Неможе да свикне с яслата вече 3-ти месец...

а моето дете изобщо не свикна на ясла само плачеше и така се разболяваше лекъвам го дълго време пак тръгне ходи 3-4 дена и апк болен много сълзи имаше  така две години
сега е в 1 група нужно му беше една седмица ходи с желания само ако е боледувал и е отсъствал след това първия ден малко мрънка
 така че ако не в ясла после всичкват и аз мислих че никога нема да свикне , но уви зависи от детето от нас колко нерви имаме /защото аз съм се връщала и съм си го водила на работа смен/ което е абсолютно грешно , но слава богу сега е наред

Вени- защо не пробваш отново да го водиш до обяд известно време? Може да свикне отново. 

В момента имаме малко хрема и покашля.А на мен толкова ми трябва,за да не го водя на ясла.Аз и така преживявам.А той въобще е категоричен,че не иска да ходи там.Може би и се лигави малко,или от дългото боледуване,а и толкова време е само с мен...
От друга страна наистина трябва да разбере,че не може да ни се налага.В момента аз съм отдадена само на него.Цялото ми време е подчинено на него, на неговият режим и т.н.В къщи не мога да свърша нищо,не мога да изляза никъде,приспиваме се след обяд и вечер.
Имам нужда от въздух,но когато го пратя на ясла и после се разболее,се чувствам виновна.

Напълно подкрепям мнението на Мечо Пух.Детенцето не е готово за ясла и това е.Ако бях дала дъщеря си на ясла,щеше сигурно да се съдере от рев.Тя на градина свикна за месец,какво остава за ясла.

аз си мисля че ако има кои да го гледа направо на градина
имаи деца които толкова бързо свикнаха на ясла че им се възхищавах . но има и такива като моето което за две години не свикна

Е, то е ясно, че е по-добре направо на градина. Ама тук случая явно не търпи чакане. Колкото е по-голямо детето, уж и нервната му система е по-стабилна, знам ли . Моето дете тръгна на 3г. 3 мес. на градина, плакала е 1 седмица, не повече.

Всичко си зависи от детето
И трите ми деца са ходили в една и съща ясла с един и същ персонал.На най големия ми син му беше безразлично-нито се радваше ,че ходи на ясла,нито пък плачеше.Дъщеря ми пък искаше да ходи и даже плачеше,ако не я водех.Малкия обаче не може да свикне.Реве и се чувства нещастен.Стои си на едно столче и не иска нито да се храни нито да играе с деца/а иначе е луд за връзване/мъчих го 3 месеца и го спрях на нова година.Сега ще го пробвам отново.Така,че всичко е до характера и темперамента на децата.Щом братя и сестри са толкова различни ,какво да говорим за други деца

  Благодаря на всички, които се включиха по темата ! Да се извиня и за късното включване , но незнам къде ми е акъла в последно време.
   Има , има промяна в детенцето макар да е 10% само , но има шанс. Продължава да плаче сутрин от 6:00 часа докато го оставя, но там САМ си слиза от ръцете ми , не се налага да го "отлепят"от мен вече лелките . Храни се , но не спи и    в петък го видях  да  си говори  с две дечица,  което си е напредък.
      И аз съм на мнение , че всяко дете изживява яслата-градината по различен начин, защото са различни децата и смятам моите за много чувствителни(баткото по същия начин ревеше и в яслата и в градината).      
      И редно е лелките, които ги гледат  да различават тези деца и да им обръщат подобаващо внимание, а не да ми вдигат рамене и да казват -какво да го правим????? Няма какво да се лъжем децата се самоотглеждат в градината на принципа на джунглата , който оцелеле ....

Наистина децата не свикват , а се примиряват за съжаление.

   

Паздравления linna!
Не се отказвайте!Все по-добре ще става
Относно лелките и възпитанието не знам вече какво да кажа.
Факт е обаче ,че и всяко дете е възпитавано и се възпитава в семейството по различен подход, чува различни думички и децата едно от друго също възприемат и добрите и не до там добрите маниери.
В този дух и лелки и родители- всички сме отговорни за това какво чуват и виждат децата ни!
Ние като родители следва да изискваме отношение и подход от тези, които се грижат за децата ни без страх, че ако кажем нещо ще се отрази на грижите към мъничето ни.
Моята дъщеря от едно известно време започна да казва, че е лоша, че аз съм лоша и всички наоколо са лоши.
В къщи, независимо от ситуациията не използваме подобни думички... но в друго семейство или в яслата очевидно е ежедневие.

Желая все по-спокойни и всели дни!

Linna, надявам се, че детенцето ти свиква все повече и повече.
Извинявай, но ще използвам темата ти, за да се пооплача и аз. Дъщеря ми ходи от септември на ясла. В началото имаше първоначалния период на адаптация - плачеше, не си играеше с дечицата, но сигурно за 2, максимум 3 седмици всичко отмина и тя свикна, даже си влизаше съвсем сама. Самата аз преживявах повече нейното ходене на ясла от самата нея. (Отделен е въпроса, че доста боледува, все едни ларингитни истории, ангини...). И всичко това до преди около седмица и половина. Не знам какво се е случило, обаче вече още със събуждането сутрин вкъщи и започва да ми обяснява как не иска да ходи на ясла, само иска да я гушкам и примрънква, което докато стигнем до яслата и докато влезе вътре вече преминава в истински плач. Тази сутрин просто не можах да я отделя от себе си, беше ужасно да я слушам как плаче и да ми се моли да не я оставям. Следобяд ми се обадиха да отидем да я приберем, понеже през целия ден била плакала, не искала да спи, да яде и не можели да я успокоят, което просто ме довърши. Тя не може да ми каже какво е станало - само споменава, че някакво детенце я било ударило, а после ми казва, че я е ухапало и ми посочва къде на ръчичката, ама нито знам кога, нито как точно. Госпожите в яслата също не могат да ми кажат дали и какво е станало, само казват, че и те са обърнали внимание, че е много неспокойна от 1 седмица и понякога плаче и през деня. По принцип винаги са казвали, че е много добричка и не им създава проблеми. Сега допълнително ме притесни и факта, че не са успели да я успокоят - вярно, че не е само едно дете, но явно тя е много афектирана от нещо.
Ако знаех причината, евентуално може би щях да знам как да й помогна да го преодолее, ама сега просто не знам как да действам.
За момента съм решила за известно време да я изпратя при майка ми в провинцията (макар да ми е много мъчно, че няма да я виждам всяка вечер), да се откъсне от обстановката.  А за после направо не знам....

dobs-пределено детето и преживяло нощо ,което го е разтроило.Няма как да разбереш,защото те на тази възраст няма как да ти обяснят,а и си измислят разни неща.Това ,което си намислила е добре и зле.Може да си помисли  ,че  и ти я изоставяш.Стреса може да се задълбочи.Казвам "може",защото не познавам детето и всяко реагира по различен начин.Дано да не е така.
Хубавото е ,че децата на тази възраст бързо забравят .

Пуснах сина си на ясла на година и седем месеца. Но беше адски привързан към мен и двамата много страдахме. Съответно стреса му се отрази здравословно - започна да боледува. Близо 3 месеца пробвахме  схемата - на ясла до обед, взимане после, защото той не искаше да спи там, не беше свикнал от честото сменяне на режима - ту на ясла, ту вкъщи. Накрая госп спрях, защото болестите бяха дошли в повечко. Тръгна после чак пролетта, май, когато беше на 2 години, и разликата беше огромна. Мрънкаше сутрин, но на яслата си беше спокоен, дори спеше с децата. Вероятно защото вече осъзнаваше, че не го изоставям. В същото време имаше приятелчета, на същата възраст, които свикнаха с яслата суперлесно. Така че няма рецепти - въпрос на дете, на мама и на педагогика в яслата, разбира се. Но при нас сестрите и лелките бяха доста добри.

И аз смятам, че основно отношението на персонала е решаващо за адаптацията на детето към яслата. Виждам и при моя син, че има ясно изразени предпочитания към дадени жени от персонала и отива с неохота на ясла, когато знае, че ще го посрещне лелка, която той не харесва. Сигурно не е случайно, че точно тази жена редовно го наказва.

може да се налага на жената да работи!?

абе тук като се задават съвети никой ли не мисли, че не всяка майка може да чака и живее само на майчинство и детски?!?!
ми някои трябав да работят