Публикувана: 14 март 2008, 11:01 ч.
Последно мнение: 23 март 2008, 21:26 ч.

ЗАЩО БРЕМЕННА НЕ ТРЯБВА ДА ХОДИ НА ПОГРЕБЕНИЕ?

47 889
98
2

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 14 март 2008, 15:44 ч.

София
Мнения: 3 249

Първо приеми съболезнования за загубата!

Бях бременна, когато почина сестрата на мъжа ми. Бях там - у свекърите, бях до мъжа си навсякъде, дори в погребалната агенция, но на гробищата не отидох. Въпрос на личен избор и усещане.

Имай предвид, че в дома на покойника е едно, а на гробищата съвсем друго. В къщата му може и да плачат, да има тиха скръб (или не толкова тиха), но като го видиш за последно, като го спуснат в земята е много тежко и трудно.

Няма как да останеш спокойна, шокът е силен, преживяването е силно, всички плачат и аз лично много трудно понасям такива неща. То кой ли ги понася лесно де, но самият акт на погребване на човека носи много силен отрицателен емоционален заряд. Не е изключено да ти скочи кръвното или пък да падне, да ти прилошее...

Прецени сама как се чувстваш физически и емоционално.

# 46 14 март 2008, 16:05 ч.

Мнения: 65

МЕРСИ НА ВСИЧКИ ЗА ИЗКАЗАНИТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ И МНЕНИЯ. НЕ ОЧАКВАХ, ЧЕ ТОЛКОВА БЪРЗО ЩЕ СЕ ВКЛЮЧИТЕ И ВИ БЛАГОДАРЯ.
ДА ПРИЕМАТ МОИТЕ ИЗВИНЕНИЯ ТЕЗИ ОТ ВАС, КОИТО ВЪРНАХ КЪМ ЛОШИ СПОМЕНИ.

ВЕЧЕ ОКОНЧАТЕЛНО ВЗЕХ РЕШЕНИЕ, ЧЕ НЯМА ДА ОТИДА И ТО НЕ ОТ СУЕВЕРИЯ ТОЛКОВА, КОЛКОТО ЗАРАДИ ЕМОЦИИТЕ. ТОКУ ЩО ВЛЕЗНАХ В 5 МЕСЕЦ. ОЩЕ КАТО НАУЧИХ НОВИНАТА /ДОКАТО МИ Я СЪОБЩАВАТ ПО ТЕЛЕФОНА/, БЕЗ ДА ВЪЗПРИЕМАМ КАКВО МИ ГОВОРЯТ-ВЕЧЕ ТЕЧЕШЕ КРЪВ ОТ НОСА МИ. СЛЕД 2-3 ЧАСА ОСТАНАХ ЗАМАЛКО САМА /НА РАБОТА СЪМ/ И СИ ПОПЛАКАХ И ПАК КРЪВ ПРОТЕЧЕ. КАТО СЕ ЗАМИСЛЯ И БЕБО НЕ Е РИТАЛ ДНЕС. ЗАТОВА РЕШИХ, ЧЕ НЯМА ДА ОТИДА. АЗ СЪМ СВРЪХ ЕМОЦИОНАЛНА ПО ПРИНЦИП И СЪС СИГУРНОСТ НЯМА ДА НИ СЕ ОТРАЗИ ДОБРЕ.

ИНАЧЕ СИ РАЗДАВАХ НА ЗАДУШНИЦА И СИ МИСЛЯ И НА ДРУГИТЕ ДА ГО НАПРАВЯ. В ОБЕДНАТА ПОЧИВКА ОТИДОХ НА ЦЪРКВА И ЗАПАЛИХ СВЕЩ И ЗА УМРЕЛИТЕ И КУПИХ ЕДНА, КОЯТО СМЯТАМ ДА ДАМ НА МЪЖА МИ ДА ЗАПАЛИ НА ПОГРЕБЕНИЕТО В НЕДЕЛЯ.

МОЛЯ МОДЕРАТОРИТЕ, АКО СМЕТНАТ ЗА НУЖНО, ДА ИЗТРИЯТ ТЕМАТА, ЧЕ ДА НЕ РАЗТРОЙВАМЕ ПОВЕЧЕ МАМИТЕ!

# 47 14 март 2008, 16:33 ч.

Мнения: 117

Аз също съм чувала това. Но когато бях бременна с дъщеря ми в седми месец, почина вуйчо ми. Много го обичах, и той мен също много ме обичаше. Ако не бях отишла, никога нямаше да си го простя. Разбира се на гробищата не ходих, но в къщи където беше ковчега бях и аз. Знам само, че се връзва червен конец на бременната жена, преди да влезе там където е смъртта. А иначе мисля че ако това е много скъп за тебе човек, който ти е носил само радост и хубави неща в живота, би трябвало да се отиде. Все пак такъв е живота - смъртта съществува, колкото и неприятна да е тя.

# 48 14 март 2008, 16:39 ч.

Мнения: 117

Съгласна съм, че смъртта съществува и трябва да се почитат мъртвите. Както ви казах баба ми почина и наскоро й бяха 2 години от смъртта. Аз от тези 2 години насам съм болна от една болест на щитовидната жлеза, която явно съм отключила от стреса след смъртта на баба (това ми обясниха лекарите за най-вероятната причина). Много неочаквано беше наистина и много много я обичах и все още обичам. На всеки се отразява по различен начин смъртта, всеки го преживява различно, а сега gitsa мисли не само за себе си, а и за малкото човече в теб. Желая ти наистина лека бременност и здраво бебче Hug

# 49 14 март 2008, 16:45 ч.

Мнения: 363

току-що мойто съкровище ми се обади, че баба му е починала! той да ходи ли? как мислите?

# 50 14 март 2008, 17:02 ч.

Мнения: 1 085

Не е хубаво и мъжат ти да ходи.Вие си решавате но бебчо е по - важен според мен.Чувала съм и аз 4е го има това и има нещо вярно в него!

# 51 14 март 2008, 17:22 ч.

Мнения: 770

Честно - чувам го за първи път! newsm78

# 52 14 март 2008, 18:07 ч.

София
Мнения: 3 249

Чувала съм, че бременната и мъжа й не трябва да спазват траурните символи - да не си слагат черна лентичка, да не носят черно, мъжът да се обръсне (а не както е една от традициите да ходи небръснат 40 дни май беше) и т.н.

Според мен не трябва да се абсолютизира. Нека хората постъпват така, както усещат нещата.

Пак казвам - не самото ходене на гробища, а силният емоционален стрес и шок са опасни за бременната.

# 53 14 март 2008, 18:09 ч.

Мнения: 1 085

Съгласна съм с теб!

# 54 14 март 2008, 18:30 ч.

София
Мнения: 679

Искам само да споделя, че когато баща ми почина аз и сестра ми бяхме бременни не само, че отидохме на погребението, видяхме го, пипнахме го, та аз се разделях с скъпия ми баща, какво се очакваше, дори си сложих траурна лента. Никога не бих си простила ако не се бях сбогувала с него на погребенето. Всичко според мен е въпрос на вътрешна нагласа, дори когато правехме бебка, аз знаех, че баща ми няма да доживее да я види. Ходих на всички панахиди които се изнасяха, дори седмица преди да родя отидох на гроба на баща ми тогава беше неговия рожден ден. Бебка се роди, жива и здрава, ако нещо се предаваше от дядо й едва ли той би искал нещо лошо да й се случи. Аз съм сигурна, че той бди на двете си внучки.

# 55 14 март 2008, 18:40 ч.

в илюзия
Мнения: 1 306

Аз не мисля , че бременна жена трябва да ходи на гробищата . Аз не бих отишла

# 56 14 март 2008, 18:53 ч.

Мнения: 106

Цитат на: gitsa в пт, 14 мар 2008, 16:05

АЗ СЪМ СВРЪХ ЕМОЦИОНАЛНА ПО ПРИНЦИП И СЪС СИГУРНОСТ НЯМА ДА НИ СЕ ОТРАЗИ ДОБРЕ.

Така е! И аз по тази причина не отидох на погребение в 8-мия месец. Познавам си се и с тия хормони дето бошуват много бързо се разстройвах. Hug

# 57 14 март 2008, 19:41 ч.

София
Мнения: 39 847

Вуйчо ми почин януари месец. Кошмарно започна новата година за мен.
На самото погребение нямах сили да отида. Не толкова заради това дали трябва или не трябва, от емоционална гледна точка. Нямаше да издържа психически.

# 58 14 март 2008, 19:43 ч.

Мнения: 1 745

Когато бях в 5-ти месец почина баба ми.Не отидох,както и след това.Казаха ми,че след като минат 40 дни от раждането и си вземеш голяма молитва няма проблем да ходиш.Аз все пак отидох на 01.03.-Задушница,за първи път.Мисля си,че ако бях отишла на погребението щеше да ми е много по-тежко... Cry