерите по ресторанти... Не е нормално.
Като искаш висок стандарт, направи си го. Досега баща ти те е издържал( или поне солидно подпомагал високия ти стандарт на живот), сега приятелят ти е длъжен на същото  РаботИ, ако трябва денонощно, не само събота и неделя. Изкарай си пари, забавлявай се с приятелите си и остави мъжа си на мира( гаджето). Разделете се, та поне човекът да види бял свят.

Тази тема все едно аз съм я написала.
Същата дилема. И същите притеснения - добре, обича ме момчето, уважава ме, слуша ме, тук като чета какви мъже има и как се отнасят с близките си си мисля, че съм намерила съкровището от деветата планина, но....трябва му оня ищах за динамика, нюхът на победител, искащ по-доброто и по-доброто, за да е идеален.
А най-големият ми страх е, че ще го намеря този успелият, можещият, имащият и той няма да иска деца, или ще пие (примерно).
Ох, не е лесно.
Сега в случай, че последват съвети да се хвана на работа - бачкам здраво и печеля не зле.

Поемете си дъх и издишайте бавно, медитирайки.
Облечете се в бяло ако е нужно.

Обидите са крайно нежелателни.

 Всички пият - въпросът е колко?
А когато главата ти е пълна със задачи и работа остава малко време за това
Малко са мъжете, които не биха искали дете, така че  не си измисляй предварително  черни краски

Всичко е въпрос на приоритети. Стандарта на живот или любов и любим човек? Може би не толкова опростено, но в общи линии се налага да избереш, между тези две неща. Не че ти не си го знаеш де....
Само ще вметна, че приятели, тоалети, кръчми и прочие са до входната ви врата. Вечер не тях гушваш когато заспиваш.
Важни са средствата и охолният живот, но дали са най- важните?

 Каква жена съм, ако не мога да си позволя да си купя една блузка примерно- веднъж месечно, ими да отида на фризьор
[/quote]                                                                                                                                                                                                    Мале смятай аз дето от 3 месеца не сам ходила на фризьор,от това бебе не ми остава време и финанси,ти смятай аз каква жена сам ужас.АКО мислиш,че тези неща те правят жена аз трябва да се гръмна тогава

Според мен ако една жена не се е оженила за "чековата книжка" на един мъж, и има истински чувства към него, финансовите проблеми не би трябвало да са причина за раздяла, при условие че мъжа не лежи само
вкъщи пред телевизора. Проблема според мен е по-скоро в начина по който възприемаш ситуацията, а аз не бих съжалявал за "приятели", напуснали те в следствие на твоето финансово положение.
според мен е за предпочитане да се помисли как може да промените в положителна насока сегашната ситуация, вместо да се разглежда раздялата като решение, явно човека се старае, доколкото разбирам.
А за мъжа ти вероятно също има варианти за развитие - примерно придобиване на нова квалификация, курсове, образование, нова работа. (ако според теб не е достатъчно активен в тази насока,  говори с него, покажи му реални възможности - без притискане)
А ти може да му помогнеш и като го подкрепяш, притесненията и работата на две места без почивка могат да имат сериозни последствия върху здравето.

друго, защо трябва да се отричаш от баща си, не би ли могла да преодолееш кризата в отношенията с него. зависи от случая, но се казва "блага дума железни врата отваря"

Отърви този човек от себе си, за да си намери жена, която го обича,
а ти си намери това, което ти пасва. Но, както си отбелязала сама,
току виж - от трън, та на глог, щото е по-висок.

 Както си го написала в първият пост звучи глупаво. После ще обясня защо.
  Обаче за мен  това Е причина за раздяла и то точно , докато нямам дете. И въпросът не е в парите, а в приоритетите, в мечтите, в бъдещето на евентуалното ви дете. Всеки мери с различен аршин, вашият  явно е много различен. А това е важно. Важно е да се стремите към еднакви цели.
  Да отида на почивка веднъж за 3 години и "на ресторант" (колко глупаво звучи) 2 пъти в годината не е моят живот. Не заради парите, а заради свободата да изживея отредените ми дни както намеря за добре. Под това разбирам добро образование за детето, нормални доходи, нормален дом , нормално семейство, а ако някой  счита за нормално да почиваш веднъж на 3 години, за мен не е . Ненормална е държавата ни просто.
 Ти грешиш в друго - мислиш, че нямаш нищо общо с това. Имаш. Ако ти се развиваш и той ще го прави.  Той не е глупак и е грозно да насаждаш чувство на вина - като не те устройва си иди без драми. Не е нужно да превръщаш някой в неудачник, само защото "добър живот" е понятие ,което всеки разбира посвоему. Едва ли на него му харесва да няма пари, няма човек на който да му харесва. Сигурно се измъчва и се чуди какво да направи. Ако си до него ще измисли как да имате по - добър стандарт, обаче с натякване не става. Не работи.
 Овладей си депресиите и вземи решение. Както казваш , не се срещат често свестните мъже,  средната класа вишисти няма да свършат скоро ми се струва.

~ Reza, ако ми позволиш да добавя   http://www.youtube.com/watch?v=7ggYc1FMwaU&mode=related&search=  Relaxation Video


* ... човек поне един път да прочете темата/ите ей, там горе в средата на екрана със заглавие "Зов за помощ!", може и да успее да види собствените си незначителни "желания"...

Е, добре де. На кой не му е хубаво да отиде на ресторант или да си понапазарува. И все пак за мен не е приоритетно и няма да умра ако не го правя всеки месец. Барабалекс, ако наистина обичаш някой не ти вярвам че би се разделила с него, защото няма как да осигури финанси за подобни неща.
 Всъщност тази тема потвърждава нещо, което всеки забравя в определен момент от живота си. Хората наистина са различни и не бива да бъдат съдени за това.

andream, не може да виниш човека до себе си, че не ти осигурява средства и добър живот.

 А ти  за какво си с него? Защо очкаваш само от него, от теб също се очаква. И защо си мислиш, че  само единия трябва да  допринся за щастието в семейството?!

Напротив , бих се разделила. Не говоря за глезотии всеки месец и висене по МОЛ-ове и козметици , но така описаната ситуация е бедност, която не бих търпяла.  Изключваме превземки , почивки на Малдивите, последен модел автомобил, не визирам това.
 Мъчение е да гледаш дете и да го лишаваш от дрехи, храна, добро училище, или да смята това за лукс. Не бих си го причинила, а очевидно е , че тази жена дори не е влюбена, тогава защо да си го причинява? Явно тя не може да обича неегоистично, тогава да заложи на егоизма си и той няма да я подведе. Не е щастлива - няма и да бъде, тя не обича живота си.

Да го напусна ли моя, че не може да си позволи да ми купи оная ес-класа, дето си харесах?
Ми, така де, той е длъжен да ми осигури по-добър живот

Девойче мило, добре е , че мислиш в перспектива, но малко късно си се сетила, според мен. Обичайте се и се стремете заедно да си подобрите стандарта. От юркане на приятелчето няма много да спечелиш.

Аз честно казано не останах с впечатление, че живота който и се предлага граничи с нищета и бедност. По-скоро този мъж не успява да и осигури стандарта на живот, на който е свикнала и който и е потребен.

В момента изкарвам значително повече в сравнение с периода, когато съм била свободна и не съм имала деца. Когато нямах деца, нямах и никакви средства, с които бих ги пратила в добро училище, сега имам деца и ще мога да им осигуря образованието. Означава ли това, че съм била безотоговорна, като съм ги родила, преди да натрупам авоари за бъдещето им 

Как въобще си го допуснала? Безотговорница, такава

И аз така мисля. Малко повърхностно и незряло ми звучат разсъжденията и, но ми се струва, че ще намери верния път и сама.
И не е разглезена и мързелива, просто е изискваща. Това не винаги е лошо.

Според мен е нормално на 30 човек да има повече, отколкото е имал на 25, а на 40 - повече, отколкото е имал на 30 примерно. Изключение правят наследниците на сериозни имоти и др. подобни изключения.

Иначе признавам, че и аз не бих се радвала, ако трябва вечно да търся работа на мъжа си...

Разбира се , че не. Но явно ти си уверена жена, която не е разчитала на връзката си. И си вярвала, че ще успееш, дори като си нямала нищо си вярвала, сигурна съм. А тук говорим за друго. Няма вяра. Тя разчита на връзката си само. Щом не може да се оправи с живота си и чака някой да и го оправи , значи не е това човека. И ще сгреши. Ама тя си го знае.
 Тя казва , че не може да си позволи една блузка, че не може да иде на почивка 3 години - бедност е това. Ако преди е могла , а сега не , значи върви назад.  За какво? В нейният случай си е причина за раздяла. В моят не, но аз смятам, че много неща зависят от мен и мисля , че вървя напред, а не назад, дори ако мъжът ми е в труден период, аз пак ще се оправя. С него.
 И хич, ама хич не говорим за мерцедеси. Говорим за различно виждане- тя иска едно, той друго, за него е ок, за нея не е. Ама той е много добър, да ама добротата не и е достатъчна. Само симулира пред себе си. Няма никакъв смисъл. Тя не харесва живота си, обвинява него за положението в което е , защо да не се раздели с този човек?

Когато си харесах моя мъж и се оженихме беше с малка заплата и нищо зад гърба си. Ама сега като сме му увиснали аз в майчинство, едно малко дете и още едно на път горкия много се е стреснал и само драпа нагоре. Въобще не мога да се оплача. И още нямаме 30
А за стандарта..... истината е, че едно дете струва на семейния бюджет колкото изплащане на нова кола среден клас без много екстри. А с цената на две направо бих могла и хубава кола да изплащам. Ама дай сега да нямаме деца, а коли

Янтра, ти ме разби с това сравнение деца - коли 

Не е истина просто... Това ако е бедност, не знам какви наричаш хората, които никога не са ходили на почивка. И не са си купували с месеци нови дрехи. Мизерници...

Разбира се, че е бедност.

Мдааа.Свят широк-хора всякакви.
Останах с впечатлението,че приятелят ти не е мухльо.Просто не може да ти насмогне.
Изградила си високи критерии за живота си,но мисля,че някъде нещо грешите,и двамата.
Не мога да си представя,че двама души,без дете,много работещи не могат да си позволят да излизат поне веднъж седмично,да се срещат с "приятели",да прекарват незабравими мигове с любимия човек.
На твое място,първо бих спестила от наемът.На този етап можеш да се задоволиш с нещо по-непретенциозно,за да успееш да покриеш поне 1/2 от разходите за дрешки,барове и прекрасен уикенд.От личен опит ти говоря.Живяхме няколко години под наем в таван,който дори нямаше самостоятелен санитарен възел,за да можем да спестим пари за собствено жилище без заем.Лишавахме се от най-незначителни неща на пръв поглед с ясната представа,че всяка стотинка хвърлена по дребна глезотия ни отдалечава от идеята за собствен дом.За дрешки и заведения не съм си и мечтала през този период.А сега се радвам на живота,че сме постигнали всичко сами(С Божията помощ,разбира се).Ама бачкахме като луди и НИКОГА не накарах мъж ми да се чувства непълноценен и не мрънках,че не мога без нови дрешки.А се стегнах и бачках наред с него.Но така съм възпитана,щото  баща ми почина като бях на 7 години и ние четирите деца бяхме длъжни да помагаме на майка ни.Та аз от работа не се плаша,никога не съм разчитала на богатите си гаджета преди, да ме облагодетелстват по някакъв начин,голям съм чешит в това отношение.Сега мога да си позволя всичко(в разумни граници),но пак не  чакам мъж ми да финансира прищявките ми.
Та мисълта ми е,ако много държиш да излизаш не рядко и да си купуваш всеки месец дрехи,ми направи така,че със собствени усилия да го постигнеш.
И сега съвсем по темата.
Да,основателна причина за раздялата са липсата на средства,тогава когато мъжът до теб е инертна личност,свикнал да върви по течението и няма никакво желание да промени обстоятелствата около себе си.Но тогава,когато той прави всичко възможно,а ти все не си доволна,по-добре си намери някой с твоя темперамент и заедно направете чудеса.

"2 пъти годишно на почивка в страната, не мисля че е разточително,а такова имахме само веднъж за 3 години, а е  нещо напълно нормално в днешно време! Каква жена съм, ако не мога да си позволя да си купя една блузка примерно- веднъж месечно, ими да отида на фризьор- аз не го правя, защото парички не остават"
 Защо всички говорите сякаш тя иска кой знае какво? Това са толкова дребни неща, и не говоря за финанси, а за дребни в смисъл на жалки, самият факт, че ги коментира говори колко е зле. Хора на 30 години са това , не са студенти.
На някой направи ли му впечетление темата  "Колко пари харчите на месец за храна?" ? На мен голямо. Не бих нарекла никой така, не си представяй. Аз етикети не слагам. Възпитан човек съм. И аз мога с месеци да не си купувам дрехи- на мен това не ми е важно, но ако ми е важно и не мога, значи съм бедна. Каквото и да си мисля по въпроса.

Откъде се разбира?! Всеки гледа от своята камбанария, не забравяйте това.
Точно поради тази причина авторката смята, че този мъж не е за нея.

Е добре де, чета до тук всичко написано от авторката и продължавам да мисля, че не са в основата парите.
Нали го е написало момичето- проблема е в това, че той не прави сам крачката към по-доброто, че говори за дете и семейство а в същото време няма смелост да генерира една такава стъпка като смяна на работното място за по-доходно такова. И това е само пример.
Ами ако трябва да вземе решение за училището на детето, за педиатъра, за един куп такива сериозни неща, който са част от ежедневието на едно семейство? Пак ли ще се обърне към нея с думите "Ти ми намери работа", "Ти смени училището" и т.н.
Че я обича и обгрижва е ясно, но дали е достатъчно, ако до себе си имаш непораснало дете?
А един нереализиран мъж? Или такъв с който по една или друга причина сте се разминали във времето?
Парите са само краен резултат от всичко това, независимо дали са много или малко, защото принципно можеше да ги е наследил от някъде и пак да си е същия неинициативен човек. И съм убедена, че пак щеше да стои пред същата дилема само че заглавието щеше да е малко перифразирано: Изобилието на средства достатъчна причина ли са.... да остана с него?
Понякога да си целеустремен и мотивиран е най-голямото богадство!

Много добре казано - да знаеш кое е важно за теб, за комфорта ти и можеш ли да си го позволиш. Ако имаш това, което ти е достатъчно значи всичко е наред. Критериите са индивидуални, затова се получава богатството на един е мизерия за друг и алчност или каприз за трети.

galita84, и аз така го разбирам

Щом имаш прекрасен мъж, дерзай. Наслаждавай му се, обичайте се. Стига с тия пари, бе хора!

Мисля, че в конкретния случай, ако момчето беше също толкова безинициативно, но имаше оставени от родители 5 имота, които да дава под наем, момичето нямаше да се колебае дали да е с него. Не че съм убедена, не познавам нито нея, нито него, но така ми звучи.

Много точно казано

Да,два пъти,но оттук нататък ще си живея живота.И ще ходя когато си поискам на почивка,вече мога да си го позволя.На 35 г. мисля,че не е късно,дори е идеално.Аз не съм имала богат баща,нито пък някой,който да ми помага.Сами с мъжа ми-2г. на квартира,после апартамент с кредит/и малка помощ от свекъра/,обзавеждане на изплащане и т.н.Ако искате вярвайте,но е имало дни,в които е нямало с какво да купя на детето мляко.Е справили сме се.Не съм си и помисляла дори и за миг,че мъжа ми е виновен за трудностите ни.Сега не е така,дори има и кой да ни дава,да ни правят големи подаръци.Аз изкарвам достатъчно,както и мъжа ми,дори понякога изкарвам повече от него,работя повече от него...И кво?Трябва да го наритам от къщи,щото не ми отговаря на финансите?
Струва ми се, че авторката няма и 20г.,а да не говорим за 30г.
Поне така разсъждават тийнеджърките.

  Точно 35 е идеалната възраст!Хората "на Запад" така живеят-бачкане докато са млади и здрави и после екскурзийки

На едни им е трудно, но успяват...
На други им е по-лесно и пак успяват...
Има и такива, които изобщо не успяват...
Важното е ,че всеки има свободата да си избере какъв иска да бъде.
И собствения избор е винаги най-правилен, защото си го направил сам.
Никога според мен не бива да очакваме хората да мислят като нас, напротив, хубаво е че сме различни.
Но да се обвиняваме, че един живее по-различно и постига нещата по по-различен начин.. малко няма смисъл имайки предвид факта, че всички сме различни.
Може би нашите главни герои не са перфектната двойка и е добре, че това става известно на един етап, в който не е фатално.
Възхищавам се на хора, който са минали през трудностите и не само са оцеляли, но са се подобрили, но небива да се очаква такова нещо от всички. И само защото някои нямат силите да реагират по същия начин, не означава, че са по-малко добри, пораснали и т.н.
Означава,че са просто различни...

Няма значение  с колко пари карате на месец.  И че едни с 300-500 лева се оправят, а други  с 1600 лева не могат да се оправят. Всеки живее с различен стандарт.... това си е лично ваша работа.
Само не разбирам защо вината за несгодите в семейството винаги  се стоварва върху единия, след като всичко зависи от двамата.

Към авторката: 1600лв. не  стигат?... Все пак сте само двама...незнам...
Е добре, че стандарта е различен, ама нали трябва да почива на няква реалност! Неможе да разсъждаваш без да го имаш и това предвид.

Нищо лично, но до момента явно не ми беше много ясен казуса...

И да всичко се крие в сметкоплана, може би трябва да поработите по този въпрос. Освен ако не ви осинови някой петролен магнат...

Оттеглям се от темата, щом става въпрос наистина за пари не ми е в компетенцията-никога не са ми били приоритет... Сори невежа съм...
Все пак успех и на двамата- дано успеете да намерите това, което търсите!

1600 лева за София не са много малко (поне според мен), но ако се живее в Лозенец под наем за 400 евро.. то вече половината е ангажирана.
колкото и да е неприятно, в някои случай може да се налага преосмисляне на разходите, вместо да се измъчва човек.

Ох, ние сме с повече, но инфлацията също в "почивка" излиза веднъж на хилядолетието.
Не в парите е идеята. А в адаптивността, в шансовете за справяне в трудна ситуация, в желанието развивайки се да подпомогаш и развитието на партньора си, а не да го "спъваш", или още по-лошо - да го "теглиш" назад.
За последната година моите доходи се покачват (винаги е било така), а търпя развитие, а той?
Ако се случи затваряне на фирмата, където работя мога да реагирам бързо - а той?
След 5 години искам да съм 5 пъти по-добре от сега, така както преди 5 години имах 5 пъти по-малко.
Контактите носят информация, а тя е безценна понякога, ако си в задънена улица, ако хората не желаят да контактуват с теб, поради липса на възможности това още повече снижава възможностите и когато ти потрябва възможност, се оказва, че нямаш такава.
За съжаление понякога се случва непоправимото - партньорът ти трябва да вдъхва увереност, че ще се справи със себе си и евентуално децата без те да понесат огромни лишения, ако теб не дай си Боже, няма да те има. Аз всекидневно полагам усилия, които ме приближават до увереността, че ще се справя, ако се наложи(разбирайте търсене на нови възможности, курсове, опити за втора работа...) А той?
Любовта не е достатъчна, прекрасно е като я има, но по-добре без много любов и с повече сигурност, отколкото с всичката любов+несигурност на света. Пошло и цинично, но проверено и доказало се като работещо във времето. Жалко.

С 1 600 лв не можеш да си позволите да излизате веднъж седмично???Мацка,каква е тази квартира,която сте  наели?
С тези доходи спокойно може да спестите и за почивка!

Ами аз съм била в ситуацията на авторката или поне в много подобна. И избрах раздялата. Не само заради парите и "нелуксозния" живот. Основно заради това, че човекът до мен нямаше моята амбиция да се стремя към все по-добър живот, нямаше хъса да търси и да се бори. На него му беше безкрайно добре да си живеем с "колкото можем- толкова", да си броим стотинките на края на месеца. Искаше дете и като го питах как ще се издържаме и как ще продължаваме да живеем без жилище, със старата разтропана кола, то имаше прост отговор " не сме единствените, много хора са като нас". Иммах и примерите на приятелки, избрали голямата любов и изнемогващи с деца и мъж, който не желае да направи нещо и да промени живота си. Или не може. Да, но аз исках друг живот. Липсата на амбиции и инициативност у партньора мен лично ужасно ме подтискаше. Разделихме се. След време срещнах мъжа, който исках. С него мечтите ми ставаха реалност  и продължават да се реализират. И аз също не говоря за мерцедеси и бижута от злато и платина. А за стандарта на живот, който е моят стандарт, за светоусещането и обкръжението, в които се чувствам добре. Когато аз му споделям идеите си, той ги допълва и обмисля, а не ми обяснява просто, че "това не е за нас" или "за това не можем дори да си мечтаем"...
Не оставяй да се прекърши в теб желанието за по-добро!