Има ли мами, които са ПРОТИВ късното захранване?

"Мила", иронията ти е неуместна. Не знам повече от всички вас взети заедно - ако знаех, нямаше да задавам толкова въпроси нито на себе си, нито на вас.

Харесвам идеите за връщане към корените, но думите ти ми звучат прекалено патетично. И затова предлагам всеки да разпита баби и прабаби, за да се види дали те НАИСТИНА са захранвали късно? Споделеният от тях опит може би ще ни бъде от полза.

Благодаря и на другите мами, които се включват! Струва ми се, че и опитът от чужбина, както и опитът на много челите по въпроса мами също са много полезни.

Ами аз съм питала бабите си Кърмели са без да се занимават с добавъчни храни докъм годинката, докато бебето само вземе да посяга и да граби неща за ядене от паниците Нали се сещаш, че не е имало кой да бърка кашички и да цеди сокчета в семейства с по 7-8 деца - децата са се оправяли както успеят с храненето.
Това не бива да се бърка с ритуалното захранване на 40-тия ден, когато в различните райони са предлагали на бебетата разни неща - къде залък хляб, къде зърно боб, мед или нещо друго. Това е било предлагане с ритуално значение, а не реално хранене и след ритуала за приемане на бебето никой не е продължавал да го храни с боб на някое хранене, вместо да кърми. Различен е случая при хранене на бебета, останали сирачета - тогава са ги хранели със сдъвкана от бабите храна и всякакви други вариации, които (с изключение на кърменето от дойка) са водели до голяма смъртност, естествено. Като цяло обаче храненето с нещо друго освен кърма е било когато бебето прояви явно желание и умение да се сдобие с друга храна Което поради особеностите в развитието на бебето, които не са се променили за последните 100 години (за разлика от лекарските препоръки, които се менят непрекъснато, щом някой успее да докаже с изследвания нещо, което се е знаело интуитивно от памтивека), не става преди средата на първата година - дву- и тримесечно бебе не само не може да седи, но и не може само да поднася неща към устата си, отделно че с езиче избутва всичко, което попадне в устата му - това е защитен рефлекс, тъй като бебето няма умението да пренася с език неща към задната част на устата и да ги преглъща, така че би се задавило. Да се следи бебето за готовност е най-разумното нещо, което човек може да направи, за да се ориентира.

Antena, мъжа ми има жива баба, сега е на 87 години, отгледала 2 деца. Попитах я кога ги е захранила, а тя каза, че "те сами започват да си искат" и "направо си грабват докато ядеш". Питах я също докога ги е кърмила. Единия син кърмила "много малко" защото имала проблеми с гърдите. "Много малкото" се оказа година и 3-4 месеца. Втория син кърмила "повечко" ама не помнеше точно, ама било повече от 3 год. Това била нормалната практика по нейно време. Също така я питах какво са правели ако някоя майка няма достатъчно кърма или пък и се наложи да отиде някъде без детето. Тя каза, че по нейно време повечето майки си имали кърма. Ако майката я нямало водели бебето при друга кърмачка в квартала-било съвсем нормално да си услужват по този начин.
Някои от нещата нямат връзка с темата, но реших че може да е интересно. Разпитвала съм и няколко други баби тук и те потвърждават това, което бабата на мъжа ми разказва

И аз съм разпитвала и моята баба, и на мъжа ми. Кърмили са дълго и са захранвали късно. Помни едната докога е сукал по-малкият и брат - до възраст, когато посрещал вечер пеша майка си от нивата да му даде да суче,че много му се сучело и не искал да чака в къщи. И е важно да се отбележи това, което е казала и Яна - по тяхно време жените "си имали кърма". И двете баби по времето, когато аз самата дохранвах, кротко викаха "Ама недей баби дава тия шишета, ще се отбие детето... ти защо не си я кърмиш?" "Недостигът" на кърмата им беше практически непонятен.

Практиката от чужбина между родителите трябва да се гледа с едно на ум. И там като навсякъде е пълно с наплашени майчета които се вслушват в майки и свекърви и несмеят да поемат отговорностите си сами, а точно поколението на майките и свекървите ни е най-ощетено и некомпетентно по отношение на кърменето и захранването на децата им - не само у нас, а и по света. Просто по света са се върнали към предишното, нормално, късно захранване достап реди нас, не на последно място защото там наученото се прилага на практика  а тук имаме стратегии, които отлежават в чекмеджетата в архивите на здравното министерство с години, а нищо не се прави за популяризиране на тези неща на практика, дори и между самите лекари...

Аз също не живея в Бг. Тук, Исландия, също се е захранвало рано, около 2-3 месец, преди десетилетия. Брошурата за хранене на бебето, която имам от болницата (еднаква и за двете ми деца), е от 2003. Там пише за захранване около 6-ти месец, като се следи за готовността на детето. Доколкото съм чела, ако не се бъркам, препоръките за захранване 4-6 месец на СЗО са до към 2001г, а след това се променят на 6 месеца. С големия ми син акушерката  беше предложила да захраня (ако искам!) още на 4,5 половина, защото беше доста едър. Идеята, че по-едрите деца имат нужда от повече калории е логична, но не успях да намеря нещо убедително, което да ми докаже, че  кърмата не би ги осигурила. Още повече че в самата брошура изрично пише, че ако бебето е здраво и наддава, добре е да се изчака до към 6 месеца. Лекарят на изписването също каза - изключително кърмене до 6 месеца. Захраних на 5,5 месеца. Синът ми още към 5 започна да си иска от нашата храна. Брат му, за сравнение, е абсолютно дърво.  Нито се обръща още, нито иска да стои седнал, храната хич не го интересува. Струва ми се, че него ще захранвам малко по-късно. Акушерката (друга) за захранване също още не ми е говорила.

Баба си не съм питала кога е захранвала, но майка ми е захранила на 5 месца и двамата с брат ми.  Предполагам, че е под влияние на някоя баба, защото май по това време "на мода"  е било ранното захранване.

   За опит от чужбина мога да споделя (Германия) - кърмене 6
месеца изключително, захранват обичайно с моркови и картофи
(ние го направихме, обаче, педагогическо), месото идва към осмия
месец, жълтък не се споменава. На прегледа на 6 месеца не се прави
изследване за хемоглобин - доагнозата беше "Каква е розова и пухкава,
всичко и е наред". И нямаш притеснения.
   Баба ми казва, че майка ми цяла година само е сукала, а после е захранена
с намачкан боб от манджата на масата. Но тя е от село. Свекърва ми, която
е градско чедо, е захранена в седмия месец с брашнена каша с прясно мляко -
определено не здравословно, но достатъчно късно, спрямо представите за ранно -
вижда се навлизането на лекарските съвети (преди ок. 50 години).

Резултатите от раннотот захранване си проличават след доста годинки и ако някои майки ти казват "захраних рани и нямам проблеми, то поговори си пак с тях след 10тина години. Повечето хора от нашето поколение имат алергии - в резултат от лошото хранене и мръсната среда в която живеем, а и гастрити, колити и т.н. се срещат при всеки втори човек - мислим си, че се дължат на лошото ни хранене в момента, но ще се изненадаш ако си направиш труда да прочетеш, че повечето са в резултат на повреден стомах още в бебешка възраст. Така че ако смяташ, че предпазването на децата ни от алергии и стомашни проблеми е "модерно", така да бъде - за мен не е модерно, а признак на здрав разум и любов към децата. Преди време моята алерголожка ми каза, че ако искам детето ми да не страда от алергии като мен трябва да си намеря мъж без алергии, защото ако и бащата е толкова алергичен като мен за детето няма шанс. Е мъжът ми е по-алергичен от мен, но благодарение на дълго кърмене и късно и много внимателно захранване си имаме неалергично дете. Това е личното ми наблюдение.

 Ранното захранване има още едно предимство - в продължение на един или два месеца се въвеждат само плодове и зеленчуци, в продължение на месец - само каша, един месец - само месо, месец - само жълтък... Така захранването е по-постепенно... 
 Все пак става въпрос за малки количества -  2-3 лъжички, които могат да се дават дълго време и да се правят по-големи паузи между храните.
 Ако се започне на 6 месеца и половина, схемата е такава, че се дават много нови храни в рамките на 2 - 3 месеца. Днес картоф, след пет дни морков, след пет оризова каша... И бебето се запича... Ако се добави след седмица и карфиол, коремчето се подува....
  Това не ми харесва -  бих предпочела да имам повече време за захранване, отколкото да въвеждам така ... 
 Съветвам antena  да пусне анкета в "Майки - бъдещи и настоящи" (все още не знам как става). Скоро там имаше анкета  "На колко месеца захранихте детето си" и преобладаващият процент беше 4 месеца.
 Във форума "Хранене с адаптирано мляко" майките захранват предимно на 4 месеца. След като дори hedra препоръчва дохранване с адаптирано мляко, питайте майките там защо все пак захранват рано... Нали в адаптираното мляко има всичко, необходимо за  бебето...
 Повече няма да пиша по тази тема, убедена съм, че всички решения, вземани от мен за децата ми са правилни. Първото е, че не започнах да дохранвам на един месец.
 Съветвам  antena да се довери на майчиното си чувство - каквото и решение да вземе за детето си, ще е правилно. 
 

Е, че кой те пришпорва да въвеждаш бързо много храни?! Да не говорим, че много от ранно захранващите мами за два-три месеца са въвели всичко!
Освен това съм сигурна, че Хедра не препоръчва дохранване с адаптирано мляко, освен в редки случаи, в които наистина не се налага!   
Не искам да прозвучи като заяждане!

Мен майка ми ме е захранила рано! В резултат на това на 6 месеца съм се отбила "сама"  , бъкана съм с алергии към храни, лекарства, растения и др., и имам гастрит! Сигурна съм, че има връзка с начина на захранване, защото кухнята на майка ми винаги е била много диетична и с минимално количество подправки!

 

Няма основание да се смята, че некърмените деца са "по-различни" от кърмените, с други думи, това че едно дете не е кърмено НЕ Е основание то да бъде захранвано по-рано. Ревизирай си информацията.
Що се отнася до намесването на името на hedra тук - не съм никак убедена, че правилно я тълкуваш, не предаваш коректно думите й - да, да бъдат дохранвани с АМ, но ДО КОГА- ето това пропускаш и то не е маловажно.

Цитат на pandora от темата "Защо да чакам със захранването" - форум "Хранене с адаптирано мляко", тема "Най-често обсъжданите теми във форума":

Ако обаче решиш да захранаш рано, поне не започвай от соковете, а от пюретата, соковете са много агресивни и дразнещи стомаха. Така, че изчакай до 4-ти месец и давай пюрета - това дори не е ранно захране.

Здравейте, момичета!

Минавам просто да споделя как се отрази ранното захранване на сина ми. Аз го захрани по старата схема, т.е на 1 и 1/2 месец сок, след това плодово пюре и накрая зеленчуково. Сокчето давах с лъжичка - не съм имала проблеми нито с отбиване, нито с нежелание да се яде от лъжичка. Плодовите пюренца си хапваше добре, но зеленчуковите никак. Не си спомням точно кога започна да яде от тези пюрета, но определено си спомням, че беше това с риба, т. е доста късно е било.
Каши също не долюбваше. От всичко това съм си направила извод сама за себе си, че не съм го захранила правилно, нито от страна на възрастта му, нито от страна на реда, по който съм въвеждала храните.
Гордея се само с едно от начина на хранене на детето си - не е ял вредни храни от рода на пуканки, чипсове,етс., както и шоколад и неговите производни. В резултат на всичко това на 1 година детето ми се хранеше изключително полезно, което продължава и до ден днешен. Не обича сладки неща, освен мед или филия намазана със сладко, предпочита плодовете, каквито ви хрумнат на ум без пъпеш.
Не яде тлъсти храни - дори манжда с повече мазнина (свеки готви така) . Не му налагам всичко това - той сам си решава кое да яде и кое не
Смятам, че това се дължи, естествено не на захранването, а на начина му на хранене след 1 година.
Засега не съм имала проблеми с алергии или някакви заболявания, освен настинка или вирусно заболяване. Не е имал запек - абсолютно редовен е всеки ден.
Надявам се, че няма да има проблеми и за напред.

Сега с дъщеря ми ще подходя по съвсем друг начин - все още сме на кърма и АМ. Смятам да захраня на не по-малко от 4 и 1/2 месц и то със зеленчуково пюре, за да не стане както с брат и - да не иска да ги яде след плодовите, но това подлежи все още на размишления.

Успех на всички,  на които като мен, им предстои захранване!

Всъщност мисля, че Милли съвсем добре предава това, което съм казала - а именно, че ако бебето е около 4-месечно и не наддава оптимално, все още може да е разумно то да се дохранва с АМ, вместо да се захранва, тъй като по всяка вероятност ХС не е готова да обработва и усвоява добре хранителните вещества от комплементарните храни. Има различни възгледи по този въпрос, между другото, като се водят от различни основания. Според някои ако става въпрос за кърмено бебе, което не наддава добре или е в риск за анемия, за майката действа по-добре да започне захранване (след 4 навършени месеца!), тъй като това не подкопава увереността й в способностите й да кърми, както би го направило даването на АМ - а и предлагането на храни с лъжичка не носи риск от влошаване на положението с кърменето, както го прави шишето. Други наблягат на това, че храненето с АМ има своите рискове, особено за деца с алергична обремененост, така че може пак да се прецени, че включването на по-неалергенни комплементарни храни е по-малък риск от АМ (доколко обаче това се връзва с матурацията на лумена на червата и пропускливостта на алергени не се наемам да коментирам). Изобщо ситуациите са много индивидуални.
При деца, които са изцяло на АМ, няма нужда да се бърза със захранването само заради начина на хранене - АМ действително доставя нужните хранителни вещества за бебето, така че захранването може да започне по същото време, както и при кърмените бебета, след като бебето покаже готовност за захранване. И пак има спорове, тъй като някои специалисти твърдят, че при хранене с АМ е оправдано малко по-ранното захранване, за да може хранителните липси да се компенсират от външен внос... доколко това е така не се наемам да кажа, особено предвид че захранването рядко е с най-добрите и най-богатите на нутриенти храни, така че да се разчита, че комплементарните храни ще доставят, а организма ще е способен да усвои въпросните нутриенти...
Накратко казано - даже за специалистите това са области, които са предмет на ожесточени спорове при липса на достатъчно яснота за това кое как действа. Тъй че ние по форумите хептен няма да успеем да ги разрешим...

hedra, само за да съм сигурна, че правилно съм те разбрала:

Матурация = съзряване?
нутриенти = хранителни вещества?
комплементарни храни = допълнителни, допълващи храни?