Всичко се връща........

  • 6 308
  • 81
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 418
Когато силно желаеш на някой да му се върне,то
непременно става.Просто това е силата на мисълта.
Ако по някакъв начин го е заслужил,за теб няма да е
проблем,но,ако мислиш някому лошо и то му се случи,
след това същото се връща и при теб,с двойно по-
голяма сила.Затова не трябва да бъдем злопаметни.
Затова умират и малки деца...Всичко е в главите ни
и в силата на желанието,независимо дали е положително,
или отрицателно.

# 46
  • Мнения: 5 877
Не, не мисля, че всичко се връща.
Мисля, че човек трябва да е добър, за да се чувства достоен, а не за да бъде възнаграден някой ден (или да не бъде наказан от нещо си).

# 47
  • Мнения: 1 080
Мисля че всичко е в нас .И рай ,и ад .Ако аз вярвам ,че съм направила зло на някого несъмнено ще ми се върне .Обаче ако не вярвам че правя зло ,тогава дали ще ми се върне .В моята реалност не ,но в реалността на друг вероятно да .
Дали всъщност не са ти помогнали тези хора де се калиш ,да израснеш - само като идея го казвам .

# 48
  • Мнения: 5 370
Дааа... връща се.
Най-важното обаче е да не се оставяме да бъдем жертви и да учим децата си да отстояват себе си и да не бъдат жертви.
На чужд гръб и 100 тояги са малко, но, Жози, защо търпя това цяла година?
Защото бях изпаднала в ступор. В своего рода шок. Ако щеш даже, наречи го "стокхолмски синдром". НЯмам логично обяснение, това ме питаха и след като се прибрах.
Холограма - в интерес на истината, това е най-голямото изпитание в живота ми досега. Почти винаги Нещо се е намесвало и големи житейски катаклизми до момента са ми спестени.
Не знам с какво съм била съгрешила, сигурно е имало нещо.

Кеч - да, помогнаха ми.....знаеш ли как?
Загрубях, позагубих част от чувствителността си. И.......след една година и половина срещнах мъжа си. Heart Eyes
П.С. Само да не си помисли някой, че това е латиносапунка. Няма и грам преувеличение, дори съм спестила детайли.

# 49
  • Мнения: 2 013
Не, не мисля, че всичко се връща.
Мисля, че човек трябва да е добър, за да се чувства достоен, а не за да бъде възнаграден някой ден (или да не бъде наказан от нещо си).

Да, така е. Ако по принцип си добър човек, но в момент на слабост направиш нещо лошо или пък не сториш добро, което си могъл да сториш, собственото ти съзнание ще те накаже после. Уф, не знам дали става ясно, но не ми се обяснява...

# 50
  • Мнения: 502
Всичко се връща.Така е,за съжаление или пък за щастие в случая на Жози.Те са си го заслужили!Най-опасното и най-несправедливото нещо н този живот е кармата!Или пък най-справедливото..

# 51
  • Мнения: 2 448
Като по-млада и аз вярвах в това, че всичко се връща. За съжаление живота ме научи точно на обратното , че справедливост няма.Бях си такава идеалистка, вярвах в доброто у хората, но за доста добрини ми се върна лошо.
Сега мисля, че най-щастливи са тези, които живеят за себе си и не се съобразяват много много със справедливостта.
А по отношение на прошката и досега прощавам лесно, стига човека, който ме е наранил да я поиска все пак.

# 52
  • Мнения: 4 138
да мисли човек, че всичко се връща е начина да оцелеем, май. иначе предполагам, че щяхме да живеем в непрекъснато огорчение.

с риск да предизвикам негодувание, считам, че за това, което ни се случва сме виновни в крайна сметка най-вече ние самите. по един или друг начин, с поведението си, с взетите решения, със смелост или страх сме допуснали да ни се случи нещо. затова и живота на повечето хора обикновено се развива в една посока, тази, която са избрали сами. да търсим причината извън себе си и винаги в околните за мен отдавна не е най-мъдрото решение.

основно търся причините в себе си за едно или друго фиаско в живота си и се мъча да избягам от вечно повтарящи се проблеми.
понякога успявам, понякога не. и виждам, че там където не съм успяла, проблемите се повтарят до безкрайност, под една или друга форма. приемам го като даденост на характера и не обвинявам никого, нито себе си, нито околните. именно заради това съм успяла да постигна сравнителна хармония в ежедневието си.

колкото до връщането, логигично е, когато един човек е способен да причинява болка посредством арогатност и пренебрежение спрямо околните, рано или късно да приложи това и спрямо близките си.
озлоблението не е добър съветник. никога не искам болка, причинена ми от друг човек да му се върне, по простата причина, че засяга и близките му, а те в повечето случаи нямат нищо общо. да речем децата.
нямам нужда да прощавам никому, защото няма какво. просто така е трябвало да се случи.

# 53
  • Sf
  • Мнения: 808
Аз също имам една година във Франция и е наистина много различно да идеш за 3-5 дни на ексурзия и да се щракаш тук и там, и съвсем друго е да идеш, за да работиш...

Аз работих в една детска градина към Американската болница. Но всичко друго разказано за детегледачките е абсолютно вярно! Бях се запознала с няколко момичета, с които пътувахме заедно към Париж и с които после поддържахме връзка. От предишните усмихнати и изпълнени с надежда млади жени след няколко седмици бяха се превърнали в уплашени, изнервени и треперещи от всеки шум момичета...

Мисля си, че семейства, които си позволяват детегледачки от Източна Европа, Африка или островите, си търсят евтина работна ръка, знаят, че такива момичета търпят много и не създават проблеми, защото се страхуват да не загубят работата си ...

По въпроса дали се връща и дали има възмездие, не зная... Но съм чела и чувала също, че се връща и то много, но не точно на хората, които заслужават, а на най-милото им и на най-близките им. Защото така най-боли...

П.П. Да, бих искала да допълня, че и доброто се връща също. От "Зимата на нашето недоволство" научих, че в Библията пише: "Пусни хляба си по водите и той все някой ден, ще се върне при теб..." Направи добрина и не чакай отплата веднага Simple Smile

Последна редакция: пн, 03 мар 2008, 12:38 от Кроасания

# 54
  • Мнения: 101
Връща се и още как, то си е прост физичен закон - всяко действие си има противодействие. Има и много по-точни обяснения, но ще е сложно за обяснение в два-три реда. Но е факт, че всичко се връща, аз самата съм имала такива случаи - да се връща на мен или на други хора, и добро, и лошо, и като се позамислиш и проследиш нещата - далеч не са случайни.... случайност няма, всичко се случво по една или друга причина, предизвикано от наши действия или от такива на околните, но нищо не е случайно... И да, за най-големите причинени злини се връща не на този, който го е причинил, а на най-близките и скъпите, защото това е много по-тежко наказание, да гледаш как близките ти страдат и да не можеш да направиш нищо, особено пък ако осъзнаваш, че ти си виновен за нещастието им...
Важно е да сме добри, и със себе си и с околните, не само с близките, а и с непознатите, така израстваме като хора... Лошото е, че в болшинството имаме още много много да растем и да се учим, и, да, включвам и себе си в това число!

# 55
  • Мнения: 656
И аз мисля като Рени. На catch също ми допада мнението - има събития с последици, и всичко зависи от това какво виждаш и какво не искаш да видиш.
Погледнато от теорията "всичко се връща" би трябвало и Жозефина да си помисли какво и е връщала съдбата с тези нейни премеждия тогава. Но за нея същественото е, че после на другите им се е върнало. Те на свой ред е логично да търсят после на друг да му се върне. Това е житейската философия на другите, това е техния начин да преживеят събитията. Защото човек трудно признава пред себе си "аз съм грешен".
За мен това са събития, стечение на обстоятелствата, важното  е човек да си извлече поуката от тях, не да търси възместие от небето.

# 56
  • Мнения: 122
Ами да внимаваме как живеем, защото човек може да се отнася лошо към останалите и да се крие зад лъжите си, но................. дори да не му се върне докато е жив, да се измъкне по бели гащи дет се вика от възмездие, нещата не спират до тук..... идва по-страшното след звъна на камбаната. Безконечно лошо няма ....... и наистина който прави лошо в един момент Лошо го застига.

# 57
  • Мнения: 1 418
Спомням си случка,когато една близка тогава моя приятелка
ми открадна златни обици.Знаех,че е тя,и тя знаеше,но не ми
ги върна.А бяха спомен от баба ми.Тогава и аз си помислих,че
всичко се връща...Мина време,заживя с едно момче,направиха
страхотен магазин на "Кърниградска"по времето,когато всичко
беше много скъпо.В един момент тя забременя,не можеше да
работи повече,а приятелят и ме можеше да се справя сам с
магазина.Решиха да го продадат.Намериха купувач,цената
беше повече от изгодна.И тук става интересно-прехвърлят
магазина и купувачът казва:"Айде сега изчезваш оттук поживо-
поздраво,защото имаш жена,чакаш дете и не се знае какво може
да стане".Не взеха и една стотинка.Сега тя е разделена с него,
от доста време и живее меко казано на ръба на мизерията.
И това,ако не е предизвикано от самата нея...

# 58
  • Мнения: 764
Веднъж бях много наранена,ама много, и плачех неудържимо.Стояхме с приятелката ми и аз в отчаянието си пожелах на човека,който ми причини нещо много лошо да му се върне.Тогава приятелката ми каза: "Знаеш ли,днес е Еньовден и всички клетви ,произнесени в този ден се случват".В този момент аз съжалих за думите си,въпреки болката си,уплаших се ,въпреки че не беше много страшно пожеланието.Все се сещам за този случай...не желая злото никому,но още ме боли.Понякога болката е толкова силна,че те прави лош.

# 59
Разбира се че всичко се връща,но не винаги скоро и не винаги в този живот.Добрата карма се изгражда,не е просто късмет.
А Жозефина просто е имала тежък период,защо мислите че на нея й се връща нещо.Ако е направила нещо лошо съзнателно,това е вече друг въпрос.

Общи условия

Активация на акаунт