Изискващ мъж

Бърди
Съгласна с това, че тя ако  е можела да изсиква, е щяла да го направи досега... но алтернативата тя да се нагоди ми се струва твърде мрачна...  щото тя накъде повече да се нагоди... тя и сега прави всичко на макс...освен това ако не й тежеше всичкото това, те щяха да си си тамън като двойка, ама не нея и тежи, нали за това е темата......
За това за мен решението не е да изисква, а да постави нови граници спрямо себе си...  тя изкарва повечето пари- значи, ако реши  щ купи вечеря отвън и ще си вдигне и тя краката на дивана....ма той не бил съгласен- проблема си е негов....Ще иде на кафе, ако й се ходи и няма да му се връзва на претeнциите, защото  като има- да бъде добър да носи съответното им измерение в пари в къщи.

Джали, под "нагоди" имах предвид да приеме нещата такива каквито са - той няма да помага - и да се опита да изгради щастието си при тази константа, без значение как - дали с приемане или с действията,които си описала по-долу.
Макар че, пак от моята си позиция, защото просто много сходни са ни случаите - жената, която тогава бях и която тя в момента е, няма да направи тези неща при положение, че знае, че мъжа й не е съгласен. Просто факт. Ако обаче авторката чете внимателно и се замисли сериозно върху себе си, искрено се надявам и й пожелавам да го постигне 

А, извинявай. Аз прочетох, че СА затворени хаховци, а ти си написала, че НЕ са. Съгласна съм, че не са

Дундуркани от майките си значи да са хвърляли боклука от време на време и да са си оправяли стаята след яко мърморене . Съгласна съм, че "самостоятелните мъже", живеещи сами на квартира, грижат се за себе си и пр. Но повечето такива като заживеят с жена много бързо влизат в модела "татко пред телевизора", "мама пред печката". Мъжът носи, жената меси. Това е БГ модела и той трудно се променя, дори и когато жената почне да носи повече това обикновено се премълчава и омаловажава, за да не сринем самочувствието на мъжа.

И още "помагащите" мъже някакси ги виждам географски "разположени" в големите градове, където по-динамичния живот и по два часа на ден в задръстванията не оставят много свободно време.

И аз се замислих за това "иначе". Иначе какво? Иначе не те бие, не ти взема заплатата, не те ревнува... Ами, то животът се състои от битовите неща, а не от разни префърцунени мисли.

ок, навих се. питаща, почвай с изискванията, ултиматумите и скандалите. ако и това не свърши работа - зарежи го тоя стиснат мухльо, който не помага вкъщи. и за децата ти ще е по-добре да са при жив баща сираци, а и ти няма да има кой да обвиняваш за умората си.... така или иначе на това човек изобщо не му пука за теб и ти никак не си му важна.
мда, баси боклука... как си могла изобщо да го търпиш толкова време??? толкова си горкичка....

Май е решил че той е мозъка в семейството и този с кариерата, а твоята работа е "пълнеж", дето носи повече пари, но няма значение, важното е че той се развива професионално пред компютъра и в къщи, докато ти се чудиш кое по-напред. Наистина ще е борба чия воля е по-силна и кой е по-убедителен, но трябва да си отвориш устата, и добре помисли как. С караници няма да стане, ако той вдигне тон просто попитай не може ли с доводи да отговори а не с крещене. Просто трябва да го убедиш, че си човек пъво качество, като него и имаш лимити, заслужаваш неща. Не чакай да се сети, няма да се сети, не викай, той не разбира, обясни като на непознат, всичко с доводи. Може би си била друга когато сте се запознали, жизнерадостна уверена жена,с мабиции, планове, хобита, приятели, любими заведения. Може би му липсваш такава, без да знае че сам те бута надолу.
Мисля че всяко семейство има една такава криза, само ти можеш да ви измъкнеш.
И недейте така че мъжа не можел да се научи  , незнам доколко големия град и липсата на роднини мобилизира. Но когато се запознах с мъжа ми той не можеше НИЩО да прави. Майка му го беше гледала като писано яйце до 30 години, после живял сам като на хотел, в апартамента му имаше само легло, телевизор и списания. Ял е само навън, микровълнови яденета,  пиле на фурна и бъркани яйца, това можеше . Прането-хазайката, чистене - не искам да знам, затова не питам . Нооо, като има бебе, като вижда че изнемогвам, постепенно го строих да помага, со кротце со благо и малко кютек . Е, изхаби няколко пранета, чупи чаши, но мога да кажа че даже е по-старателен от мен при чистенето. Защото знае че ако жената е нещастна нищо в семейството не върви . А целта е всички живеят живот, който им харесва и да им остава повече време за общи занимания  .

Бракът в днешно време е партньорство във всяко едно отношение. Двамата партньори би следвало да са абсолютно равни и да раделят солидарно всички отговорности по изкарването на пари, грижата за домакинството и отглеждането и възпитанието на децата в този дух.
Във връзката, която авторката описва се наблюдава нещо, с което много българки са принудени да търпят, за да не ги сметне обществото за непълноценни жени, а именно семейният модел на "паразит" и "гостоприемник". Де юре тези жени са омъжени, следователно успели в живота си, но едва ли се чувстват знаими в собствените си очи. Де факто са чужди у дома си и нечии за пред хората - патова ситуация.
Миличка, изхвърли мухльото, щом се справяш чудесно въпреки присъствието му в живота си, ще си повече от щастлив и успял човек без този воденичен камък на шията си.
Даже ще намериш и някой, които да те събужда с каничка кафе и закуската ще те чака сервирана на масата, когато и да благоволиш да станеш в неделя сутрин. Казва ти го човек, на който се е случило това "чудо", след като изхвърлих един такъв плазмодий от живота си. Аз загубих 1 година от живота си, прекарана в безмислено робство на идеята да съм с нищожество само и само да не съм сама и оттогава не е минало ден да не съм благодарна за шанса си да съм пак човешко същество в собствените си и тези на околните очи.
Нали идеята на брака е "заедно в добро и лошо" - това в моите предстви включва и "заедно до печката, на мивката, в родилното, на пазар...", ЗАЕДНО.
Ти имаш ли подкрепата на свия другар в живота?
И колко живота мислиш, че имаш?

Ами моят мъж не е програмист, но е същият като на авторката. След като ми премина първоначалната еуфория да го обгрижвам повече от майка му и проумях, че той е ама мнооого разглезен и смята парцала за миене за толково гнусно нещо, че го е страх да хване дръжката... започнах като авторката да викам неволята. Роди се и бебето, преместихме се в по-голямо жилище, тръгнах на работа след 1 год. и съвсем се видях в чудо. И направих нов "семеен" режим. Купих всички домакински уреди, облекчаващи макс. живота, наех жена да чисти 1 път седмично основните неща. Въобще не съм питала мъжа ми, просто му казвах какво съм направила. / Е, уредите купувахме заедно, защото той ползва отстъпка в техно-магазините. Но аз знаех точно кое къде се намира и ама точно какво искам/. Освен това всяка вечер му оставям бележка със задължението му за сутринта / след работа- пазаруване- пълен списък, вкл. научи всички продукти за бебето, да простне прането, което се е прало през ноща,  хвърляне боклук... Прости и бързи неща, които не може да ми каже, че не може или е забравил. Научих се и да спра да го критикувам как е нахвърлял прането по въжетата или защо е купил ряпа вместо целина / това вече не го бърка даже  /. Същото е и вечер- като се върна от работа обикновено започвам да готвя нещо бързо, той занимава детето, след което му казвам " хайде докато аз опрява миялната, ти вдигни покривката и примерно внеси прането и го сложи на сушилката". И той го прави, при това на скорост, защото бърза за телевизора. Само трябва задачите да са прости и ясни. И така....
Успех! Има лек, но трябва много търпение!

Аз в такъв случай бих обявила безсрочна ефективна стачка и ще видим кой кого 

мдааа различията са факт..
това че ти определяш какво да се случва и какви са стандартите в семейсвото, дори и да го постигаш сама, също е факт...
проблемът ти е че той не участва или само че ти влизаш в преразход?

мъж който е обгрижван от майка си е толкова невъобразимо за теб невеж и неорганизиран за това което правиш.
ако му ВЪЗЛАГАШ ежедневно някакви конкретни задачки може и да се получи ... да те разтовари, но просто забрави да добие цялостен поглед към нещата, да поеме отговорност и т.н.
а ако не е тъп и осъзнава горното, това го парализира да поеме инициатива- просто сигурен провал

пробвай съвета със списъка с прости задачки

 

То си е до индивид, не знам моя явно е от по-оправните. Но той седи в къщи, аз работя и той докарва пари, но аз май повече или поне напоследък. Още когато почнах работа спрях да се занимавам с домакинството /не че преди това съм била изрядна/. А понеже той обича да му е подредено, да видиш как набързо взе нещата в ръце. Не е посмял да мрънка за това. Дай му ясно да разбере, че си жена и работиш, а не домашна прислужница. След като ти си тази която работиш, имаш нужда от помощ, ако той не я осигури, не му мисли -  сама си вземи помощница, ти си тази от която зависи. Познаваш мъжа си, намери начин да го поставиш, пред свършен факт, след като не отбира от друго.
Само да спомена и двамата сме ИТ специалисти. Не знам защо на мъжа ти заплатата е под средната, явно го мързи и за това да се напъне. Има голямо търсене на този вид кадри напоследък.

Изобщо не изчетох всички отговори, но ще ти предложа наистина първото нещо, което ми дойде на ум, когато изчетох поста ти. Постави го пред свършен факт. В смисъл - да, ти трябва да работиш, да- трябва да се грижиш за семейството си и децата си, домакинска работа и т.н. Както и да изпълняваш съпружеските си задължения към него, НО щом всичко това понякога ти идва множко, а той смята че трябва да изкарваш много........просто започаш да търсиш нова работа, която да те удовлетворява, без изобщо да му споменаваш....какво го засяга все пак щом ти се грижиш за него, би трябвало да е доволен от твоите решения! Пускаш едно предизвестие в старата си работа за напускане и пак не му го съобщаваш. Когато си "опечеш" работите му заявяваш :" Напускам работа и започвам нова. Пак ще изкарввам пари но ще се грижа за семейството по-пълноценно от преди. ще се чувствам по-добре и по-удовлетворена". Това е. Той няма къде да иде, или ще се цупи 2 дена и ще проумее че си права, или ще се стегне и ще си намери по-високо платена работа или най-малкото което е ще с ераздели с мързела си. А защо и да не работи на две места? Вместо един куп часове филми и висене пред компютъра...ми да работи бе! Направо ситуацията ти е за съжаление.....честно ти казвам, не желая да те обиждам, съчувствам ти, но нещата ще се оправят , когато ги вземеш в свои ръце.Щом ти вършиш всичко, щом ти носиш повечето пари, то очевидно ти си главата на семейството и не си с две а с 3 деца.....в такъв случай просто му покажи че докато е зависим от теб, ще играе по твоите правила и ще се съобразява с комфорта ти! Щото пътя по който сте тръгнали, няма да ви доведе до нищо хубаво. Ще станеш една изнервена, подтисната и обезличена от мъжа си работохоличка. Ще избухваш и ще си го изкарваш на децата си все по-често, а той ще ти намира още и още кусури. Ще си е все така стиснат и мързелив и накрая вероятността да се разделите е изключително голяма. Като не му се излиза - излизай ти! С приятелки. Като не му се ходи на кино - ходи ти ! Престани хем да бъдеш глава на семейството хем да бъдеш в негова сянка. В много неизгодна позиция си. И той очевидно те манипулира много лесно. Просто стани един ден и си кажи - край, от тук нататък ще ми е добре на мен. А когато след известно време той забележи че дома му е все по-уютен, децата по-щастливи и т.н., сам ще оцени успоритостта ти!
успех!

Щом като човека не вади много пари за да си позволи готова храна и домащна помощница е МУХЛЬО така ли?Аз съм била в същотот положение и успявях да се справям някакси без да мранкам.В ЕДИН МОМЕНТ НА МАЖА МИ МУ СТАНА ГУЗНО ЯВНО САМ СЕ УСЕТИ И ПОЧНА ДА СИ ПРЕДЛАГА ПОМОЩА ЗА ВСИКО и дори почна да нупува готова храна