Публикувана: 14 март 2008, 11:01 ч.
Последно мнение: 23 март 2008, 21:26 ч.

ЗАЩО БРЕМЕННА НЕ ТРЯБВА ДА ХОДИ НА ПОГРЕБЕНИЕ?

47 865
98
1

# 60 14 март 2008, 21:09 ч.

Мнения: 991

Според мен това е едно от поверията, в които определено има смисъл. Че аз съм имала моменти в бременността, в които съм ревала на реклами по телевизията. Заради хормоналните промени жената реагира много по-емоционално на всичко. Напоследък четох една статия за някакво ново изследване за връзката между силен стрес изживян по време на ранната бременност и по-късна склонност на детето към психически заболявания (по-специално шизофрения). http://www.medicalnewstoday.com/articles/96437.php

Всъщност загубата на близък е най-голямата гадост, която би могла да ти се случи. Не искам да плаша никой, на който се е случило подобно нещо, но смятам, че поне погребението можеш да си го спестиш. Заради детето в утробата си.

Последна редакция: пт, 14 мар 2008, 21:58 от Homesick

# 61 14 март 2008, 22:12 ч.

София
Мнения: 17 592

За да не залееш бебето с адреналин. Последното може да предизвика и контракции. Не знам за поверието, но практичната страна на нещата е, че за бебето ти е по-добре да се стараеш да задържаш само хубавите мисли в главата си. Да, не можеш да забравиш по команда, но у дома имаш шанс да заглушиш сълзите със звъка на нещо тъпо по ТВ, а там ще трябва освен своите сълзи да преживееш и чуждите. Това е, друга причина няма.

# 62 14 март 2008, 23:42 ч.

В светлината на слънцето
Мнения: 7 926

За мен това са бабини деветини. Баща ми почина, когато дъщеря ми беше на два месеца и половина. По тази логика не трябваше да ходя на погребението му. Не само че ходих, но и организирах цялото погребение. Кърмата не ми спря от тъгата и преживяното. Naughty

До 40-ия ден ходих всеки ден на гроба му. Но ако смяташ, че ще ти се отрази всичко това зле, по-добре си го спести и изпрати човека в мислите си.
А това, че след сватба не се ходи една година на погребение е такава глупост, направо нямам думи. #Crazy

Айде, за бременни и кърмачки, как да е - хормоните тогава са на друго ниво и не се знае как ще се развихрят под въздействието на адреналина. Това всеки сам си го преценява. Но за младоженци... Shocked

# 63 14 март 2008, 23:58 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Момичетата са казали вече...и аз искам само да се присъединя.
В момента носиш отговорност за новият живот в себе си, и всяка по-силна емоционална реакция може да бъде фатална.На пръв поглед можеш съвсем спокоино на присъстваш на събитието, но не се знае организма ти и вегетативната ти система как ще реагират.....хормоните са нещо което не можем волево да контролираме.Близък или не, смятам че когато силно държиш един човек няма значение дали ще бъдеш на погребението му....просто защото той винаги ще бъде до теб, в мислите ти и спомените ти...
По този повод ми се иска да спомена, че когато бях в 6м почина мой много добър приятел, колега...беше като мой собствен дядо (беше на 82 години).Страшно много си го обичах и уважавах въпреки, че се познавахме от 2 години.
Не отидох на погребението, но дори и вече след близо 2 години, аз почти всеки ден си спомням с милост за него, за всички ценни съвети които ми е давал, за приятните ни разговори...За мен той е жив...в съзнанието ми, в сърцето ми......нищо друго няма значение.

# 64 15 март 2008, 02:42 ч.

Мнения: 434

Баба ми почина, когато Ади беше на 3 месеца. Още я кърмех и не отидох на погребението. Тогава от силна мъка и емоция много исках да отида и си казвах същото.. дали ще плача в къщи или ще плача там е все едно. В действителност не е така. Всеки човек, който е присъствал на поне едно погребение знае, че емоцията при вида на мъртвия е десетократно по-силна от това което преживяваме плачейки вкъщи. Тъжното е че когато бях бременна починаха 5 пъти повече мои близки отколкот за целия ми живот.

# 65 15 март 2008, 08:06 ч.

Мнения: 804

Бях в напреднала бременност, когато почина баба ми. Дори за миг не ми е хрумвало, че може да не отида на погребението й Sad

Но все пак тя беше възрастна и болна... Ако смяташ, че погребението би те травмирало прекалено много, по-добре не ходи. Запали свещичка в някоя църква.

# 66 15 март 2008, 11:28 ч.

Мнения: 1 900

Не само, че бях на погребение, но свекър ми почина пред мен. Просто така се развиха нещата, нямаше кой да стой при човека, който беше неизлечимо болен и се случи. Не съм суеверна, като цяло издържам на напрежение и неприятни гледки и случки, и дори за миг не съм си помислила, че мога да оставя човека сам в това положение въпреки, че бях в шестия месец. Всичко е въпрос на психика и емоционалност. В моя случай трябваше да се държа заради мъжа ми. Въпреки всичко е доста неприятно и трудно особенно за една бременна жена, но бих постъпила по същия начин ако можеше да се върне времето.

# 67 15 март 2008, 15:50 ч.

Аз също бях бременна,когато почина баба ми.Даже бях чувала,че и близки не е хубаво да ходят и затова отидох да попитам в близката черква.Отговора бе "живите са си живи,мъртвите са си мъртви",т.е. едното няма връзка с другото.Това е някакво поверие и според мен въпрос на избор.Ами ако после се измъчваш,че не си изпратил човека за последен път? Чувстваш ли,че ще се справиш със ситуацията, без да навредиш на себе си и на бебето,мисля че няма проблем да се отиде на погребение.

# 68 15 март 2008, 17:33 ч.

Мнения: 2 648

ако става въпрос за погребение на много близък роднина или приятел,бих отишла бременна.

# 69 15 март 2008, 21:47 ч.

Мнения: 433

Момичета, всички вие пишете за емоционалното състояние на бременната и смъртта. Това е така.
Искам да ви обърна внимание, обаче, на един простичък момент, който дава здрав житейски смисъл на това поверие.
Гробищата са място, където се погребват мъртъвци. Място на разлагане на плътта. Демек - място, бъкано с бактерии и трупни зарази.
Неслучайно след гробища се измиват обущата/изтриват се с парцал и той се хвърля/ и тогава се влиза в дома. Така се влиза в къщата за помена след погребението. Моите баби много стриктно следяха за това, а бяха обикновени селски жени. Спомних си за това миналият януари, когато леля сложи нов чаршаф на прага... погребвахме баба. На гробищата бе ужасно кално.

Докосването на мъртвец - също, особено ако е престоял цяло денонощие и е топло.

Съприкосновението на бременна жена с плод в утробата с такива бактерии... не е риск, който аз бих поела. Но всеки си преценя сам.
А уважението към починалия може да се покаже по много други начини.

# 70 15 март 2008, 22:20 ч.

В светлината на слънцето
Мнения: 7 926

Цитат на: valeria.k в сб, 15 мар 2008, 11:28

Аз бях в сходна ситуация. Баща ми умираше, когато бях бременна. Изкарах бременността си в онкоотделението до него. И за миг не си помислих да го оставя на произвола на съдбата заради разни суеверия. Той почина през нощта в съня си. Аз спях с бебето в съседната стая. Въпрос на психика и на вътрешна нагласа е да приемеш смъртта. Но всеки сам преценява дали може да издържи това. Naughty

Цитат на: bilkata в сб, 15 мар 2008, 21:47

Докосването на мъртвец - също, особено ако е престоял цяло денонощие и е топло.

Билка, отдавна не държат мъртъвците по едно денонощие на открито. Съхраняват труповете в хладилни камери. На практика по време на поклонението, мъртвецът е замръзнал като камък. До полагането в земята няма време да се размрази до степен, че да пръска бактерии.

# 71 15 март 2008, 23:07 ч.

Мнения: 6 274

Цитат на: lulumba в сб, 15 мар 2008, 22:20

Да , права си Peace

. Обаче това е само в случай , че мъртвецът не е живял в някое забутано селце . Нали се сещаш кой ще го държи в камера ?! Не един ден , а и повече ще го държат на топло и открито .
Брррррр !!! Почват да ме побиват тръпки вече . Егати темата !

Последна редакция: сб, 15 мар 2008, 23:17 от Djulichka

# 72 15 март 2008, 23:16 ч.

Мнения: 4 753

Бих отишла на погребение бременна, то и без това имах доста неприятни емоции по време на бременността, но и доста приятни... По принцип съм емоционална, но винаги си преживявам трагедиите без да ги споделям, та за мен е все тая дали съм си вкъщи или там на място, не ми пречи особено... Естествено радвам се, че нямам починали близки и не бях изправена пред тази дилема...

# 73 15 март 2008, 23:19 ч.

Мнения: 354

Цитат на: графиня Хартенау в пт, 14 мар 2008, 11:47

Заради негативните емоции!
И на мен ми се случи и не отидох (дядо ми почина)

# 74 16 март 2008, 00:43 ч.

Мнения: 433

Цитат на: lulumba в сб, 15 мар 2008, 22:20

Принципно си права. Също така принципно все пак доста хора почиват у дома в леглата си и остават там за поклонение и до следващия ден на погребението. Дори когато навън е 25-30 градуса Sick

Всъщност аз се опитах да обясня че в едно уж суеверие може да има и здрава логика. А негативните емоции - едно на ръка.

Препоръчани теми

скъсена шийка на матката

Кога Ви пролича коремчето

288
Бъдещи майки

Резултати от БХС

Кога излязохте в отпуска по майчинство?

Причина:

Причина: