Какви чувства предизвиква у вас срещата с бащата на детето/децата/ и защо......

Бамби03,напълно разбирам това което искаш да ми кажеш и въпреки че не искам отново да занимавам всички с моята история,ще ти отговоря.
Повече от всичко съм искала моето дете да има баща,та дори и само за два дена в месеца.
В началото нещата бяха-нека ги наречем -добри ,веднага припозна детето,идваше,виждаше го,купуваше му някои необходими за него неща-памперси,корито за къпане,шампоанчета и др.Нещата вървяха.
Постепенно обаче сякакаш започна да се отекчава от малкия,срещите се поразредиха,намираше си постоянно някакви извинения,когато звънеше по телефона ,първо питаше-"как сте,кога ще те видя?"Сякаш се интересуваше повече от мен,отколкото от сина си.Започна да го вижда веднъж на два месеца,после срещите им се разредиха на два пъти в годината за по един час.Пари нито е оставял,нито аз съм му искала.Идваше,купуваше му по едно сокче и си заминаваше.
Два месеца го приканях да даде 30 лева за първото пластмасово колело на Нико за рождения му ден,накрая отидох и го купих сама.Това ми беше искането на пари-за първи и последен път.
Миналата година,се обади и каза че иска да вижда детето,че ще се грижи за него,че сме му липсвали....
Повярвах му.....е не стана.Загрижен беше 2 месеца и после същата история наново.
Нямам желание отново да се връщам назад,момичетата тук знаят за болката ми-не веднъж съм  разказвала.
Ще го кажа още веднъж-не мога да обичам и да се срещам с човек,който демонстрира пълна незаинтересованост към собственото си дете.Не мога да прося и да се моля за внимание,нито ще позволя детето ми да го прави.
Дадох му повече шансове от колкото заслужава,но нещата си останаха същите.
Той сам се отказа от сина си,не съм го отказала аз.
И ако един ден Нико пожелае да се запознае с него,повярвай ми -няма да го спра.
Негово право е сам да определи отношението си към баща му.До тогава не искам да го виждам и да го чувам.
Извинявам се на всички за дългия си пост,но мисля че е редно да отговоря.
Повече не искам да се връщам назад,казала съм всичко което имам да казвам.

Мила,аз разбрах 4е ти не искаш той да припознае детето.Сори,направила си достатачно.от тук нататък остави сина ти да разбере за какво иде ре4.Децата са много умни и вси4ко разбират Гледай си живота и детето.А това което каза :...........когато звънеше по телефона ,първо питаше-"как сте,кога ще те видя?"Сякаш се интересуваше повече от мен,отколкото от сина си
И на мен винаги ми е било странно,защо вижданията с детето му са зависели винаги от нашите отношения.И още немога да си отговоря на този въпрос.

Защото колкото и да не ни харесва бащите в повечето случаи обичат децата си, чрез майките им. Откак има сериозна връзка, ама наистина сериозна и нашия БНД започна все повече да се дистанцира от Дариа. Говорих, звънях му по тел... всуе. Постепенно и Дариа свикна да го вижда рядко. Усещам, че когато дах Боже се ожени и/или има деца нещата съвсем ще затихнат.

Сори Иса не го разбрах това. 

И как е възможно аз да имам връзка и да си забрава детето.И това не го разбирам.Дори и други деца да имам, това пак си е мое.И немога да се дистанцирам от него и да си гледам другите.Аз ли не съм в ред 

Бамби03, колкото повече се отдалечава емоционално от жена си, толкова повече и от децата си... Това ми е идеята.
Майките са различни.
Но пак говоря, че не се отнася до всички мъже. 

Според мен Иса е права - през нас минават отношенията, волно или неволно. Забелязала съм, че е рядкост баща, който не е в добри отношения с майката, да е много ангажиран към детето.
Според мен това се дължи до някаква степен на глупав подсъзнателен довод - да бе, ще го взимам детето, та да може тя да си вее Д-то и да си живее живота.
И аз с уточнението, че не слагам всички мъже под общ знаменател.

Вярно е, права е Иса...
Много жалко но е факт.
Не мисля, че им минава тая работа за развяването на д-то през ума...
Те просто водят война, или не им се занимава, или вече имат други приоритети...

Принципно Иса е права, а аз оказа се, съм била женена за изключението.
БНД 1 отдавна не е с мен, но се грижи за детето и си го обича.... Сега ако и БНД 2 (с когото вероятно няма да успеем да си опазим  отношенията) продължи да си вижда щерката и  без да е с мен, ще се окаже, че съм специалистка по изключенията

Джали, не ставаше въпрос за това дали живее с теб или не, а дали сте запазили някакви що годе прилични отношения.
И ако не може да те понася забравя за детето

Ама скъпа, нали това казвам, той мен отдавна не ме обича, нито ме иска за жена,  ма за другар в живота явно ставам.. та той не е с мен от години, не живе с мен, само чат -пат идва.. но детето си гледа и си го обича... баш си отговорих на въпроса според мен

И да, по-скоро ми е приятно като е при нас - храним се заедно, после гледаме филм, след като той приспи децата- неговото и моето ходим заедно на море и имаме общо жилище...... и няма да ви покажа снимка пък

Jaly, възхищавам се на вашия случай 

хи -хи ........скоро му казах, че искам да ми даде  некаква наградка  за проявената от мен в годините интелигентност

Jaly, изобщо не се броите с бившия ти  че вие сте още женени бееееееее, човекът най-редовно прекарва по няколко дни с вас... На практика вие сте му семейството, щото девойките дето прелитат покрай него - само прелитат...и отлитат 

Ти пък няма ли да престанеш разваляш ми имиджа на свободна жена

Упс...
Само кажи - млъквам на секундата  Ма ти намери де да го правиш тоз имидж...тук всички сме свободни по-интересна ще си ако си заета, така да се каже