Ами... заедно са. Въпреки че й намеквах, натвърдвах... тя не чува. 
Тва не знам как се изтърпява
- Публикувана: 18 март 2008, 16:59 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2009, 11:16 ч.
Номинации за Муньо - 2008г.
Ами ... съжалявам много за нея тогава. Ужас
Тва не знам как се изтърпява
Ами... заедно са. Въпреки че й намеквах, натвърдвах... тя не чува.
Тва не знам как се изтърпява
що не я номинирате и в паралелната тема?Дамешката
Можех и там да я сложа, наистина
Лошото е, че тя постоянно се съобразява с този нахалитет, много го обича и ако някой каже дума против него, е готова да убива.
Сега се сетих как миналата година ходиха заедно на море - той изкарал отнякъде връзки за някаква станция на Черноморието. Вечерта, когато пригладнели, той извадил една кесийка със смачкани сандвичи и й предложил. Моята приятелка яла сандвич (нали си го обича), на другия ден обаче пак така... на третия ден тя помолила да седнат някъде за нормална храна, а той се развикал насред плажа, че по тия заведения само зарази и хлебарки, че храната е нездравословна и ако не й харесват сандвичите, да си събира багажа и да я няма... Е, познайте дали си е тръгнала - ръфала си е сандвичи до отмаляване...
После като ми се оплака и аз за пореден път я накарах да проумее за какво иде реч, ме обвини, че й завиждам и че не трябва да се намесвам, защото не познавам човека. 
Лошото е, че тя постоянно се съобразява с този нахалитет, много го обича и ако някой каже дума против него, е готова да убива.
Сега се сетих как миналата година ходиха заедно на море - той изкарал отнякъде връзки за някаква станция на Черноморието. Вечерта, когато пригладнели, той извадил една кесийка със смачкани сандвичи и й предложил. Моята приятелка яла сандвич (нали си го обича), на другия ден обаче пак така... на третия ден тя помолила да седнат някъде за нормална храна, а той се развикал насред плажа, че по тия заведения само зарази и хлебарки, че храната е нездравословна и ако не й харесват сандвичите, да си събира багажа и да я няма... Е, познайте дали си е тръгнала - ръфала си е сандвичи до отмаляване...
После като ми се оплака и аз за пореден път я накарах да проумее за какво иде реч, ме обвини, че й завиждам и че не трябва да се намесвам, защото не познавам човека. 
После като ми се оплака и аз за пореден път я накарах да проумее за какво иде реч, ме обвини, че й завиждам и че не трябва да се намесвам, защото не познавам човека.
Пфу... ще ида аз на морето и няма да седна някъде да си поръчам една засукана цаца... и ще му ям мухлясалите сандвичи на него. Любовта прави човек на маймун, да му се не види...
ме обвини, че й завиждам
.
Номинирам с най-голямо удоволствие бившия си вече шеф.
Защото от цяла фирма с кокошки, той се държи като кокош, а не като петел.
Защото се връзва на интригите на всички и не може да отдели истина от лъжа.
Защото не може да запомни едно нещо за повече от 1 час.
Защото всички свестни хора вече бягат от него.
Защото фирмата всеки момент ще се разпадне, а той не вижда по-далеч от носа си.
Иии - черешката на тортата:
Докато бях в болничен - 1 ден през Февруари и 3 дни през Април и Май - пуснал обява за моята позиция и успял да проведе и интервюта!
Когато разбрах за втория път, просто напуснах!
И се оказа, че все още не може да намери подходящ кандидат! Муньо!
Защото от цяла фирма с кокошки, той се държи като кокош, а не като петел.
Защото се връзва на интригите на всички и не може да отдели истина от лъжа.
Защото не може да запомни едно нещо за повече от 1 час.
Защото всички свестни хора вече бягат от него.
Защото фирмата всеки момент ще се разпадне, а той не вижда по-далеч от носа си.
Иии - черешката на тортата:
Докато бях в болничен - 1 ден през Февруари и 3 дни през Април и Май - пуснал обява за моята позиция и успял да проведе и интервюта!
Когато разбрах за втория път, просто напуснах!
И се оказа, че все още не може да намери подходящ кандидат! Муньо!
Ню, такава завист ме тресе мен... 
Днес тя ми се обади да ми се оплаква как я накарал да злезе от тях и да му плати таксито, защото нямал дребни
И когато я попитах защо си мълчи и не се ли чувства тъпо, тя ми каза "Абе така е, ама много го обичам и той не го прави нарочно... такъв си е." Като чуя това оправдание...
Днес тя ми се обади да ми се оплаква как я накарал да злезе от тях и да му плати таксито, защото нямал дребни И когато я попитах защо си мълчи и не се ли чувства тъпо, тя ми каза "Абе така е, ама много го обичам и той не го прави нарочно... такъв си е." Като чуя това оправдание...
Започна се 
Благодаря, че сте се погрижили за структурирането на темата 
Като прочетох характеристиките се сетих за един мой Муньо, с когото живеехме заедно (слава Богу, за кратко). В началото не ме дразнеше, може би защото идваше само да спи вкъщи, а през деня си беше на работа. След като реши, че му е по-удобно да живурка с мен в центъра и да ходи пеша на работа, понеже е на съседната улица, се започнаха претенциите. Първо ми намекна, че леглото не му е удобно (как така му беше удобно преди, не знам
). Да сме си купили ново. Да де, ама аз нямам време да се занимавам и с това и го помолих да отиде до Практикер, да речем, и да избере нещо. Скочи нашия като ужилен и започна с аргумента - ама как, аз съм зает, толкова работа, нищо му няма на леглото. Просто си го мързеше като за световно даже да отиде - и не съм го карала да го купува той, щяхме да се разберем за парите... Банята също започна да му става тясна след месец, кухнята не била достатъчно просторна за неговия кулинарен талант и т.н. Намерих си друга квартира, която що-годе да задоволи изискванията му и О, чудо - взе, че я хареса. Сама си пренасях багажа, защото господинът беше на семинар и нямаше как да отдели време за мен. Вечерта се прибра, завари ме седнала и вторачена в една точка, защото се скапах от пренасяне и подреждане, хвърли си с артистичен жест сакото, друсна се до мен и каза "Ау, ужасно съм изморен - тоя семинар продължи цели 3 часа и имаше само една пауза от половин час за кафе и цигара... А ти какво прави цял ден?" 
Как не го убих, не знам - може би трябваше 
Седмица след като се нанесохме, той си поканил приятели, обаче аз това не го знам. И ми се обажда да ми поръча след работа да взема цигари и кола (при положение, че денонощния магазин е на ъгъла). За сестра си също го мързеше да търси подарък за рождения й ден и ме прати мен да й купувам. Понеже му се бях ядосала много, купих от мое име много красива дамска чанта и колан, а от негово - портмоне. Опаковах подаръците, той не ме пита какво съм взела и на рождения ден й подарява - тя го пита какво е, а той "А, не знам - не ми се ходеше по магазините и тя (тоест аз) избра вместо мен." Изгоних го от къщи, след като два дни не мръдна от дивана, вторачен в HBO, почесващ се и мрънкащ за храна...
Благодаря, че сте се погрижили за структурирането на темата Като прочетох характеристиките се сетих за един мой Муньо, с когото живеехме заедно (слава Богу, за кратко). В началото не ме дразнеше, може би защото идваше само да спи вкъщи, а през деня си беше на работа. След като реши, че му е по-удобно да живурка с мен в центъра и да ходи пеша на работа, понеже е на съседната улица, се започнаха претенциите. Първо ми намекна, че леглото не му е удобно (как така му беше удобно преди, не знам
). Да сме си купили ново. Да де, ама аз нямам време да се занимавам и с това и го помолих да отиде до Практикер, да речем, и да избере нещо. Скочи нашия като ужилен и започна с аргумента - ама как, аз съм зает, толкова работа, нищо му няма на леглото. Просто си го мързеше като за световно даже да отиде - и не съм го карала да го купува той, щяхме да се разберем за парите... Банята също започна да му става тясна след месец, кухнята не била достатъчно просторна за неговия кулинарен талант и т.н. Намерих си друга квартира, която що-годе да задоволи изискванията му и О, чудо - взе, че я хареса. Сама си пренасях багажа, защото господинът беше на семинар и нямаше как да отдели време за мен. Вечерта се прибра, завари ме седнала и вторачена в една точка, защото се скапах от пренасяне и подреждане, хвърли си с артистичен жест сакото, друсна се до мен и каза "Ау, ужасно съм изморен - тоя семинар продължи цели 3 часа и имаше само една пауза от половин час за кафе и цигара... А ти какво прави цял ден?" Как не го убих, не знам - може би трябваше Седмица след като се нанесохме, той си поканил приятели, обаче аз това не го знам. И ми се обажда да ми поръча след работа да взема цигари и кола (при положение, че денонощния магазин е на ъгъла). За сестра си също го мързеше да търси подарък за рождения й ден и ме прати мен да й купувам. Понеже му се бях ядосала много, купих от мое име много красива дамска чанта и колан, а от негово - портмоне. Опаковах подаръците, той не ме пита какво съм взела и на рождения ден й подарява - тя го пита какво е, а той "А, не знам - не ми се ходеше по магазините и тя (тоест аз) избра вместо мен." Изгоних го от къщи, след като два дни не мръдна от дивана, вторачен в HBO, почесващ се и мрънкащ за храна... пак много си търпяла. ама жените винаги търпим,с надежда ,че все някога Той от жаба ще стане на принц.
Здравейте,мили участнички,Искам да разкажа и аз за Муньото който прелитя през моя живот.
Първо искам да му благодаря,че ме дари с най-скъпото и безценно нещо.С моят син.
запознах се с Мунин като завърших училище и за нещастие се ФФФлюбих,прибрах да живее при мен-аз бях на квартира тогава,скарах се с всички дружки ,щото Он не ги харесваше.После го запознах с нашите,те ни купиха жилище.Три години издържах този Муньо,три години го издържах и финансово и морално,а той ме унижаваше и тъпчеше.Обиждаше и игнорираше,издържах и майка му-финансово и ПСИХИЧЕСКИ,и приятеля му-слАВА БОГУ ,САМО ПСИХИЧЕСКИ.
а МУНЬО НЕ СПИРАШЕ ДА МЕ ОБИЖДА И ЖИВЕЕ НА ГЪРБА МИ,ДА МИ КАЗВА ЧЕ ВЪПРИКИ ,ЧЕ АЗ НОСЯ ПАРИТЕ В НАС,ЧЕ АЗ ГОТВЯ.ЧИСТА.ПЕРА,ПАЗАРУВАМ,ПЛАЩАМ СМЕТКИ,.....СЪМ ТЪПА ,НЕКЪДЪРНА и за нищо не ставам.
Да верно,все пак бях Муньовица,което доказваше твърдението му.
След три години тормоз реших да го зарежа,но взех ,че забременях,тогава той ме заряза,след 9 месеца.Като дойде бебето,той си отоде,Слава богу.Но 9 месеца беше кошмар,още по-зъл стан,а аз....нали знаете бременните колко са чувствителни.
Сега съм щастлива. Моят 5-годишен син много ме радва.Муньо не се интересува от него,и по-добре.
Сега имам друг Муньо в живота си,но той е готин,но е малко Мунче,щото не си подрежда дрехите,хърка,пръцка,и разхвърля,но много се грижи за нас,за мен и за синът ми.Той по скоро е Шрек,а Муньото ......маммка му
Първо искам да му благодаря,че ме дари с най-скъпото и безценно нещо.С моят син.
запознах се с Мунин като завърших училище и за нещастие се ФФФлюбих,прибрах да живее при мен-аз бях на квартира тогава,скарах се с всички дружки ,щото Он не ги харесваше.После го запознах с нашите,те ни купиха жилище.Три години издържах този Муньо,три години го издържах и финансово и морално,а той ме унижаваше и тъпчеше.Обиждаше и игнорираше,издържах и майка му-финансово и ПСИХИЧЕСКИ,и приятеля му-слАВА БОГУ ,САМО ПСИХИЧЕСКИ.
а МУНЬО НЕ СПИРАШЕ ДА МЕ ОБИЖДА И ЖИВЕЕ НА ГЪРБА МИ,ДА МИ КАЗВА ЧЕ ВЪПРИКИ ,ЧЕ АЗ НОСЯ ПАРИТЕ В НАС,ЧЕ АЗ ГОТВЯ.ЧИСТА.ПЕРА,ПАЗАРУВАМ,ПЛАЩАМ СМЕТКИ,.....СЪМ ТЪПА ,НЕКЪДЪРНА и за нищо не ставам.
Да верно,все пак бях Муньовица,което доказваше твърдението му.
След три години тормоз реших да го зарежа,но взех ,че забременях,тогава той ме заряза,след 9 месеца.Като дойде бебето,той си отоде,Слава богу.Но 9 месеца беше кошмар,още по-зъл стан,а аз....нали знаете бременните колко са чувствителни.
Сега съм щастлива. Моят 5-годишен син много ме радва.Муньо не се интересува от него,и по-добре.
Сега имам друг Муньо в живота си,но той е готин,но е малко Мунче,щото не си подрежда дрехите,хърка,пръцка,и разхвърля,но много се грижи за нас,за мен и за синът ми.Той по скоро е Шрек,а Муньото ......маммка му
Ню, такава завист ме тресе мен... Днес тя ми се обади да ми се оплаква как я накарал да злезе от тях и да му плати таксито, защото нямал дребни
И когато я попитах защо си мълчи и не се ли чувства тъпо, тя ми каза "Абе така е, ама много го обичам и той не го прави нарочно... такъв си е." Като чуя това оправдание...
Днес тя ми се обади да ми се оплаква как я накарал да злезе от тях и да му плати таксито, защото нямал дребни И когато я попитах защо си мълчи и не се ли чувства тъпо, тя ми каза "Абе така е, ама много го обичам и той не го прави нарочно... такъв си е." Като чуя това оправдание...
. Сега каквото и да й говориш - любов, батко... Малиии, колко много мъка има по тоя свят
Да напиша само набързо за една история отпреди няколко години. Запознанство в сайт, след няколко разменени съобщения господина ме кани на обяд и аз спонтанно приемам. Хуквам от работа с колелото, за по-бързо и се срещаме. Само да поясня, че обикновено не пращам и не искам снимка, не се женя на първа среща, просто общувам и си дружа, така че нямам представа как изглежда той, нито той за мен. Та идва пича и аз се засилвам към него, протягам ръка, казвам си името и очаквам съответно да чуя неговото, но не би. Каза, приятно ми е и .... нищо. И аз питам:А името? Той казва: Няма нужда, извинявай, но не си мой тип. Аз
и след кратко мълчание казвам... /крайно нелогично/: Хайде да обядваме, той отвръща: Обяд няма да има 
аз патката му с патка, очевидно не на себе си предлагам... разходка.... но и разходка не се предвиждала... та така, казах довиждане и ни жива, ни умряла подкарах колелото обратно на работа ... 
Да напиша само набързо за една история отпреди няколко години. Запознанство в сайт, след няколко разменени съобщения господина ме кани на обяд и аз спонтанно приемам. Хуквам от работа с колелото, за по-бързо и се срещаме. Само да поясня, че обикновено не пращам и не искам снимка, не се женя на първа среща, просто общувам и си дружа, така че нямам представа как изглежда той, нито той за мен. Та идва пича и аз се засилвам към него, протягам ръка, казвам си името и очаквам съответно да чуя неговото, но не би. Каза, приятно ми е и .... нищо. И аз питам:А името? Той казва: Няма нужда, извинявай, но не си мой тип. Аз
и след кратко мълчание казвам... /крайно нелогично/: Хайде да обядваме, той отвръща: Обяд няма да има аз патката му с патка, очевидно не на себе си предлагам... разходка.... но и разходка не се предвиждала... та така, казах довиждане и ни жива, ни умряла подкарах колелото обратно на работа ... тоя е бил егати Муньото.Като едно мое гадже,запознал се ва нета с няква ,като се срещнали се оказало ,че е не толкова хубава,колкото той си представял,посале ми се похали как я завел на ресторант,уж за негова сметка,ресторанта не бил евтин,яли и пили,после той отишал до тоалетна и не се върнал..избягал и и оставил да се оправя със сметкатаИ така се гордееше с постъпката си-28-годишен мъж!!!!!!!!
...Кажи сега това не е ли муньо,След това негово откровение,аз отидох до тоалетна и не се върнах,...
Е и аз да се включа с един муньо от моите младини, сега се сетих като прочетох толкова други случки 
Та значи стоя си аз един ден в къщи, болна от грип, на 17-18 години(не помня вече) и на вратата се звъни. Отваря майка ми и след малко идва да ми съобщи, че търсят мен. Аз в недоумение щото се предполага, че всички дружки са на училище по това време. И така отивам аз и що да видя - един комшия 7-8 години по голям, на който дори името не знам, само по физиономия от блока седи и ми се хили насреща. Идвал да ме покани да излезем човека. Тактично обясних, че съм болна и да не ме занимава с глупости и занапред и затворих.
......След няколко дни отивам на училище вече оздравяла и се сприказвам с две приятелки също от блока - Абе знаете ли така и така, еди си кой идва у нас... и едната вика"Ама той и у нас идва този ден". Другата и тя се втрещи щото също била удостоена с посещение. Направо си умряхме от смях.
Впоследствие след мащабно проучване сред дамите на наша възраст в блока се оказа, че човека е минал навсякъде с офертата, но за съжаление все ударил на камък. Тръгнал да си търси гадже човека ама за по-лесно решил да провери комшийките първо!!!
Та значи стоя си аз един ден в къщи, болна от грип, на 17-18 години(не помня вече) и на вратата се звъни. Отваря майка ми и след малко идва да ми съобщи, че търсят мен. Аз в недоумение щото се предполага, че всички дружки са на училище по това време. И така отивам аз и що да видя - един комшия 7-8 години по голям, на който дори името не знам, само по физиономия от блока седи и ми се хили насреща. Идвал да ме покани да излезем човека. Тактично обясних, че съм болна и да не ме занимава с глупости и занапред и затворих.......След няколко дни отивам на училище вече оздравяла и се сприказвам с две приятелки също от блока - Абе знаете ли така и така, еди си кой идва у нас... и едната вика"Ама той и у нас идва този ден". Другата и тя се втрещи щото също била удостоена с посещение. Направо си умряхме от смях.
Впоследствие след мащабно проучване сред дамите на наша възраст в блока се оказа, че човека е минал навсякъде с офертата, но за съжаление все ударил на камък. Тръгнал да си търси гадже човека ама за по-лесно решил да провери комшийките първо!!!
Сетих се и за Една Мунка-Муньо,но жена.
Номинирам е.
Тази моя позната ,като била тийнейджърка се влюбила в един левент,излязла с него,а на другия ден той се похвалил,как успял да свали,поокрасил историята(е и това е достойно за НОМИНАЦИЯ на Муньо)Та нашата Муня,ревнала на майка си,която посъветвала разтроеното си чедо да отмъстят на злощастното момче.
Двете Мунянки,взели един некролког ,сложили снимка на момчето,с коректор задраскали името на покойника и с маркер написали името на младежа.После посред нощ го залипили на вратата му.И знаете ли на коя дата-....На рожденният му ден...Е?
Мунки.
Номинирам е.
Тази моя позната ,като била тийнейджърка се влюбила в един левент,излязла с него,а на другия ден той се похвалил,как успял да свали,поокрасил историята(е и това е достойно за НОМИНАЦИЯ на Муньо)Та нашата Муня,ревнала на майка си,която посъветвала разтроеното си чедо да отмъстят на злощастното момче.
Двете Мунянки,взели един некролког ,сложили снимка на момчето,с коректор задраскали името на покойника и с маркер написали името на младежа.После посред нощ го залипили на вратата му.И знаете ли на коя дата-....На рожденният му ден...Е?
Мунки.
Сетих се и за Една Мунка-Муньо,но жена.
Номинирам е.
Тази моя позната ,като била тийнейджърка се влюбила в един левент,излязла с него,а на другия ден той се похвалил,как успял да свали,поокрасил историята(е и това е достойно за НОМИНАЦИЯ на Муньо)Та нашата Муня,ревнала на майка си,която посъветвала разтроеното си чедо да отмъстят на злощастното момче.
Двете Мунянки,взели един некролког ,сложили снимка на момчето,с коректор задраскали името на покойника и с маркер написали името на младежа.После посред нощ го залипили на вратата му.И знаете ли на коя дата-....На рожденният му ден...Е?
Мунки.
Номинирам е.
Тази моя позната ,като била тийнейджърка се влюбила в един левент,излязла с него,а на другия ден той се похвалил,как успял да свали,поокрасил историята(е и това е достойно за НОМИНАЦИЯ на Муньо)Та нашата Муня,ревнала на майка си,която посъветвала разтроеното си чедо да отмъстят на злощастното момче.
Двете Мунянки,взели един некролког ,сложили снимка на момчето,с коректор задраскали името на покойника и с маркер написали името на младежа.После посред нощ го залипили на вратата му.И знаете ли на коя дата-....На рожденният му ден...Е?
Мунки.
Не, тези са за лудница!
Сетих се за друг муньо. Седи си той нареден на опашката в кварталния магазин, а пред него съседката пазарува... Взела квото взела, поискала и тоалетна хартия... Продавачката вика 'Свърши, елате утре'... Дошъл ред на нашия, напазарувал той каквото трябвало... След половин час звъни на вратата на съседката. Отваря тя, а той с две рула тоалетна хартия - да и помогне... Малко конфузно се получило, в крайна сметка тя отказала да ги вземе...
Ала, има си специална тема за мунките.
Ала, има си специална тема за мунките.
Сетих се за друг муньо. Седи си той нареден на опашката в кварталния магазин, а пред него съседката пазарува... Взела квото взела, поискала и тоалетна хартия... Продавачката вика 'Свърши, елате утре'... Дошъл ред на нашия, напазарувал той каквото трябвало... След половин час звъни на вратата на съседката. Отваря тя, а той с две рула тоалетна хартия - да и помогне... Малко конфузно се получило, в крайна сметка тя отказала да ги вземе...