Призрачната сянка на тайната на осиновяването

Сигурно си има причина да го съобщи възторжено, мамата да даде обяснения.


Благодаря за споделената информация.


Как разбра, че е точно убеждение?

За мен постът ти за неуместен, но чак да те обявавам за чудовище, а и такива квалификации са неприсъщи за мен.

не виждам защо някой трябва да дава обяснения за изказванията си. аз разбирам изказването на Маня като израз на радостта, че официално съществуват като майка и дъщеря в граото.
просто всеки реагира според усещанията си. познавам Маня лично и не смятам, че има намерение да изтрие предишния живот на детето. това, което написа може да се интерпретира и по този начин, но и по този, по който го разбирам аз.
в крайна сметка се учим от грешките си.
да не говорим, че става дума все пак за една хартийка. и на мен ми е неприятно понякога, че на удостоверението на алекс пише друга майка, а аз съм само извадка от решението за осиновяване на гърба на удостоверението, ама свикнах. какво да се прави, като няма специални бланки за непълно осиновени деца. поне е забавно да глeдам реакциите на разни чиновници, като видят удостоверението.
всеки прави от дадена ситуация каквото може и както го може. аз съм склонна да виждам даже в трагедиите нещо весело. професионална деформация е явно, иначе нямаше да оцелея след 18 години ежедневно надзъртане в очите на оная с косата.

и аз

А аз освен като радост, задоволство и пр. го разбирам и в неговата цялост, дори с риск да си остана считана за "неуместна".

Винаги са ми доставяли радост и успокоение хората с чувство за хумор и тези, които по елегантен начин разведряват обстановката. Опитвам се като тях да приема трудностите и изпитанията в живота, защото не е бил лесен, но не успявам - нервна съм, докачлива съм  и т.н. Та, като прочетох какво пише Маня се изкефих/ извинявам се Мираета, ако думата кефя не ти е приятна/ - ами да, има я в ГРАО. Но ми стана много мъчно и криво от твоя извод за Маня. Знаеш ли вече 2 часа се чувствам наранена, защо толкова много нападаш пишещите осиновители тук. Но държавата такъв ред е измислила. Не съм съгласна с него и аз. Аз също искам да дават информация за биологичните родители на децата, да не се променя рождената дата и др. Затова едно предложение: доколкото съм разбрала ти имаш юридическо образование - защо не инициираш промени в законодателството в тази насока. Напиши петиция или нещо подобно, ние ще я подпишем.

Miraetta , защо мислиш, че смятаме децата си за мъртви, преди да дойдат у дома ни? Аз не смятам нито за моето така, нито за племенниците ми, нито за хилядите други деца в институциите. Обидно е, че едни думи, съвсем обикновени, констатиращи факта на преминаване следващата стъпка в системата, се тълкуват толкова негативно. И то не е за мен, а е обидно за децата.  (аз приемам написаното като комплимент , че съм грамотна жена и близка до правото, защото спя до юрист). И не съм останала с впечатлението, че преобладаващото болшинство от мамите смятат така за децата си.
Вчера бях много афектирана, но днес вече ми мина лудочата. Обикновено в такива случаи не навлизам в спорове, просто оставам нещата да потънат. Но в случая не става дума за мен. Винаги съм търсила положителното във всичко. Така и сега - от всичко написано и произлязло от 5 думи в друга тема, установих, че има позитивни хора, които са разбрали правилно.
За едно нещо си права. Факт е, че малката не съм я родила аз. Факт е, че е изоставена и е седяла година и три месеца в институцията. Факт е, че когато я видяхме и я целунах по челцето, тя ококори очи, защото не знаеше какво е целувка. Факт е, че заради произхода, можеше да е още там. Факт е, че с идването у дома започваме да градим всичко отначало. Факт е че се старая да забрави онези самотни моменти, там, в нищото. Но ще дойде момента, когато ще разбере истината, и то от нас, а не от доброжелатели. И се надявам, че чувствата и ще бъдат положителни. Ще приема нещата като някои от тук пишещите осиновени деца (за които мама и тате са си мама и тате).
Мираетка, винаги съм уважавала чувствата ти, теб самата, така че за класификациите, които си слагаш сама, ще възроптая. Стига бе жена, погледни малко по ведро на света. 

Ей, честно казано, аман от призраци и чудеса.
Аман и от търсене на телета под вола!
Човек зарадвал се искрено, че бюрократичната машина е сработила в законовите граници и е дала на детето му желаното име и статус, бива обвинен в не знам какво си.
Нямам идея на какъв език говорим всички пишещи, но аз май ще поспра с писането, докато се уталожат личните нападки и търсенето на подтекст и вкарването на думи в устите на пишещите.
За мен е трагедия, че децата ми са изоставени, която трагедия аз няма да мога да изтрия от живота им с факта на осиновяването, но възнамерявам да си изживеем живота НЕЗАВИСИМО от това по възможно най-щастливия начин и за двете страни с цената на компромиси и всичко останало. Това е моята философия. Фактите са единственото, което ще научат от мен поетапно децата ми /поетапно, защото това зависи от тяхната готовност на даден момент да приемат дадено количество информация/. През останалото време ще се опитам да съм рамото, на което да си изплакват болката, независимо от кого е причинена.

под тези думи мога да се подпиша и аз.

Галче, стискам ти палци, да ти мине бързо болешката-/ зада не пиша и в другата тема. /

.

Отговарям на Маня поради факта, че тя не слезе под адекватното  за искреността на думите ми ниво, за което много и благодаря и се чувствам човек при такова ниво на общуване.
 Нямам предвид игнориране на фактите. Ще дам обратния пример - свеки-то на Фусси имаше едно много простичко и ясно изказване и за нея детето бе живо в цялостен образ.  Тази баба за мен бе наясно и в  реалността за нас.  Това отношение е като към жив човек във всеки момент от неговия живот. Коментирах и коментирам обществената нагласа.
  
  

Балу, аз за себе си и за децата си точно това търся - какво става там в пустошта.
И по повод граото - ами не зная дали са били са мъртви, не разбирам какво е да си толкова сам и ничий. Опитвам се да го проумея, но не мога, само го чувствам или поне се надявам да се доближавам до чувството. И все по-силно вярвам, че има начин, защото децата ми ще предадат болката си на техните деца - като вибрация, като ехо, като генетична памет.

.

Балу - машината се върти и не спира, нито заради нас, нито заради вас.
Въпрос наличен избор е да се възползваш от въртенето й в подходящия момент.
Въпрос на късмет е, ако паднеш при въртенето да има къде да се подпреш за да се изправиш.
Въпрос на време и желание е да се научиш да боравиш с машината.
И отново въпрос на късмет е да имаш с кого да споделиш постиженията си в учението.


Не си мислете, че ще се нагодят и променят по начин, който на вас ви харесва.

Лично мое мнение - тежко и горко, на осиновилите с идеята да променят когото и да било в тям угодна посока.


Всяко дете, като мен, иска да знае защо, как и заради кого. Да види жената, която му е дала живот и да чуе от нея защо. Това можете ли да го осигурите?


Мога да осигуря второто - контакта с човека, който е способен да даде отговорите. Но не мога да отговоря, нито имам желанието да се опитвам да отговарям за чужди постъпки.


кръвта вода не става. Нито пък чуждото истински свое

С много чувство за хумор ще напиша, че за това своята синя кръв предпочитам да разреждам с качествени високоградусови напитки собствено производство, или пък да дарявам, а не да възпроизвеждам. А чувстваш ли се чужд, няма сила, която да те накара да се почувстваш желан.

.

Само да попитам- това не се ли отнася до родителите въобще? 


Прощавай Балу, питам с мир- Коя е силата?