Има ли мами, които са ПРОТИВ късното захранване?

Съзнавам, че не отговарям на съмишлието, което търсиш, но не се стърпях...
Честно да ти кажа не ми е чудно, че никой не се включва в темата ти...някак не си си оформила много добре питанката...ако: - едва ли би определила късното захранване като модерно. Модата няма нищо общо със здравето на дечицата ни и съзнаването на отговорността, която носим като родители. А наблюдения не вярвам някой да посочи на този етап (освен да речем възвръщането на отминали колики или да не дава Господ никому - алергични реакции), тъй като проблемите се очертават в едно не много близко бъдеще, т.е. след години...не знам кой запознат с последните би рискувал с така нареченото ранно (според мен - ненавременно) захранване!

изходна ситуация -  две деца  : каката пред 10 години захранвана рано, а малкия ( на годинка и два месеца )  захранван късно.
Каката - на един месец сок от ябълки , на два месеца попара и прочие по старата метода.
Малкия - изключително кърмен 7 месеца.

Каката - рано отказа да суче - наложи се да се цедя, страдаше от страхотен запек, имаше колики цели 6 месеца, привикна към шише и трудно премина на лъжица ,  искаше доста дълго да яде само пасирана храна, и досега куп хранителни алергии .

Малкия - без проблеми в изхождането, колки само първите два месеца, от шише направо преминахме към лъжица и към храна на парченца или намачкана с вилица, без хранителни алергии досега.

може и всичко това да е строго индивидуално, но пък разликите са очевадни.
Поздрави

Модерно е да се храним и живеем здравословно. Поне да опитваме 
Ако наистина си прочела всичко ЗА късното захранване нямаше да очакваш смислени аргументи против 

   Не е никаква мода. Остарялата мода е ранното захранване.
В България още се корени. Личните ми наблюдения -
по света не-у-нас няма друг вариант, освен захранване най-рано
след 6 навършени месеца. Щадящо детето, щадящо кърменето,
щадящо финансите, ако щеш. Това е.

Е, не "колкото по-късно, толкова по-модерно"
Захранването не бива да се отлага прекалено във времето - обикновено след 6 навършени месеца или малко отгоре бебетата са готови за захранване и започват да имат нужда от мъничко допълнителни храни, които до края на първата година съставляват примерно 15-25% от общото количество храна за деня, остатъка - кърма.

antena, какво разбираш под "късно захранване"?
Аз съм ПРОТИВ късното захранване, за мен късно захранване е след 8-9-месечна възраст. 

  Захраних на 4 месеца и съм против късното захранване.
  Като родих първто си дете, останахме  в родилното над 20 дни - имаше проблеми с жълтеница, наддаване... На консултацията на 1 месец ми препоръчаха да го дохранвам. Имайки предвид темпото му на наддаване от болницата, предпочетох само да го кърмя... С мисълта, че все пак ако не му стига кърмата, на 4 месеца ще захраня с пюре, каша. Ако някой тогава ми беше казал, че трябва да захраня на 6 месеца, щях да претърпя провал с кърменето. Иначе го кърмих до 2 години и 8 месеца, заместих кърмене на 11 месеца. Родих второто си дете след 1 година и 4 месеца и ги кърмех едновременно... Малкото - до 1 година и 3 месеца.
  Бебетата имат различен апетит - до 6 месеца е по-силен и наддават повече, не отказват храна. След 6 месеца понякога се случва да отказват... Децата ми приемаха добре новите храни, не ми се е случвало да отказват.
  До скоро препоръките на СЗО са били бебетата да се захранват след 4 месеца. Сега възрастта е изменена - 6 месеца , но след време може да има  пак промени...

Милли, не съвсем. Препоръката е захранване най-рано на 4 навършени месеца, но е препоръчително да стане на 6 навършени. Т.е. 4 навършени е най-минималната долна граница.

Странен въпрос...
Не, аз не съм от тези, които са против...
Прочетох информирах се доста преди да започна захранване, и смятам, че направих правилния избор. 
И Милли истина е, че препоръките са за след 4-ия месец. Те не се променят, защото това не е мода! 
antena, хубаво е, че си чела много за захранването. Какъвто и избор да направиш, той поне ще е информиран, няма да ти е наложен от педиатър, роднини, моди и т.н. Не ми харесва само формулировката ти за модни тенденции...това е нормалното захранване, а теорията от 50-90 години на миналия век е дълго задържала се у нас (единствено) мода 

Малко разяснения относно тези препоръки - захранване най-рано на 4 навършени месеца се е препоръчвало, тъй като се е смятало, че децата в третия свят са в голям риск от желязодефицитна анемия и други хранителни липси и е имало надежда, че по-ранното захранване ще помогне да се преодолеят. За децата от развитите страни не е имало притеснения за развитие на хранителни липси вследствие на кърменето през първите 6 месеца., но СЗО дава препоръки в световен мащаб, а не отделни за различните страни. 
Впоследствие обаче са били направени изследвания, които показали, че същите тези деца от третия свят, заради които са били унифицирани препоръките се развиват много по-зле с комплементарните храни, тъй като по онези ширини и при възможностите на родителите им започват да страдат от много по-сериозни заболявания поради липса на достатъчно богати на хранителни вещества храни (особено липсата на достатъчно белтъци - съвременното становище е в онези ширини кърменето да продължава възможно най-дълго, тъй като продължава да осигурява много голям процент от дневния внос на белтъчини - над 30% - дори при децата над 1-годишна възраст) и анемията им е най-малкия проблем.
Което е довело до нова корекция на препоръките (бтв, това се случва 90-те години, т.е. преди 15-тина годинки , та не е съвсем скорошна тази промяна). То пък довело до страхотен вой от компаниите-производителки на детски храни, които се почувствали ощетени от тези два месеца по-малко, в които могат да си предлагат продукцията и това позабавило повсеместното въвеждане на препоръките.
Наскоро се публикуваха поредните изследвания, сравняващи заболеваемоста при деца, захранени при 4 навършени и деца, захранени при 6 навършени месеца в развитите страни. Въпросните изследвания показват ясен и неоспорим риск от повишаване на заболеваемостта от дихателни инфекции, пневмония и отит сред захранените на 4 месеца деца в сравнение с тези, захранени при 6 навършени месеца.
Отделно си стои въпросът с изследванията за времето на затваряне на междуклетъчните пространства в лумена на червата... просто е достатъчно човек да почете малко повече и му става ясно защо е важно захранването да започне около средата на първата година.
Да не зачекваме пък въпроса с готовността на детето да приема други храни - има простичка логика в препоръките, която за мен е по-убедителна от повечето изследвания
Бтв - синът ми е захранен рано по бг-схемата с някои интуитивни модификации от мен. Човекът не харесваше сокчетата, съответно (от чист мързел, признавам си) престанах да му ги предлагам - сок пропи някъде към 2-годишен. С пюретата нещата хич не вървяха добре, избутваше всичко от устата си и врещеше - така че го оставих още 2 седмици (не започнах съвсем на 3 месеца, а малко по-късно) и реално започна да приема пюрета на около 4-месечна възраст. Не е имал проблеми с храненето, тъпчеше се като прасенце - алергиите обаче са друга тема.
Дребната е захранена на 6 навършени месеца, беше готова може би малко по-рано, но изчаках. Не се възторгваше особено от твърдите храни, ядеше много малки количества до годинка (което е абсолютно нормално), после съвсем нормално взе да се храни. Капризна е по отношение на яденето, но пък налита основно на здравословни неща (изключвам шоколада от тази група ) и ми харесва много, че умее твърдо и ясно да дозира количеството според собствените си нужди (синът ми яде колкото му сложиш - малко или много), а нея по никакъв начин не можеш да я накараш да хапне повече. Така че разлики има

Аз само ще допълня препоръките за хранене в Европейския Съюз. Нали сме вече европейци.   

СЗО е една от многото здравни организации, която стои зад тези препоръки. А те са - изключително кърмене до 6 навършени месеца.

Infant and young child feeding: standard recommendations for the European Union


Целият текст е интересен, за който има нерви да чете.

За лични наблюдения - мога да добавя че дъщеря ми се научи да дъвче, да се храни самостоятелно и да пие от чаша преди всички деца около нея, захранени рано (преждевременно - да го наречем с истинското му име!) и го отдавам на нормалното (6-ти месец и при покрити признаци за готовност) и ненатрапчиво, не-насилствено захранване, без схеми по график за заместване на хранения, режими и т.н. Не знам дали се улавя разликата, когато човек чете на теория - едно преждевременно захранено дете бива наистина "захранено", а нормално захраненото "прояжда" 

Нека пък аз да попитам - как така човек решава по отношение на такива неща като храненето и здравето на детето му, че е "За" или "Против" - това да не е въпрос "Вие от Левски или от ЦСКА сте" - истината е, че за човек, който наистина, ама наистина се е информирал и не го мързи, просто не стои никакъв избор.

   Мецанке, дай да те  ! Бих добавила: и не го мързи да помисли

За мен ранно е на 4 м. късно на 6-7 месеца Аз лично захраних тогава, когато ме посъветва лекарката.

Всички коментари са излишни, ако не се взема под внимание един много важен фактор -колко е родителската отпуска. Много майки тръгват на работа когато бебетата са на 3-6 месеца по ред причини. Очевидно е , че за къремне не поискване, без нищо допълнително не може да се говори.

 Благодаря на Бу и  hedra за разясненията.   
 Искам да споделя, че много майки биха се притеснили от мисълта дали ще се справят с дълъг период само на кърмене 6 месеца... В началото се появяват трудности, детето се дохранва и после се отбива... Ако са запознати, че могат да започнат захранване след 4 месеца и да изчакат още малко, вместо да дохранват от 2 - 3 месеца, биха се решили да кърмят по-дълго... Новата храна се дава с лъжичка като добавка, така че няма опасност от отбиване.
  Не написах в началото , но сега допълвам - първото ми дете след две обменни кръвопреливания нямаше никакъв запас от желязо.Още в началото ми казаха, че трябва да се захрани рано...

Децата с анемия не са типичния случай - там има медицинско състояние, което налага определени мерки и действително е възможно да се даде съвет за захранване след 4-тия месец (т.е. в началото на петия) - макар че е възможно и да се изчака, като бебето приема железен препарат по преценка на лекаря, тъй като е вероятно бебето все още да не поема достатъчно количество или да не усвоява добре храни, богати на желязо.
Относно родителската отпуска - в повечето случаи има възможност майката да се цеди и да оставя за детето кърма (няма никакъв проблем бебето да се храни на поискване с шише у дома). Ако бебето е под 4-месечна възраст, е твърде разумно при недостиг на мляко да се предлага АМ, а не твърди храни, за които бебето не е готово.
Винаги има инидвидуални вариации - препоръките са общи, което не значи, че не могат да се напасват към индивидуалната ситуация, съобразно нуждите и възможностите на бебето и съобразно медицински състояния, ако има такива.

Е, Бу, не съм съгласна с теб. Колкото и да го отлагаш, по някое време бебето почва да си краде само храна. Няма да го бия с пръчка през ръцете за да не си вземе хляб или нещо друго от масата Аз не съм го захранвала с един куп неща, с които господина се самозахрани. Зелен лук например

Даже аз бих казала под 5-6 . И в тази връзка се учудвам много на мнението на доста хора , че е по добре да дават картофено пюре и друга храна, ако кърмата не достига, но не и АМ. Много деца тук(монреал) пият по литър и повече АМ или краве мляко 3,25% дневно до 5-6-7 годишна възраст, за някои това е навик за цял живот,  и никой не смята това за "боклук"  и да предпочете да го замени с друга храна.

Възрастта за захранване безспорное важна, но е съсщо толкова важно създаването ан култура на хранене и вкус към балансираното хранене. Т.е. нме само как храним децата пържите 1-2 години ами и каквио навици създаваме , как ще продължим да ги храмним и възпитаваме и след това.
Каква е полза от изклучително кърмене 7-8 месеца ако на 3 години лапа мазни мръвки и пържени картофи и мрази прясно и кисело мляко и плодове.

С кое, бре, душо, не си съгласна Нищо не съм писала от това, дето ми оспорваш Педагогическото захранване си е съвсем валиден вариант.

smuty, много си права Но сравнително малко хора май вярват в тази система.

Именно опасността от развиване на железен дефицит е една от основните причини, поради които според "старата" схема е добре на 3-4 месеца да се включат плодови и зеленчукови пюрета. Просто организмът на майката се изтощава - много майки още през бременността развиват анемия - а на детето трябва да се осигуряват различни минерали и хранителни вещества. Така че не става дума за частни случаи или пък за децата от третия свят - просто природа!

Недоумявам наистина защо е по-добре да се дава "железен препарат", след като хранителните добавки имат точно тази функция - да обогатят менюто на детето и по този начин да балансират нуждите на организма от различни вещества. Наистина ли смятата, че лекарствата са по-добрият начин за задоволяване нуждите на бебешкия организъм?

Идеята ми е, че сигурно има някаква логика в тези стари схващания за захранването, за които никой не се замисля, защото просто е по-лесно то да бъде отречено.

А защо е по-добре да се дава АМ, отколкото друга храна? Именно от АМ МНОГО деца развиват алергии, запичат се, налага се да се експериментира докато се намери такова АМ, което детето да понася добре. Да не говорим, че на самите кутии на АМ пише, че то не е за предпочитане пред майчиното мляко. С какво КРАВЕТО мляко е по-добро за децата плодовите и зеленчукови добавки? Ако кърмата предлага все пак някакво разнообразие на храни и вкусове, какво предлага АМ?

Темата няма за цел да се впускаме в дълги спорове. Интересно ми е дали някой има конкретни наблюдения за предимствата от захранването след 6-месечна възраст, дали вече има израснали дечица, които са захранени по-късно и наистина ли това е допринесло за по-доброто им здраве? Или, както си мисля аз, това е поредната мода (или, ако не ви харесва думата, да го наречем тенденция), която ще отмине с времето, но може да коства здравето на децата ни?

Не знам, може би като цяло негодуването ми идва от тоталното отричане на нещо изпитано и масовата безрезервна подкрепа на противоположното, което вече малко ми намирисва на пропаганда. Да не забравяме, че в реалността нещата никога не са черно-бели!
 

Не, не ме мързи да се информирам.
Проблемът е, че информацията е до голяма степен едностранчива - някой от вас случайно да е наясно какви са аргументите ЗА т. нар. ранно захранване. Аз поне не намерих такава информация в нета. А за да можеш да решиш кое е най-доброто за детето ти, би следвало да си запознат и с двете страни на медала, нали?

Колкото до мързела - мога да ви кажа, че сред привърженичките на захранването след 6-7 месеца има и майки, за които сред "сериозните" аргументи за решението им са и тези, че колкото по-късно се почне с пюретата и кашите, толкова по-късно ще започнат да се цапат дрешките на бебето, а акото ще замирише по-неприятно. Това, поне на мен, не ми звучи сериозно.

И аз така смятам.

Естествено е късното захранване. Педагогическото е още по-естествено, защото едно време е нямало ХИПП, нито пасатори.  Аз захраних сина ми на 5 навършени месеца, щях и на 6, ама имах други съображения, досега проблеми с храненето му не съм имала. От 8-9 месечен яде непасирана храна, с пръсти също си яде, алергии, слава Богу, няма, кърмя го още. Негатив от късното захранване не съм видяла.

Antena, и аз търсих информация за предимствата на ранното захранване и наистина такава информация няма. Попитах и лекарите, които го препоръчват, с идеята, че ако един лекар препоръчва бебето да се захрани на 2 месеца с плодов сок би трябвало да знае ЗАЩО. Уви, лекарите не знаят. От тук следва извода, според мен, че ранното захранване няма предимства. Намерих обяснението на доктор Спок-учените години наред ЕКСПЕРИМЕНТИРАХА с нови по-финни храни, които по-лесно се приемат от бебешкото стомахче и позволяват бебето да се захрани по-рано (изданието е от седемдесет и някоя си година), като това изказване потвърди убеждението ми, че ранното захранване е просто неуспешен експеримент. Американският ми педиатър също ми обясни, че там преди 30-50 години е имало такъв експеримент и се е препоръчвало ранно захранване. Оказало се неуспешен експеримент и се върнали към старите схеми (това ми го каза педиатъра, без да ми е посочил конкретни доказателства). Видях с очите си, че бебетата там са здрави, жизнени, добре наддават само на кърма.
Моето дете е захранено след 6 навършени месеца, при това педагогически, което ще рече, е до годинката изяждаше символични количества твърда храна (струва ми се, че по-малко от 100грама на ден). Въпреки това на 6 месеца беше около 9 кг. а на годинка-11.5 кг., не е имал анемия и е изключително здраво дете.

Препоръките за късно захранване са базирани точно на базата на конкретни емпирични проучвания, т.е. наблюдения върху мащабен брой бебета и жени, така че изводите да имат валидност. За никаква мода не иде реч тук.

Теоретично, примерно, се  смята, че бебетата на бременни жени с анемия, няма да успеят да си набавят необхоимото желязо. Но освен ако не говорим за системно недохранени жени от третия свят, проучванията показват, че това не е вярно в общия случай. Плодът си извлича необходимото желязо от организма на майката. Тя ще е тази, която би имала недостиг евентуално.  А това желязо, пак емпирично, е показано, че стига за първите 6 месеца и отгоре от живота на едно здраво и износено до края бебе.

Антена, Yanast ти е дала добро обяснение защо се е пропагандирало ранно захранване. Относно "мързела" - не съм визирала никого конкретно, използвах второ лице като безлична форма, както често се прави в разговор. А като се замислих повече по темата, си дадохсметка и каква е логиката на въпроса "ЗА или против ста" - ако човек чете само форума, остава впечатление че всичко е въпрос на лична информация и избор на други майки и той едва ли не трябва да реши коя мода да следва. Не е така обаче - аз съм се информирала първоначално през бременността си от сериозни сайтове, списвани от медицински екипи, от публикациите на СЗО които се намират в нет-а и т.н. Това пък ми позволи като влязох във форумите бързо да разпозная майките, които са наистина информирани, и да разчитам именно на тяхното мнение и консултация (познават се лесно по подробната, точна и уместна аргументация - по-горе имаш едно - две такива мнения за пример). Та при този  тип информираност, почиваща върху надеждни източници, за мен просто не съществува избор по темата.

Нека обясня нещо за опасността от някакъв вид дефицит в организма, особено железен, която изглежда те притеснява. Хемоглобинът на всички бебета спада до едно от най-ниските си нива около 6 месеца, защото тогава се изчерпват запасите, натрупани през бременността. Малкото бебе разчита основно именно на тези запаси, а не на кърмата или АМ, защото в АМ желязото в каквото и количество да е е трудно усвоимо, а в кърмата е в лесноусвоима форма но по принцип е малко. Т.е. ако майката се е хранила пълноценно през бременността, повечето деца имат достатъчен запас до 6-я месец. дотогава едно нормално здраво дете, кърмено или на АМ, няма нито някакъв вид нужда от специфична добавка, нито от повече калории, отколкото може да му осигури кърмата/АМ. Освен това с очите си прочетох сериозно медицинско изследване на СЗО, според което е установено, че качеството на кърмата като хранителност, желязо и т.н. слабо се влияе от качеството на хранене на майката - естествено гладуваща майка в третия свят и една средностатистическа българка има разлики, но също както и при оформянето на плода, при кърменето бебето ес предимство и каквото има в твоя организъм, ще отива първо в кърмата. А в АМ са добавени съответните вещества. И, не на последно място, няма нищо друго освен човешката кърма и евентуално при невъзможност за доставянето и АМ, което да се усвоява така добре от едно бебе. Можеш да го блъскаш с колкото искаш витаминозни и пълноценни храни - от тях преди да узрее храносмилателната му система почти нищо няма да се усвои, само ще се създадат сериозни рискове от стомашни заболявания доживот и алергии - които хората масово подценяват според мен. За пример - молекулата на белтъка на кравето мляко е буквално едно дъълго страховито чудовище, което преминава през бебешките черва и се скита свободно из целия организъм, предизмикв микрокръвоизливи в червата при много деца и съответно - да, позна, анемия... дори в най-нискокачественото АМ тази молекула е до някаква степен разбита чрез хидролизация за да не преминава така лесно през стените на храносмилателната система. А защо (при липса на кърма) АМ а не плодово/зеленчукови пюрета - защото детето има нужда от белтъчини!

Ето ти пример от живота:
дъщеря ми е захранена от 3 месец, на 2 месеца съм й дала сок от ябълка, на  6 месеца вече взимахме храна от детската кухня. Действието се развива през 1987 г.
През цялото й детство съм се старала тя да яде здравословни храни.  Чипсове и снаксове, както и всякаква junk food бяха забранени, пържено много рядко готвя, гледам храната да е прясно сготвена и т.н.  За 20 години с дъщеря ми сме се хранили на практика еднакво. Влияния от други роднини няма почти никакви, от 18 г съм разведена с баща й и на практика съм я отгледала съвсем сама, само летните ваканции прекарваше при моите родители.
 
Обаче аз със стомаха си проблеми нямам никакви. За разлика от детето. Тя е с диагноза "нервен стомах" - каквото и да означава това - и почти всеки ден я боли корема от една или друга храна - а  може да яде същата храна по друго време без проблем. Наскоро й откриха кристали в бъбреците и сега я лекуваме и от това, което е свързано с храненето. А в семейството пием много чай и това ми дойде като гръм от ясно небе. 

След като попрочетох достатъчно покрай второто си дете... за мен лично няма съмнение, че голяма част от проблемите й са свързани с много ранното й захранване, без стомахчето й да е готово за това.

След още 20 г. ще мога да кажа как са се развили нещата при сина ми. Мисля, става ясно кога ще го захраня 

Значи, мила, темата ти е изпълнена с противоречие след противоречие.
И ако наистина теорията ти беше толкова ясна, както твърдиш, първо, нямаше да си противоречиш, второ - нямаше да ръсиш глупости.

Ако "модерност" означава връщане към корените, така да се каже, връщане към начина по който прабабите ни са хранели децата си, да, супер адски безумно модерно е късното захранване.
А! Да не забравя - и много здравословно, особено за несъвършената храносмилателна система на кърмачето.
Но да не прекалявам - ти това го знаеш по-добре от всички нас събрани заедно.

Прекрасно е да имаш самочувствие, но когато е с високо покритие, а не само с претенции за такова.

Хайде да дискутираме спокойно, с аргументи и без твърде силни, неуместни думи
Не ми се иска интересната иначе дискусия, която вероятно е интересна за много майки, на които тепърва им предстои да избират кога и как да захранят, да се откажат от идеята, защото четивото им идва натоварващо.

Мецанка е писала достатъчно за желязото в АМ и кърмата. Аз само ще добавя, че адаптираните млека са обогатени с около 50% желязо, малка част от което се усвоява от бебето (оттам и честия запек, от който се оплакват доста майки); в кърмата желязото е само 12%, но с много голяма усвоимост.

Ако след раждането бебето получи плацентарната кръв (постига се, ако пъпната връв не се пререже на секундата и се остави да пулсира поне малко, както и обичайно е), трябва да се знае, че тази кръв е много богата на желязо, което попълва запасите на човечето за следващите месеци.

Още: има логика да се пие желязосъдържащ препарат, вместо да се захранва - бебе под 6 месеца вероятно няма да усвои голяма част от желязото в храната, да не говорим за хранителните й вещества (наблюдава се тъй интересният процес "Маймун влязъл, майнум излязъл" в памперсите); докато желязосъдържащият препарат е създаден за това и ще се усвои в по-голяма степен.

Отделно: майки от други страни, в Европа и зад океана, казват, че при тях рутинно изследване на хемоглобина в 6-ия месец не се прави. Лекарите знаят за физиологичния спад на желязото в кръвта около шестия месец и просто не я изследват тогава. Това изследване се прави при тях, ако не се лъжа, около 9 месец.

И пак - може да страда организмът на майката от липса на желязо, но бебето ще получава необходимото му с кърмата.

Не знам за УСА , но в Квебек също са захранвали много от рано - на 2-3 месеца и то с оризова и овесена каша.  Общо взето от десетина години се е наложило захранването след 4 месеца, а от преди 2-3 г се препоръчва на около 6 . Но дори и сега много хора още на 3 навършени месеца дават каши. Има и мног случаи, когато бебето е доста едро (8 кг и нагоре на 3 месеца) и видимо има недостиг на храна   - тогава се препоръчва захранване с каша по-рано, защото не бива да се поемат пък прекалено голямо количество течности.

"Мила", иронията ти е неуместна. Не знам повече от всички вас взети заедно - ако знаех, нямаше да задавам толкова въпроси нито на себе си, нито на вас.

Харесвам идеите за връщане към корените, но думите ти ми звучат прекалено патетично. И затова предлагам всеки да разпита баби и прабаби, за да се види дали те НАИСТИНА са захранвали късно? Споделеният от тях опит може би ще ни бъде от полза.

Благодаря и на другите мами, които се включват! Струва ми се, че и опитът от чужбина, както и опитът на много челите по въпроса мами също са много полезни.

Ами аз съм питала бабите си Кърмели са без да се занимават с добавъчни храни докъм годинката, докато бебето само вземе да посяга и да граби неща за ядене от паниците Нали се сещаш, че не е имало кой да бърка кашички и да цеди сокчета в семейства с по 7-8 деца - децата са се оправяли както успеят с храненето.
Това не бива да се бърка с ритуалното захранване на 40-тия ден, когато в различните райони са предлагали на бебетата разни неща - къде залък хляб, къде зърно боб, мед или нещо друго. Това е било предлагане с ритуално значение, а не реално хранене и след ритуала за приемане на бебето никой не е продължавал да го храни с боб на някое хранене, вместо да кърми. Различен е случая при хранене на бебета, останали сирачета - тогава са ги хранели със сдъвкана от бабите храна и всякакви други вариации, които (с изключение на кърменето от дойка) са водели до голяма смъртност, естествено. Като цяло обаче храненето с нещо друго освен кърма е било когато бебето прояви явно желание и умение да се сдобие с друга храна Което поради особеностите в развитието на бебето, които не са се променили за последните 100 години (за разлика от лекарските препоръки, които се менят непрекъснато, щом някой успее да докаже с изследвания нещо, което се е знаело интуитивно от памтивека), не става преди средата на първата година - дву- и тримесечно бебе не само не може да седи, но и не може само да поднася неща към устата си, отделно че с езиче избутва всичко, което попадне в устата му - това е защитен рефлекс, тъй като бебето няма умението да пренася с език неща към задната част на устата и да ги преглъща, така че би се задавило. Да се следи бебето за готовност е най-разумното нещо, което човек може да направи, за да се ориентира.

Antena, мъжа ми има жива баба, сега е на 87 години, отгледала 2 деца. Попитах я кога ги е захранила, а тя каза, че "те сами започват да си искат" и "направо си грабват докато ядеш". Питах я също докога ги е кърмила. Единия син кърмила "много малко" защото имала проблеми с гърдите. "Много малкото" се оказа година и 3-4 месеца. Втория син кърмила "повечко" ама не помнеше точно, ама било повече от 3 год. Това била нормалната практика по нейно време. Също така я питах какво са правели ако някоя майка няма достатъчно кърма или пък и се наложи да отиде някъде без детето. Тя каза, че по нейно време повечето майки си имали кърма. Ако майката я нямало водели бебето при друга кърмачка в квартала-било съвсем нормално да си услужват по този начин.
Някои от нещата нямат връзка с темата, но реших че може да е интересно. Разпитвала съм и няколко други баби тук и те потвърждават това, което бабата на мъжа ми разказва

И аз съм разпитвала и моята баба, и на мъжа ми. Кърмили са дълго и са захранвали късно. Помни едната докога е сукал по-малкият и брат - до възраст, когато посрещал вечер пеша майка си от нивата да му даде да суче,че много му се сучело и не искал да чака в къщи. И е важно да се отбележи това, което е казала и Яна - по тяхно време жените "си имали кърма". И двете баби по времето, когато аз самата дохранвах, кротко викаха "Ама недей баби дава тия шишета, ще се отбие детето... ти защо не си я кърмиш?" "Недостигът" на кърмата им беше практически непонятен.

Практиката от чужбина между родителите трябва да се гледа с едно на ум. И там като навсякъде е пълно с наплашени майчета които се вслушват в майки и свекърви и несмеят да поемат отговорностите си сами, а точно поколението на майките и свекървите ни е най-ощетено и некомпетентно по отношение на кърменето и захранването на децата им - не само у нас, а и по света. Просто по света са се върнали към предишното, нормално, късно захранване достап реди нас, не на последно място защото там наученото се прилага на практика  а тук имаме стратегии, които отлежават в чекмеджетата в архивите на здравното министерство с години, а нищо не се прави за популяризиране на тези неща на практика, дори и между самите лекари...

Аз също не живея в Бг. Тук, Исландия, също се е захранвало рано, около 2-3 месец, преди десетилетия. Брошурата за хранене на бебето, която имам от болницата (еднаква и за двете ми деца), е от 2003. Там пише за захранване около 6-ти месец, като се следи за готовността на детето. Доколкото съм чела, ако не се бъркам, препоръките за захранване 4-6 месец на СЗО са до към 2001г, а след това се променят на 6 месеца. С големия ми син акушерката  беше предложила да захраня (ако искам!) още на 4,5 половина, защото беше доста едър. Идеята, че по-едрите деца имат нужда от повече калории е логична, но не успях да намеря нещо убедително, което да ми докаже, че  кърмата не би ги осигурила. Още повече че в самата брошура изрично пише, че ако бебето е здраво и наддава, добре е да се изчака до към 6 месеца. Лекарят на изписването също каза - изключително кърмене до 6 месеца. Захраних на 5,5 месеца. Синът ми още към 5 започна да си иска от нашата храна. Брат му, за сравнение, е абсолютно дърво.  Нито се обръща още, нито иска да стои седнал, храната хич не го интересува. Струва ми се, че него ще захранвам малко по-късно. Акушерката (друга) за захранване също още не ми е говорила.

Баба си не съм питала кога е захранвала, но майка ми е захранила на 5 месца и двамата с брат ми.  Предполагам, че е под влияние на някоя баба, защото май по това време "на мода"  е било ранното захранване.

   За опит от чужбина мога да споделя (Германия) - кърмене 6
месеца изключително, захранват обичайно с моркови и картофи
(ние го направихме, обаче, педагогическо), месото идва към осмия
месец, жълтък не се споменава. На прегледа на 6 месеца не се прави
изследване за хемоглобин - доагнозата беше "Каква е розова и пухкава,
всичко и е наред". И нямаш притеснения.
   Баба ми казва, че майка ми цяла година само е сукала, а после е захранена
с намачкан боб от манджата на масата. Но тя е от село. Свекърва ми, която
е градско чедо, е захранена в седмия месец с брашнена каша с прясно мляко -
определено не здравословно, но достатъчно късно, спрямо представите за ранно -
вижда се навлизането на лекарските съвети (преди ок. 50 години).

Резултатите от раннотот захранване си проличават след доста годинки и ако някои майки ти казват "захраних рани и нямам проблеми, то поговори си пак с тях след 10тина години. Повечето хора от нашето поколение имат алергии - в резултат от лошото хранене и мръсната среда в която живеем, а и гастрити, колити и т.н. се срещат при всеки втори човек - мислим си, че се дължат на лошото ни хранене в момента, но ще се изненадаш ако си направиш труда да прочетеш, че повечето са в резултат на повреден стомах още в бебешка възраст. Така че ако смяташ, че предпазването на децата ни от алергии и стомашни проблеми е "модерно", така да бъде - за мен не е модерно, а признак на здрав разум и любов към децата. Преди време моята алерголожка ми каза, че ако искам детето ми да не страда от алергии като мен трябва да си намеря мъж без алергии, защото ако и бащата е толкова алергичен като мен за детето няма шанс. Е мъжът ми е по-алергичен от мен, но благодарение на дълго кърмене и късно и много внимателно захранване си имаме неалергично дете. Това е личното ми наблюдение.

 Ранното захранване има още едно предимство - в продължение на един или два месеца се въвеждат само плодове и зеленчуци, в продължение на месец - само каша, един месец - само месо, месец - само жълтък... Така захранването е по-постепенно... 
 Все пак става въпрос за малки количества -  2-3 лъжички, които могат да се дават дълго време и да се правят по-големи паузи между храните.
 Ако се започне на 6 месеца и половина, схемата е такава, че се дават много нови храни в рамките на 2 - 3 месеца. Днес картоф, след пет дни морков, след пет оризова каша... И бебето се запича... Ако се добави след седмица и карфиол, коремчето се подува....
  Това не ми харесва -  бих предпочела да имам повече време за захранване, отколкото да въвеждам така ... 
 Съветвам antena  да пусне анкета в "Майки - бъдещи и настоящи" (все още не знам как става). Скоро там имаше анкета  "На колко месеца захранихте детето си" и преобладаващият процент беше 4 месеца.
 Във форума "Хранене с адаптирано мляко" майките захранват предимно на 4 месеца. След като дори hedra препоръчва дохранване с адаптирано мляко, питайте майките там защо все пак захранват рано... Нали в адаптираното мляко има всичко, необходимо за  бебето...
 Повече няма да пиша по тази тема, убедена съм, че всички решения, вземани от мен за децата ми са правилни. Първото е, че не започнах да дохранвам на един месец.
 Съветвам  antena да се довери на майчиното си чувство - каквото и решение да вземе за детето си, ще е правилно. 
 

Е, че кой те пришпорва да въвеждаш бързо много храни?! Да не говорим, че много от ранно захранващите мами за два-три месеца са въвели всичко!
Освен това съм сигурна, че Хедра не препоръчва дохранване с адаптирано мляко, освен в редки случаи, в които наистина не се налага!   
Не искам да прозвучи като заяждане!

Мен майка ми ме е захранила рано! В резултат на това на 6 месеца съм се отбила "сама"  , бъкана съм с алергии към храни, лекарства, растения и др., и имам гастрит! Сигурна съм, че има връзка с начина на захранване, защото кухнята на майка ми винаги е била много диетична и с минимално количество подправки!

 

Няма основание да се смята, че некърмените деца са "по-различни" от кърмените, с други думи, това че едно дете не е кърмено НЕ Е основание то да бъде захранвано по-рано. Ревизирай си информацията.
Що се отнася до намесването на името на hedra тук - не съм никак убедена, че правилно я тълкуваш, не предаваш коректно думите й - да, да бъдат дохранвани с АМ, но ДО КОГА- ето това пропускаш и то не е маловажно.

Цитат на pandora от темата "Защо да чакам със захранването" - форум "Хранене с адаптирано мляко", тема "Най-често обсъжданите теми във форума":

Ако обаче решиш да захранаш рано, поне не започвай от соковете, а от пюретата, соковете са много агресивни и дразнещи стомаха. Така, че изчакай до 4-ти месец и давай пюрета - това дори не е ранно захране.

Здравейте, момичета!

Минавам просто да споделя как се отрази ранното захранване на сина ми. Аз го захрани по старата схема, т.е на 1 и 1/2 месец сок, след това плодово пюре и накрая зеленчуково. Сокчето давах с лъжичка - не съм имала проблеми нито с отбиване, нито с нежелание да се яде от лъжичка. Плодовите пюренца си хапваше добре, но зеленчуковите никак. Не си спомням точно кога започна да яде от тези пюрета, но определено си спомням, че беше това с риба, т. е доста късно е било.
Каши също не долюбваше. От всичко това съм си направила извод сама за себе си, че не съм го захранила правилно, нито от страна на възрастта му, нито от страна на реда, по който съм въвеждала храните.
Гордея се само с едно от начина на хранене на детето си - не е ял вредни храни от рода на пуканки, чипсове,етс., както и шоколад и неговите производни. В резултат на всичко това на 1 година детето ми се хранеше изключително полезно, което продължава и до ден днешен. Не обича сладки неща, освен мед или филия намазана със сладко, предпочита плодовете, каквито ви хрумнат на ум без пъпеш.
Не яде тлъсти храни - дори манжда с повече мазнина (свеки готви така) . Не му налагам всичко това - той сам си решава кое да яде и кое не
Смятам, че това се дължи, естествено не на захранването, а на начина му на хранене след 1 година.
Засега не съм имала проблеми с алергии или някакви заболявания, освен настинка или вирусно заболяване. Не е имал запек - абсолютно редовен е всеки ден.
Надявам се, че няма да има проблеми и за напред.

Сега с дъщеря ми ще подходя по съвсем друг начин - все още сме на кърма и АМ. Смятам да захраня на не по-малко от 4 и 1/2 месц и то със зеленчуково пюре, за да не стане както с брат и - да не иска да ги яде след плодовите, но това подлежи все още на размишления.

Успех на всички,  на които като мен, им предстои захранване!

Всъщност мисля, че Милли съвсем добре предава това, което съм казала - а именно, че ако бебето е около 4-месечно и не наддава оптимално, все още може да е разумно то да се дохранва с АМ, вместо да се захранва, тъй като по всяка вероятност ХС не е готова да обработва и усвоява добре хранителните вещества от комплементарните храни. Има различни възгледи по този въпрос, между другото, като се водят от различни основания. Според някои ако става въпрос за кърмено бебе, което не наддава добре или е в риск за анемия, за майката действа по-добре да започне захранване (след 4 навършени месеца!), тъй като това не подкопава увереността й в способностите й да кърми, както би го направило даването на АМ - а и предлагането на храни с лъжичка не носи риск от влошаване на положението с кърменето, както го прави шишето. Други наблягат на това, че храненето с АМ има своите рискове, особено за деца с алергична обремененост, така че може пак да се прецени, че включването на по-неалергенни комплементарни храни е по-малък риск от АМ (доколко обаче това се връзва с матурацията на лумена на червата и пропускливостта на алергени не се наемам да коментирам). Изобщо ситуациите са много индивидуални.
При деца, които са изцяло на АМ, няма нужда да се бърза със захранването само заради начина на хранене - АМ действително доставя нужните хранителни вещества за бебето, така че захранването може да започне по същото време, както и при кърмените бебета, след като бебето покаже готовност за захранване. И пак има спорове, тъй като някои специалисти твърдят, че при хранене с АМ е оправдано малко по-ранното захранване, за да може хранителните липси да се компенсират от външен внос... доколко това е така не се наемам да кажа, особено предвид че захранването рядко е с най-добрите и най-богатите на нутриенти храни, така че да се разчита, че комплементарните храни ще доставят, а организма ще е способен да усвои въпросните нутриенти...
Накратко казано - даже за специалистите това са области, които са предмет на ожесточени спорове при липса на достатъчно яснота за това кое как действа. Тъй че ние по форумите хептен няма да успеем да ги разрешим...

hedra, само за да съм сигурна, че правилно съм те разбрала:

Матурация = съзряване?
нутриенти = хранителни вещества?
комплементарни храни = допълнителни, допълващи храни?

Правилно си я разбрала.

Надявам се Хедра да няма нищо против, че си позволявам да отговоря вместо нея.
 

Да, в общи линии това се има предвид - съжалявам, просто всичко по тези теми е на английски и понякога трудно ми идват подходящите думи на български, много е дразнещо
Нутриенти е по-широко понятие от чисто хранителните вещества - с храната има внос на един куп други неща, които не носят енергия на организма, но са важни за обменните процеси (както са витамините и разните микроелементи и минерали).
Комплементарни храни са храните, които се използват при захранването, а не примерно АМ в случаите, когато е нужно да се дохранва бебето.

По повод на първите две твърдения - звучат като от човек, който свързва съвременния начин на захранване само с едно отлагане на нещата във времето. Съвременното (което си е ренесанс на вековните практики) захранване е свързано с много други неща - постепенно въвеждане на храните и най-най-вече съобразяване с детето. Хедра беше споменала признаците за готовност - те са истински водещи, а просто няма дете, които да ги покрива преди 5-6 месеца.

По повод на вторите две твърдения... Бих искала да съм така самоуверена и затворена за съмнения и въпроси като теб... Аз не съм убедена, че всички решения които съм взимала като майка са правилни. Никак, Също така знам, че добрата "интуиция" е резултат от наблюдение, ум и разум, съзнателен и полусъзнателен анализ, опит. Самият факт, че съм родила дете, по абсолютно никакъв начин не ме прави безгрешна, та да съм убедена, че всички мои решения са били правилни. Аз съм убедена в друго и то ми се струва по-важно - че всички свои решения съм взела след като съм положила максимално усилие да се информирам и съм преценила трезво нещата. Поради което, ако съм направила някакви грешки, те са такива с които да мога да живея...

Аз пък мислех, че при схемата за ранно захранване се бърза-за 3 месеца (от 3 до 6 месеца) се въвежда всичко, заместват се 3-4 хранения с твърда храна!
Аз захраних много бавно и постепенно след 6 месец, до годинката основната храна на малкия си беше мляко. Първите 1-2 месеца от захранването той изяждаше по няколко трохи твърда храна на хранене. Захранването стана мноооого лесно и притно, просто оставих детето да ме води. Не съм му замествала хранения-просто той си сучеше когато поиска а ядеше твърда храна когато ние седнем на масата. Той сам постепенно започна да суче по-рядко.
Изобщо не се наемам да твърдя кое е "правилно" и кое "грешно", има доста информация и различни теории. Аз само споделям моя си опит, защото захранването при мен беше лесно, приятно, евтино и безпроблемно
Все пак съм на мнение, че е хубаво да се изчака поне бебето да направи 4 месеца и тогава да се захранва.

И при ранното и при късното захранване може да действаш натъгъдък или пък прекалено мудно при въвеждане на всяка следваща храна. Еднообразна храна за твърде дълго време също не е добър вариант. Това как ще процедираш въобще не зависи от това кога си захранил.

Зависи кой лекар го препоръчва. В класическата препоръка, която до преди няколко години се даваше рутинно без много-много съобразяване с конкретното бебе, всъщност до голяма степен е точно така. На 4-5 месеца започват да се заместват хранения; към 6-7 има останали 2 кърмения - сутрин и вечер; на 10 е останало само едно и между 10 и 12 месеца се маха и то. Майката се връща да строи петилетка

Баба ми преди 60 години е кърмила майка ми 1,2 години, леля ми 1,4. Акушерката й е предложила да захрани с препечена брашняна каша, но отбелязала, че така много деца развиват рахит и боледуват. Баба ми не видяла логика и й го казала, съответно не захранила. На посочените възрасти отбила рязко и ги минала директно на обща храна, тя се върнала на работа. Като я попитах защо не е продължила да ги кърми примерно сутрин и вечер, ми каза малко учудено "Ами не съм знаела, че може и така, сигурно".

Тя и братята и сестрите й са били кърмени над две години, до следваща бременност, захранени по метода "Кой каквото си вземе сам" Последният от братята й е кърмен над 3 години.

Да кажа първо, че след все повече четене съм абсолютно за изключително кърмене до 6 месеца, захранване след това.

Ама все пак някак смешно ми звучат тези сравнения с бабите. Наистина ли това ни е примера и аргумента
Баба ми има 3 сестри и братя починали още като малки. Тогава болестите са били повече и детската смъртност доста по-голяма от днешните дни на масово ползване на АМ.
Нещо не мога да схвана какъв е точно аргумента с бабите Че може да се кърми и повече ли? То за можене-може, това не го прави автоматично най-полезно

Nova_badesta_mama, за това как са захранвали бабите заговорихме, защото искахме да изясним кой от методите за захранване е традиционен и кой новоизмислен. Понеже последните 1-2 поколения са захранени рано много жени си мислят, че бебетата винаги са ги захранвали на 40 дни със сокче, а захранването след 6 месец е новоизмислено и непроверено. Та затова, освен на разни статии и изследвания за това как е било едно време ние споделихме и какво сме чували от бабите

 Хедра, беше ми интересно да прочета мнението Ви и съм съгласна - спорове в областа на храненето има... 
 Бу, съгласна съм също, че педиатрите имат различни мнения относно захранването... 
 Искам да уточня, че не става въпрос за копиране на старата схема за захранване, само за по-ранно въвеждане на нови храни. Започнах с тиква, ябълка и тиква, ябълки и моркови, сушени сливи... След месец - оризова каша. На 6 месеца - плодови пюрета с извара, на 7 - месо... Понеже тази схема ми беше позната и педиатърката на децата е една, захраних така и второто си дете. Намирам я за добра, кърмене не съм замествала. Съжалявам, ако преди не съм се изразила правилно.
 Ако авторката на темата има желание да започне на 4 - 5 месеца, би следвало да съгласува схемата с педиатъра на детето.

 По въпроса как са захранвали в миналото (в началото на миналия век) - слагали са на масата варена домашна юфка - малките деца са яли с пръсти. Това майка ми е научила от баба си. Кърмели са до три години.
  На село има една стара книга от около 1960 година - в нея  си спомням, че се препоръчва да се захрани с каша от препечено брашно на 6 месеца, на 7 - със зеленчуково пюре, на 8  - с грис, супи, бисквити...  На 9 месеца - да се добави смляно месо към зеленчуковото пюре. Имаше рецепти за сокове, но не си спомням откога се е препоръчвало да се дават, май не е било много рано... За отбиване си спомням, че пишеше на годинка - майката да строи петилетка... 

Да, те бабите ни, техните баби и т.н. от как свят светува милиони години наред, все са пасатори са правили пюрета и са изстисквали сокове на бебетата. Не знам как са им ги вливали само без шише с биберон...
От как човек съществува на земята до преди няма и стотина години захранването е било едно: като има зъби, ще ръфа ябълка, като няма - ще виси на майка си на цицата. Толкова.

Някои хора изобщо не се и замислят кой, кога и защо е измислил ранното захранване.

Баба ми между другото е имала биберон - в едно парцалче завързан намачкан хляб със захар. И кокошките са и го крадяли от устата, докато майка и е мазала къщата на двора. Още се чуди как не са и изкълвали някое око. 

Аз съм и против ранното захранване-4м. , и против късното-8м.. Смятам, че златната среда е 6м., и тогава и захраних. До годинка ще е опитал  почти всички продукти на пазара...а да не забравяме, че доста от тях (като свинско, говеждо, агнешко, грах, лук, мъхести плодове, извара и мн.др.) се препоръчва да се въвеждат чак след годинка...

Категорично съм за захранване след навършени четири месеца. Според мен обаче не трябва да се прекалява с отлагането на захранването, не трябва да се изпуска момента, в който детето проявява интерес към храната. По мои наблюдения при някои бебета този момент е около петия месец, при други около шестия. Дългото изчакване  вероятно няма да доведе до хранителни липси, но може да е причина за загубване на интерес, за формиране на навици за хранене само от гърда или от шише. Не са малко темите във форума, които показват ужасяващи дилеми на майки, захранили прекалено късно -след седми, осми месец, чиито деца на година не искат нищо друго, освен кърма или адаптирано мляко.

 Стана ми интересно каква точно е старата схема и днес я открих. Препоръчва се:
  4 м - готово плодово-зеленчуково пюре
  5 м - каша, жълтък
  6 м - готово зеленчуково пюре с месо
  7 м - попара със сирене
  9 м - супа
 11м - месно зеленчуково ястие - преходна храна
 Препоръчвало се е да се дава сок на 2 месеца. Да - сега сок не се дава.
 А на другото какво му е лошото? Ако мислите, че за жълтък или попара е рано, може да не се дават. Може да не се заместват кърмения или хранения с адаптирано мляко, а новата храна да се дава като добавка. На 10 - 11 месеца повечето деца се хранят с храна от детска кухня. На пазара се продават пюрета с месо след четвърти месец - например ориз и зеленчуци с пилешко месо "Хипп".
 Май действително става въпрос само за отричане... По добре майките да са запознати как става правилно захранването ( след кърмене, по 20 - 30 грама) и да не се бърза да се замества кърмене.
   

Милли,
сок се дава. Честно Ако не вярваш - пусни тема и попитай майките тук или в съседния форум какви са били педиатърските препоръки (не какво са решили да правят майките). Ако искаш, и аз мога да я пусна

Препоръките са - от трети месец (това значи - навършени два, бебето е на 60 дена) сок;
От четвърти (навършени три месеца, 90 дена) - плодово пюре;
От пет (навършени четири) - зеленчуково пюре - вече със заместване на хранене;
От шест (навършени пет) - жълтък и месно пюре;

и т.н.
Както писах по-горе, при тази схема (няма не искам!) се препоръчва заместване на хранения от четири месеца, на шест има останали 2 кърмения, на 9-10 - само едно, което се маха по това време.
Пак да подчертая - говоря какви са препоръките в реалност (аз също ги получих в гореописания вид), не какво майките всъщност правят.
Разбира се, има много "може" - аз също избрах какво мога да направя и реших кое да не правя. Но като факти - това са препоръките, които казани с компетентен тон, са накарали не една майка да се плаши, че ако не ги спази, детето й няма да е здраво
Така че, не става дума само за отричане, освен когато наистина не говорим за нещо не особено правилно.

Милли, на пюретата от 4 месец на ХИПП пише: "Изключителното кърмене през първите 6 месеца е идеално за Вашето бебе." Ако не можете да кърмите, този продукт се препоръчва, но не по рано от 4 месечна възраст..."

Педиатърката ни препоръча сок от втория месец!

 Бу, съгласна съм, че се е давало рано сок, но сега това може да отпадне. Съгласна съм, че преди са се замествали кърмения, затова писах, че майките не бива да бързат със заместване.
 Намерих схемата във вида, който я написах, може и педиатрите да са се престаравали, може и схемата да е била променяна...  
 Действително е лошо, ако получите неправилен съвет от педиатър... Не си спомням дали съм получавала съвет за заместване на кърмене, но бях решила, че няма да замествам и не съм говорила за това с лекарката...
 И все пак - нека не спорим за два месеца... Мисля, че най-важното е да не се дава сок, новата храна да се дава в малко количество като добавка и да не се замества кърмене до годинка. И също -  да се знае, че новата храна е за опитване - например малкото ми дете в продължение на дни, когато не ми се е занимавало е било само на кърма...
 Стана ми интересно - бихте могли да споделите какво точно се е случило след неправилните съвети, все пак знам, че сте кърмили дълго. Майките да знаят все пак, че може да има неприятни последствия...  Съжалявам много...  

С доуточняването, че тук "от 4-ти месец" най-често се интерпретира 'начало на 4-ти месец', т.е. 3 навършени, докато в другите страни 'от 4-ти месец' значи 4 навършени. Това понякога също обърква, когато човек чете по етикетите препоръчителната възраст.

Аз получих 'класически' съвети за кърмене като начало:
на 3 часа, вода помежду (поне 150-200 грама, подсладена), без нощно кърмене, биберон-залъгалката не е проблем, от една гърда, максимум 15 минути на гърда и т.н.
Резултатът беше, че на 40 дена бебето ми вместо да наддава, беше спаднало на тегло с над 100 грама.
Предложиха ми дохранване (конкретна марка), а като попитах защо да не дохранвам с изцедена кърма, щом имам, ме изгледаха като лудичка и педиатърката извика мъжът ми на другия ден да му обясни, как детето му ще порасте идиот от недохранване заради майка си. Спрягаше се ниското качество на кърмата ми, а не (очевидните) проблеми, породени от неправилната организация.
В крайна сметка дохранвах с кърма до 4-ти месец, когато започнах да чета повече за кърменето и го реорганизирах по по-добър начин (на поискване, без вода и т.н.). Междувременно бях получила препоръки за сок и плодово пюре (които давах), но когато ми казаха и препоръка за зеленчуково и месно, които да заместят хранене през 4-тия месец, ми се видя прекалено странно и рано (майка ми, която беше с мен, също сметна така) и реших да не го правя. Но не всеки прави така
Не е нормално да не можеш да се довериш на педиатъра на детето си, че не ти препоръчва най-правилното за здравето му.

 Благодаря Ви, Бу! Ценя мненията Ви.   Съжалявам, че се е случило така! 
 Сега вече започвам да се чудя  по каква схема съм захранвала и дали не  говорим за едно и също...  
 Авторката на темата се колебае дали да захрани на 4 месеца - все пак не става въпрос за копиране на старата схема...

Да, и при мен беше така! Само времето за кърмене ми беше удължено на 20-25мин (този съвет не го послушах, малката първите три месеца сучеше по час). Да кърмя от една гърда, за да се събере мляко за следващото хранене(и това не го послушах)... Само че давах водата и спазвах трите часа.  Горкичкото ми бебче.
Майка ми е работила в детска консултация дълги години. Тя ми даваше същите съвети! Често се чуваха реплики, че "това стомахче трябва да почива", да не давам по-рано от три часа. Да не взема да го будя, ако спи повече от три часа!
В резултат на всички съвети, първо започнаха да ми се запушват каналите, после кърмата драстично ми намаля и за малко да си отбия детето.
Моето бебе се роди много дребничко - 2650гр - и аз бях много притеснена, затова отидох на 15 ден да я премерят. Беше наддала 500гр. 15 дни по-късно, т.е. на 1 месец беше наддала с 200гр, което за целия месец прави 700гр. Док каза, че ако не сме правили контролно мерене, би казала, че е наддала много добре, но 200гр за две седмици е твърде малко. Изписа АМ и така. За съжаление около мен близките хич не ми помогнаха в първия момент. Всички дружно казаха да купуваме адаптето и да дохранваме. Много беше болезнено да чуя, че "Това бебе е гладно!" И така дохранвах три седмици. В последствие доста неща прочетох, спрях да слушам съветите и нещата се регулираха, но сега като се връщам назад винаги си казвам, че е можело да минем не само без добавка, но и нямаше две три седмици детето ми да гладува, а на мен да ми се изтича кърмата по дрехите! 

 Просто ми е много чудно  - за първи път чувам това - да не се кърми повече от определено време...    Педиатърката много не ми е говорила, в повечето случаи казваше "Ти си знаеш..." или нищо не ме е питала... Тя наблюдаваше преди това детето на сестра ми и сигурно не и се е обяснявало... 
 Много тъжно ми стана, като разбрах какво сте преживели... 
 Кърмех денем през два часа в продължение на час. После час почивах и пак кърмене... Това го прочетох в една книга в родилното (препоръчваше се за увеличаване на кърмата, лошо наддаване...) - не беше моя и не си спомням името. Нощем - като се събуди. На 3 месеца и половина го взех да спи при мен, че задрямвах и мислех, че ще го изпусна...
 В една френска книга прочетох, че кърмата съдържа витамин С и сокове не са необходими за кърменото дете. Не съм давала ... Захраних по схемата, предложена там, с някои изменения...
 

Аз още докато бях бременна, гинеколожката всеки път ми набиваше в главата, че най-много 5 мин. се кърми, в никакъв случай повече. Без значение възрастта на бебето, на 3 часа се кърми по 5 мин. Много била разочарована от дъщеря си, която кърмела по цели 20 мин., за беберон я било ползвало бебето. Това било вредно и невъзпитателно.

За сокчетата педиатъра ми беше казал - първия месец - 10 мл., втория - 20 мл., третия - 30 мл.  и т.н. Като навърши месец се почвало, а свекърва ми като медицинска сестра с 20 годишен опит в болници с деца ми каза още на 25 дни да започвам с по лъжичка сок, че на 30 дни да е направил вече 10 мл. дневно. Аз издържах до 2,5 месеца да не давам сок, когато започнах с по 1 чаена лъжичка. 3-4 дни продължи това, като детето се съдираше от рев от колики и реших да прочета тук какво не е наред. Спрях навреме и захраних на 5 месеца с тиква и зеленчукови пюрета.

Мисля че колкото педиатри и лекари и изобщо хора толкова и различни мнения и съвети има за захранването и за кърменето.
Ние още от начало имахме натиск от познати (не педиатърката ни) да даваме сокче от морков - обикновено доводите са как в кърмата нямало много важни витамини и минерали и затова трябва да се дава сок. Видях че някои не вярват че още се дава сок, такъв натиск беше че не знам как се разминахме.
И сега със захранването е така - още не сме отишли на консултация - да не повярваш педи е съгласна да захранваме от 6 месеца (навършени) даже самата тя ни го предложи, и днес се обажда свеки изпаднала в паника - някаква лекарка й казала че как така от 6 месеца, трябвало да захранваме от 5 и половина 

^{Така, искаше ми се да се запиша, защото ми е много интересна темата.
asiasia и аз също като тебе сега като се връщам назад винаги си казвам, че е можело да минем не само без добавка и без вода със захар, а може би и без колики до 5 месеца, но е можело и да си кърмя първото ми толкова дълго чакано и най-важното в живота ми дете още от раждането му.}