bilkata, облякла си мислите ми в думи. 
- Публикувана: 9 апр. 2008, 16:28 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2008, 21:29 ч.
Кърменето започна да превръща живота ми в лош кошмар
Четох донякъде темата, но нямам време за всичко, защото синът ми е същият като твоят без да го кърмя. Ще се събуди след малко.
Проблемът не е в кърменето, детето си е такова. Просто има бебета, които много повече се привързват към майката, много повече им пука от това с кой са. За мен дори това е признак на някакъв вид бебешка интелигентност, бебето да желае точно определен човек, а не като кукла да стои при който и да е.
Единственото, което мога да те посъветвам, е да приемеш синът ти с неговата индивидуалност, да се примириш с нея, да я харесаш. Гледах те веднъж в "Часът на мама", стори ми се човек с изявена емоционалност, не можеш да очакваш да имаш кротко бебе.
Нещо за успокоение- откакто съм родила не съм излизала никъде вечер, защото, ако случайно бебчо се събуди и мен ме няма, ще посинее от рев, но няма да спре, докато не усети прегръдката ми. Това при положение, че живея в голяма фамилна къща с много желаещи да ми помагат.
Съпругът ми е невероятен баща, но и той е безсилен. Ако Иво ревне случайно вечер и аз съм в банята, единственото спасение е да излезна веднага. Шампоанът тече от главата, аз съм мокра, гола, детето обаче е гушнато и успокоено.
Докато чистя през цялото време Иво е в ръцете ми. Научих го с мокра кърпа да лази и да имитира как мия пода, за да го приобщя към моите дейности. Не зная какво е това проходилка, стол за хранене, кошара за игра, защото той и секунда не иска да стои там. По цял ден иска да го водя да ходи, аз, не друг, да го местя от стая в стая, да ходим в двора, всичко за секунди му омръзва. Ако случайно не спи и реша да излезна от стаята , за да отида, например до тоалетна, се наддава вик мам, мама и ако не се върна следва оглушителен рев.
По цял ден сме заедно, лепнати един за друг, без да кърмя. Приемам всичко това с философско примирение и се наслаждавам на майчинството. След време сигурно ще искам детето ми да е по-близко до мен. Съветвам те и ти да направиш така. Измисляй му игри, говори му, забавлявайте се заедно.
Проблемът не е в кърменето, детето си е такова. Просто има бебета, които много повече се привързват към майката, много повече им пука от това с кой са. За мен дори това е признак на някакъв вид бебешка интелигентност, бебето да желае точно определен човек, а не като кукла да стои при който и да е.
Единственото, което мога да те посъветвам, е да приемеш синът ти с неговата индивидуалност, да се примириш с нея, да я харесаш. Гледах те веднъж в "Часът на мама", стори ми се човек с изявена емоционалност, не можеш да очакваш да имаш кротко бебе.
Нещо за успокоение- откакто съм родила не съм излизала никъде вечер, защото, ако случайно бебчо се събуди и мен ме няма, ще посинее от рев, но няма да спре, докато не усети прегръдката ми. Това при положение, че живея в голяма фамилна къща с много желаещи да ми помагат.
Съпругът ми е невероятен баща, но и той е безсилен. Ако Иво ревне случайно вечер и аз съм в банята, единственото спасение е да излезна веднага. Шампоанът тече от главата, аз съм мокра, гола, детето обаче е гушнато и успокоено.
Докато чистя през цялото време Иво е в ръцете ми. Научих го с мокра кърпа да лази и да имитира как мия пода, за да го приобщя към моите дейности. Не зная какво е това проходилка, стол за хранене, кошара за игра, защото той и секунда не иска да стои там. По цял ден иска да го водя да ходи, аз, не друг, да го местя от стая в стая, да ходим в двора, всичко за секунди му омръзва. Ако случайно не спи и реша да излезна от стаята , за да отида, например до тоалетна, се наддава вик мам, мама и ако не се върна следва оглушителен рев.
По цял ден сме заедно, лепнати един за друг, без да кърмя. Приемам всичко това с философско примирение и се наслаждавам на майчинството. След време сигурно ще искам детето ми да е по-близко до мен. Съветвам те и ти да направиш така. Измисляй му игри, говори му, забавлявайте се заедно.
Здравейте отново, мили мами!
Направо ме разплакахте от радост с хубавите думи, които сте написали, много ви благодаря на всички. Ей затова го обичам този форум - преживяваме едно и също, проблемите ни са сходни и вие добре ме разбирате.
Докъде стигнахме?
Мисля, че нещата днес са малко по-добре от вчера. Кърмих наистина в САМО! в часовете, които си бях набелязала, той рева доста да посуче и през останалото време, но аз го заигравах, пеех му, дори танцувахме. Разглеждахме разни неща вкъщи и му казвах кое какво е - беше му интересно и се зазяпваше, въпреки, че ръката му бе в деколтето ми.
Преди обяд си взех душ, той пак - в проходилката - гледа ме и тогава най-много рева, щото бях гола пред него и той не можеше да си прости, че не суче
На обяд излязохме, взехме си кухнята, обядвахме в парка, ходихме на гости на една мама (там се кърмихме в два часа), ходихме във фирмата ми, поседяхме и там - там ни беше следобедната лека закуска - бисквитка, прибрахме се и се кърмихме в 6 часа отново. И така....
Бях на фитнес, изцедена съм. Мъжа ми го е гледал през това време. Вечерял е в 8 и сега отивам да го кърмя с приспиване
Беше трудно днес, но определено беше песен, в сравнение с вчера. Но да не дърпам дявола за опашката, че утре да не се върнем назад. Пък идва и най-страшното след малко - нощното спане. То ни е най-проблемно.
Живот и здраве, утре вечер дано да се похваля пак.
Ако пак не ни угасят тока изненадано, както направиха четири-пет пъти за последните два-три дни
Направо ме разплакахте от радост с хубавите думи, които сте написали, много ви благодаря на всички. Ей затова го обичам този форум - преживяваме едно и също, проблемите ни са сходни и вие добре ме разбирате.
Докъде стигнахме?
Мисля, че нещата днес са малко по-добре от вчера. Кърмих наистина в САМО! в часовете, които си бях набелязала, той рева доста да посуче и през останалото време, но аз го заигравах, пеех му, дори танцувахме. Разглеждахме разни неща вкъщи и му казвах кое какво е - беше му интересно и се зазяпваше, въпреки, че ръката му бе в деколтето ми.
Преди обяд си взех душ, той пак - в проходилката - гледа ме и тогава най-много рева, щото бях гола пред него и той не можеше да си прости, че не суче
На обяд излязохме, взехме си кухнята, обядвахме в парка, ходихме на гости на една мама (там се кърмихме в два часа), ходихме във фирмата ми, поседяхме и там - там ни беше следобедната лека закуска - бисквитка, прибрахме се и се кърмихме в 6 часа отново. И така....
Бях на фитнес, изцедена съм. Мъжа ми го е гледал през това време. Вечерял е в 8 и сега отивам да го кърмя с приспиване
Беше трудно днес, но определено беше песен, в сравнение с вчера. Но да не дърпам дявола за опашката, че утре да не се върнем назад. Пък идва и най-страшното след малко - нощното спане. То ни е най-проблемно.
Живот и здраве, утре вечер дано да се похваля пак.
Ако пак не ни угасят тока изненадано, както направиха четири-пет пъти за последните два-три дни
Вече ми е неудобно да пускам линк към тази статия, но ... май точно тук е мястото
Поведение на майката по време на кърмене
На мен лично много ми помогна да преосмисля цялостната си концепция за кърменето на малката ми дъщеря и най- вече да си припомня, че:
Кейси по- долу го е казала много добре - да не се бъркат нуждите на бебето с манипулациите на порасналото бебе.
В статията са дадени и някои конкретни съвети (малко е трудно да се извлекат, заради лошия превод) как кърменето да бъде просто част от живота на една майка, приятна и ясна, но само част, а не единствената съставка.
Галуша, радвам си, че вечи си намерила своя път и се надявам нещата скоро да се нормализират и при вас
Поведение на майката по време на кърмене
На мен лично много ми помогна да преосмисля цялостната си концепция за кърменето на малката ми дъщеря и най- вече да си припомня, че:
Цитат
Кърменето – това е взаимодействие между двама човека. То се изменя според растенето на бебето и според изменението на отношенията между майката и детето. Поведението на бебето се изменя според неговия растеж и поведението на майката е длъжно да се изменя в съответствие с растежа на бебето.
В статията са дадени и някои конкретни съвети (малко е трудно да се извлекат, заради лошия превод) как кърменето да бъде просто част от живота на една майка, приятна и ясна, но само част, а не единствената съставка.
Галуша, радвам си, че вечи си намерила своя път и се надявам нещата скоро да се нормализират и при вас
Ей, не може да мръдне никъде човек 
Че чак и съмнения - къде се били покрили компетентните органи, когато има проблем... ц, ц...
Лично аз бях в чужбина. Поднасям личните си извинения на Мразя да кърмя за което
Галя, изчетох цялата тема - в началото с притеснение от тона, с който беше писала, от чувствата, които разкриваше, а към края - с радост, че успяваш да намериш баланс и нещата плавно се нареждат.
Много от писалите тук са прави, разбира се - бебето е бебе. То не разбира, че мама има нужда от фитнес или къщата трябва да се разтреби. То единствено знае, че мама е най-важната за него и понеже има ограничени средства за комуникация, се опитва да ти покаже по този начин, колко много се нуждае от теб. Това, за съжаление, може съвсем да не съвпада с нашите лични нужди в момента...
От друга страна: ти казваш, че се чувстваш виновна, неспособна да се грижиш за Момчил така, че да бъде кротко дете, нямаш време за себе си... много майки споделиха подобни лични истории тук - и някои от тях не кърмят. Не знам за теб, Галя, но ми се струва че човек почва някак да приема по-добре нещата, които му се случват, когато знае, че дори да не може да ги промени, поне не е сам в това приключение Най-малкото - има кой да го разбере през какво преминава и евентуално да го насърчи, или просто да го изслуша.
Много е хубаво, че постепенно успяваш да вкараш нещата в релси. Сигурна съм, че дискусията тук ти е помогнала да осъзнаеш чувствата си, да подредиш приоритетите си и да започнеш да действаш полека, защото ти като майка си също много важна
Имаш лс.
Че чак и съмнения - къде се били покрили компетентните органи, когато има проблем... ц, ц...Лично аз бях в чужбина. Поднасям личните си извинения на Мразя да кърмя за което
Галя, изчетох цялата тема - в началото с притеснение от тона, с който беше писала, от чувствата, които разкриваше, а към края - с радост, че успяваш да намериш баланс и нещата плавно се нареждат.
Много от писалите тук са прави, разбира се - бебето е бебе. То не разбира, че мама има нужда от фитнес или къщата трябва да се разтреби. То единствено знае, че мама е най-важната за него и понеже има ограничени средства за комуникация, се опитва да ти покаже по този начин, колко много се нуждае от теб. Това, за съжаление, може съвсем да не съвпада с нашите лични нужди в момента...
От друга страна: ти казваш, че се чувстваш виновна, неспособна да се грижиш за Момчил така, че да бъде кротко дете, нямаш време за себе си... много майки споделиха подобни лични истории тук - и някои от тях не кърмят. Не знам за теб, Галя, но ми се струва че човек почва някак да приема по-добре нещата, които му се случват, когато знае, че дори да не може да ги промени, поне не е сам в това приключение
Най-малкото - има кой да го разбере през какво преминава и евентуално да го насърчи, или просто да го изслуша.Много е хубаво, че постепенно успяваш да вкараш нещата в релси. Сигурна съм, че дискусията тук ти е помогнала да осъзнаеш чувствата си, да подредиш приоритетите си и да започнеш да действаш полека, защото ти като майка си също много важна
Имаш лс.
Добре дошла отново, Бу!
Видях ЛС, но нека бебо се поуспи малко, че сега още си играе след обедната манджа
За снощи да ви кажа - кърмих го като заспа, после в 12, после в три, но до 6 не издържа. Събуди се в 4 и много рева, ама много. Давах вода, биберон, носих го, гушках го - той се свива и си слага главата на гърдите ми. След 30 мин. борба му дадох да суче, поне отложих с 30 мин. Той сука 1-2 мин. и заспа.
За съжаление, това се повтори и в 5 и в 6 (тогава си му дадох без проблем) и в 7*20. В 8 трябваше да закуси кашичка, но му я дадох малко по-рано, защото явно беше гладен. Изяде я - нещо не й се нахвърли като друг път, но за сметка на това пак рева да суче. Не му дадох и с триста зора го задържах до 10часа. Тогава сука и заспа. Сега в два пак така ще го приспивам. Той от 1 часа още реве, ама аз - не!. Наобядва се и пак си иска, но ей-сега вече ще му дам. Първо да го измия...
През деня, като че ли е по-леко вкарването в режим, но нощно време
Особено втората половина на нощта
Видях ЛС, но нека бебо се поуспи малко, че сега още си играе след обедната манджа
За снощи да ви кажа - кърмих го като заспа, после в 12, после в три, но до 6 не издържа. Събуди се в 4 и много рева, ама много. Давах вода, биберон, носих го, гушках го - той се свива и си слага главата на гърдите ми. След 30 мин. борба му дадох да суче, поне отложих с 30 мин. Той сука 1-2 мин. и заспа.
За съжаление, това се повтори и в 5 и в 6 (тогава си му дадох без проблем) и в 7*20. В 8 трябваше да закуси кашичка, но му я дадох малко по-рано, защото явно беше гладен. Изяде я - нещо не й се нахвърли като друг път, но за сметка на това пак рева да суче. Не му дадох и с триста зора го задържах до 10часа. Тогава сука и заспа. Сега в два пак така ще го приспивам. Той от 1 часа още реве, ама аз - не!. Наобядва се и пак си иска, но ей-сега вече ще му дам. Първо да го измия...
През деня, като че ли е по-леко вкарването в режим, но нощно време
Особено втората половина на нощта
Здравей Галя, помня и прешните ти теми, бях писала и в тях. И при нас имаше подобен период, но се оказа временен. Откакто синът ми започна да пълзи и да се изправя сам, животът стана по-лесен. Сега му е по-интересно да щъка насам-натам, отколкото да виси на гърдите ми. А вече и ходи 
Дано и при вас да се получи така. Момчил пълзи ли? Пускаш ли го из къщата? А с брат си заиграва ли се? Просто трябва да намериш занимание, което да му е интересно и да отвлича вниманието му? Пускала ли си го в парк с други деца? Опитва ли се да комуникира с тях по някакъв начин? Ние когато сме навън малкият е толкова завладян от непознатата атмосфера, че бързо забравя за мен... но вкъщи е по-трудно разбира се. Сега времето се затопля, дано да излизате по-често. Много се радвам, че звучиш по-добре. Въвеждането на график е чудесна идея, не се отказвай! Продължавай да ни пишеш как върви всичко. Много поздрави и сили и на двама ви
Дано и при вас да се получи така. Момчил пълзи ли? Пускаш ли го из къщата? А с брат си заиграва ли се? Просто трябва да намериш занимание, което да му е интересно и да отвлича вниманието му? Пускала ли си го в парк с други деца? Опитва ли се да комуникира с тях по някакъв начин? Ние когато сме навън малкият е толкова завладян от непознатата атмосфера, че бързо забравя за мен... но вкъщи е по-трудно разбира се. Сега времето се затопля, дано да излизате по-често. Много се радвам, че звучиш по-добре. Въвеждането на график е чудесна идея, не се отказвай! Продължавай да ни пишеш как върви всичко. Много поздрави и сили и на двама ви 
Чак сега виждам темичката
Радвам се,че всичко върви към по-добре
Докато четях и се посмях,и ми стана тъжно.
И наистина е радостно,че го има този форум,за да се получава подкрепа.
Мога да си представя колко ти е било трудно(сега нали всичко е по-добре).Алекс като беше болен не можех да го сложа в креватчето и 24 часа беше на ръцете ми.Просто някакъв кошмар изживях(отделно от това,че се борихме с болестта),а мога да си представя ти как си се чувствала постоянно по този начин.
И съм почти сигурна,че като проходи Момчил положението ще стане значително по-поносимо.Ще има много интересни неща,до които ще се опитва да се докопа.
Поздрави и много сили и прегръдки от нас!
Радвам се,че всичко върви към по-добре
Докато четях и се посмях,и ми стана тъжно.
И наистина е радостно,че го има този форум,за да се получава подкрепа.
Мога да си представя колко ти е било трудно(сега нали всичко е по-добре).Алекс като беше болен не можех да го сложа в креватчето и 24 часа беше на ръцете ми.Просто някакъв кошмар изживях(отделно от това,че се борихме с болестта),а мога да си представя ти как си се чувствала постоянно по този начин.
И съм почти сигурна,че като проходи Момчил положението ще стане значително по-поносимо.Ще има много интересни неща,до които ще се опитва да се докопа.
Поздрави и много сили и прегръдки от нас!
Здравейте!
Много исках да ви пиша по темата как сме и докъде сме стигнали, но нали ходихме на сватба през уикенда и нещо настинахме аз и Момчил. Сега сме си пак у дома, но кашляме много, пием сиропи и аз съм направо в отвратителна "форма". Учудващо обаче, режима, който съм си набелязала напоследък, си върви засега много добре. Вчера и днес, колкото и да не ми е добре, си го спазвам, защото просто така си тръгнаха нещата. Закуски, кърмения, хранене, всичко е добре до момента.
Снощи като си легнахме с Момчил в спалнята (ние спахме целия късен следобяд, вечерта и нощта), той ме захапа на три-четири пъти, докато сука и аз се изнервих много, защото ми беше много лошо, с главоболие, та се преместих в детската стая. Мъжът ми спа с Момчил и в 5 и нещо сутринта се събудих и отидох да ги видя. Каза, че не е плакал изобщо, а си е спал. Аз го накърмих, защото той повърна вечерта, като си легна, и знаех добре, че е гладен. Хапна и пак заспа. После се кърмихме към седем часа и станах, та му правих закуската...
Общо взето, мисля, че засега вървим към по-добре, ще видя по-натам, след още някой друг ден...и ще ви пиша
Много исках да ви пиша по темата как сме и докъде сме стигнали, но нали ходихме на сватба през уикенда и нещо настинахме аз и Момчил. Сега сме си пак у дома, но кашляме много, пием сиропи и аз съм направо в отвратителна "форма". Учудващо обаче, режима, който съм си набелязала напоследък, си върви засега много добре. Вчера и днес, колкото и да не ми е добре, си го спазвам, защото просто така си тръгнаха нещата. Закуски, кърмения, хранене, всичко е добре до момента.
Снощи като си легнахме с Момчил в спалнята (ние спахме целия късен следобяд, вечерта и нощта), той ме захапа на три-четири пъти, докато сука и аз се изнервих много, защото ми беше много лошо, с главоболие, та се преместих в детската стая. Мъжът ми спа с Момчил и в 5 и нещо сутринта се събудих и отидох да ги видя. Каза, че не е плакал изобщо, а си е спал. Аз го накърмих, защото той повърна вечерта, като си легна, и знаех добре, че е гладен. Хапна и пак заспа. После се кърмихме към седем часа и станах, та му правих закуската...
Общо взето, мисля, че засега вървим към по-добре, ще видя по-натам, след още някой друг ден...и ще ви пиша
Галя, извини ме, но се смях с глас, въпреки проблема ти)))). Като видях дългия пост си казах ще чета по диагонал, но пишеш много увлекателно, така че прочетох всяка запетайка))).
Сега конкретно за проблема-мразя да ми дават съвети, затова и аз си ги спестявам, но все пак-имай търпение, повикай някоя баба да помогне малко или излез и си купи дреха или грим.
Сега конкретно за проблема-мразя да ми дават съвети, затова и аз си ги спестявам, но все пак-имай търпение, повикай някоя баба да помогне малко или излез и си купи дреха или грим.