Има ли тук хора , които отглеждат каракачанска овчарка ?

Ето го и нашият красавец Дар. В момента е на на 1г. и 7 м.  За съжаление, скоро не съм му правила снимки, така че ще се представим с две, правени, когато е бил по-малък. Едната е с любимата възглавница, която отдавна е унищожена, но докато беше цяла, я разнасяше навсякъде и лягаше върху нея  

 
Стахотни кучета имате,момичета! Дайте още и още снимки!!!
Ето я и нашата Тоши.Тя не е бяла и черна,но ние сами си я избрахме да е такава:




Иначе и ние имаме любими плюшени играчки,които след определен период на игра вече трябва да се подменят.

L 0 V E съжалявам мила, наистина има много лоши хора
Же голям красавец да ти е жив и здрав
dimitriana много е красива, аз харесвам всички разновидности на окраската
Мацки имам един въпрос, вашите кучета как са с храната, в смисъл пазят ли я?
Аз вчера имах инцидент, моя дзверчо ми продупчи ръката, нещо си разменихме местата и аз се паднах между него и паницата а пък той между мен и вратата и настъпи конфликт на интереси  Сега всички ми казват какъв звяр ми е кучето и да го махам, а пък аз не мога естествено, сега сме си ок с отношенията с куч
Вие какво ще споделите?Аз знам, че сме аборигенна порода и смятам че е нормално да си пази храната.

Здравейте. Попаднах на темата и ми беше много полезна, прочетох я с интерес.
От десетина дни имаме две мъжки БОК. Едното е на месец, другото- на три. По- голямото е много занемарено, слабо, страхливо  Дребният е якичък, истински акробат го раздава  Засега само малчо има име- казва се Силко, кръстница е дъщеря ми 
Имам въпроси. Ще ровя из нета за отговори, но много ще съм благодарна и на вашите.
Какви ваксини и в каква последователност се слагат? Достатъчно ли е да ги заведа на ветеринар, в смисъл той ще знае ли имунизационния календар или трябва аз да кажа какво трябва да се бие на кучетата?
В момента все още не живеем на село, а кучетата са там. Съответно се хранят веднъж дневно. Дали им е достатъчно? И каква храна да предпочетем( да не ви казвам, че вече изядоха сигурно 5 литра кърма от моите запаси  )?

Ще се сетя и за още питанки.

Авторката не се включва вече, дали си взеха куче?

Много са готини сладурите на снимките

Честито малки зверове Тарталета.
За ваксините най-добре знае лекаря,ние може да гадаем.
Но,по отношение на храната-мисля,че не е правилно да се хранят само веднъж.
Кучето поглъща това което има и не след дълго го изхожда.
Нашите малки до два месеца само ги дохранвахме вечер и сутрин,иначе бяха с мама.
Когато взехме първото куче,то беше на 31 дни и го хранихме по 5 пъти на ден.
Дозата за деня я разделяхме на порции.След 3 месец минахме на 4 хранения,а след 6 на три.
Доста е трудно и затова се съобразявахме с отпуските за да се справим.

Здравейте и от мен, надявам се, че ще приемете още един член в клуба на отглеждащите Каракачанска овчарка.От две седмици съм горда собственичка на това малко сладурче


Родена е на 28.04.10г. и се казва Хера.Вече сме направили първата ваксина, обезпаразитена е.
Храня я 4 пъти на ден, в началото с консерви а сега с гранули за малки кученца.Въпросът ми е до колко месечна възраст давахте храни за малки кученца.Четох, че може да им се дава сирене или извара, но честно казано още не съм се престрашила, да не вземе да се продриска.За сега я гледаме на терасата,докато и минат и трите ваксини но вече има подготвена къща с циментирано дворче, както се шегуваме в къщи цяла гарсониера от 15 кв.м. и двор 20 кв.м.

Като беше малка Тоши ръмжеше на храната си,но я понаказах един-два пъти.В никакъв случай не бива да е агресивен към стопаните,но не е нещо непоправимо.Честно казано ако е голямо кучето е хубаво малко да му вземете страха дори с някой и друг шамар (най-ефикасни са леките през муцуната при нас),защото не бива да бъде прекалено доминантно.Иначе и мъжа ми е хапан,но беше по време на игра и въпреки големия му кръвоизлив на пръста,кучето не беше виновно.Имай предвид също,че като чели към нас жените кучетата не изпитват чак такъв респект,както към силните мъже,та трябва да си го извоюваме.


Blue_eyes,ние в началото хранехме с Роял Канин и на него пише,че е хубаво да се храни кучето с гранули за подрастващи докато стане на година и половина.Но всичко много си зависи от кучето,жегите,какво яде...Нашата кучка започна да отказва гранулите и просто се видяхме принудени да и даваме друг вид храна.Особено като предпочита хляба на съседите пред супер скъпите и гранули... Сега сменихме гранулите с едни на DIAMOND за бременни и кърмещи кучета,защото имало достатъчно елементи,които да стимулират костите.От тях съм доста по-доволна,но според мен можете да експерементирате с извара,сирене,яйце и т.н.Дори да се раздриска-не е фатално-вариш един ориз и за 2 часа пак всичко е наред.
Иначе е голям бонбон сладурчето ви.


Ние пък имаме проблем с оградите-прескачаше ги и ги поправяхме,поправяхме-сега приличаме на цигански двор от толкова кръпки (за да станат по-високи). За сега не прескача,но като я видях колко е непокорна и почнах малко да се разочаровам от нея-уж я дресирах толкова добре,а като види малко свобода и хуква...най-много ме е страх,че взима свободно храна навън от други хора (особено хляб).Друг проблем е че с тия размери никой не разбира за нежната и душа и хората изпитват ужас,размахват разни пръчки насреща и и я разиграват,което я прави да изглежда още по-страшна.

Пиша втори път,за да не редактирам 100 пъти...

Тарталета ,за малки кученца не е достатъчно да се хранят по 1 път на ден-това става след година и половина като започнат да се считат за възрастни вече-до тогава най-малкото по 2 пъти на ден.Моят съвет е да се свържеш с ветеринар-ваксините са едни и същи за всички кучета (а даже и котки)-ще ви направят паспорти,в които ще ви ги впишат и ще ти е доста удобно,а и не е супер скъпо.Най-важни за хората са ваксините (ние пием таблетки) против вътрешни паразити (например тения).За храната-не са особено капризни кучета,но стават големки,та е хубаво да има много калции или да им купите таблетки с калции (най-сигурно,макар и не много натурално),за да не им се изкривят краката от тежеста.

Мотонели,сега видях,че имаш 2 кучета.В началото и аз гледах едно друго куче и тогава нашата "лисица" беше по-агресивна и недисциплинирана.Важното е да покажеш йерахрията в такива взаимоотношения.Тоест,че може да си имат лидер двете и да са глутница,но вие хората (най-вече стопаните) сте единствените им господари (лидери).Може и по-грубично ако не разбират-те все пак си отвоюват йерахрията много грубо-чрез бой и други гадни трикове.

Взехме й Роял Канин, но нещо не го харесва, въпреки че я оставих един цял ден да му се мръщи.Сега сме на Фрискис за малки кученца и определено и е по-вкусен, нищо не остава в купичката.Основното й занимание е да ни хапе по краката, за нея това е игра, но понякога стиска доста силно.

Сини очи,ако питаш мен сте се отървали по-изгодно. Само й давайте и калции,че тия храни не са супер хранителни.

dimitriana  
Обаче при нас нещата са по сложни, кучо за всичко друго слуша, но за храната щом един път му разрешим да я яде повече не я дава Ако става дума за наказание при него няма как да се получи, единственото е да го пръскаш с вода защото не понася, ние така го наказваме.А ако става въпрос за набиване, то трябва да е битка, защото той не седи да го напляскаш а ще скочи да се бие.
По принцип от мъничък е научен да си сяда на мястото и да изчака да му сервирам след това аз излизам от клетката и то си се храни на спокойствие, е да ама този път аз бях влезнала с две торби гранули и докато ги пресипвам, той реши че съм готова, приближи се аз се уплаших и вместо да се дръпна две крачки в страни аз потърсих спасение във вратата, ама за да стигна до нея трябваше да го заобиколя, и даже му казах да си сяда на мястото и той реши че искам да му взема храната!
Мога да го плясна по муцуната например ама ако става въпрос за някаква пакост, но за храна направо воюва, всъщност това е първия случай да ухапе, но той е на три години и сега ако се боря за надмощие ще ми е малко трудно.
И така сега го храни само мъжа ми, но скоро мисля пак да започна като ще внимавам повече, а иначе си го извеждам и няма никакъв проблем цункаме си се както преди

Blue_eyes много цунки за малката Хера
Тарталета да са ти живи и здрави, а на ветеринар сигурно вече си ги завела

Всяка гарга намира своето гардже за на хубаво,но....всички са големи сладури.
Тая порода ми е най на сърцето.

Мотонели,щом нямате проблем с дисциплината,аз не бих се притеснявала.Това,което четох преди за агресивните кучета е,че е хубаво кучето да се храни от този,към когото проявява агресия или най-слабия член на семейството.За това винаги храна даваме аз и дъщеря ми,както и лакомства и наградки.Мъжът ми няма смисъл да храни,защото към него си има респект по начало.
Все пак поработи върху твоя страх от кучето-то е там,за да те пази и да те обича-не бива да се плашиш от него дори да е страшно агресивно.Ако все пак имате проблеми с дисциплината и  не става с бой,опитай с наградки.Например ако те допусне до храната му-дай му парче саламче или дори пържола (нещо по-вкусно от гранулите).Поне с нашата доста своеволна хитруша става така-разбира,че не губи нищо ако слуша,а дори напротив.

motoneti, ние имаме един дивак, чиято функция в момента е да лае по всичко чуждо, не живеем при него и го виждаме веднъж на ден колкото да го нахраним. Той не дава да му приближим храната, когато е месо. На гранулите е по-дружелюбен. Съпругът ми го дразни много и в такива случаи започва да го ръмжи още на метър. На мен ми дава да го доближавам, но аз не съм се осмелявала да му докосвам храната докато се храни. Сигурно има начини да се превъзпита, моето си е просто невъзпитавано.

Има и един ужасен навик, заради който не пускам децата до него. Има го още от бебе - като се радва на някого, замахва с лапата към него. Сега обаче си е лапище с големи нокти.