Публикувана: 21 март 2008, 09:17 ч.
Последно мнение: 8 апр. 2008, 10:26 ч.

Неможе да свикне с яслата вече 3-ти месец...

4 962
47
1

# 15 21 март 2008, 14:17 ч.

Мнения: 2 211

Наистина, може би детенцето още не е готово. Може би трябва да си го вземеш у дома и след 3 год. възраст - направо на градина.

Моят син е гледан само от мен и така се беше вкопчил в мойта персона, че даже и от поглед не ме изпускаше. Провалиха се опитите ми за бавачки и др. подобни. Тогава започнах да го водя по клубове. Първо влизах и играех с него. После започнах да излизам за 5 минути, а после по малко да увеличавам времето, докато свикна и изобщо спря да ме търси. После заобяснявах колко е хубаво в ДГ и подробно да разказвам последователно как протича денят на децата там. Поработих и върху самостоятелността - да се обслужва сам в тоалетна, да се храни и облича сам доколкото може. Като го дадох на ДГ беше пушка - подготвен от всякъде, хареса му и не искаше да се прибира у дома.

# 16 21 март 2008, 14:24 ч.

Мнения: 800

Дъщеря ми бе на 1г. и 9 м. когато тръгна на ясла - в началото всичко беше наред, плачеше, както си му е реда, но докато си тръгнех - после си играе, спи, яде, после като я вземех - си изкарваше яда на мен, т.е. беше кисела и се тръшкаше за всяко нещо и това близо 1/2 месец. После тръгваше с кеф, защото там ги учеха на игри, песни и й беше интересно. ... Докато любимата й лелка напусна (съкратиха я). УАУ! Какъв ужас настана - истерии всяка сутрин - детето се бе привързало точно към тази леля, другите не й бяха симпатични и не ги искаше.... Но и това отмина, доста трудно според мен - около 3 месеца беше ад всяка сутрин, тя ревеше от събуждането си, после като я оставя - нямало проблеми. Но стигнахме дотам да ми кажат, че детето ми е "трудно" и трябва да я водя на психолог. Спестих си думите, които ми дойдоха и си затраях... Дойде друга леля, която я гушкаше още от вратата - нито рев, нито нищо. Така че много е лесно да се лепне етикет на детето и да го направиш насила "трудно". При моята дъщеря проблемът бе, че наистина не сме се делили до тръгването й на ясла (по стечение на обстоятелствата бабите не са я гледали) и ефектът бе това - трудно свикване с яслата. Определено не съм съгласна с това, че персоналът няма вина, напротив - тяхна работа е да помогнат на децата да се приспособят... Жалко, че повечето чакат да свърши работния ден и да се оплакват колко малко са им парите ...

# 17 21 март 2008, 14:28 ч.

Ланкър, планините Овнерог
Мнения: 10 353

Голямата ми дъщеря така и не свикна в яслата-ревеше абсолютно всяка сутрин. Едва я откопчаваха от мен. Ходи от септември до началото на юни следващата год. Като я изместиха в 1гр. за една седмица свикна и ходеше без проблем.

# 18 21 март 2008, 15:05 ч.

Мнения: 625

Моето дете свикна много трудно,но той тръгна на 2 год. и половина и до тогава е бил винаги с мен.И сега не ходи с желание,просто някои деца са по-привързани към родителите си или по-чувствителни.Но в градинката винаги го гушкат,когато влиза разплакан,мисля,че той оценява това.Знам,колко е притеснително,но понякога се иска повече време и търпение.

# 19 21 март 2008, 22:56 ч.

Мнения: 1 547

А ти как издържа толкова време?
Никой не свиква. С ясла не може да се свикне. Просто се примирява. И тъгува. Много тъгува, но не може нищо да направи. Защото на тази възраст му е нужна само любов. А как 2 лелки, сестри или както там ги наричате могат да обичат 20 деца?
Вие можете ли?

Аз не само не настоях детето ми да свикне с яслата. Аз самата никога не свикнах с яслата. С мисълта за яслата. За това, което се случва там. Не мога да си причиня това. Нито на себе си, нито на детето си.

Сега ако искате ме линчувайте.

# 20 21 март 2008, 23:11 ч.

Мнения: 5 393

Цитат на: Смърфиета в пт, 21 мар 2008, 22:56

Не съм съгласна. Иво се забавлява страхотно в яслата. Сутрин бърза да отиде, като влезем едвам изтрайва да му сваля якето и обувките, обувам му пантофите в движение и той вече е изчезнал с крясъци и смях навътре. Когато го взимам, излиза с усмивка. По сто пъти казва чао на лелята и праща целувки. На тази възраст освен любов, на детето е необходимо и игра, разнообразие и общуване с връстници. А защо 2 лелки да не могат да обичат 20 деца? Вярно, не могат да ги гушкат всичките по едно и също време, но това не значи, че не ги обичат.

# 21 22 март 2008, 08:33 ч.

Мнения: 3 161

"... в началото всичко беше наред, плачеше, както си му е реда..."

Не мога да повярвам, че за някой хора плаченето на децата им при тръгване на ясла/градина е в рамките на редното. Знам, че такава е практиката, ама не може да сме толкова претръпнали, че да го смятаме за нормално.

# 22 22 март 2008, 12:46 ч.

Мнения: 296

Според мен има малко по различни деца на които не могат да обърнат нужното внимание. Все пак персонала е от хора със своите разбирания плюсове и минуси. Не мога да кажа, че сестрите на моето дете не се грижат за нея, но все още (половин година по късно) не могат да напипат верния тон. Просто те очакват от децата на определена възраст да се държат по определен начин. не знам как да го обясня, но май най точно ще кажа, че не са достатъчно гъвкави, за различните видове деца. Затова и се получават понякога драми от несъществуващи проблеми. Със сигурност трябва да се прояви разбиране и от 2 те страни, но децата на тази възраст са твърде интуитивни, и ако усещат негативизъм или неразбиране от другата страна е нормално да реагират по този начин.

# 23 22 март 2008, 13:22 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Много време си чакала.
Моето голямо дете направи две седмици опити да свикне и не успя, тогава, не аз, а баща му тропна и каза - край с яслата.
С второто изобщо не правихме опити за ясла. Градината обаче е друго нещо, когато децата са вече по-големи. Тогава разбират много неща и знаят, че мама няма да ги изостави завинаги.

# 24 22 март 2008, 14:18 ч.

София
Мнения: 9 862

Цитат на: Lilqna в сб, 22 мар 2008, 13:22

Много време си чакала.

Така мисля и аз! Peace

Едно е,когато детето се разплаче в периода,в който му казваш чао и после спре,а съвсем друго е,когато цял ден тъгува за теб.
Децата ми не са ходили на ясла,но когато малката тръгна на градина,имаше двуседмичен адаптивен период.Плачеше сутрин,после спираше,по някое време пак е започвала да ме търси.За две седмици и всичко си дойде на мястото. Peace

# 25 22 март 2008, 17:06 ч.

Мнения: 24 467

Три месеца са неимоверно дълъг срок.
Моето скромно мнение е, че са достатъчни три седмици. Другото е горница и безсмислено упорство.

# 26 23 март 2008, 16:02 ч.

Мнения: 5 178

На мен самата ми предстои да си дам детето на ясла.. Simple Smile

ако го вземат де, но тайно се надявам към средата на юни да е вече "ученик"

Да децата са различни, не бих обвинявала персонала само..
Ще дам два примера в една и съща група, две различни деца .. разлика във възрастта 2 м
момиченцето на приятелка свикна за 2м, след това ходеше с охота да играе с децата
момченцето на близка получи някакъв стрес, спря да плаче, но отказваше да играе и дори беше станало леко неадекватно, винаги наплашено, погледа му един блуждаещ
Всичко си е и до детето и колко е подготвено психически..

Синковеца е готов да ме зареже ако има топка и игра някъде. Научен е да спи сам, единствения кофти навик е че заспива цокайки вода и завит през глава.

Кърмен е до 1г 1м, но не мога да кажа че е силно привързан.. Единствения случай, когато ме е издирвал е, когато спа при свеки и като се събудил обиколил навсякъде "мама, мама" и като не ме намерил седнал да играе с племеницата

Ще докладвам за колко време ще свикне и дали изобщо ще свикне..

В момента се опитвам да му нагодя режима по ясленския, за да не е стресиран и от това..

# 27 24 март 2008, 20:42 ч.

София
Мнения: 384

При нас Алекс беше свикнал с яслата.Започна да ходи от септември миналата година.
Последният месец му се събра повече боледуване и сега не иска да чуе за ясла.Не знам какво да правя.Не ме изпуска от поглед,даже вече и при майка ми плаче и през целият ден повтаря ,че не иска да ходи на ясла.
Посъветвайте ме какво да правя.

# 28 25 март 2008, 09:31 ч.

София
Мнения: 1 456

venistefani, според мен не се оставяй единствено чувствата да те водят. Всички занем колко добри манипулатори са децата Blush

Ако веднъж е свикнал и не си забелязала нещо притеснително, пробвайте пак. Аз поне така бих направила.
Ако забележиш нещо, което те тревожи или пък детнцето не се чувства добре, тогава ще решиш сама как и дали да продължите.

# 29 25 март 2008, 09:39 ч.

Мнения: 2 211

С интерес чакам авторката на темата да се включи и да каже има ли развитие по проблема. Лина, къде си?

Препоръчани теми

Обича да върти всичко

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: