всяко зло за добро!живота не свършва,смело напред.не си сама и не си единствената в това положение...
- Публикувана: 6 март 2008, 15:52 ч.
- Последно мнение: 26 март 2008, 16:56 ч.
Стигнах задънена улица
1вият ден от самотата мина 
рев на всяка крачка, спомени на всеки сантиметър от къщи...и това ПМС допълнително прави нещата още по-непоносими 
....
БНДто обачче се включи още вчера с познатите сценарии : '' съжалявам, беше от яд, обичам ви, искам си вкъщи''.
само че този път аз не искам
освен това за разлика от всяка друга събота , представляваща готвене, ходене по з*дника на БНД, тръшкане,че ме зарязва заради майка му, вчера бяха лежерни приятни занимания с дребчото и прекрасен следобед с 1 приятелка
та надявам се да мине все някога , ма подозирам,че вътрешността ми никога няма да е цяла
рев на всяка крачка, спомени на всеки сантиметър от къщи...и това ПМС допълнително прави нещата още по-непоносими ....БНДто обачче се включи още вчера с познатите сценарии : '' съжалявам, беше от яд, обичам ви, искам си вкъщи''.
само че този път аз не искам
освен това за разлика от всяка друга събота , представляваща готвене, ходене по з*дника на БНД, тръшкане,че ме зарязва заради майка му, вчера бяха лежерни приятни занимания с дребчото и прекрасен следобед с 1 приятелка
та надявам се да мине все някога , ма подозирам,че вътрешността ми никога няма да е цяла
сега ще видиш ,че е 100 пъти по добре така.и ще се успокоиш.и ще имаш ВРЕМЕ ЗА СЕБЕ СИ.
можеш и да се образоваш или да се отдадеш на любимото си хоби,на което не си успяла ,угаждайки на онзи мързелан!
остави гълъбчетата да се развиват...
не си сама .срещай се с жените от форума в твоя град.
можеш и да се образоваш или да се отдадеш на любимото си хоби,на което не си успяла ,угаждайки на онзи мързелан!
остави гълъбчетата да се развиват...
не си сама .срещай се с жените от форума в твоя град.
Тежко е но минава,понякога по-бързо от колкото си мислиш.
Аха, да не повярва човек
Тежко е но минава,понякога по-бързо от колкото си мислиш.
Аха, да не повярва човек
Бе и аз така. А той живота ми се видя доста прекрасен още през първата седмица след раздялата ни. Не знам, като че камък ми падна от плещите... Сълзите ги изревах, цигарите изпуших и алкохола изпих, докато бяхме заедно. После беше някакво съжаление - не знам точно към кой, май повече към мен. Имаше и надежда, че нещата ще се оправят, но с времето и след няколко изцепки и от двете страни стана ясно, че надежда за нас има, но поотделно... Сега не пия, плача рядко, не помня кога запалих цигара за последно (е, случва се да припаля, ама мнооого рядко)
[/quote]
А той живота ми се видя доста прекрасен още през първата седмица след раздялата ни. Не знам, като че камък ми падна от плещите... [/quote]
И аз тъй ,толкова ми беше хубавооооооо
Та вече 4 години ми е тъй Но и аз доста събирах де, около година и половина.Та после все едно бях на санаториум
my_everything , ще се справиш!!! Успокой се и отдели повече внимание на детето!
Но и аз доста събирах де, около година и половина.
Да, аз също. Явно го преболедувах още докато бяхме заедно
Но и аз доста събирах де, около година и половина.
Да, аз също. Явно го преболедувах още докато бяхме заедно
Да бързо се загърбят тези работи.
То незаменими хора няма,има само неповторими.
Пък и не вярвам бившия ти да е бил някаква уникална скъпоценност дето да си струва нервите ти.
''То незаменими хора няма,има само неповторими.
Пък и не вярвам бившия ти да е бил някаква уникална скъпоценност дето да си струва нервите ти. ''
не беше, просто го обичах
най-тежкото са спомените от хубавите моменти,защото и тях ги е имало-дори и за части от минутата, имало ги е...и ми липсват ужасно много, чувствам се празна отвътре
болката е голяма, по навик вечер отивам на балкона да пуша и несъзнателно вадя 2 цигари- 1 за мене и 1 за него 
но поне все по-трезво започнах да осъзнавам,че ние никога не сме имали бъдеще заедно и няма да имаме, всичко е било в моите мечти.
но поне все по-трезво започнах да осъзнавам,че ние никога не сме имали бъдеще заедно и няма да имаме, всичко е било в моите мечти.
Мен ме боля най-много точно когато го осъзнах.
Тогава ми стана празно и мъчно и самотно...
Усещането за предопределеност... много гадно
но поне все по-трезво започнах да осъзнавам,че ние никога не сме имали бъдеще заедно и няма да имаме, всичко е било в моите мечти.
Мен ме боля най-много точно когато го осъзнах.
Тогава ми стана празно и мъчно и самотно...
Усещането за предопределеност... много гадно
Но всъщност този период от живота ми ми помогна да порасна и да оценя наистина важните хора за мен и да си направя равносметка. Сега знам какво искам от живота и как да го постигна 
my_everything , работи върху себе си!! Намери психологическа литература, посети психолог и т.н. Аз точно в този период започнах да чета авторското списание на Алена , при всеки е различно