Има ли мами, които са ПРОТИВ късното захранване?

 Благодаря на Бу и  hedra за разясненията.   
 Искам да споделя, че много майки биха се притеснили от мисълта дали ще се справят с дълъг период само на кърмене 6 месеца... В началото се появяват трудности, детето се дохранва и после се отбива... Ако са запознати, че могат да започнат захранване след 4 месеца и да изчакат още малко, вместо да дохранват от 2 - 3 месеца, биха се решили да кърмят по-дълго... Новата храна се дава с лъжичка като добавка, така че няма опасност от отбиване.
  Не написах в началото , но сега допълвам - първото ми дете след две обменни кръвопреливания нямаше никакъв запас от желязо.Още в началото ми казаха, че трябва да се захрани рано...

Децата с анемия не са типичния случай - там има медицинско състояние, което налага определени мерки и действително е възможно да се даде съвет за захранване след 4-тия месец (т.е. в началото на петия) - макар че е възможно и да се изчака, като бебето приема железен препарат по преценка на лекаря, тъй като е вероятно бебето все още да не поема достатъчно количество или да не усвоява добре храни, богати на желязо.
Относно родителската отпуска - в повечето случаи има възможност майката да се цеди и да оставя за детето кърма (няма никакъв проблем бебето да се храни на поискване с шише у дома). Ако бебето е под 4-месечна възраст, е твърде разумно при недостиг на мляко да се предлага АМ, а не твърди храни, за които бебето не е готово.
Винаги има инидвидуални вариации - препоръките са общи, което не значи, че не могат да се напасват към индивидуалната ситуация, съобразно нуждите и възможностите на бебето и съобразно медицински състояния, ако има такива.

Е, Бу, не съм съгласна с теб. Колкото и да го отлагаш, по някое време бебето почва да си краде само храна. Няма да го бия с пръчка през ръцете за да не си вземе хляб или нещо друго от масата Аз не съм го захранвала с един куп неща, с които господина се самозахрани. Зелен лук например

Даже аз бих казала под 5-6 . И в тази връзка се учудвам много на мнението на доста хора , че е по добре да дават картофено пюре и друга храна, ако кърмата не достига, но не и АМ. Много деца тук(монреал) пият по литър и повече АМ или краве мляко 3,25% дневно до 5-6-7 годишна възраст, за някои това е навик за цял живот,  и никой не смята това за "боклук"  и да предпочете да го замени с друга храна.

Възрастта за захранване безспорное важна, но е съсщо толкова важно създаването ан култура на хранене и вкус към балансираното хранене. Т.е. нме само как храним децата пържите 1-2 години ами и каквио навици създаваме , как ще продължим да ги храмним и възпитаваме и след това.
Каква е полза от изклучително кърмене 7-8 месеца ако на 3 години лапа мазни мръвки и пържени картофи и мрази прясно и кисело мляко и плодове.

С кое, бре, душо, не си съгласна Нищо не съм писала от това, дето ми оспорваш Педагогическото захранване си е съвсем валиден вариант.

smuty, много си права Но сравнително малко хора май вярват в тази система.

Именно опасността от развиване на железен дефицит е една от основните причини, поради които според "старата" схема е добре на 3-4 месеца да се включат плодови и зеленчукови пюрета. Просто организмът на майката се изтощава - много майки още през бременността развиват анемия - а на детето трябва да се осигуряват различни минерали и хранителни вещества. Така че не става дума за частни случаи или пък за децата от третия свят - просто природа!

Недоумявам наистина защо е по-добре да се дава "железен препарат", след като хранителните добавки имат точно тази функция - да обогатят менюто на детето и по този начин да балансират нуждите на организма от различни вещества. Наистина ли смятата, че лекарствата са по-добрият начин за задоволяване нуждите на бебешкия организъм?

Идеята ми е, че сигурно има някаква логика в тези стари схващания за захранването, за които никой не се замисля, защото просто е по-лесно то да бъде отречено.

А защо е по-добре да се дава АМ, отколкото друга храна? Именно от АМ МНОГО деца развиват алергии, запичат се, налага се да се експериментира докато се намери такова АМ, което детето да понася добре. Да не говорим, че на самите кутии на АМ пише, че то не е за предпочитане пред майчиното мляко. С какво КРАВЕТО мляко е по-добро за децата плодовите и зеленчукови добавки? Ако кърмата предлага все пак някакво разнообразие на храни и вкусове, какво предлага АМ?

Темата няма за цел да се впускаме в дълги спорове. Интересно ми е дали някой има конкретни наблюдения за предимствата от захранването след 6-месечна възраст, дали вече има израснали дечица, които са захранени по-късно и наистина ли това е допринесло за по-доброто им здраве? Или, както си мисля аз, това е поредната мода (или, ако не ви харесва думата, да го наречем тенденция), която ще отмине с времето, но може да коства здравето на децата ни?

Не знам, може би като цяло негодуването ми идва от тоталното отричане на нещо изпитано и масовата безрезервна подкрепа на противоположното, което вече малко ми намирисва на пропаганда. Да не забравяме, че в реалността нещата никога не са черно-бели!
 

Не, не ме мързи да се информирам.
Проблемът е, че информацията е до голяма степен едностранчива - някой от вас случайно да е наясно какви са аргументите ЗА т. нар. ранно захранване. Аз поне не намерих такава информация в нета. А за да можеш да решиш кое е най-доброто за детето ти, би следвало да си запознат и с двете страни на медала, нали?

Колкото до мързела - мога да ви кажа, че сред привърженичките на захранването след 6-7 месеца има и майки, за които сред "сериозните" аргументи за решението им са и тези, че колкото по-късно се почне с пюретата и кашите, толкова по-късно ще започнат да се цапат дрешките на бебето, а акото ще замирише по-неприятно. Това, поне на мен, не ми звучи сериозно.

И аз така смятам.

Естествено е късното захранване. Педагогическото е още по-естествено, защото едно време е нямало ХИПП, нито пасатори.  Аз захраних сина ми на 5 навършени месеца, щях и на 6, ама имах други съображения, досега проблеми с храненето му не съм имала. От 8-9 месечен яде непасирана храна, с пръсти също си яде, алергии, слава Богу, няма, кърмя го още. Негатив от късното захранване не съм видяла.

Antena, и аз търсих информация за предимствата на ранното захранване и наистина такава информация няма. Попитах и лекарите, които го препоръчват, с идеята, че ако един лекар препоръчва бебето да се захрани на 2 месеца с плодов сок би трябвало да знае ЗАЩО. Уви, лекарите не знаят. От тук следва извода, според мен, че ранното захранване няма предимства. Намерих обяснението на доктор Спок-учените години наред ЕКСПЕРИМЕНТИРАХА с нови по-финни храни, които по-лесно се приемат от бебешкото стомахче и позволяват бебето да се захрани по-рано (изданието е от седемдесет и някоя си година), като това изказване потвърди убеждението ми, че ранното захранване е просто неуспешен експеримент. Американският ми педиатър също ми обясни, че там преди 30-50 години е имало такъв експеримент и се е препоръчвало ранно захранване. Оказало се неуспешен експеримент и се върнали към старите схеми (това ми го каза педиатъра, без да ми е посочил конкретни доказателства). Видях с очите си, че бебетата там са здрави, жизнени, добре наддават само на кърма.
Моето дете е захранено след 6 навършени месеца, при това педагогически, което ще рече, е до годинката изяждаше символични количества твърда храна (струва ми се, че по-малко от 100грама на ден). Въпреки това на 6 месеца беше около 9 кг. а на годинка-11.5 кг., не е имал анемия и е изключително здраво дете.

Препоръките за късно захранване са базирани точно на базата на конкретни емпирични проучвания, т.е. наблюдения върху мащабен брой бебета и жени, така че изводите да имат валидност. За никаква мода не иде реч тук.

Теоретично, примерно, се  смята, че бебетата на бременни жени с анемия, няма да успеят да си набавят необхоимото желязо. Но освен ако не говорим за системно недохранени жени от третия свят, проучванията показват, че това не е вярно в общия случай. Плодът си извлича необходимото желязо от организма на майката. Тя ще е тази, която би имала недостиг евентуално.  А това желязо, пак емпирично, е показано, че стига за първите 6 месеца и отгоре от живота на едно здраво и износено до края бебе.

Антена, Yanast ти е дала добро обяснение защо се е пропагандирало ранно захранване. Относно "мързела" - не съм визирала никого конкретно, използвах второ лице като безлична форма, както често се прави в разговор. А като се замислих повече по темата, си дадохсметка и каква е логиката на въпроса "ЗА или против ста" - ако човек чете само форума, остава впечатление че всичко е въпрос на лична информация и избор на други майки и той едва ли не трябва да реши коя мода да следва. Не е така обаче - аз съм се информирала първоначално през бременността си от сериозни сайтове, списвани от медицински екипи, от публикациите на СЗО които се намират в нет-а и т.н. Това пък ми позволи като влязох във форумите бързо да разпозная майките, които са наистина информирани, и да разчитам именно на тяхното мнение и консултация (познават се лесно по подробната, точна и уместна аргументация - по-горе имаш едно - две такива мнения за пример). Та при този  тип информираност, почиваща върху надеждни източници, за мен просто не съществува избор по темата.

Нека обясня нещо за опасността от някакъв вид дефицит в организма, особено железен, която изглежда те притеснява. Хемоглобинът на всички бебета спада до едно от най-ниските си нива около 6 месеца, защото тогава се изчерпват запасите, натрупани през бременността. Малкото бебе разчита основно именно на тези запаси, а не на кърмата или АМ, защото в АМ желязото в каквото и количество да е е трудно усвоимо, а в кърмата е в лесноусвоима форма но по принцип е малко. Т.е. ако майката се е хранила пълноценно през бременността, повечето деца имат достатъчен запас до 6-я месец. дотогава едно нормално здраво дете, кърмено или на АМ, няма нито някакъв вид нужда от специфична добавка, нито от повече калории, отколкото може да му осигури кърмата/АМ. Освен това с очите си прочетох сериозно медицинско изследване на СЗО, според което е установено, че качеството на кърмата като хранителност, желязо и т.н. слабо се влияе от качеството на хранене на майката - естествено гладуваща майка в третия свят и една средностатистическа българка има разлики, но също както и при оформянето на плода, при кърменето бебето ес предимство и каквото има в твоя организъм, ще отива първо в кърмата. А в АМ са добавени съответните вещества. И, не на последно място, няма нищо друго освен човешката кърма и евентуално при невъзможност за доставянето и АМ, което да се усвоява така добре от едно бебе. Можеш да го блъскаш с колкото искаш витаминозни и пълноценни храни - от тях преди да узрее храносмилателната му система почти нищо няма да се усвои, само ще се създадат сериозни рискове от стомашни заболявания доживот и алергии - които хората масово подценяват според мен. За пример - молекулата на белтъка на кравето мляко е буквално едно дъълго страховито чудовище, което преминава през бебешките черва и се скита свободно из целия организъм, предизмикв микрокръвоизливи в червата при много деца и съответно - да, позна, анемия... дори в най-нискокачественото АМ тази молекула е до някаква степен разбита чрез хидролизация за да не преминава така лесно през стените на храносмилателната система. А защо (при липса на кърма) АМ а не плодово/зеленчукови пюрета - защото детето има нужда от белтъчини!

Ето ти пример от живота:
дъщеря ми е захранена от 3 месец, на 2 месеца съм й дала сок от ябълка, на  6 месеца вече взимахме храна от детската кухня. Действието се развива през 1987 г.
През цялото й детство съм се старала тя да яде здравословни храни.  Чипсове и снаксове, както и всякаква junk food бяха забранени, пържено много рядко готвя, гледам храната да е прясно сготвена и т.н.  За 20 години с дъщеря ми сме се хранили на практика еднакво. Влияния от други роднини няма почти никакви, от 18 г съм разведена с баща й и на практика съм я отгледала съвсем сама, само летните ваканции прекарваше при моите родители.
 
Обаче аз със стомаха си проблеми нямам никакви. За разлика от детето. Тя е с диагноза "нервен стомах" - каквото и да означава това - и почти всеки ден я боли корема от една или друга храна - а  може да яде същата храна по друго време без проблем. Наскоро й откриха кристали в бъбреците и сега я лекуваме и от това, което е свързано с храненето. А в семейството пием много чай и това ми дойде като гръм от ясно небе. 

След като попрочетох достатъчно покрай второто си дете... за мен лично няма съмнение, че голяма част от проблемите й са свързани с много ранното й захранване, без стомахчето й да е готово за това.

След още 20 г. ще мога да кажа как са се развили нещата при сина ми. Мисля, става ясно кога ще го захраня 

Значи, мила, темата ти е изпълнена с противоречие след противоречие.
И ако наистина теорията ти беше толкова ясна, както твърдиш, първо, нямаше да си противоречиш, второ - нямаше да ръсиш глупости.

Ако "модерност" означава връщане към корените, така да се каже, връщане към начина по който прабабите ни са хранели децата си, да, супер адски безумно модерно е късното захранване.
А! Да не забравя - и много здравословно, особено за несъвършената храносмилателна система на кърмачето.
Но да не прекалявам - ти това го знаеш по-добре от всички нас събрани заедно.

Прекрасно е да имаш самочувствие, но когато е с високо покритие, а не само с претенции за такова.

Хайде да дискутираме спокойно, с аргументи и без твърде силни, неуместни думи
Не ми се иска интересната иначе дискусия, която вероятно е интересна за много майки, на които тепърва им предстои да избират кога и как да захранят, да се откажат от идеята, защото четивото им идва натоварващо.

Мецанка е писала достатъчно за желязото в АМ и кърмата. Аз само ще добавя, че адаптираните млека са обогатени с около 50% желязо, малка част от което се усвоява от бебето (оттам и честия запек, от който се оплакват доста майки); в кърмата желязото е само 12%, но с много голяма усвоимост.

Ако след раждането бебето получи плацентарната кръв (постига се, ако пъпната връв не се пререже на секундата и се остави да пулсира поне малко, както и обичайно е), трябва да се знае, че тази кръв е много богата на желязо, което попълва запасите на човечето за следващите месеци.

Още: има логика да се пие желязосъдържащ препарат, вместо да се захранва - бебе под 6 месеца вероятно няма да усвои голяма част от желязото в храната, да не говорим за хранителните й вещества (наблюдава се тъй интересният процес "Маймун влязъл, майнум излязъл" в памперсите); докато желязосъдържащият препарат е създаден за това и ще се усвои в по-голяма степен.

Отделно: майки от други страни, в Европа и зад океана, казват, че при тях рутинно изследване на хемоглобина в 6-ия месец не се прави. Лекарите знаят за физиологичния спад на желязото в кръвта около шестия месец и просто не я изследват тогава. Това изследване се прави при тях, ако не се лъжа, около 9 месец.

И пак - може да страда организмът на майката от липса на желязо, но бебето ще получава необходимото му с кърмата.

Не знам за УСА , но в Квебек също са захранвали много от рано - на 2-3 месеца и то с оризова и овесена каша.  Общо взето от десетина години се е наложило захранването след 4 месеца, а от преди 2-3 г се препоръчва на около 6 . Но дори и сега много хора още на 3 навършени месеца дават каши. Има и мног случаи, когато бебето е доста едро (8 кг и нагоре на 3 месеца) и видимо има недостиг на храна   - тогава се препоръчва захранване с каша по-рано, защото не бива да се поемат пък прекалено голямо количество течности.