Публикувана: 1 апр. 2008, 10:42 ч.
Последно мнение: 26 апр. 2008, 22:43 ч.

Малкия плаче, аз гушкам!

3 503
92
1

# 75 25 апр. 2008, 22:56 ч.

Мнения: 3 376

Ето още една чудесна статия по въпроса: http://karmene.greatnow.com/razglezvane.html

И защо не бива да бъдат оставяни бебета да плачат: http://karmene.greatnow.com/harvard.html

# 76 25 апр. 2008, 23:26 ч.

София
Мнения: 2 227

Цитат на: pandora в вт, 01 апр 2008, 11:04

Гушкай, гушкай, че ако знаеш колко бързо ще почнеш ти да го гониш да го гушкаш, а то няма да иска, пък и да гушкаш бебе е толкова хубаво и е за толкова кратко.
Не разбирам какво значи да го разглезиш - когато виждам, че децата ми имат нужда от мен аз се отзовавам, когато преценя, че се глезят, не обръщам внимание.

Съгласна.

# 77 25 апр. 2008, 23:32 ч.

Мнения: 4 335

Реве,не реве аз все гушкам Heart Eyes

# 78 25 апр. 2008, 23:44 ч.

Мнения: 6 029

Как ше гушкаш? Бой до посиняване Mr. Green

Разбира се, гушкам ги и двамата, не само като реват.

# 79 25 апр. 2008, 23:53 ч.

Мнения: 2 448

Бебето винаги прави връзката рев-гушкане. Simple Smile

Но какво толкова, и моя беше много ревлив и се носехме до като проходи и сега иска да го гушкам, но рядко да го нося, сам си казва, че е тежък.
Предпочитала съм да го нося, вместо да получи херния от рев. Щото бяхме от тежките случаи с реването.

# 80 26 апр. 2008, 00:07 ч.

Мнения: 1 121

Гушках много и все още се опитвам да гушкам, но синът ми вече ходи и винаги намира нещо по-интересно от прегръдките на мама... стои в скута ми минутка-две, отскубва се и отива да изследва света. Та в този ред на мисли, гушкай го, докато можеш и не слушай никой Wink

# 81 26 апр. 2008, 00:11 ч.

Мнения: 352

Вместо отговор, ще си позволя да ви цитирам цитат Simple Smile

от друга тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=106744.0

Част от книжката на Жан Ледлофф

„Когато майката го оставя в самота, бебето не може да чувства, че тя скоро ще се върне и всичко в света става непоносимо неправилно.... То чувства, че като плаче някак си може да поправи положението. Но и това чувство изчезва, ако бебето го оставят да плаче твърде дълго, ако след този плач не следва никаква реакция. Тогава бебето потъва в безнадеждно, безвременно отчаяние... Новороденото бебе го поставят в кутия, служеща за креватче, и го оставят самичко, задъхващо се в сълзи и ридания, в съвершено неподвижно заточение (за първи път в своето безгрижно съществуване в утробата на майката и за милиони години еволюция неговото тяло изпитва тази плашеща неподвижност)... Бебето плаче ли плаче; неговите дробчето пламтят с обгарящия ги въздух, а сърцето се разкъсва от отчаяние. Но никой не идва. Без да губи вяра в „правилността” на своя живот, както и заложената в него природа, то прави единственото, което за сега при него се получава – продължава да плаче. Минава цяла вечност, и бебето се унася в сън. И ето че то се пробужда в тази безумна и плашеща гробна тишина и неподвижност изпищявайки. От краката до главата на неговото тяло го обгръща огъня на жаждата, желанието и непоносимото нетърпение. То плаче до хрипове в гърлото, до болка в гърдите. Най-накрая болката става непоносима, и воплите постепенно ослабват, затихват. Бебето слуша. Отвяря длани, стиска юмруци. Обръща главата си на едната страна, на другата. Нищо не помага. Това е просто непоносимо. То отново избухва в ридания, но преумореното гърло отново напомня за болката и хриповете, и скоро бебето затихва. То напряга своето измъчено от желание тяло и намира в това някакво облегчение. Тогава то маха с ръчички и крачета. Спира се. Това същество не е способно да мисли, не умее да се надява, но вече може да страда. Заслушва се. След това отново заспива. Някой е дошъл и го е вдигнал във въздуха. Супер! Отново го върнаха към живота... Всички мъчения, които са му се наложило да изпита като че ли вече ги няма и в спомените... Детето се наслаждава на вкуса и гладкостта на майчината гърда, пие с жадни устни топлото мляко, слуша познато сърцебиене, напомнящо му за безоблачното съществуване в матката, възприема със своя засега замъглен поглед движението и живота... То доволно суче от гърдата, а когато се насити изпада в дрямка. Пробужда се отново в Ада. Нито сладки спомени, нито надежда, нито мисли не могат да му донесат успокоение и напомняне на срещата със своята майка...

Неговата майка – една от тези жени, които след дълги размишления е решила да кърми бебето си. Тя го обича с всичката си непонятна по-рано нежност. Отначало й е трудно да остави бебето след хранене обратно в креватчето, и особено заради това, че то така отчаяно плаче. Но тя е убедена, че това е необходимо да се прави, т.к. нейната майка така й е обяснявала (а нали тя знае това), че ако се подадеш на бебето сега, то в последствие то ще порасне развалено и разглезено. Тя иска да прави всичко правилно; в някой миг й идва усещането, че това малко същество в ръцете й за нея е най-важното и по-скъпо от всичко на света. Тя въздъхва и поставя бебето в креватчето, украшено с жълти патенца и вписващо се с дизайна на цялата детска стая... Жената приглажда ризката на бебето и го покрива с извезано чаршавче и одеалце с неговите инициали... Майката се навежда да целуне гладката като коприна бебешка бузка и напуска стаята. Тялото на новороденото се разтриса от първия душераздиращ вик.

Тя лекичко затваря вратата. Да, тя му е обявила война. Нейната воля е длъжна да победи. Зад вратата се раздават звуци, приличащи на виковете на човек подложен на мъчение. Отчаяните вопли на бебето – те не са преувеличение, те отразяват неговото вътрешно състояние.

Майката се колебае, сърцето й се разкъсва на части, но тя не се поддава на порива и заминава. Та нали точно го е нахранила и му е сменила пеленката. Тя е уверена, че то, в действителност, от нищо не се нуждае, и затова нека да плаче докато не се измори.

Бебето се събужда и отново плаче. Неговата майка отваря леко вратата, поглежда в стаята, за да се убеди, че всичко си е по местата. След това тихичко, все едно се бои да разбуди в него лъжливата надежда за внимание, тя отново притваря вратата и бърза към кухнята, където работи. Плачът на бебето постепенно е преминал в разтрисащи стенания. Тъй като на плача не следва никаква реакция (независимо, че бебето очаква, че помощта е трябвало още отдавна да дойде), желанието да моли за нещо-си и да сигнализира за своите потребности вече се е отслабило и се е изгубило в пустинята на равнодушието. То разглежда пространството наоколо. Зад перилата на креватчето има стена. Светлината е приглушена. Но то не може да се обърне. И вижда само неподвижните перила и стената. Чуват се безмислени звуци някъде-си в отдалечен свят. Вечното разглеждане на перилата и стената се редува с вечно разглеждане на перилата и тавана.”

Цитат на: Rylie в сб, 26 апр 2008, 00:07

Та в този ред на мисли, гушкай го, докато можеш и не слушай никой Wink

# 82 26 апр. 2008, 07:10 ч.

Мнения: 2 467

Гушкай. Сега ти се е паднало Laughing

Като порасне малко ще го гониш да го гушкаш.

# 83 26 апр. 2008, 07:18 ч.

всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
Мнения: 2 975

Гушкам и още как. Като порасне едва ли ще ме търси за гушкане.

# 84 26 апр. 2008, 10:25 ч.

Мнения: 884

Гушкам и големия-12г., и малката-6м.Обичам да ги гушкам...

# 85 26 апр. 2008, 11:59 ч.

Мнения: 3 069

И аз съм го гушкала и продължавам да го правя...стига да не плаче от инат за нещо, но при вас е рно за прояви на инат Wink

# 86 26 апр. 2008, 12:08 ч.

Мнения: 645

Аз също го гушках като плаче. Гушкам го и сега когато е разстроен, той вече е голям. Няма нищо по - хубаво от една прегръдка.

# 87 26 апр. 2008, 13:06 ч.

Мнения: 336

Два месеца почти не го оставях, защото се съдираше от плач. Сега напротив той сам се нервира като го гушкаме. Много по-спокоене като си лежи и се оглежда. Така, че гушкай. Нали си чела за четвъртия триместър? Вие едва сега излизате от него.

# 88 26 апр. 2008, 13:10 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: lidia dimitrova в вт, 01 апр 2008, 10:42

Когато бебето ми заплаче аз го гушкам. Не мога и не искам да го оставям да плаче. Ако в този момент има някои около мен винаги чувам репликата - "Не го взимай, ще го разглезиш!". Аз си мисля, че ако го гушкам често, което правя, а не само, когато плаче, малкия няма да направи връзката РЕВ-ГУШКАНЕ!

И сега сърце не ми дава да ги оставя да плачат, а са вече големи. И на мен са ми приказвали такива глупости, добре че не им обръщам внимание. Вярно, много е изморително и изнервящо за майката, но каквода се прави - щом реве е важно. И гушкането не е само за ревливото състояние, а изобщо е важно за нормалното психическо развитие на децата.

# 89 26 апр. 2008, 13:10 ч.

София
Мнения: 672

не мога да го оставя да плаче - той се мъчи, а аз откачам... Един единствен път шофирах сама и нямаше как да го гушна и той се съдра от рев...Нямаш представа колко е жално бебешкото личице с подути очички умаляло от рев. Гушкай го и като не плаче Hug

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Сън на бебе

Странен цвят на ако

Наддаване на бебето

Причина:

Причина: