Сега тръпнем в очакване на резултатите от Американския колеж. Дори и да не приемат синът ни там, не съм сигурна, че елитността на държавните `елитни` гимназии в София е това, което търся, така че ми престои обикаляне по частните средни училища. Е, поне няма да имам много работа, защото тези, които заслужават внимание са даже по-малко от пръстите на едната ми ръка, което пък ме вкарва в големи размисли, с какво точно да направя компромис при избора на бъдещото училище за сина ми.
За малките май също към частните училища вървим, но имам още време. Затова сега само слухтя и чета всичко що се намира из нета.
Да ни е жив и здрав таткото, че тежка служба го чака с тия разходи дето му предстоят. Добре, че Пепи ще е към края на гимназията и големият зор ще бъде 2-3 години само