Кърменето започна да превръща живота ми в лош кошмар

Гала, направо кошмарно описваш дните си. Според мен не е зле да започнеш да отбиваш Момчил, след като се чувстваш така. Той явно е свикнал само с гърдата ти да се успокоява. И да ви контролира с рев. Това не си е работа. Сега му растат и зъбите и сигурно затова иска да те джвака непрекъстнато. Трябва по някакъв начин да го отучиш от гърдата. Той яде ли от шише? Аз бих опитала да го кърмя точно в определено време и да не му давам по всяко време. Ако си сигурна, че е здрав защо не опиташ да го оставиш да се нареве. Първите няколко пъти ще е ад, но после може би ще стане по-добре.

Той пълзи ли? Занимава ли се сам дори за малко? Моето бебе също искаше да е все на ръце, но откакто пропълзя е много по-добре ситуацията.

За имунитета не се тревожи, сезонът на вирусите вече приключва. И наистина може да наемеш някой да ти помага поне от време на време.

Ех.. Аз си мислех, че само ние сме така  Ама честно!
Не знам дали ще те успокои, ама все едно прочетох за нас в твоя разказ .. Това за мрънкането и тръшкането ми е прекрасно познато откак се е родил.. и като го гледам няма изгледи да се оправи скоро 
При Тони разликата е, че не реве, ами мрънка - денонощно.. С едно такова дразнещо гласчееее... мамо, мамо, мамооооооо... Даже и да го гушкам продължава да мрънка за мен. А никнат ли зъби - просто не слиза от "нени".. Май бях писала в една тема 43 пъти нощни будения а Яко нали .. То просто се слива всичко в едно.. мръдна ли, махна ли го от цицата - рев до небесата 
През деня пак така - ако му откажа аууууу .. чак се засинява. И то не е гъзене, не е дърпане, не е чудо 
Винаги съм го приспивала и все още само на ръце и скърмене по 1 час - просто няма никакъв, ама никакъв друг начин да го задържа малко мирен, че белким си затвори очите 
Но доста успявам да го баламосвам вече, с играчки, с излизане, с филмчета.. нещо което му е интересно.. Всичко има временн характер, затова трябва да се мисли бързо
С баща му ядем на смени почти винаги или той яде с нас покатерен върху масата..
За къпането - винаги се къпя вечер като заспи (разбирай към 1-2 сутринта обикновено) ..
За домакинстването - така съм организирала нещата, че той доста участва и му е много интересно
На вашата възраст вече щапъркаше из къщи и все ми висеше по крачолите - иска внимание човека.. как да разбере, че има и други неща за вършене.. Иска светът да се върти около него
С баща му не спим заедно почти откак се е родил.. щото почна да няма особено място на спалнята А и мъжо много хърка 
Винаги е искал да е на ръце - ей го на 15 кила е, вече сме без количка от 4-5 месеца, щото в нея не стои.. А като ходи се изморява - и пак "нени" и носи .. И винаги сме вънка - вали не вали .. Иначе вкъщи е като малък тазманиец.
Приела съм отдавна нещата такива, каквито са, и се опитвам да се "вмъквам" във времето, което той ми позволява.. Никога не съм си мислила, че да си майка е като по филмите, макар че искрено завиждам на майките с кротки бебета 
Аз също не съм била никак лесна като малка, нито баща му - че да очаквам той да е ангелче.. И има дни в които ми иде да го  .. но в следващия момент като ми се усмихнееее и ми се изпарява цялото желание за тероризъм 

Просто не драматизирай така нещата.. Само се самонавиваш и не постигаш нищо добро. Децата усещат страшно много когато сме нервни - и още повече се нажежава атмосферата - става омагьосан кръг..
Остави го да си е бебе, да ти е дете, но понякога му показвай, че има неща за които трябва да се слуша мама.. Тони също се тръшка и се дере безпричинно (все по-често, че повече започва да разбира малкото дяволче  ) - децата са големи манупулатори..
Няма формула как трябва да се държиш като майка.. Щом имаш едно дете вече трябва да го знаеш..
Но колкото повече се тюхкаш и вайкаш, колко е зле положението - няма да се оправи..
Вземи се в ръце!
А детето можеш освен на лекар, да го заведеш на хомеопат (класически) - много добре ще му подейства 

Стана малко дъгло, ама не се сдържах.. Не си единствена, няма и да си! Просто намери СВОЯ начин да балансираш нещата.. Какви са тия умирания и не знам какво  Я малко по-сериозно 

Гале - първо получаваш сериозна прегръдка от мен. После ти казвам, че прочетох разказа ти само до средата. ПРекалено голяма вълна от що-годе познати чувства се засили в мен. Вярно е има кърмачета и кърмачета. Моето му помогнах да се отбие, защото бях започнала да ставам зла към нея. Като животно, което си отбива малкото. Чак такива чувства обаче не съм изпитвала.. имам предвид тези, които ти описваш.
И сега един личен съвет. Позволявам си да давам такъв съвет запръв път така директно в този форум. Гале, отидете на хомеопат! И двамата имате психологически проблем. Това не се решава със стандартни методи. Нито с отбиване ще се реши, защото детето сигурно ще го преживее тежко. Трябва ви помощ. И такава може да ви окаже хомеопат. Пиши ми на лични, за да ти препоръчам двама. Моля те! От доста отдавна съм сменила тона си на агитация спрямо майките, но заради теб ще го върна - МОЛЯ ТИ СЕ!!! Пиши ми и отиди на хомеопат
С най-искрени приятелски чувства и много, много прегръдки. Чакам включване от теб

Силна прегръдка и от мен, съчувствам ти  . Но някак си не ми се вярва всичко да е само от кърменето.
И дъщеря ми не иска никой друг освен мен и баща си и иска само на ръце , но досега не съм се замисляла дали кърменето е виновно за това. Все още си ми е приятно да кърмя.
Виж за килограмите и на мен ми се реве вече.
Ако все пак кърменето е станало вече непоносимо за теб и се измъчваш, може би трябва да се замислиш за постепенно отбиване. Просто кърменето трябва да бъде процес, който е приятен и на теб и на бебето, иначе си е мъчение .
Успех и дано скоро всичко се нареди и ти и бебчо да се успокоите   

Асенце, писах ти на ЛС
Шаманке, ще ти пиша на Скайп, ще пробвам най-накрая тези слингове

Снощи на Момчил му изби зъб. Последните дни изобщо не ме пусна, ама изобщо. Снощи изби малка част от зъбенцето, предполагама до два дни ще се покаже повече от него. И дано после мирнем...

За детегледачката - събота и неделя ще говоря с жената, която имам предвид.

Дано скоро се похваля с по-добро, но не знам вече и аз дали ще е така - цяла нощ прекарах в безсъние, защото наистина ми е нервно, като постоянно ме дърпа за гърдата - ми то е направо животинско чак. Друго е, когато бебето се кърми и се нахрани и край. Но когато цяла нощ ти дърпат празната цица   

лошо,много лошо...............но се успокоих,че има и по-зле от нас извинявай
аз също започвам да си мисля,че когато превърнеш идеята за кърмене в приоритет номер едно,загубваш себе си по малко.моето бебе е на същата възраст,минали сме през същите проблеми,само дето тя не искаше да яде пюретата,млечната кухня и домашно готвеното,та доскоро живееше само от кърма сега яде кисело мляко венъж дневно,а когато започнах ПЗ успях да поувелича интервалите между кърменията,но те са все така много-като при новородено.кошмарът е нощем-сама си отказа залъгалката  сега аз играя тази роля
мен ме спаси това,че таткото много ме подкрепя и ме отменя при всяка възможност.освен това помага в чистенето,прането,само дето не готви  човека пробвахме да махнем нощните кърмения-той ставаше и я гушкаше,а аз се криех....но тръгнаха зъбите и спря да работи тази система иначе,ако аз искам време за себе си,а тя реве,таткото търпи,прави се на шут и не сдава фронта
отскоро Лили започна да спи през деня и успявам да се оправя ,но допреди това спеше като Момчил.забелязах също,че когато сме на гости при баба и дядо и,повече хапва от твърдата храна и изкарва цели 6 часа без цицата,та ми хрумва да заминете с бебето при някой,който да помага,да изкарате седмица там и да видиш какво ще стане.първоначално може да пискуни,ама щом се адаптира за 2-3 дни,може и да се очовечи малко
освен това,забелязах,че когато сме навън,Лили се заплесва по другите деца,по гълъбите и изкарва също по 6 часа без цицата-това става следобед.ако Момчил трае навън да не суче,задават се топли дни и може постепено да намалите сукането
понякога съм се чудила,ако имам второ дете,ще искам ли да го кърмя пак така на поискване и дали няма да го захраня по-раничко-след 4 месец и дали изобщо ще искам да кърмя,понеже на моменти се чувствам адски прецакана с това кърмене-другите деца са на АМ,ядат,спят,не боледуват,а  ние не спим,ядем трудно твурдата храна и вече 2 пъти бяхме сериозно болни
аз,обаче,разчитам на времето и на това,че съм инат-инат бях,когато имах трудности с кърменето,инат ще съм и при отбиването,защото кърменето вече не ми е приоритет и мисля до годинката да сме приключили
П.П.само да споделя,че се чудя защо кърмещите майки се оплакват,че не могат да отслабнат и тук,в парка,майките ми споделят,че заради кърменето не можели да свалят килограмите.скоро една приятелка каза,че се чудела,как хем кърмя,хем отслабвам на мен кърменето и безсънието ми стопиха килцата,да ви кажа честно,а и както съм без помощ-няма мама,няма свеки-просто не би било логично да пълнея,вместо да остлабвам

Галя, аз няма да кажа нищо ново, няма да кажа и че разбирам за какво говориш, просто защото този път не ми се случи такова нещо...никой не знае втория как ще е....
Но мисля, че съвета за хомеопата си струва! Не миждам какво друго би могло да ви помогне да излезето от това състояние....
Бебето ти е нервно защото ти си нервна, това не е обвинение...констатацзия е. Така беше при нас в началото като тръгна Калина на ясла. Аз не вярвах че съм взела правилното решение...резултата беше, че тя изживяваше 2 пъти по-болезнено промяната! Аз се успокоих, и тя ...хоп и спря да плаче! И даже се смееше като отиваше!
Ние също ходим на хомеопат, за всичко, когато на мен ми е зле психически, или физически, и когато на детето не му е добре.
Според мен варианта детегледачка е добър. За да свиква детето, че не си само ти на този свят, а и тати и батко и бабите са там и мама има нужда да има малко време за себе си!
Дано се справите, защото звучи страховито!!!

Мисля,че проблема не е само в кърменето!Тук има много майки,които кърмят и децата им са неотлъчно до тях,но приемат нещата много спокойно,като част от израстването на бебето.Бъди спокойна,радвай се на връзката между теб и детето ти и резултата ще бъде положителен.Препоръчвам ти да прочетеш книгата "Близо до бебето"

Проблемът ти не е в кърменето.
Мила моя, аз имам две деца, бебето ми е на 10 месеца, ревлив е, залепен за мен. Същия като твоя. Пищи до небето ако не е с мен.
АЗ НЕ КЪРМЯ!!!
И положението не е по-различно.
Проблема не е в бебето. Проблема е в теб. Аз успявам да гледам 2 деца, едното е бебе, другото е първокласник. Аз взимам дъщеря ми от училище, качвам се на рейс, заедно с бебето и количката, взимам я и се прибираме. Готвя, чистя, пера и всичко останало. Помагам на щерка ми да пише домашни. Освен това работя докато бебето спи. Трябва ли да пусна супер дълга тема, за да се оплача? Писала съм и в предишните ти теми, пиша и сега. Вземи си стегни, моля те.

Коя си ти, че да съдиш в кой е проблема?
Напротив. По-различно е. Не знаеш какво означава някой непрекъснато през деня и ноща да те ползва за залъгалка, за приспиване, за успокояване и прочие. Храненето не го броим.
При теб положението поредполага, че и друг човек може да нахрани детето ти с изкуственяк и да му даде беберон за приспиване.

А доколкото това ти какви задължения имаш, ги има всяка майка ..готви, чисти, пере и работи.


Не искам поста ми да прозвучи негативно към Julie .
galaUSA в момента има нужда от подкрепа, а не от съдници
Затова реагирам така 

Аз съм майка в подобно на нейното положение, за това съдя. Пък и щом пуска тема логично е да чуе и негативни мнения.
Знам какво е някой да е залепен за мен. Дали кърмя или не - няма значение. Защото моето дете заспива само след поне половин часово люшкане. И само аз го приспивам. И съгласи се, по-лесно е да си полегнеш да кърмиш, от колкото да лашкаш 10 кила бебе.


Това ще се направя, че не съм го прочела, за да не превръщаме темата в за и против кърменето/АМ.


Именно. И galaUSA не е по-натоварена. Аз в един момент гледах и свекърва ми вкъщи след като прекара инсулт. Така че не ми говори за задължения.

От доста прочетени човешки драми за деца с увреждания съм благодарна, че децата ми са здрави. Пък ако ще и да са най-ревливите.

Гала, скъпа, манипулират те.

Този разказ ме изплаши много, съчувствам ти и според мен този ужас трябва да спре, иначе рискуваш да се превърнеш в робот, който вади цици и живее в омагьосан кръг.
Не съм кърмила нито едно от децата си ( първото 20 дни само), но връзката ни е също силна, малката трудно се отделя от мен, но такива проблеми не съм си представяла, че могат да съществуват.
Ето един пример, че прекаленото не винаги е добро, че ние също съществуваме и ако се изхабим прекалено бързо, няма да сме полезни на децата си - на тях ще сме много по -полезни когато пораснат, а не само когато са бебета.
Пожелавам ти успех, дано по -скоро отбиеш и поне да се наспиш като човек!
П.С. Този разказ го прочетох на голямата ми дъщеря току що - нека само си прави изводите!

и аз мисля така  

Фрида е права.