Какви чувства предизвиква у вас срещата с бащата на детето/децата/ и защо......

Е, и аз това визирам де...

А вашия БНД като е признал Нико...знаеш жена му рано или късно ще разбере. При най-невинната смяна на документи изскачат всички семейни връзки - щото всички сме в "компютъра"

Да, така е, от първия й пост друго излизаше, но така  е могла -така е представила нещата в този момент, освен това една история е трудно да бъде събрана в 5 реда... винаги остават много неизказани неща и обстоятелства, както и се оказа де...Само дето не го изядоха момичето с парцалките....

Еми може и това да стане един ден,но от мене няма да излезе.

Е, ти сега... аз мисля, че не бях лоша.
Ако съм била - извинявам се  

Omorfis, много силна жена си! 

Не знам дали съм силна или глупава,но мисля че постъпвам правилно и съм спокойна.
Благодаря ви че ме разбрахте.

Стана ми гадно, че главно заради мен разпънахме Мама Тедка. Не мисля, че ни дължеше обяснение. Не беше длъжна да го даваш. Добре е, че таткото си търси детенце. И че помага.
Оморфис, считам, че си постъпила правилно. Аз също мисля, че си изключително силна. Защото в много случаи (да не кажа в повечето) извънбрачното дете се третира като боклук. Най-вече пестиш детето.  А таткото ако има желание ще намери начин да обгрижва детето си и да заяви на обкръжението си за неговото съществуване.
Лично аз считам, че при появата на дете от другата страна вече понятието семейство е размито и не може да се каже кое е семейството и кое трябва да не се разваля. В този случаи все някое дете е ощетено.

е, те в това е разковничето! Обичало е момичето и не го интересува получава ли в замяна пропорционално равно количество любов.

да не се връщам в темата, която сте разнищили до най-дребните бримки, но и аз мисля, че ще минат години и...няма да е все така - тя безпаметно да го обича, а той да я третира като приятелче...
Евалла все пак, че бащата не бяга от отговорност - ние такива мъже като бели лястовици тука ги дирим, а като се случи някоя да каже, че познава такъв, чак не ни се вярва, че има и такива

Сиси,благодаря ти.
Преживяла съм и болката и мъката,изстинала съм много отдавна към него, но това което никога няма да му простя,е че се отказа от сина си.
Майната му....нека си живее живота,ние се чувстваме добре така,той е този който пропусна нещо много хубаво-да види как сина му се превръща в мъж.

Извинявай ако прозвучи като заяждане, но каза по-рано че сама си решила да оставиш детето. Не мисля че можеш да очакваш той да сподели решението ти на всяка цена и да приема детето. Макар че би трябвало освен ако изрично не ти е казал че иска аборт.

Много е тъпо, но в повечето случаи се сещат за децата си, когато вече не са деца в буквалния смисъл на думата. Ама на това му се вика след дъжд качулка. Защото детето винаги задава въпроса - Къде беше ти когато...?

Добре го каза.
Работата е там,че никога не е споменавал за аборт,напротив-рисуваше ми едни розови картини,че ще идва всяка седмица за да го вижда и дали родителите ми нямало да са против да се качва в нас за да си вижда детето.
Нещата не се промениха изведнъж,просто постепенно му секна ентусязма,докато накрая срещите станаха веднъж или два пъти годишно.
Нямам обяснение за това и не искам да го търся.
Знаех много добре положението си, имала съм избор и взех решение.

Ще ме прощавате че така нахълтах,но от време на време се запилявам да чета по форумите напред -  назад и попаднах на тази тема.За мама Тедка нямам коментар.Не съм наясно със ситуацията тя не я обясни в подробности и затова ще си замъл4а .Въпреки 4е ми иде да напиша някое и друго изречение .Но ми стана интересно и ще 4ета продължението(ако има такова).
Мила,това което про4етох за теб и детенцето ти, ми стана някак си криво и се върнах назад във времето.Позволявам си да ти напиша какво мисля защото имам пример пред о4ите си.Една моя приятелка има син ве4е на 8 години и трагедията е голяма.Понеже навремето с таткото не се разбраха(приятелката му роди 2 месеца след нея дъщеричка), тя записа детето си на нейно име .Детето не е виждало баща си никога.Не е приятно за детето Объркано е ,иска да знае кой е баща му а никой не му казва.Някак си и аз навремето бях тръгнала да отнемам правата на бащата  на моя син ,бях бясна ,озверена ,злобна и отмъстителна (тук пишех ,оплаквах се .мамите ми говореха даваха ми съвети аз оба4е не вдявах.Въртях си старата пло4а и това си е.)  .Не казвам 4е ти си така,искам да стане ясно аз на какво бях готова.Но сега след време разбирам 4е не съм била права.Тоест вси4ки тук са ми давали правилни съвети но аз не исках да ги приема.Но сега ве4е стигнах и аз до тези изводи,но с времето.Нямам право да лишавам детето си от баща му,каквото и да ми е при4инил. Аз съм си аз ,детето си е дете.то също има право да има и мама и та-ти.Дори  и баща му да не се интересува от него.Правото е на детето някой ден да прецени дали има нужда от баща си и дали иска да подържа отношения с него.
И това изри4ение твое : След като,самия той няма желание да вижда сина си, аз не смятам за нужно да виждам него. Тук не става въпрос за теб и него ,а за детето и баща му.Остави правото на сина си той да прецени дали иска да има отношения с баща си или НЕ.Децата са много умни и наблюдателни и са по наясно от нас понякога.Повярвай ми .Ами това беше от мен.Из4едвам в ДИС да видя какво става там,4е и там е една яка  драма