Преживявали ли сте СБС?

Рени, прочети поста ми, например, и помисли как би могло да има нещо нереално...
Не искам да те убеждавам, но няма кой и как да въобрази нещо на двайсетмесечно бебе.

Четох го преди да пусна моя. Не мога да коментирам твоя случай (нито който и да било), не съм присъствала. Разказваш нещо, което се е случило доста отдавна, била си много малка- на тази възраст децата дори нямат спомени... Аз също имам един "спомен" как съм в зимна количка, а майка ми и леля ми ме возят. Но е просто абсурд, явно е било сън.
Преди малко пак слушах един фантастичен разказ (среща и разговор с мъртвец)- е не мисля, че е реален.
Препоръчвам на всички, които се интересуват, научно-популярната поредица Arthur Clarke's Mysterious Universe (от тук:http://kolibka.com/mini/index.html в "Загадки", вторият филм). Един от "разгаданите" феномени е именно излизанията на душата от тялото.

това ми се случва и на мен. Гледам се от страни, мисля какво трябва да направя, оглеждам къщата и т.н.т., но реално спя и когато се събуда съм уморена, страшно уморена.

Предполагам има много "защото". Защото е трудно да се опише. Защото ако все пак успееш да опишеш преживяното, ще те вземат за "леко луд" ( в другата тема за сънищата вече се появиха зелените принцеси и белите коне ). Защото когато нямаш логично обяснение и е трудно да намериш такова, е по-добре да забравиш.

Усещам, че и аз като Еванесънт пиша, трия и пак пиша. Трудно ми е да изплюя камъчето.

Аз лично съм разказвала само на мъжа ми.
Единствен той не ме гледа с насмешка. Страхувам се, че друг би ме помислил за перко.... а имах период в който карах много неща да се случват, предричах бъдещи случки (вече случили се), повечето от тях не хубави. В един момент ме хвана страх, защото не виждах хубави неща, само лоши. Знам, че имам енергия, чела съм доста по тези теми... но предпочитам да не я използвам, пак от срам и неудобство.
Може би мъжът ми ме разбира, защото е бил месец в кома, но и той не обича да разказва за случилото се.

Аз не бих сметнала за перко нито един споделящ в тази тема.
Олинце, може би не е редно да задавам този въпрос и да бъркам в стари рани, но дали случайно мъжа ти е споменавал да има някакви "спомени" за времето, когато е бил в кома? Извинявам се за въпроса, ще го изтрия, ако сметнеш за необходимо

Не виждам и защо.

Не, нищо не ми е казвал.
2-3 пъти сме стигали до тази тема, това е било преди 20 години, след автомобилна катастрофа.
Единственното което ме учудва е , че той знае точната поза в която е бил, преди да го слажат на носилката. Все едно се е видял на пътя. За светлини и тунели - нищо.

Не, не съм се виждала, но след смъртта на дядо ми започнах много да се интересувам какво се случва когато човек умира, къде отива, дали имат контакт с нас. Общо взето исках да успокоя себе си, че той е на едно по-добро място, задавах си въпроси от сорта на - дали е щастлив, гледа ли ни, с нас ли е понякога. Има много в нет-а по тази тема, но преди няколко месеца гледах в предаването на Милен Цветков точно на тази тема -  хора, които са изпадали в кома, които са били на ръба. Разказа на една жена направо ме потресе, може би сте го гледали, но за тези , които не са ще се опитам да преразкажа историята и.
Тя започва разказа си с думите, че е човек здраво стъпил на земята, но не за друго, просто животът я поставя в такова положение. Сестра и ( самотна майка) умира и и оставя 2 деца, месеци след това умира и брат и, който също има 2 деца и в крайна сметка тя остава да се грижи за 6!!!! деца ( 2 нейни, 2 на сестра и и 2 на брат и). Един ден обаче и става лошо в центъра на града.  Пада на земята и е в безсъзнание 2 часа. През това време вижда себе си, хора струпани околото нейното тяло, линейка, лекари, но постепенно като птица се издига нагоре. Следва тунела, тъмен, влажен и студен и после една огромна бяла стая, а срещу нея брат и и сестра и. Тя ги поздравява и им казва, че вече идва при тях, брат и дума не обелва, но сестра и казала " Слизай долу, защото обеща да отгледаш децата ми!"
Олинце аз също усещам събития , хубави и лоши.  Но това понякога ми помага да се подготвя психически, да изживея хубавите моменти, защото ще е за последно...

Има ли от къде да изтегля това предаване на Милен Цветков? Мярнах в рекламата за миг един човек там. Точно този, който ми отвори очите за тенсегритите. Той е преживял кома. Щях да споделям неговия разказ.

Не занм от къде може да се дръпне, в студиото бяха и други граждани, но историята на тази жена ме впечатли най-много.

Не съм. Страх ме е даже да си помисля за подобно нещо. Но са ми се случвали странни неща, де. Обаче те нямат нищо общо със смъртта.Или поне така си мисля... 

Не съм

На мен не са ми се случвали такива неща, но силно вярвам в тях! 
Мин. година доста се бях увлякла в тази насока и изчетох няколко книги, в които все едно и също се разказваше - както и тук, така че наистина вярвам в задгробния живот и прехода ни тук. 

Е да ама някои описват преживяването като хубаво, а други- като неприятно.