Георги Първанов: Филмът за Могилино е част от антибългарска кампания

Нареждам се зад sweetkids_mama.

Това нещо като редакция на чужд цитат ли е?
Всъщност казах:

Дано въпросът ми се приеме за риторичен, че да си спазя и обещанието:

Очевидно не е редакция.
Акцент е.

Сибир не.
Но Белене.

И все пак да не забравяме за какво е темата, а именно - за децата по домовете СЕГА, в МОМЕНТА и тяхното бъдеще през погледа на държавният ни глава.

Пропускате един съществен момент - че винаги сме вървяли икономически, политически и културно с десетилетия, да не кажа столетия след Европа. И причината не е в последните 50 години, а последните 600. Прочетете на Иван Хаджийски "Бит и душевност на нашия народ" и после лепете етикети и търсете виновните само в последните 100, 50 или 20 години. Бам-башка народ сме си. И винаги ще си останем! Колко бързо отминахте споделеното от една съфорумка, че нейното семейство е приютило дете от дома. Защо?  Защото не е интересно, няма интрига, не дава възможност да леем злоба срещу някого. Колко от тук присъстващите са направили такъв жест? Не за ден или два, не за инцидентно посещение, а да приемат в дома си такова дете и да се нагърбят с грижата и отговорността за него за цял живот? И колко биха го направили?
Paroles Paroles · Paroles Paroles

Птица, предполагам е защото малко от хората, които биха направили такъв жест ще го напишат във форум.
За какво да го пишат?
Да им каже някой "браво"?

Пък и това е тема за отношението, мнението и намеренията на президента на РБ за тези деца.
Темите за благотворителност са в един друг форум.

Аз искам да попитам къде са тия умиращи от глад деца СЕГА в домовете ( Кои домове?) с 10 гр. хляб на ден!?  Децата , които видяхме в Могилино не са скелети, защото ядат по 10 гр. хляб на ден, а защото никой не оказва специализираната грижа, от която имат нужда, за да живеят на максимума, а не на минимума за състоянието си.

Децата в ДОВДЛРГ и СПИ имат порцион, в който се включва месо няколко пъти седмично ( колко социално слаби деца могат да се похвалят с това?), в никакъв случай няма недохранени деца ( както в началото на 90тте), много деца имат мобилни телефони , с които си говорят с роднините си, събота и неделя ' си ходят', както и през ваканциите. Опитайте да намерите дом с който да работите през ЛЯТОТО - няма да намерите, защото децата по са на морето на лагер всяко лято. Ако не ми вярвате  се разходете из Равда например или из Обзор юли, август.. Ориентирайте се по групичките с еднакви джапанки.
Дрехи, обувки, канцеларски материали, лакомства и пр. достигат до огромната част от домовете ( и малкия брой деца вътре) с тирове. Мога да  кажа и какво БЧК например е дал за тия години, като дарения  и продължава ( намаляващо, разбира се) , като дарения за домовете. Всъщност, много директори изобщо не пускат проект в дома, без отпред да паркира нещо с дарения. Изобщо не е рядкост да видиш дете от дом с раница JanSport, например. Изобщо не е рядкост да ти отказват дарение, ако не осигуриш транспортирането. За какъв глад ми говорите?!

Джобните пари на малките са мисля 3 лева на месец, на по-големите повече ( не съм сигурна).
Има деца, които получават пари от родителите си ( джобни) - особено тези деца, които са оставени в дом, за да могат да учат в града ( хич не е малък броя им), за да не плащат родителите наем. Някои деца получават сирашки ( не знам как се казва) стипендии, които им се събират в сметка. и тн.


Та, хайде да спрем вече с тоя напев за умиращите от глад голи и боси деца в домовете. 
Лично съм влизала в 10-12 % от домовете в страната и никога не съм виждала глад и крайна мизерия.
Лоши условия съм виждала, стара база, миризливи домове, домове с капацитет 500 деца ( о, сори от социализма така са строени), в които живеят 40. Но гладни и умиращи деца не съм виждала.

И последно.
Отдавна проблемът на децата в домовете не е физическото им оцеляване.
Поне от 10 години не е. И поне от 5 години след стартирането на реформата в тази сфера проблемите са съвсем други : как да се подобри качеството на грижата за децата, как да се намали броя на децата, какви алтернативи на грижа могат да се предоставят. Приемането им от обществото също е проблем, тяхната нагласа на 'домски' деца също е проблем. И тн.

извинете за дългия постинг

Холограма, аз нещо не мога да схвана патоса ти! За какво ревеш? Колко ни е скапана държавата ли? Няма нужда да ме убеждаваш в това - тук съм напълно съгласна с теб. Но управлението на страната и преди, и сега, е проекция на народните умопомрачения. Няма да седна и да се тръшкам какво е могло да бъде, защото този народ е избрал да живее 50 години в комунистически режим, а после избра да живее така, както живее така. И през 4 години прави един и същи избор. Ми, писна ми да го преживявам това. Затова всички ние тук вкупом говорим за едно и също нещо (освен теб и Борис) - за това, че нещо трябва да се прави, та евентуално за нормално мислещите хора да се постигне някаква що-годе прилична среда за живот. За разлика от теб аз живея всеки ден с дете с увреждане и да ти кажа - хич не ме греят анализите на този преход. За мен е важно нещо да се случва именно днес, защото утре ще е късно за детето ми. То не може да чака анализаторите да се наприказват, за да се научи да говори, чете, пише. Това важи и за тези деца в Могилино, за които ти забрави, че е темата.
И накрая - уви, не съм на 25 и уви, помня какво беше и преди 20 години.

Иеппе, ами това е проблема, защото се изписаха сто стратегии, минаха милион проекти , похарчиха се милиони пари за .... свободни, пожелателни съчинения, които по НИКАКЪВ начин не променят
живота на децата, така, че да имат що годе нормално бъдеще, след като напуснат домовете.
Какви глупости се изписаха само и само да се затворят прословутите Глави, обещахме майка си, само и само да влезем в ЕС. Ето де, влязохме.  И сега какво ще стане - спират ни фондовете , разбира се, то не може лъжи до безкра. Само че сега, като страна членка ние вече не можем да кандидатстваме по куп програми за подпомагане, напротив - от нас се очаква да помагаме!

Права си Птица, права си. Много е трудно да поемеш отговорността за дете с увреждане, при стандарта на живот, който имаме и при условията, в които живеем. Оцеляваме, някак си. Точно затова трябва да се спре това издевателство над майките и семействата им, родили дете с увреждане. Това, което им причиняват в родилните домове е нечовешко, нехуманно и неморално. Те трябва да бъдат насърчавани и подпомагани по всякакъв начин, а не стресирани, унижавани и обработвани (съзнателно или не, добронамерено или не), да изоставят децата си. Това е тяхното дете, тяхната плът и кръв и мястото му е в прегръдките на майка му. Детето не е стока, та да я бракуваш, понеже е некачествена.
Социалната политика, държавата трябва да подпомогне и осигури на майката и детето й приличен живот, така че тя пък да е в състояние да се погрижи и даде най-доброто на детето си. За майките на деца с увреждания, за това, което са преживели, по-добре не отваряйте дума, не говорете празни приказки, прочетете, помислете, поговорете с тях и пак ще сме много, много далеч от всичко в душата им.

Jenna, вярно е, че преобладават ромските деца. Точната статистика е сложна, страничните фактори са доста. Ромките раждат много повече и безотговорно, необмислено, нямат елементарна култура, нямат тази отговорност към детето и бъдещето му, която ние приемаме за даденост в мисленето си. Но пък не ромските деца се осиновяват много повече, така, че е сложно да се каже, но при всички положения преобладават ромчетата. И то в много, много тежки състояния. Онзи ден видях детенце, на височина ок. 1 г., а на реална възраст 3,5 год.. Това е от дечицата носени по светофарите, преди година прието в дома, не е можело да ходи. Вредните фактори, на които е било подлагано са били ужасяващи, наркотици, пиянства и какво ли не, не можех да слушам социалната, която ми обясняваше. А другите, събирани от улиците, една история само да чуете (много от вас са ги чували), и ще ви причернее пред очите. Много са, масово, наистина, тези деца преобладават предимно в домовете.
Много, безумно много са проблемите с ромите (не само с тях, разбира се), но решение, на практика, как, какво, направо нямам идея. Основно трябват строги санкции и мерки, изисквания, задължения, контрол, образованост, повишаване стандарта им на живот, заетост............Но как да стане, не знам.

Холограма, стига наистина с тези ретроспекции, голяма част от нас, помнят, разбират и знаят, това което пишеш.. Но не виждаме смисъл да се отдаваме на мили спомени и най-вече да водим спорове по тях. Мнението ми за соц. режима изцяло се припокрива с това на Матакосмата, но подобно отдаване на спомени и разводняване на темата е безинтересно и я превръща в поредната безсмислена тема.

Вълчо, тези, работили на една пряка от вас, са били годните за живот. За другите просто не сме знаели, някой ги е бракувал и изолирал.

Що се смущава от неща дето си ги знае? 

лъжеш се за интригата, за оплюването. явно не ползваш опцията за последните публикации на потребителите. повечето от хората, които пишат тук се борят за доброто на тези, а и много други деца. лично аз съм осиновила дете, смятам да осиновя още. и то не русички и здравички, а чернички и увредени. такива деца, които никой не иска. тези, които ме познават, знаят, че говоря не само сериозно, но и ще го направя.
много хора биха го направили, не се заблуждавай. може да ни е бамбашка народа, но има хора, които имат ценностна система и визии. докато считаме народа си за неспособен, той ще остане такъв.

и аз се отчайвам понякога, но хората, които срещам по своя път ме карат да продължавам да се надявам и вярвам.

писането във форума не е единственото занимание за повечето от нас, а просто начин понякога да кажем повече на повече хора, но това върви паралелно с останалите неща. не подценявай форумците.
колкото до жената, чието семейство е приело дете от дома в могилино, предполагам че ако не вече, съвсем скоро ще заеме историята своето място в блога за могилино.
тук не е центърът на света. съществуват други подфоруми, блогове, сайтове.

В блога е, много хубава история! Благодаря на Eleonor!!!   

Reza, в абсолютно никакъв случай не съм споделила това с цел някой да ми каже "браво". Все пак не аз съм се грижила за това момче, а моите роднини, така че аз едва ли имам някаква заслуга. Чичо ми никога не би го написал, не би споделил. За него това, което е направил не е геройство, а нещо напълно нормално.
Съжалявам, че споделих, съжалявам че изместих темата на разговор.

Hear Again   

Аз пък се радвам, че сподели.
И точно това имах предвид.

Чичо ти няма да се заобяснява на непознати какво и защо е направил.
Защото него мненията им не го интересуват.
Той е успял да спаси един човешки живот, а това е велико.

Моите искрени уважения.
 

Моите уважения за matakosmata  
За eleonor@  и нейните близки 
За всички, които правят по нещо, колкото и малко да е! Според възможностите си!