Публикувана: 4 апр. 2008, 11:16 ч.
Последно мнение: 22 дек. 2008, 10:27 ч.

Родители, дали болните си деца за отглеждане - тема 2

35 578
447
1

# 390 21 ноем. 2008, 16:24 ч.

Мнения: 123

Здравейте майчици!!!
Искам да ви поздравя с деня на християнското семейство и независмо , че на някой от нас дечицата не са в домовете ни - то те винаги са в нашите сърца и мисли като част от нашето семейство.

Призовавам Ви заедно да се поолим за един по-добър живот и дано на всеки от нас да се случват само хубави неща!!! newsm17

И не забравяйте : няма да е все така!!!
Hug

# 391 21 ноем. 2008, 17:26 ч.

Мнения: 30

izwinqwam se pak nqmam kirilica
4ESTIT DEN NA HRISTIQNSKOTO SEMEISTWO newsm51

# 392 25 ноем. 2008, 16:33 ч.

Мнения: 123

ЗДРАВЕЙТЕ МАЙЧИЦИ!!!
ИСКАХ САМО ДА ВИ РАЗКАЖА НЕЩО - В НЕДЕЛЯ БЯХМЕ ПРИ МОЕТО МОМИЧЕНЦЕ И ЗА ПЪРВИ ПЪТ МИ Я ДАДОХА ДА Я ДЪРЖА НА РЪЦЕ / МАКАР И САМО ЗА 2-3 МИНУТИ/ . УСЕЩАНЕТО БЕШЕ НЕВЕРОЯТНО И В ТОЗИ МОМЕНТ БЯХ МНОГО ЩАСТЛИВА ВЪПРЕКИ ВСИЧКО. А ТЯ МИЛАТА ОТНАЧАЛО БЕШЕ МНОГО БУЙНА , НО СЛЕД ТОВА СЕ УСПОКОИ . ДОКТОРКАТА КАЗА , ЧЕ ВИНАГИ КОГАТО НИЕ СМЕ ТАМ ТЯ НИ УСЕЩА И СЛЕД ТОВА ТРУДНО Я УСПОКОЯВАТ , СТАВА НЕРВНА И МАХА С РЪЧИЧКИ И КРАЧЕТА .
ОПИТВАМ СЕ ДА СЕ ДЪРЖА И ДА ГЛЕДАМ НАД ТЕЗИ НЕЩА , НО ЗАПОЧВАМ ДА СЕ ДРАЗНЯ ЗА НЕЩО НА МОЯТА СВЕКЪРВА , КОЯТО СЛЕД ПОСЛЕДНАТА НИ СРЕЩА НИТО ВЕДНЪЖ НЕ ПОПИТА ЗА РАДОСТ , А ГОВОРЕШЕ САМО ЗА ДРУГИТЕ СИ ВНУЦИ ОТ ДЪЩЕРЯТА. ТОВА ЗАПОЧВА ДА МИ ТЕЖИ И ДА МЕ ДРАЗНИ , ВСЕ ЕДНО РАДОСТ НЕ СЪЩЕСТВУВА ,ЗНАМ ЧЕ Е ДЕТЕ С ПРОБЛЕМИ , НО ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА , ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА / А ДО КОГА САМО ГОСПОД ЩЕ РЕШИ /.
ЦЕЛУВАМ ВИ И МНОГО МНОГО СИЛНО ВИ ПРЕГРЪЩАМ! Hug

# 393 25 ноем. 2008, 21:02 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 141

eva79, тя познава ли я.

А няма нищо лошо да и кажеш, че това те дразни и дали нарочно го прави.

На моя близка пък близките не искаха да говорят с нея за загубата да детенце, едното и близначе - като им се обадих и им казах, че това я притеснява, обясниха, че искали да отклонят от мислите и и така мислели, че ще се получи по-лесно, като не искат да говорят.

# 394 26 ноем. 2008, 11:04 ч.

Мнения: 869

Ева79

Радвам се много,че се гушнахте най-после.
А за свекърва ти-незнам какво да те посъветвам.Накои хора така бягат от действителността като не говорят си мислят,че ще забравят.
Аз също изпитвам същите чуства към моя свекър.Мисля,че не е виждал малкия от година и половина.Никога не ме пита как е ,що е.Аз много го уважавах и кръстих дори детето си на него,а той така да постъпва.Но това е неговия начин най-вероятно да се справи с положението.Незнам.Понякога ми е криво и дори си го изкарвам на мъжа ми.Веднъж даже му споменах и го попитах защо баща му не ходи и мъжа ми ми каза,че бил ходил сам.Само,че аз това знам,че не е вярно тъй като аз се обаждам на всяко свиждане на което някой от семейството не е присъствал и никой досега не ми е казал,че свекър ми е там.А обикновенно го правят.Но се опитвам да бъда толерантна към неговия избор въпреки,че ме боли.Но изтръпнах много към него и вече не е същото,незнам.Няма как да го променя.

# 395 26 ноем. 2008, 11:24 ч.

Мнения: 572

Eва, не си го слагай на сърце, аз съм така със половината ми "приятели" и познати. Минаваш по този път който и аз и много други сме минали. Това е техния начин. При мен например, когато зададох въпроса на мъжа ми защо майка му не се обажда да ме пита как е Вяра и си мислех че не се интересува от нея се оказа че тя пита него а не мен, и всеки път когато сме били там тя е имала пълна информация. Не е искала да ме наранява. Говори с нея, може би така ще разбереш че на нея и трябва малко повече сила. А аз и сега говоря за Вяра все едно е в другата стая. А може и да го споделиш с мъжа ти или с дъщерята на свекърва ти. Та нали и те са майки.
Целувки

http://www.meyz.snimka.bg/album.php?album_id=311454&pid=9053770

# 396 26 ноем. 2008, 13:15 ч.

Мнения: 42

Не е лек нито един от двата варианта:да оставиш детето си в дом или да поемеш отговорността да го гледаш,зависи преди всичко от здравословното му състояние.Мили ,майчета eva_79 и ela_79,знам какво преживявате ,минала съм по вашия път,трудно е ,но ще се справите.Моята дъщеря също бе настанена в медикосанитарен дом,защото бе с множество увреждания,като започнем от хранене със сонда,хидроцефалия,порок на сърцето и още множество увреждания,които не позволяха гледането и в дом.условия,няма миг в който да не мисля за нея,дори и днес,когато не е между нас.Всеки преживява болката си по различен начин,затова не трябва да се сърдим на роднините си,и те незная как да реагират адекватно в такъв момент.
От сърце ви пожелавам много,ама много щастливи мигове с вашите слънчица.

# 397 27 ноем. 2008, 10:51 ч.

Мнения: 123

Здравейте майчета !!!
Може би сте прави - така другите хора бягат от действителността или просто си мислят , че ще ме натъжава повече като се говори за детето. Разбрах , че доста от Вас също минават по този път и явно е така / а има и нещо друго- нали това не се случва на тяхната дъщеря , а на снахата , но това е за друга тема /.
На въпроса на dorothy - да тя е виждала 1-2 пъти , а тя милата в лице прилича точно на свекърва ми , само по косата на съпруга ми . Вчера бяхме при нея вземаха й кожна биопсия , а тя въобще не заплака - държа се като истински герой .
Прегръщам Ви !!! Hug

# 398 27 ноем. 2008, 22:04 ч.

Мнения: 869

Момичета искам да пиша няколко реда просто ей така.Може би защото само тук мога да каза това което мисля,без да се притеснявам или защото вие сте хора,които ме разбират.От известно време пиша в друга тема свързан с коментари по графики базална температура-метод за определяне на овулацията.Може би,защото имам нужда от подкрепа и от насоки свързани с този проблем.От извесно време аз се чуствам много по-добре.Опитах се да разведря малко темата им,а не само да говорим за термометри,графики,а просто ей така да споделя едно преживяване което е в контеста на това,че всеки там очаква скоро бременност.Споделих,че днес съм се среснала от шала си който ми покри лицето при повея на вятъра като една бременна(очаквам след една седмица да разбера дали се е получило,имам голям шанс този месец и съм го споделила с тях)Вече имам овулация(за разлика от последните 2 години).Момичетата решиха,че има подтекст,че съм била иронична.Боже някои хора с вземат много на сериозно.Замислих се върху това как една жена ,която прави опити да забременее от цели 2 месеца прави световен проблем от това,пише по форуми,мери температури и дори е докачлива на тема " бременност".Как правим живота си много по-сложен от колкото в действителност.Сигурно поста ми е объркан.Незнам дали ме разбрахте вообще ама аз да си го кажа.

# 399 27 ноем. 2008, 22:14 ч.

Мнения: 572

Ели, това ми прилича на една позната дето като се роди Вяра и ми каза: а аз се опитвам да забременея и започвам да се притеснявам че не става, и когато я попитах от колко време, тя ми вика ами от около 3 седмици.
да за съжаление много мацки не знаят за какво иде реч.
Rolling Eyes

а за температурата, чакаме, чакаме, чакаме Blush

# 400 27 ноем. 2008, 22:39 ч.

Мнения: 869

Просто се опитах да проявя чуство за хумор,ама май никой не ме разбра.Е,здраве да е.Аз вече сама ще се справям с разчитането на графиките си.Достатъчно съм чела и съм компетентна .Мислях си,че ще намеря и там съмишленици ,ама уви.Незнам дали си заслужава да общувам с такива хора,Дразня се.Е,естествено повечето момичета там са много мили,но прекалено вглъбени в това да забременеят на всяка цена.
А аз чакането...чакайте,чакайте.... Blush

# 401 27 ноем. 2008, 22:42 ч.

Мнения: 838

Ела,изтрещели от толкова чакане,неуспехи и прочие "хубави" неща,не се оставяйте моментното раздразнение да ви разделя-всеки си има лоши дни.А за чакането-уви няма лек,просто трябва време. Hug

# 402 27 ноем. 2008, 22:46 ч.

Мнения: 869

мерси.Май не съм ядосана вече толкова. newsm78

# 403 28 ноем. 2008, 08:53 ч.

Мнения: 1 044

Според мен прекалено вглъбяване в проблема не добре. Моя приятелка след 6 месеца фоликулометрия, следене на овулация, графики, хормони, билки и прочие, бе станала депресирана, тъжна жена. Лекарката й каза да спре и почине поне за месец от всичко това, дори от мисълта за бебе. Точно в този месец почивка, тя забременя. Мисля, че помогна факта, че тя освободи съзнанието си от излишна тревога и очакване нещо да се да се случи на всяка цена.
Ела, не мисли прекалено за това. Продължавай с чувство за хумор да приемаш нещата и чудото ще стане. Щом веднъж е станало, пак ще стане, вярвам силно в това. smile3525

# 404 28 ноем. 2008, 10:06 ч.

Мнения: 869

Знам,че

е така и вярвам в това.

Препоръчани теми

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Родители на деца с Редки заболявания

Деца с очни проблеми - тема 9

Проблеми с бъбреците, пикочните пътища и пикочен мехур - тема 27

Причина:

Причина: