Гала, следя темата с интерес и много се радвам за теб-вижда се, че си много по-позитивна и спокойна и режима, който си направила явно дава резултати 
. Продължавай все така 
. Продължавай все така - Публикувана: 9 апр. 2008, 16:28 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2008, 21:29 ч.
Кърменето започна да превръща живота ми в лош кошмар
Здравейте, мами!
Мина доста време, откакто постнах тази тема.
Мисля, че е време да завърша разказа. За щастие, имаме happy end на историята.
Момчил от един-два месеца спря да плаче. Укроти се, определено. Заиграва се - с играчки, с техника, с двд филмчета
. От два дни нещо ми реве и ме дърпа да суче (е, все още се кърмим!), изглежда, че му избива зъбче. Но, като цяло, е къде-къде-къде.... по-спокоен. Седи и при други хора.
Наложи ми се да го оставя веднъж за една нощ при приятелка - спал си е спокойно. Смеят се с брат си, като си играят (и реве, като се бият, разбира се), радва се на баща си, като се прибира вечер от работа, и определено не съм АЗ вече постоянният център на Вселената. УРА!
Племенницата е у нас, вече три седмици - седи си при нея по цял ден (аз тичам с баткото по болници, че му извадиха третата сливица), занимават се двамата и тя казва, че той е много послушен (като изключим пускането на двд-то, пералнята и минералната вода от машината
).
Проходи, правихме прощъпулник (избра си химикалка и портмоне
), тръгна и на ясла от 1 октомври. Там нещата са нормални, като за дете на година и три месеца, за пръв път откъснато от дома
А аз се върнах на работа от 1 октомври, но си пуснах първо платения отпуск, че да извадим на Алекс сливицата. На 3 ноември съм в офиса
Лятото бяхме на море, при сестра ми и племенничките - всеки го вземаше, радваше му се, но проблеми с Момчил нямаше там - и той се радваше на оказаното му внимание, и така
Биберон така и не засукахме, отказах се, предпочитам вече да сдобива други навици - на ясла ходим, все пак.
Аз успях да отида на гинеколог. Имах едно усложнение от раждането (една година и нещо не бях ходила), оправих се. Днес бях на мамолог, че ще отбивам другия месец. И там всичко е наред.
Сега остава само да изкарваме повече пари с мъжа ми, че да си позволим и детегледачки и да се върнем бавно към живота, защото ми липсват много неща - малко лична свобода, малко семейна романтика, и стандартните женски глезотии - фитнес, козметик, дрешки, ботушки и прочие.
Времето е пред мен, ще наваксам
На мамите със същия проблем, като този, който аз имах преди, искам само да кажа - търпение, момичета. Детето се ражда с характера си. Може би е необходимо малко повече спокойствие и някакъв план (режим) на действие.
Пък ако нищо не помага - момичетата от форума са тука. Лек като тях, трудно се намира
Мина доста време, откакто постнах тази тема.
Мисля, че е време да завърша разказа. За щастие, имаме happy end на историята.
Момчил от един-два месеца спря да плаче. Укроти се, определено. Заиграва се - с играчки, с техника, с двд филмчета
. От два дни нещо ми реве и ме дърпа да суче (е, все още се кърмим!), изглежда, че му избива зъбче. Но, като цяло, е къде-къде-къде.... по-спокоен. Седи и при други хора. Наложи ми се да го оставя веднъж за една нощ при приятелка - спал си е спокойно. Смеят се с брат си, като си играят (и реве, като се бият, разбира се
), радва се на баща си, като се прибира вечер от работа, и определено не съм АЗ вече постоянният център на Вселената. УРА! Племенницата е у нас, вече три седмици - седи си при нея по цял ден (аз тичам с баткото по болници, че му извадиха третата сливица), занимават се двамата и тя казва, че той е много послушен (като изключим пускането на двд-то, пералнята и минералната вода от машината
). Проходи, правихме прощъпулник (избра си химикалка и портмоне
), тръгна и на ясла от 1 октомври. Там нещата са нормални, като за дете на година и три месеца, за пръв път откъснато от дома А аз се върнах на работа от 1 октомври, но си пуснах първо платения отпуск, че да извадим на Алекс сливицата. На 3 ноември съм в офиса
Лятото бяхме на море, при сестра ми и племенничките - всеки го вземаше, радваше му се, но проблеми с Момчил нямаше там - и той се радваше на оказаното му внимание, и така
Биберон така и не засукахме, отказах се, предпочитам вече да сдобива други навици - на ясла ходим, все пак.
Аз успях да отида на гинеколог. Имах едно усложнение от раждането (една година и нещо не бях ходила), оправих се. Днес бях на мамолог, че ще отбивам другия месец. И там всичко е наред.
Сега остава само да изкарваме повече пари с мъжа ми, че да си позволим и детегледачки и да се върнем бавно към живота, защото ми липсват много неща - малко лична свобода, малко семейна романтика, и стандартните женски глезотии - фитнес, козметик, дрешки, ботушки и прочие.
Времето е пред мен, ще наваксам
На мамите със същия проблем, като този, който аз имах преди, искам само да кажа - търпение, момичета. Детето се ражда с характера си. Може би е необходимо малко повече спокойствие и някакъв план (режим) на действие.
Пък ако нищо не помага - момичетата от форума са тука. Лек като тях, трудно се намира
. 