Публикувана: 15 март 2008, 21:37 ч.
Последно мнение: 18 юли 2010, 11:03 ч.

Има ли тук хора , които отглеждат каракачанска овчарка ?

99 767
206
1

# 195 20 юни 2010, 12:55 ч.

Мнения: 1 868

Нашия дзверчо, още като малък ме бутна докато го хранех и щях да си изсипа манджата на главата Joy

и тогава решихме да го възпитаме да си седи на мястото докато не му кажем, така и стана всички се възхищаваха колко културно се храни, докато не кажа яж не докосва паничката, да обаче в този злощастен ден аз се замотах доста и той се приближи и както разказах и преди се уплашихме взаимно Wink

Иначе извърших проучване повечето(да не кажа всички) каракачанки не си дават храната, аз не съм му я искала ама той така си помисли.Сега сме си ок с отношенията като по рязко се завърти към мен усещам че се плаша, но с времето мисля че нещата ще си дойдат на място, аз си го обичам много и знам че и той ме обича така че мисля ще се успокоим Peace

dimitriana това е готино с наградите, аз така постигам всичко което желая от него и смея да твърдя че е доста умен, но с храната нямам никакъв шанс и дефакто аз не искам да я взимам, просто така се случи че той не ме разбра правилно,е куче е все пак Wink

аз какво очаквам.....
Само едно се дразня, че всеки който чуе какво е станало само гадости ми говори да го махам, защо не съм го застреляла още и всякакви тъпотии от този род, страшно се радвам че ви има и че мога да споделя и да си преживея с вас случилото се Hug

# 196 20 юни 2010, 17:30 ч.

Мнения: 654

Моите душички нямат проблем с храната.От малки знаят,че гладни няма да останат и не е проблем да ги храня.Казват,че куче на което може да бръкнеш в купата не е куче,но не е вярно.
Обикновено когато съм сложила храна,следващото посягане е било да допълня купата и те така го приемат.
motoneti ,това със застрелването е интересно.То тогава знаеш ли колко хора трябваше да съм #2gunfire

# 197 20 юни 2010, 17:47 ч.

Мнения: 1 868

Цитат на: джоджо в нд, 20 юни 2010, 17:30

motoneti ,това със застрелването е интересно.То тогава знаеш ли колко хора трябваше да съм #2gunfire

И аз съм на това мнение, мисля че винаги човека е сгрешил дали с възпитание, дали с моментния подход, но животните са много по чисти същества Peace

А относно дохранването, ние също имахме успех по този начин, когато беше мъничък, но след това за съжаление спряхме, викаме си да не му досаждаме нека си се наяде на спокойствие и там ни беше грешката, аз мисля чу и сега ако продължа да си го храня както педи няма да има проблем, но лошото е че още усещам страх и затова тази седмица ще почивам, нека си го храни мъжо пък после ще видим Wink

# 198 20 юни 2010, 18:58 ч.

Мнения: 762

Цитат на: Ljuboznatelna в нд, 20 юни 2010, 10:54

Има и един ужасен навик, заради който не пускам децата до него. Има го още от бебе - като се радва на някого, замахва с лапата към него. Сега обаче си е лапище с големи нокти. Sad

И ние имаме такъв проблем,но понеже доста често сме с кучето и смразяващото "не" я поотказа.Рано е да се хваля,ама вече почти я научих да не скача по хората,на които се радва и да ги каля. Sunglasses

Ми и ние нямаме проблем с храната.Може би защото все още се храним по 2 пъти,но по принцип тя си оставя гранулите за когато и се прияде.Така си има една паница с гранули до къщата от сутрин до към обяд.Гледа първо да се налудува и тогава мисли за стомаха. Joy

Това с ученето да чака трябва д ами го разясните как става,защото искам щерката да я храни,а тя е по-дребна от кучето. Simple Smile

# 199 20 юни 2010, 19:59 ч.

Мнения: 262

Здравейте и от мен, случайно видях темата.
Ние имаме 2 каракачанки, едно момиче и един мъжкар.
Ето това е Мечо

# 200 20 юни 2010, 22:29 ч.

Мнения: 654

При отглеждането на децата и кучетата съм се водила повече от усета ,отколкото от литература.
Когато бяха малки кутрета и ги хранех често никога не съм бързала да им прибера купите.
Казват,че след като се нахрани кучето трябва да се махне купата с не изядената храна.
А аз им давах по малко и досипвах,така се научиха,че аз давам храната,а не им я вземам.
И след като хукваха да играя,не местих купата.Те идваха,подушваха,хапваха малко и пак игра.

Преди да почине нашия Бък,захапа съпруга ми за глезена,но не ми мина идеята да го махна.
Случи се така:покрай оградата минаваха две кучета и нашите вдигаха страшна врява и мъжът ми дръпнал Бъки и замахнал с крак.Кучето просто се е хвърлило напред и го е захапал.Предполагам,че дори не разбра какво се случи,защото залепна на оградата да лае..
Тоя Мечо е сладък мечо.