Нашите "специални" деца с ДЦП - тема 3

обаждам се само да споделя - аз съм на работа, а майка ми ми се обади за да ми каже, че ходили на разходка с дребосъчето, то проявило интерес към една мома на 2 г. и 1 м., която си играела в пясъка. майка ми го свалила от количката, и го завела за двете ръчички, като той пристъпвал, при момиченцето. тя му подала лопатката си, той я поел с дясната си ръчичка /здравата/  и в желанието да впечатли два пъти по-възрастна от него мома  си напълнил обувките с пясък. после ходили на каменните животни и той се разпискал от възторг. пак искал да слезе от количката, пипал ги с ръчичка - изобщо, събуди му се интелекта на моето пиле. и от неделя срещу понеделник вече се изправя в леглото и вика по мене "мама". просто сутринта в 4,00  се събуди, разрева се, взе да вика "мама" в рева си и оттогава е така. вече четвърти ден. е, не съм си доспивала по този повод щото все в 4,00 ме буди от тогава, трябва да го вземам при мен и на всеки въпрос "мама?" да го успокоявам, че съм при него и няма да го оставя... понеже не знам какво значи "мама?", но звучи толкова тревожно горкото като го казва, че имам чувство че се страхува от нещо. не зная какво стана и така ли се развиват децата - изведнъж, революционно и стряскащо. може би скоро ще свикна. може.

Любомира, намерихте я сханата значи...  Много сладко разказче  Кат се обичат младите нека да се вземат  Дано се срещнат пак  Да разказваш как се развиват нещата

 Oхх и на мен ми стана едно хубавко от разказа на любомира, просълзих се  . Разказвайте момичета всеки такъв незабравим момент, на мен ми действа зареждащо. Мечтая да чуя някога думичката "мамо" и за бели мечтая. Дано Господ даде здраве за дечицата ни ! Пролетно ми е едно такова меланхолично, старая се да се зареждам с положителни мисли.

Иска ми се да споделя нещо. Наскоро писах в сайта на Майчин дом - Варна, клиниката, в която раждах и определям раждането си като много некадърно, но нещата започнаха по-рано. Та искаше ми се да им пиша за да прочетат бъдещите майки , които смятат да раждат там , а и да прочете и самия управител на клиниката. И получих отговор :
"Уважаема г-жо Тодорова, Много добре си спомням случая. И ние сме го обсъждали и сме си направили изводите. Стараем се, въпреки рисковете и неизвестностите, които всяко раждане крие, да не допускаме случаи подобни на Вашия. С уважение, Д-р Яков."
д-р Максим Яков,управител на "Майчин Дом"Варна - 2008-04-09 12:54:37

Звучи ми като максимата в държавата - да се случи нещо лошо, че да се вземат мерки. Направили  си изводите ми ...чудесно, интересно ми е какъв е извода от определянето на една човешка съдба. И аз си направих изводите, но станалото е безвъзвратно...

desina,знаеш ли ,не си струва да мислим какво сме загубили и кой виновен,просто защото само се натоварваме,времето назад неможем да върнем.И аз онзи ден си мислех,ако бях взела друго решение преди 6 години,сега детето ми щеше да вижда с две очи,не с едно,дори с половин, и нямаше да има 8 операций които да доведат до ДЦП,но ето на,времето си върви само и единствено напред и сега е важно да помогнем на децата си,а пък станалото ,станало
Като гледам снимките.......ми то такова слънчице това Габи че направо.............нямам думи
Гледай си я и я обичай безкрайно,тя си е твоето дете и точно тя ти е дар от Бога,а ти вярвай ,чудеса се случват всеки ден

Не мога да не се присъединя просто   

Абе така си е - просто от време на време изпадам в такива мисли, които ме изпълват с много гняв и безсилие, но както казва и майка ми аз нямам нужда от това.
Хех  моята мишонка неиска в количката. Излизаме на разходка с количка, а се връщаме аз я нося и бутам тежката количка - голям кеф ( поне се потя и горя калории  ) Но ще съм настоятелна и смятам да не и се давам на капризите дано успея, че има един сърцераздирателен плач дето трудно му устоявам. Малък манипулатор е тя ! Знаете как е   

вики и мама, не си задавай такива въпроси - ами ако това или онова. взела си най-правилното в момента решение. нали знаеш - човек само предполага, господ разполага.
искам да споделя - снощи не заспах на време и мислих - чувствам се малко гузна, че вместо да се радвам на промяната в поведението на сина си, аз съм малко разтревожена и уплашена. гледам го вчера след работа - все едно не е моето дете - не иска да го гушна, иска само да го водя за двете ръце да ходи из къщи, един такъв сериозен, сърди се, ако не му разреша да прави нещо / да бърка в саксиите, да си играе с отворената врата на спалнята, на пълзи след мен на терасата, да си играе с телефона ми.../, наистина почувствах в него отчуждение, сигурно съм луда, но сякаш се променя. после реших, че това е то, детето расте, ще прояви характера си, ще стане самостоятелен, няма да си допаднем и да намерим общ език и боже, как ще се справя, като аз всъщност не го познавам, нищо че вече една година сме заедно...тъпо звучи, ама снощи си беше направо страшно. и особено като е почнал от неделя да иска в 4,00 по нощите да се мести да спи при мен, ама това е всяка нощ, разберете, да вика въпросително "мама?", а аз да не знам какво пита и какво очаква от мен...чувствам се безсилна, ужас. даже се замислих дали родата на биологичния му баща /който е всъщност образован, културен, здрав, трудолюбив и добър човек/  няма някоя тъмна генетична тайна, която да не съм научила в краткото време,  през което бяхме заедно... да, определено съм луда...извинете, ама не мога да товаря роднините си с моите лудости, пък вие за какво сте тука  иначе

desina , тя малката направо бон-бон от най-сладките.
Е това, че те манипулира е много хубаво, ти нали нямаш друга работа ами ще и угаждаш, аз не бих устояла.
 любомира , недей така, аз ако тръгна да изучавам и изследвам родословното дърво на моята рода и това на мъжа ми, горко ми, пъстър свят.
Радвай се на всичко хубаво и спри да търсиш под вола-теле, детето си иска мама.
Мамо?, значи що не ме гушнеш да спа при теб, на мен ми се е случвало Сиска да реве жално и измъчено докато не я гушна в нашето легло и заспива като ангелче, а аз се притеснявам дали не я е боляло нещо, ами не е.
Расте детето всеки ден ще има нови и нови неща, което си е повод за радост, развива се момъка, какво по хубаво от това.
Аз ако чуя мамо от Сиса духовия оркестър ще поканя у дома.

точно така си е ! А относно спането и Габи спи при мен вече 4 месеца и таткото е "изгонен" на дивана в хола. Никак не е удобен дивана и всяка сутрин чувам охкания и пъшкания , че ставал целия схванат ама като му предложа да спи при мен го хваща страх и вика " детето няма да може да спи, то е по-важно" и болежките му бързо минават 
И... много благодаря за хубавите думи за детето ми ... ама както винаги сме казвали нашите деца са си най-сладките 

ами това е, първия път когато дребния се разрева безутешно и без никакъв повод по нощите направо изпаднах в шок - пипах го навсякъде по тялото, да видя дали дали не го боли, ако променя плача си като го пипам тук и там, накрая го увих в завивката, седнах в хола с него в скута си и седахме така поне час, докато той се успокои, а аз гледах в една точка и главата ми беше абсолютно празна. направо бях олицетворение на безсилието и ужаса. не мога да опиша какви ужасни мисли ми минаха през главата. и оттогава като ревне по нощите спи при мен. шокът беше голям, защото до сега винаги си е спал спокойно в леглото /освен когато му се запуши нослето, но и тогава си искаше в леглото/, не ми е викал мама, и за целия си досегашен живот не е ревал толкова, колкото изрева тогава на веднъж. сега вече много рев му се събра, но ставам все по-бърза, даже се събуждам инстинктивно преди да е писнал последните нощи и веднага го взимам при мен след като започне да реве...

Честито, сина ти е победител в първата "битка" в живота, разбирате ме.
Намерил е начин да е гушнат в мама, прекрасно.
Аз незнам да се похваля ли, номерата на Сиса спряха преди известно време, тя плаче аз ставам и сядам на един стол до нея и я милвам по челото , много обича, но не лягам до нея и така сега си има стая и си спи на своето си легло сама и няма рев и чудесии, пу-пу.
Позволявам си обаче следобед да спим гушнати, много ми е хубаво, но вечер, не.
Трябва постепено да се научат, че мама не може да е винаги наоколо, трудна задача.
Когато е болна , разбира се е плътно до мен.
Умнички са ни децата.

аиелия, как го постигна, сподели, защото аз се чувствам безсилна. и ме е страх, че може да се вкопчи така в мен, че никога да не поиска да бъде самостоятелен, да спи сам в стая и т.н....тъъкмо реша, че ще се зарадвам на желанието му за контакт с други деца при разходките, като на някакъв знак за самостоятелност, която да го доведе до съзнателно старание да ползва лявата си ръка и да проходи, за да е "като другите",  и ето това реване и прочие  - не знам, явно и той е объркан и не знае дали иска да си бъде бебе или да става дете.боже, а какво ли ще е като го тресне пубертета един ден , живот и здраве... аз направо ще се свърша...

Ами като се ожени, снахата ква ще е, дали ще се разбирате, добра свекърва ли ще бъдеш?
Чакай къде тръгна, поспри се, едно по едно.
Аз чудесно те разбирам, страдаш от "Синдром на притеснената майка", това е мое творение, аз така, ами като я оставя в дневния център и някое дете я удари по главата, ами ако хване шарка, ами ако боледува много често, започнаха да ми викат Бони-амито.
Постепено го оствяй да поплаква, ако сърцето ти издържи, една вечер, втора и т.н, спреш ли да го вземаш и гушваш веднага щом се размърка ще разбере, че "номера" не минава.
Аз точна формула немога да ти дам, споделям моя опит. Имам приятели, чието дете вече е на 7 и още спи при тях, но те са му родители и това е тяхно решение, щом за тях е правилно, значи и за детенце е добре. Всяка майка знае кое е добре за нейното  дете. Ще се справиш, сигурна съм.
Аз обаче си мисля, че може още малко да го поглезиш малкия момък.

не са само умни,а прекалено умни