Забравяте ли имена и как се измъквате?

Страхотен физиономист съм, но имена грам, ама грам не помня!След една много неудобна ситуация директно си казвам и питам отново за името!

Раздаваш им табелки с имената,правиш си списък -името и насреща с какво е облечен/а или нещо отличаващо се.

Забелязала съм, че когато ми се налага да се запозная с някой, който от раз ми става несимпатичен , също и с хора пред които виждам някаква илюзиорна стена / тоест предварително излъчват негативна енергия / ..... главата ми блокира, чувам името, но поради нахлулите емоции ..... на момента го забравям 
Защото често ми се е случавало /пък обстоятелствата са ми налагали да провеждам разговори  с такива хора , от които зависи работата ми/ съм си изработила безпогрешна тактика, която ми помага винаги 
Така и така не запомвам името / заета да отблъсквам негативната енергия  и да оценявам "противника"  /, веднага след първите няколко минути на запознанството, намирам някаква лична причина с която да се извиня, че не съм чула името, от което изглеждам много разстроена и любезно моля събеседника да ми го повтори....
Тук има психологически момент .... нормално е да не запомниш нечие име , но щом наистина държиш да го знаеш , човека отсреща се ласкае
Следващата стъпка изисква в процеса на последващата комуникация да намирам повод да се обръщам към въпросния човек поименно ..... много помага 
Първо, че след като повториш 10-ократно нечие име ... има няма го запомняш някак си 
Второ, определено човека се заслушва в това което му се говори ... дори да е с някаква предварителна нагласа, уморен е или не е благоразположен  .... просто няма по голям "мехлем" за човешките уши и по-голям гъдел за егото му от това да чува собственото си име  .... създава се и близост някак си , леда се топи 
То , малко като реферат стана моето  ..... извинете ме  за многословието   

                    Ако ми се налага да се запознавам с някой, който ми е особено неприятен, в знак на вътрешен протест се представям с измислено име. На момента ми идва така отвътре. Хора, които не ме интересуват, не искам да интересувам, не искам да познавам и да ме познават. И понякога като почнат да ми прилагат тия тактики - да повтарят измисленото ми име до безкрайност  ... безумна досада... Аз и собственото си име не обичам да ползват за щяло и нещяло... тъй че не винаги е подходящо...

Имена не помня, лица също   Много лошо за работата ми, защото се срещам непрекъснато с хора.

Когато става дума за име, обикновено моля да ми кажат цялото си име, така излизам от ситуация. Хората помня по различни особености примерно часовник, някой характерен аксесоар и прочие...

Най-големия ми гаф е, че веднъж не познах клиент, който бях виждала поне 3 пъти преди това. Имахме среща с него и хора, с които той преговаряше, аз влязох и започнах да подавам ръка и да се запознавам с всички... включително с него. Излязах от ситуация като му направих комплимент, че изглежда различно и много по-добре от последната ни среща /което беше и истината/. Но сега внимавам особено много...

Също не помня ни лица, ни имена. Особено разсеяна съм.  Изпадала съм в крайно неудобни ситуации. Измъквала съм се някак засега. Все измислям нещо според ситуацията и човека.

Е, аз не съм чак толкова неприятна  .... 
Пък можеш ли винаги се представи с измислено име .... я на шефа пробвай 
Абе не изказах аксиома за прилагане  , реших да споделя просто   
Съжалих даже  , вече ще ме разкриват много лесно 

Изобщо не помня имена  имам една комшийка, която е много общителна, постоянно си говорим и си правим гости - тя винаги се обръща по име към мен, знае и на мъжа ми и на децата - а аз за срамотиите не й помня името  ужасна работа - хубаво, че поне вечер като си вика сина за вечеря него съм го запомнила  И няма как след толкова чести контакти и аз да изцепя: Извинявай, ама как ти беше името 

                       О, не се изказах правилно... не че хората са ми неприятни сами по себе си - напротив... просто натрапени запознанства... това е което ме дразни... иначе хората са готини... поне повечето...
                       И не, няма да те разпознават лесно - все пак всеки трети е чел по някоя книжка на Дейл Карнеги  .

.... да бе, знаех си , че не може само от практика да е ми е дошло знанието 
Разкри ме 
И спирам да не ме баннат 

Забравям. Не се случва винаги, де.
И не знам дали се измъквам, говоря направо. Обаче след няколко часа се сещам за името на човека. Каква неуслужлива памет имам в това отношение 

Аз не помня имена и в такива случаи казвам:Извинете,но как ви беше името?Също не чувам при първо представяне името на отсрещния.Пак казвам:Извинете,бихте ли повторили?По-добре за мен е така,отколкото да повтаряш просташки:ти,ти,ти или вие това,вие онова.

Не помня нито имена,нито физиономии.

Предвид това,че за мен е най- важен външния вид при общуването от съсредоточаване да разгледам човека от глава до пети,даже не слушам как ми се представя.Следователно като не съм му чула името няма как да го запомня

Сега без сарказма по темата - ако поводът на запознанство е незначителен и знам,че едва ли името на въпросната личност ще изиграе някаква съществена роля в живота ми - не се напрягам да го запомня.Случвали са ми се конфузни ситуации от този характер,но се оправям без много да се червя.

Помня и имена и физиономии.