ИЗВИНЕТЕ ЗА ВЪПРОСА, НО СМЯТАМ, ЧЕ КАКТО РАЖДАНЕТО, ТАКА И СМЪРТТА СА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА. ДНЕС ПОЧИНА МОЙ БЛИЗЪК, НО НЕ РОДНИНА. ПОГРЕБЕНИЕТО ЩЕ Е УТРЕ ИЛИ НА 16-ТИ И ИСКАМ ДА ОТИДА, НО СЕ СЕТИХ, ЧЕ НЕ БИЛО ХУБАВО. ЗАЩО? НЯКОЯ СТАРА БАБА ЩЕ КАЖЕ, АМА НЯМАМ ТАКАВА ПОД РЪКА. АЗ, ДАЛИ ЩЕ РЕВА У НАС ИЛИ НА ГРОБИЩАТА-ВСЕ ТАЯ. ИМА НЯКАКВИ БАБЕШКИ ИСТОРИИ, КАТО ТАЯ, ЧЕ ЕДНА ГОДИНА СЛЕД РАЖДАНЕ ИЛИ СВАТБА НЕ СЕ ХОДИ НА ГРОБИЩА /СЕГА НАУЧИХ/. КОЙТО ЗНАЕ - НЕКА МЕ ПРОСВЕТИ.
- Публикувана: 14 март 2008, 11:01 ч.
- Последно мнение: 23 март 2008, 21:26 ч.
ЗАЩО БРЕМЕННА НЕ ТРЯБВА ДА ХОДИ НА ПОГРЕБЕНИЕ?
Не бих отишла бременна на погребение.Не заради бабини деветини,а заради факта,че опрделено емоцията на погребението не е желателно да бъде преживяна от бременна жена.И не си мисли,че е същото да си плачеш вкъщи и там-все пак на погребението нещата са по...не знам как да се изразя..по-силно емоционални в отрицателен смисъл.
Дядо ми почина,докато бях бременна.Не отидох на погребението.Тъжах си за него вкъщи и съм сигурна,че и да беше жив,не би ме упрекнал за това.
Дядо ми почина,докато бях бременна.Не отидох на погребението.Тъжах си за него вкъщи и съм сигурна,че и да беше жив,не би ме упрекнал за това.
Аз бях бременна в пети месец, когато дядо ми почина. Бях на погребението. Не съм чувала, че не може да се ходи. Това, което на мен, по съветите на старите баби, не ми дадоха да направя е да се сбогувам лице в лице с него. Когато влезнах в стаята, където беше ковчега, скочиха да го завиват, не трябвало да го виждам. Съответно ме изведоха от стаята, когато отчето четеше молитвата.
скоро почина приятелка на мъжа ми, която той много уважаваше- все пак бяха израснали заедно. той искаше да отиде на погребението, даже си взе почивен ден, но вечерта като дойде баба му в нас на гости буквално му забрани да отиде, защото чакал дете и за това не трябвало да ходи, не знам защо не дават бабите даже и мъжете ни да ходят, но все пак всеки има право на личен избор.
Заради негативните емоции!
Спести си го!
Одеве забравих да ти напиша и за едната година след раждането. Ами другият ми дядо почина точно един ден преди първия рожден ден на Калоян, а самото погребение беше на самия рожден ден на детето. Нямаше как да не отида, така го чувствах. Оставих детето на мъжа ми и отидох на погребението. Никой не ми е казвал, че не е хубаво.
И аз наскоро разбрах, че не е хубаво да се ходи на погребение и дори на гробища и да се изнасят панахиди не само докато си бременна, но и до навършване на 1 годинка на детето. Аз обаче не знаех и когато бебка беше почти на 3 месеца раздавах, тъй като бяха 14 години от смъртта на майка ми. Мисля, че след като не съм знаела ми е простено. По-добре не ходи заради негативните емоции да не се разстроиш много и да навредиш на себеси или на бебчо.
Има поверие, че бременна жена не трябва да ходи на погребение. Не помня обаче защо.
Правилно са ти казали вече, че емоцията у дома и на гробища не е еднаква.
Ти си прецени дали да отидеш, но все пак не забравяй, че силните отрицателни емоции могат да доведат до преждевременно раждане.
Правилно са ти казали вече, че емоцията у дома и на гробища не е еднаква.
Ти си прецени дали да отидеш, но все пак не забравяй, че силните отрицателни емоции могат да доведат до преждевременно раждане.
Поредната бабина деветина.
Единствено прецени как би ти се отразило емоционалното натоварване - би трябвало да познаваш себе си и да знаеш как би реагирала.
Иначе, ако човекът ми е бил наистина близък и съм държала на него, бих отишла.
Аз, обаче, избягвам подобни поводи и предпочитам сама да изживея мъката си.
Единствено прецени как би ти се отразило емоционалното натоварване - би трябвало да познаваш себе си и да знаеш как би реагирала.
Иначе, ако човекът ми е бил наистина близък и съм държала на него, бих отишла.
Аз, обаче, избягвам подобни поводи и предпочитам сама да изживея мъката си.
Според традицията бременна не ходи на погребение, защото починалият е заплаха за бебето в утробата - при раждането то придобива неговите характеристики, като пожълтяване, бледност, болнавост и т.н. По тази причина бременната въобще не трябва да го докосва, а някъде и да го вижда. Затова го покриват. Другата основна причина е тази, която сте посочили - да не би уплахата и мъката в нейното състояние да причинят спонтанен аборт.
Това е според поверието. Иначе решението си зависи от личното мнение на самата бременна и зависи от цялостното и физическо състояние.
Според традицията бременна не ходи на погребение, защото починалият е заплаха за бебето в утробата - при раждането то придобива неговите характеристики, като пожълтяване, бледност, болнавост и т.н. По тази причина бременната въобще не трябва да го докосва, а някъде и да го вижда. Затова го покриват. Другата основна причина е тази, която сте посочили - да не би уплахата и мъката в нейното състояние да причинят спонтанен аборт.
Това е според поверието. Иначе решението си зависи от личното мнение на самата бременна и зависи от цялостното и физическо състояние.
Това е според поверието. Иначе решението си зависи от личното мнение на самата бременна и зависи от цялостното и физическо състояние.
. Само да допълня : защото душата на мъртвия , до 40-я ден е все още тук - да не би , когато си тръгне да вземе със себе си и душата на бебчето (което естествено още не е кръстено , и душичката му още "блуждае"). А ако не знаеш , че си бременна - уж нямало проблем . Но (говоря от собствен опит) , когато бях бременна с големия ми син (още не знаех , де) почина много близък наш приятел . Ходихме на погребение и аз след няколко дни разбрах , че съм бременна . Много ме беше страх , признавам си . Е , калпазанинът ми е жив и здрав 
,слава Богу, но ако ви кажа , че е бял , бял , та чак прозрачен . ( Много пъти си го мисля . Може и за ненормална да ме сметнете , ама ...) 
Имаше починал роднина на съпруга ми,когато бях в шестия месец.Ставаше въпрос да се ходи до Силистра.И за момент не си помислих,че мога да отида.Знам какво е да си на погребение,а особено в това деликатно положение в което си.Повярвай не е едно и също да си плачеш у вас или да си на погребението.Но ти сама си преценяш.Да не стане така,че да очакваш едно,а да се получи съвсем различно и после да съжаляваш,че си присъствала.
И аз сум на това мнение
Когато бях бременна се случи нещо ужасно на наш близък много добър приятел. Загина в мотоциклетна катастрофа и казаха че изглеждал много зле . Моя мъж отиде самна погребението, а аз не отидох заради негативните емоции . Не вярвам в бабини девитини ,но мъжът ми каза , че е много добре че не съм отишла . Наистина е по - добре да не се присъства на такива неща по време на бременност заради напрежението от негативизма като цяло . 
Съжалявам за загубата ти.
Погребението е последният път, в който можеш да се сбогуваш с близките ти, но пък бременността наистина трябва да е споходена от положителни емоции и има ли смисъл от излишното натоварване с толкова негативни емоции?
Щом си показвала обичта си и уважението си към човека, когато е бил жив, смятам, че си изпълнила дълга си към него
Погребението е последният път, в който можеш да се сбогуваш с близките ти, но пък бременността наистина трябва да е споходена от положителни емоции и има ли смисъл от излишното натоварване с толкова негативни емоции?
Щом си показвала обичта си и уважението си към човека, когато е бил жив, смятам, че си изпълнила дълга си към него
скоро почина приятелка на мъжа ми, която той много уважаваше- все пак бяха израснали заедно. той искаше да отиде на погребението, даже си взе почивен ден, но вечерта като дойде баба му в нас на гости буквално му забрани да отиде, защото чакал дете и за това не трябвало да ходи, не знам защо не дават бабите даже и мъжете ни да ходят, но все пак всеки има право на личен избор.
казах и, че това са глупости и приключих въпроса! иначе аз не съм ходила на гроба на дядо и леля, откакто забременях, защото много се разтройвам и се притеснявам да се навредя на бебчо.моите съболезнования към авторката
Наш близък роднина почина докато бях в началото на бременноста с първото ми дете. Майка ми дори не ми каза, че е починал...чак след месец два се престраши. Не ми обясни защо бременните не трябва да ходят на погребение, но аз и до днес не мога да се примиря, че не съм отишла да се сбогувам. Криво ми става като се сетя - беше скъп за мен човек.
на погребението на дядо ми през 2000г. ми беше през цялото време много лошо, едвам издържах, нищо, че не бях бременна! на 40 отидох до гроба и ми се изравниха границите на кръвното, та едвам съм се прибрала! и така дълго време не ходих на гроба му - прекалено болезнено беше! едва миналата година отидох!
ето защо смятам, че НЕ бива да ходиш на погребението! а бабините деветини... те са за забавление!
ето защо смятам, че НЕ бива да ходиш на погребението! а бабините деветини... те са за забавление!
Сама прецени как да постъпиш. Ти най-добре се познаваш. Аз знам, че за мен е все едно дали ще плача вкъщи или на гробища. Мъката ми по никакъв начин няма да стане по-поносима вкъщи, а само ще се обвинявам, че не съм отишла. Около мен повтарят, че и на гробища не трябвало да ходя (както и сега, по време на бременността, така и преди сватбата). Това пък за мен вече е абсолютна лудост и въобще не обръщам внимание на подобни бабини деветини. За мен болезнена е мисълта за починалите, а не ходенето на гробища. Аз се сещам за тези хора, които съм обичала, не по годишнини и за задушници само, а в нормалното ежедневие.
Според мен е по-хубаво от време на време да се заслушваме и спазваме тези бабини- деветини... Явно имат смисъл ( е може би не всички) но това- да. Аз знам, че когато една жена (че даже и другите от семейството й) чака бебче, не е хубаво да се ходи на "лоши събирания", т.е. където да има много отрицателни емоции. Мойта баба в началото на януари имаше 2 години от смъртта й и ми казаха, че нито аз, нито друг близък от семейството трябва да ходим да я почетем. След като родя трябва да мине един рожден ден или някакво друго хубаво събиране и след това може да се ходи на гробища. Това е което аз съм чувала. Мойто мнение е да не ходиш, защото не знаеш колко по-силно ще се разстроиш и недай си Боже да навредиш по някакъв начин на бебето. Нали то преживява всичко с нас. Успех и лека бременност.
а аз се вкл. за да ви кажа ,че свекърва ми ми каза,че ако не отидем на помена на мъжа на баба ми щяла да се обиди пък аз тази жена изобщо никога не съм я познавала.Идва ми да я 
свекърва ти 
спестявай си сама (до колкото е възможно разбира се) лошите моменти през бременността
Ходих бременна в 6 месец. На погребението на баща ми. Нищо не ми е станало и детенцето също си е наред. Стига с тези глупости, ако човекът наистина е скъп за теб отиди. Единствено като ти сложат траурната лентичка , след това я пусни в гроба още когато го заравят/ мен така ме накараха/.
Нищо не ми е станало и детенцето също си е наред. Стига с тези глупости, ако човекът наистина е скъп за теб отиди. Единствено като ти сложат траурната лентичка , след това я пусни в гроба още когато го заравят/ мен така ме накараха/. 
Първо приеми съболезнования за загубата!
Бях бременна, когато почина сестрата на мъжа ми. Бях там - у свекърите, бях до мъжа си навсякъде, дори в погребалната агенция, но на гробищата не отидох. Въпрос на личен избор и усещане.
Имай предвид, че в дома на покойника е едно, а на гробищата съвсем друго. В къщата му може и да плачат, да има тиха скръб (или не толкова тиха), но като го видиш за последно, като го спуснат в земята е много тежко и трудно.
Няма как да останеш спокойна, шокът е силен, преживяването е силно, всички плачат и аз лично много трудно понасям такива неща. То кой ли ги понася лесно де, но самият акт на погребване на човека носи много силен отрицателен емоционален заряд. Не е изключено да ти скочи кръвното или пък да падне, да ти прилошее...
Прецени сама как се чувстваш физически и емоционално.
Бях бременна, когато почина сестрата на мъжа ми. Бях там - у свекърите, бях до мъжа си навсякъде, дори в погребалната агенция, но на гробищата не отидох. Въпрос на личен избор и усещане.
Имай предвид, че в дома на покойника е едно, а на гробищата съвсем друго. В къщата му може и да плачат, да има тиха скръб (или не толкова тиха), но като го видиш за последно, като го спуснат в земята е много тежко и трудно.
Няма как да останеш спокойна, шокът е силен, преживяването е силно, всички плачат и аз лично много трудно понасям такива неща. То кой ли ги понася лесно де, но самият акт на погребване на човека носи много силен отрицателен емоционален заряд. Не е изключено да ти скочи кръвното или пък да падне, да ти прилошее...
Прецени сама как се чувстваш физически и емоционално.
МЕРСИ НА ВСИЧКИ ЗА ИЗКАЗАНИТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ И МНЕНИЯ. НЕ ОЧАКВАХ, ЧЕ ТОЛКОВА БЪРЗО ЩЕ СЕ ВКЛЮЧИТЕ И ВИ БЛАГОДАРЯ.
ДА ПРИЕМАТ МОИТЕ ИЗВИНЕНИЯ ТЕЗИ ОТ ВАС, КОИТО ВЪРНАХ КЪМ ЛОШИ СПОМЕНИ.
ВЕЧЕ ОКОНЧАТЕЛНО ВЗЕХ РЕШЕНИЕ, ЧЕ НЯМА ДА ОТИДА И ТО НЕ ОТ СУЕВЕРИЯ ТОЛКОВА, КОЛКОТО ЗАРАДИ ЕМОЦИИТЕ. ТОКУ ЩО ВЛЕЗНАХ В 5 МЕСЕЦ. ОЩЕ КАТО НАУЧИХ НОВИНАТА /ДОКАТО МИ Я СЪОБЩАВАТ ПО ТЕЛЕФОНА/, БЕЗ ДА ВЪЗПРИЕМАМ КАКВО МИ ГОВОРЯТ-ВЕЧЕ ТЕЧЕШЕ КРЪВ ОТ НОСА МИ. СЛЕД 2-3 ЧАСА ОСТАНАХ ЗАМАЛКО САМА /НА РАБОТА СЪМ/ И СИ ПОПЛАКАХ И ПАК КРЪВ ПРОТЕЧЕ. КАТО СЕ ЗАМИСЛЯ И БЕБО НЕ Е РИТАЛ ДНЕС. ЗАТОВА РЕШИХ, ЧЕ НЯМА ДА ОТИДА. АЗ СЪМ СВРЪХ ЕМОЦИОНАЛНА ПО ПРИНЦИП И СЪС СИГУРНОСТ НЯМА ДА НИ СЕ ОТРАЗИ ДОБРЕ.
ИНАЧЕ СИ РАЗДАВАХ НА ЗАДУШНИЦА И СИ МИСЛЯ И НА ДРУГИТЕ ДА ГО НАПРАВЯ. В ОБЕДНАТА ПОЧИВКА ОТИДОХ НА ЦЪРКВА И ЗАПАЛИХ СВЕЩ И ЗА УМРЕЛИТЕ И КУПИХ ЕДНА, КОЯТО СМЯТАМ ДА ДАМ НА МЪЖА МИ ДА ЗАПАЛИ НА ПОГРЕБЕНИЕТО В НЕДЕЛЯ.
МОЛЯ МОДЕРАТОРИТЕ, АКО СМЕТНАТ ЗА НУЖНО, ДА ИЗТРИЯТ ТЕМАТА, ЧЕ ДА НЕ РАЗТРОЙВАМЕ ПОВЕЧЕ МАМИТЕ!
ДА ПРИЕМАТ МОИТЕ ИЗВИНЕНИЯ ТЕЗИ ОТ ВАС, КОИТО ВЪРНАХ КЪМ ЛОШИ СПОМЕНИ.
ВЕЧЕ ОКОНЧАТЕЛНО ВЗЕХ РЕШЕНИЕ, ЧЕ НЯМА ДА ОТИДА И ТО НЕ ОТ СУЕВЕРИЯ ТОЛКОВА, КОЛКОТО ЗАРАДИ ЕМОЦИИТЕ. ТОКУ ЩО ВЛЕЗНАХ В 5 МЕСЕЦ. ОЩЕ КАТО НАУЧИХ НОВИНАТА /ДОКАТО МИ Я СЪОБЩАВАТ ПО ТЕЛЕФОНА/, БЕЗ ДА ВЪЗПРИЕМАМ КАКВО МИ ГОВОРЯТ-ВЕЧЕ ТЕЧЕШЕ КРЪВ ОТ НОСА МИ. СЛЕД 2-3 ЧАСА ОСТАНАХ ЗАМАЛКО САМА /НА РАБОТА СЪМ/ И СИ ПОПЛАКАХ И ПАК КРЪВ ПРОТЕЧЕ. КАТО СЕ ЗАМИСЛЯ И БЕБО НЕ Е РИТАЛ ДНЕС. ЗАТОВА РЕШИХ, ЧЕ НЯМА ДА ОТИДА. АЗ СЪМ СВРЪХ ЕМОЦИОНАЛНА ПО ПРИНЦИП И СЪС СИГУРНОСТ НЯМА ДА НИ СЕ ОТРАЗИ ДОБРЕ.
ИНАЧЕ СИ РАЗДАВАХ НА ЗАДУШНИЦА И СИ МИСЛЯ И НА ДРУГИТЕ ДА ГО НАПРАВЯ. В ОБЕДНАТА ПОЧИВКА ОТИДОХ НА ЦЪРКВА И ЗАПАЛИХ СВЕЩ И ЗА УМРЕЛИТЕ И КУПИХ ЕДНА, КОЯТО СМЯТАМ ДА ДАМ НА МЪЖА МИ ДА ЗАПАЛИ НА ПОГРЕБЕНИЕТО В НЕДЕЛЯ.
МОЛЯ МОДЕРАТОРИТЕ, АКО СМЕТНАТ ЗА НУЖНО, ДА ИЗТРИЯТ ТЕМАТА, ЧЕ ДА НЕ РАЗТРОЙВАМЕ ПОВЕЧЕ МАМИТЕ!
Аз също съм чувала това. Но когато бях бременна с дъщеря ми в седми месец, почина вуйчо ми. Много го обичах, и той мен също много ме обичаше. Ако не бях отишла, никога нямаше да си го простя. Разбира се на гробищата не ходих, но в къщи където беше ковчега бях и аз. Знам само, че се връзва червен конец на бременната жена, преди да влезе там където е смъртта. А иначе мисля че ако това е много скъп за тебе човек, който ти е носил само радост и хубави неща в живота, би трябвало да се отиде. Все пак такъв е живота - смъртта съществува, колкото и неприятна да е тя.
Съгласна съм, че смъртта съществува и трябва да се почитат мъртвите. Както ви казах баба ми почина и наскоро й бяха 2 години от смъртта. Аз от тези 2 години насам съм болна от една болест на щитовидната жлеза, която явно съм отключила от стреса след смъртта на баба (това ми обясниха лекарите за най-вероятната причина). Много неочаквано беше наистина и много много я обичах и все още обичам. На всеки се отразява по различен начин смъртта, всеки го преживява различно, а сега gitsa мисли не само за себе си, а и за малкото човече в теб. Желая ти наистина лека бременност и здраво бебче
Чувала съм, че бременната и мъжа й не трябва да спазват траурните символи - да не си слагат черна лентичка, да не носят черно, мъжът да се обръсне (а не както е една от традициите да ходи небръснат 40 дни май беше) и т.н.
Според мен не трябва да се абсолютизира. Нека хората постъпват така, както усещат нещата.
Пак казвам - не самото ходене на гробища, а силният емоционален стрес и шок са опасни за бременната.
Според мен не трябва да се абсолютизира. Нека хората постъпват така, както усещат нещата.
Пак казвам - не самото ходене на гробища, а силният емоционален стрес и шок са опасни за бременната.
Искам само да споделя, че когато баща ми почина аз и сестра ми бяхме бременни не само, че отидохме на погребението, видяхме го, пипнахме го, та аз се разделях с скъпия ми баща, какво се очакваше, дори си сложих траурна лента. Никога не бих си простила ако не се бях сбогувала с него на погребенето. Всичко според мен е въпрос на вътрешна нагласа, дори когато правехме бебка, аз знаех, че баща ми няма да доживее да я види. Ходих на всички панахиди които се изнасяха, дори седмица преди да родя отидох на гроба на баща ми тогава беше неговия рожден ден. Бебка се роди, жива и здрава, ако нещо се предаваше от дядо й едва ли той би искал нещо лошо да й се случи. Аз съм сигурна, че той бди на двете си внучки.
АЗ СЪМ СВРЪХ ЕМОЦИОНАЛНА ПО ПРИНЦИП И СЪС СИГУРНОСТ НЯМА ДА НИ СЕ ОТРАЗИ ДОБРЕ.
Така е! И аз по тази причина не отидох на погребение в 8-мия месец. Познавам си се и с тия хормони дето бошуват много бързо се разстройвах.
Когато бях в 5-ти месец почина баба ми.Не отидох,както и след това.Казаха ми,че след като минат 40 дни от раждането и си вземеш голяма молитва няма проблем да ходиш.Аз все пак отидох на 01.03.-Задушница,за първи път.Мисля си,че ако бях отишла на погребението щеше да ми е много по-тежко...
Мойте съболезнования!
Мойте съболезнования!
Според мен това е едно от поверията, в които определено има смисъл. Че аз съм имала моменти в бременността, в които съм ревала на реклами по телевизията. Заради хормоналните промени жената реагира много по-емоционално на всичко. Напоследък четох една статия за някакво ново изследване за връзката между силен стрес изживян по време на ранната бременност и по-късна склонност на детето към психически заболявания (по-специално шизофрения). http://www.medicalnewstoday.com/articles/96437.php
Всъщност загубата на близък е най-голямата гадост, която би могла да ти се случи. Не искам да плаша никой, на който се е случило подобно нещо, но смятам, че поне погребението можеш да си го спестиш. Заради детето в утробата си.
Всъщност загубата на близък е най-голямата гадост, която би могла да ти се случи. Не искам да плаша никой, на който се е случило подобно нещо, но смятам, че поне погребението можеш да си го спестиш. Заради детето в утробата си.
За да не залееш бебето с адреналин. Последното може да предизвика и контракции. Не знам за поверието, но практичната страна на нещата е, че за бебето ти е по-добре да се стараеш да задържаш само хубавите мисли в главата си. Да, не можеш да забравиш по команда, но у дома имаш шанс да заглушиш сълзите със звъка на нещо тъпо по ТВ, а там ще трябва освен своите сълзи да преживееш и чуждите. Това е, друга причина няма.
За мен това са бабини деветини. Баща ми почина, когато дъщеря ми беше на два месеца и половина. По тази логика не трябваше да ходя на погребението му. Не само че ходих, но и организирах цялото погребение. Кърмата не ми спря от тъгата и преживяното. 
До 40-ия ден ходих всеки ден на гроба му. Но ако смяташ, че ще ти се отрази всичко това зле, по-добре си го спести и изпрати човека в мислите си.
А това, че след сватба не се ходи една година на погребение е такава глупост, направо нямам думи.
Айде, за бременни и кърмачки, как да е - хормоните тогава са на друго ниво и не се знае как ще се развихрят под въздействието на адреналина. Това всеки сам си го преценява. Но за младоженци... 
До 40-ия ден ходих всеки ден на гроба му. Но ако смяташ, че ще ти се отрази всичко това зле, по-добре си го спести и изпрати човека в мислите си.А това, че след сватба не се ходи една година на погребение е такава глупост, направо нямам думи.
Айде, за бременни и кърмачки, как да е - хормоните тогава са на друго ниво и не се знае как ще се развихрят под въздействието на адреналина. Това всеки сам си го преценява. Но за младоженци... 
Момичетата са казали вече...и аз искам само да се присъединя.
В момента носиш отговорност за новият живот в себе си, и всяка по-силна емоционална реакция може да бъде фатална.На пръв поглед можеш съвсем спокоино на присъстваш на събитието, но не се знае организма ти и вегетативната ти система как ще реагират.....хормоните са нещо което не можем волево да контролираме.Близък или не, смятам че когато силно държиш един човек няма значение дали ще бъдеш на погребението му....просто защото той винаги ще бъде до теб, в мислите ти и спомените ти...
По този повод ми се иска да спомена, че когато бях в 6м почина мой много добър приятел, колега...беше като мой собствен дядо (беше на 82 години).Страшно много си го обичах и уважавах въпреки, че се познавахме от 2 години.
Не отидох на погребението, но дори и вече след близо 2 години, аз почти всеки ден си спомням с милост за него, за всички ценни съвети които ми е давал, за приятните ни разговори...За мен той е жив...в съзнанието ми, в сърцето ми......нищо друго няма значение.
В момента носиш отговорност за новият живот в себе си, и всяка по-силна емоционална реакция може да бъде фатална.На пръв поглед можеш съвсем спокоино на присъстваш на събитието, но не се знае организма ти и вегетативната ти система как ще реагират.....хормоните са нещо което не можем волево да контролираме.Близък или не, смятам че когато силно държиш един човек няма значение дали ще бъдеш на погребението му....просто защото той винаги ще бъде до теб, в мислите ти и спомените ти...
По този повод ми се иска да спомена, че когато бях в 6м почина мой много добър приятел, колега...беше като мой собствен дядо (беше на 82 години).Страшно много си го обичах и уважавах въпреки, че се познавахме от 2 години.
Не отидох на погребението, но дори и вече след близо 2 години, аз почти всеки ден си спомням с милост за него, за всички ценни съвети които ми е давал, за приятните ни разговори...За мен той е жив...в съзнанието ми, в сърцето ми......нищо друго няма значение.
Баба ми почина, когато Ади беше на 3 месеца. Още я кърмех и не отидох на погребението. Тогава от силна мъка и емоция много исках да отида и си казвах същото.. дали ще плача в къщи или ще плача там е все едно. В действителност не е така. Всеки човек, който е присъствал на поне едно погребение знае, че емоцията при вида на мъртвия е десетократно по-силна от това което преживяваме плачейки вкъщи. Тъжното е че когато бях бременна починаха 5 пъти повече мои близки отколкот за целия ми живот.
Не само, че бях на погребение, но свекър ми почина пред мен. Просто така се развиха нещата, нямаше кой да стой при човека, който беше неизлечимо болен и се случи. Не съм суеверна, като цяло издържам на напрежение и неприятни гледки и случки, и дори за миг не съм си помислила, че мога да оставя човека сам в това положение въпреки, че бях в шестия месец. Всичко е въпрос на психика и емоционалност. В моя случай трябваше да се държа заради мъжа ми. Въпреки всичко е доста неприятно и трудно особенно за една бременна жена, но бих постъпила по същия начин ако можеше да се върне времето.
Аз също бях бременна,когато почина баба ми.Даже бях чувала,че и близки не е хубаво да ходят и затова отидох да попитам в близката черква.Отговора бе "живите са си живи,мъртвите са си мъртви",т.е. едното няма връзка с другото.Това е някакво поверие и според мен въпрос на избор.Ами ако после се измъчваш,че не си изпратил човека за последен път? Чувстваш ли,че ще се справиш със ситуацията, без да навредиш на себе си и на бебето,мисля че няма проблем да се отиде на погребение.
Момичета, всички вие пишете за емоционалното състояние на бременната и смъртта. Това е така.
Искам да ви обърна внимание, обаче, на един простичък момент, който дава здрав житейски смисъл на това поверие.
Гробищата са място, където се погребват мъртъвци. Място на разлагане на плътта. Демек - място, бъкано с бактерии и трупни зарази.
Неслучайно след гробища се измиват обущата/изтриват се с парцал и той се хвърля/ и тогава се влиза в дома. Така се влиза в къщата за помена след погребението. Моите баби много стриктно следяха за това, а бяха обикновени селски жени. Спомних си за това миналият януари, когато леля сложи нов чаршаф на прага... погребвахме баба. На гробищата бе ужасно кално.
Докосването на мъртвец - също, особено ако е престоял цяло денонощие и е топло.
Съприкосновението на бременна жена с плод в утробата с такива бактерии... не е риск, който аз бих поела. Но всеки си преценя сам.
А уважението към починалия може да се покаже по много други начини.
Искам да ви обърна внимание, обаче, на един простичък момент, който дава здрав житейски смисъл на това поверие.
Гробищата са място, където се погребват мъртъвци. Място на разлагане на плътта. Демек - място, бъкано с бактерии и трупни зарази.
Неслучайно след гробища се измиват обущата/изтриват се с парцал и той се хвърля/ и тогава се влиза в дома. Така се влиза в къщата за помена след погребението. Моите баби много стриктно следяха за това, а бяха обикновени селски жени. Спомних си за това миналият януари, когато леля сложи нов чаршаф на прага... погребвахме баба. На гробищата бе ужасно кално.
Докосването на мъртвец - също, особено ако е престоял цяло денонощие и е топло.
Съприкосновението на бременна жена с плод в утробата с такива бактерии... не е риск, който аз бих поела. Но всеки си преценя сам.
А уважението към починалия може да се покаже по много други начини.
Не само, че бях на погребение, но свекър ми почина пред мен. Просто така се развиха нещата, нямаше кой да стой при човека, който беше неизлечимо болен и се случи. Не съм суеверна, като цяло издържам на напрежение и неприятни гледки и случки, и дори за миг не съм си помислила, че мога да оставя човека сам в това положение въпреки, че бях в шестия месец. Всичко е въпрос на психика и емоционалност. В моя случай трябваше да се държа заради мъжа ми. Въпреки всичко е доста неприятно и трудно особенно за една бременна жена, но бих постъпила по същия начин ако можеше да се върне времето.
Аз бях в сходна ситуация. Баща ми умираше, когато бях бременна. Изкарах бременността си в онкоотделението до него. И за миг не си помислих да го оставя на произвола на съдбата заради разни суеверия. Той почина през нощта в съня си. Аз спях с бебето в съседната стая. Въпрос на психика и на вътрешна нагласа е да приемеш смъртта. Но всеки сам преценява дали може да издържи това.
Докосването на мъртвец - също, особено ако е престоял цяло денонощие и е топло.
Билка, отдавна не държат мъртъвците по едно денонощие на открито. Съхраняват труповете в хладилни камери. На практика по време на поклонението, мъртвецът е замръзнал като камък. До полагането в земята няма време да се размрази до степен, че да пръска бактерии.
Билка, отдавна не държат мъртъвците по едно денонощие на открито. Съхраняват труповете в хладилни камери. На практика по време на поклонението, мъртвецът е замръзнал като камък. До полагането в земята няма време да се размрази до степен, че да пръска бактерии.
. Обаче това е само в случай , че мъртвецът не е живял в някое забутано селце . Нали се сещаш кой ще го държи в камера ?! Не един ден , а и повече ще го държат на топло и открито .Брррррр !!! Почват да ме побиват тръпки вече . Егати темата !
Бих отишла на погребение бременна, то и без това имах доста неприятни емоции по време на бременността, но и доста приятни... По принцип съм емоционална, но винаги си преживявам трагедиите без да ги споделям, та за мен е все тая дали съм си вкъщи или там на място, не ми пречи особено... Естествено радвам се, че нямам починали близки и не бях изправена пред тази дилема...
Заради негативните емоции!
И на мен ми се случи и не отидох (дядо ми почина)
И на мен ми се случи и не отидох (дядо ми почина)
Билка, отдавна не държат мъртъвците по едно денонощие на открито. Съхраняват труповете в хладилни камери. На практика по време на поклонението, мъртвецът е замръзнал като камък. До полагането в земята няма време да се размрази до степен, че да пръска бактерии.
Всъщност аз се опитах да обясня че в едно уж суеверие може да има и здрава логика. А негативните емоции - едно на ръка.
Наистина има някаква логика за бактерии и многото отрицателни емоции.Но има и суеверия.След като забременях една съседна почина и баба ми беше забранила на нашите да ходят на погребението.След като родих на 2-я ден почина един съсед,никой не ходи на погребението и ме накараха да сложа чесън под дюшека на креватчето на Иво,след по-малко от месец почина още един и ме накараха да сменя чесъна.Преди 2 месеца почина жената на братовчед на баща ми ,нишите отидоха.Надявам се ти да си си спестила тези емоции.
Ходих бременна в 6 месец. На погребението на баща ми. Нищо не ми е станало и детенцето също си е наред. Стига с тези глупости, ако човекът наистина е скъп за теб отиди. Единствено като ти сложат траурната лентичка , след това я пусни в гроба още когато го заравят/ мен така ме накараха/.
Нищо не ми е станало и детенцето също си е наред. Стига с тези глупости, ако човекът наистина е скъп за теб отиди. Единствено като ти сложат траурната лентичка , след това я пусни в гроба още когато го заравят/ мен така ме накараха/.Ами ти от трън, та на глог
Не вярваш в едното поверие, но вярваш в другото.Не съм ходила на погребение като бременна, но пък през цялата си бременност ходех поне по 2 пъти седмично на гробищата.
Ходих бременна в 6 месец. На погребението на баща ми. Нищо не ми е станало и детенцето също си е наред. Стига с тези глупости, ако човекът наистина е скъп за теб отиди. Единствено като ти сложат траурната лентичка , след това я пусни в гроба още когато го заравят/ мен така ме накараха/.
Нищо не ми е станало и детенцето също си е наред. Стига с тези глупости, ако човекът наистина е скъп за теб отиди. Единствено като ти сложат траурната лентичка , след това я пусни в гроба още когато го заравят/ мен така ме накараха/.Ами ти от трън, та на глог
Не вярваш в едното поверие, но вярваш в другото.Не съм ходила на погребение като бременна, но пък през цялата си бременност ходех поне по 2 пъти седмично на гробищата.
Не бих отишла бременна на погребение.Не заради бабини деветини,а заради факта,че опрделено емоцията на погребението не е желателно да бъде преживяна от бременна жена.И не си мисли,че е същото да си плачеш вкъщи и там-все пак на погребението нещата са по...не знам как да се изразя..по-силно емоционални в отрицателен смисъл.
И аз съм на това мнение.Ако е много близък от семейството бих отишла,иначе не. 
Къде и кой казва, че не може? Пак бабини деветини.За мое огромно съжаление, дядо ми почина, когато бях втори месец и си взех сбогом с него на погребението- как така да не мога да се сбогувам с родител....?
Зависи ти как приемаш нещата. Ако си силно емоционална, по-добре не отивай. И аз плаках много за баба ми, но когато отидох на погребението нещата станаха неописуеми, почти изпаднах в шок и после дълго време не бях добре. Не исках да ходя, но майка ми настоя. След това не съжалявах, сега се радвам, че видях баба си за последно. Все пак добре, че тогава не бях бременна, защото не ми се мисли как би се отразило това на бебчо.
Сега през лятото бях бременна и отидохме на гробищата. Бях много раздвоена. Хем не можех да не отида до гроба на скъпата ми баба /имам възможност за това само веднъж годишно/, хем не исках да събирам на едно място отишъл си живот и още незапочнал. В крайна сметка реших, че ако не отида на гробищата, после ще се измъчвам повече. Затова отидох и се почувствах в хармония със себе си.
По време на бременността ми почина близък роднина от страна на мъжа ми, който бях виждала само веднъж. Категорично отказах да отида на погребението и всички ми влязоха в положението.
П.П. Въпросът вече не е актуален, но тъй като разговорът премина в принципни постановки, реших да се включа.
Сега през лятото бях бременна и отидохме на гробищата. Бях много раздвоена. Хем не можех да не отида до гроба на скъпата ми баба /имам възможност за това само веднъж годишно/, хем не исках да събирам на едно място отишъл си живот и още незапочнал. В крайна сметка реших, че ако не отида на гробищата, после ще се измъчвам повече. Затова отидох и се почувствах в хармония със себе си.
По време на бременността ми почина близък роднина от страна на мъжа ми, който бях виждала само веднъж. Категорично отказах да отида на погребението и всички ми влязоха в положението.
П.П. Въпросът вече не е актуален, но тъй като разговорът премина в принципни постановки, реших да се включа.
Свекърва ми почина, като бях в 7 - мия месец. Никога не сме били особено близки с нея, нито аз, нито мъжът ми, но всичките тези отрицателни емоции и шокът ми се отразиха повече от зле. Получих проблеми със задържането и лежах докрая на бременността ми.
Затова, не ти се бъркам, но не се натискай в това си състояния да участваш в подобни "мероприятия"... Има време за всичко, сега се настрой на положителна вълна. Не допускай тъгата в живота си точно в този момент.
Затова, не ти се бъркам, но не се натискай в това си състояния да участваш в подобни "мероприятия"... Има време за всичко, сега се настрой на положителна вълна. Не допускай тъгата в живота си точно в този момент.
И аз уж не вярвам на бабини девитини, но това вече го спазвам. Преди година и 3 месеца имах вече закъснение, но още беше рано да се види на видеозон. Точно в този момент на очакване почина бабата на мъжа ми (ние даже още не се бяхме оженили) и така стана, че аз организирах погребението, стоях при нея и т.н. След три дни получих обилно нетипично кръвотечение след около 10 дни закъснение. Не казвам че това го е предизвикало, но е факт. После решихме, че не е нужно да отменяме сватбата, която бяхме насрочили за след три месеца. Август забременях и след 3 месеца почина дядото на мъжа ми. Е не отидох на погребението. Но мъжа ми отиде, като не е носил траур и си се бръснеше. А това, че не се ходи на гробищата до навършване 1 годинка на детето..... ами аз с нетърпение чакам като се роди бебето да го заведа на гроба на майка ми, за да и покажа внучето. И без това не съм ходила от както съм бременна, а и юни се навършват три години от смъртта и - тъкмо бебка ще е на 2 месеца.
Моят дядо почина,когато съм била бременна,но още незнаех.Бях на погребението и ми прилоша....след няколко дни разбрах защо.
После,като бях бременна около 6-7 месец ,почина бабата на мъжа ми...като буквално издъхна в лицето ми.На нейното погребение не отидох,не ми позволиха...пък и достатъчно преживях.
После,като бях бременна около 6-7 месец ,почина бабата на мъжа ми...като буквално издъхна в лицето ми.На нейното погребение не отидох,не ми позволиха...пък и достатъчно преживях.
Сама прецени доколко емоцията ще ти се отрази и доколко е важно за теб да отидеш.
Миналата година детенцето на мой братовчед почина на 9 години - удави се в Дунава.
Аз кърмех малкия по това време /беше на 9 месеца/, но дори да бях бременна в 9-ия месец просто нямаше как да не отида. Веднага щом научих хванах първия автобус за Русе /беше през нощта/, нямаше как да не съм с тях в такъв момент, просто нямаше да си го простя.
Мир на праха на малкото ангелче Светльо
Миналата година детенцето на мой братовчед почина на 9 години - удави се в Дунава
. Аз кърмех малкия по това време /беше на 9 месеца/, но дори да бях бременна в 9-ия месец просто нямаше как да не отида. Веднага щом научих хванах първия автобус за Русе /беше през нощта/, нямаше как да не съм с тях в такъв момент, просто нямаше да си го простя.
Мир на праха на малкото ангелче Светльо
Бременна съм в 7-мата седмица съм и вчера бях на погребението на дядо ми. Уверявам ви, че емоциите ми не бяха по-силни от деня, в който почина. Наистина много го обичах и ми е ужасно мъчно днес, вчера и общо взето от 15-ти март насам. Даже се прибрах от чужбина, за да го изпратя. На опелото го видях, докоснах го, целунах го и дори му носих кръста. Може би последните три неща щях да си ги спестя ако бях запозната със суеверието и най-вече носенето на кръста, но проблемът е, че аз не го бях чувала и все още на никого не съм казала, че съм бременна. По пътя за вкъщи майка ми коментираше защо ли братовчедка ми я е нямало, като предположението и' беше, че е бременна. В секундата, в която го чух отмалях и ми стана кофти, но вече беше късно за каквото и да било. Не знам как щях да постъпя ако бях запозната, но е факт, че сега се притеснявам за бебчо. Не знам до колко са вярни тези суеверия. Страх ме е много, но все си мисля, че дядо ми никога не би навредил на детето ми......напротив ако е можел да направи нещо (дори и само като дух) би било нещо хубаво. Поне аз така ги чувствам нещата и се моля да съм права.
Бременна съм в 7-мата седмица съм и вчера бях на погребението на дядо ми. Наистина много го обичах и ми е ужасно мъчно днес, вчера и общо взето от 15-ти март насам. Страх ме е много, но все си мисля, че дядо ми никога не би навредил на детето ми......напротив ако е можел да направи нещо (дори и само като дух) би било нещо хубаво. Поне аз така ги чувствам нещата и се моля да съм права.
И аз мисля,че щом човекът е бил добър и е заслужавал твоето присъствие,че няма да има проблем.Когато аз питах в манастира дали може да отида бременна на погребението на баба ми монахинята ми отговори с въпрос "Ти обичаше ли я?".Като отговорих "Да",тя ми каза "Е,как може тогава да не се простиш с нея.Мъртвите са си мъртви,а живите-живи.Едното няма нищо общо с другото".Най-важно е ти как го чувстваш.
Аз не бих отишла не от суеверие, а защото знам колко силна е емоцията там...
Съжалявам за загубата ти!
Съжалявам за загубата ти!
В началото на 7 месец влязох за задържане със силни контракции, същият ден е починала прабаба ми. Разбрах за това чак след 1 месец, майка ми ми каза "Запали една свещичка за баба Кунчи" 
Тогава го изживях тежко, а ако ми бяха казали по-рано незнам...
По-добре си спести преживяването, на погребенията обстановката е изключително тежка.
Тогава го изживях тежко, а ако ми бяха казали по-рано незнам...По-добре си спести преживяването, на погребенията обстановката е изключително тежка.
Edna moq sau4eni4ka po4ina predi sedmica i az se bqh naglasila da hodq da i kaja posledno sbogom,oba4e razbrah 4e sam bremenna i ne mi pozvoliha rodnini,pak i az precenih 4e iskam da q zapomnq takava kakvoto e bila posledniq pat kato sme se vidqli, pak i e dorbe za men 4e ne otidoh.bilo e mnogo kofti i 6tqh da sam v stres i sega i kato se poznavam nqma spane sled tova pone mesec.Taka 4e moqt savet e da ne se hodi.dori i bremenna i s malko dete.
Много точно казано . Само да допълня : защото душата на мъртвия , до 40-я ден е все още тук -
. Само да допълня : защото душата на мъртвия , до 40-я ден е все още тук - Страхуват се от това да не вампиряса или вашия починал или някой друг погребан наскоро на гробището и да обсеби бебето когато бременната отиде на гробището. Когато починалия дори много близък да е бил е починал с голям страх от смъртта, дори от самия него да не се вкопчи в живота и да навреди някак на бебето се страхуват.
Защото и бебето в корема на майката и починалия до 40-тия ден са между живота и смъртта.
Може и да има някаква логика в това. Аз лично не вярвам в такива неща.. но пък и не рискувам и такива поверия спазвам- все отнякъде са тръгнали- знам ли...
Не знам защо но не е хубаво дори и близък от семейството да ходи пак не е и на помени дори не се ходи до навършването на 1 г. на детето!
и на помени дори не се ходи до навършването на 1 г. на детето!