Има някои хора, при които това пубертетско състояние е перманентно. Повечето от нас май са нацелили точно такива красавци.
- Публикувана: 13 апр. 2008, 12:35 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2008, 17:01 ч.
Яхния или луканка-мъжете знаят ли какво искат?
Хората (и от двата пола) с неизживян пубертет не мислят за отговорности като се обвързват, а само за секс и забавления.
Не бих ги нарекъл мъже/жени, 'щото тези названия изискват ниво дето гореописаните още не са го стигнали.
Не бих ги нарекъл мъже/жени, 'щото тези названия изискват ниво дето гореописаните още не са го стигнали.
да са мислили само за секс и забавление. Но на възраст 27-28, 30 години мислим, трябва да са надживяли пубертета вече.
Еми ето ни пак нас за пример-на 18-19 заживяхме на квартирка, заедно.Нямаше време за забавления и секс.Трябваше да оцеляваме по виденово време на доларов наем-деца почти...Това ако е безотговорно мятане в секса и забавленията-мерси съм.Ако си бях при мама-по-щях да имам възможност за това, гаранция.Поне щях да имам легло, а не да се сексим на голата земя...
...да....той тръгваше на нощна, аз ревях на прозореца и го изпращах с поглед докато се скрие зад блока.Сутрин ставах в 4 да правя баница, като се прибере-да му е топла за закуска, щото е мръзнал цяла нощ....или циганска баница...и той вика-мммм, вкусно/имахме си лаф, че може да е проста филийка, ама е с любов намазана и затова е вкусна/ей такива...нямахме джиесеми, не се и чувахме.Засичахме се сутрин за половин час, вечер за половин...Романтика в глада няма, Сиси, просто се обичахме....докато всичките ни връстници си вееха гъза по студенстки купони, аз неможех да избягам от работа, за да отида на изпит кандидатстудентски примерно, не че ме искаха и студентка на работа де-тогава и без договори се бачкаше.....
абе-много лирично тклонение дадох, сори
абе-много лирично тклонение дадох, сори
Чисто откъм чувства към него-И с носталгия.Тогава летях и се борех именно, защото все пак сме заедно.Някак с подкрепа.Лесно беше заради това.Чисто емоционално-когато сме си казвали, че ще се измъкнем.Но относно онзи недоимък-разбира се, че беше ужасно трудно за един млад човек да няма възможност да изживее младостта си и със забавления ако щеш, а само в работа, раота и работа.Така че за мен не е облекчение, като знам къде бих могла да се върна буквално за ден.Това ме кара да мисля повечко няколко хода напред.
възхищавам ти се ,честно казано 
Да, нормално е за един млад човек да може да си позволи поне малко забавление. Аз от страната на такъв човек мога да кажа, че не съм се забавлявала като го правят "нормалните млади". Поради ограничени финанси, задължения към дете, отговорности. Имало е случаи, в които сме нямали пари да излезем. Но за мен беше чудесно да поседим малко вкъщи, да погледаме филм заедно, а за него беше емоционално мъчение, че не може да излезе. Точно тази пубертетщина разби семейството.
[/quote]
Да, ако са се оженили на 18-20 години, твърде е възможно тези индивиди да не си се наживяли и създавайки семейство
да са мислили само за секс и забавление. Но на възраст 27-28, 30 години мислим, трябва да са надживяли пубертета вече.
[/quote]
Ех, Герчо, моят и на 30 и на 37 - все пубертетски истории...
а там е разликата, ние не сме се оженили на 18-19-20...а след като живяхме заедно 7-8 години.Сиреч-знаехме що за човек имаме насреща си,минали през трудни времена заедно, опитвайки се да наваксваме и пропуснатото-т.е.-Той не е бил ограничаван от мен да домошарства, да е залепен за мен, имал е пространството и собствените си приятели, забаления , развитие.Съвсем, съвсем нормално бих казала. 
ПП-айде нЕма нужда то възхита...
Всеки е имал трудни години предполагам. 
А, и като отговор към Сиси малко-честно казано в момента се връщам към тези времена с гордост, защото Той постигна сам много в условията, в които бяхме поставени.Аз не чак толкова, но все пак и аз дадох от себе си максималното.Така че-не мога да не съм доволна от Нас.Не се срамувам от миналото си и от постъпки.За него-незнам вече.Важното е, че аз оцелях.И той донякъде.Щото луканка или манджа-той е бащата.Па дали е за моята уста лъжица-това времето ще покаже.
ПП-айде нЕма нужда то възхита...
Всеки е имал трудни години предполагам. А, и като отговор към Сиси малко-честно казано в момента се връщам към тези времена с гордост, защото Той постигна сам много в условията, в които бяхме поставени.Аз не чак толкова, но все пак и аз дадох от себе си максималното.Така че-не мога да не съм доволна от Нас.Не се срамувам от миналото си и от постъпки.За него-незнам вече.Важното е, че аз оцелях.И той донякъде.Щото луканка или манджа-той е бащата.Па дали е за моята уста лъжица-това времето ще покаже.
пенелопа, точно това имах предвид. Когато хората са се оженили млади, някакси мога да приема, че
не са имали време да грабят от живота, че не са се наживяли, че са им липсват купоните и безгрижния живот.
Мисля, че при вас се случи точно това - човека до теб изпуши в един момент и трябваше да излее нанякъде това дето го е
трупал години и да му се иска за навкса това дето е изпуснал. Не разбирам обаче тези, дето са се оженили/омъжили
в една вече по-зряла възраст, обаче още им се хойка, още им е купонясва и не могат да приемат отговорностите на семейния живот, а поставят все още себе си на най-високото стъпалце на почетната стълбичка. Ей това се случи пък със моя човек.
lilivid, знам мила, нали си чувала, че мъжете от младежкия пубертет направо влизат в старческия. Кой си няма акъл и на 20 и на 50 все си няма.
не са имали време да грабят от живота, че не са се наживяли, че са им липсват купоните и безгрижния живот.
Мисля, че при вас се случи точно това - човека до теб изпуши в един момент и трябваше да излее нанякъде това дето го е
трупал години и да му се иска за навкса това дето е изпуснал. Не разбирам обаче тези, дето са се оженили/омъжили
в една вече по-зряла възраст, обаче още им се хойка, още им е купонясва и не могат да приемат отговорностите на семейния живот, а поставят все още себе си на най-високото стъпалце на почетната стълбичка. Ей това се случи пък със моя човек.
lilivid, знам мила, нали си чувала, че мъжете от младежкия пубертет направо влизат в старческия. Кой си няма акъл и на 20 и на 50 все си няма.
...Не разбирам обаче тези, дето са се оженили/омъжили
в една вече по-зряла възраст, обаче още им се хойка, още им е купонясва и не могат да приемат отговорностите на семейния живот, а поставят все още себе си на най-високото стъпалце на почетната стълбичка.
в една вече по-зряла възраст, обаче още им се хойка, още им е купонясва и не могат да приемат отговорностите на семейния живот, а поставят все още себе си на най-високото стъпалце на почетната стълбичка.
Защо - нормално е... Ако до към 30-35-тата си година ти си си бил центъра на вселената, после ти е трудно да чакаш сутрин някой да си вземе душ преди теб в банята.
За всеки човек различно е времето на осъзнаване и зрялост.
Дали вече ще се е наживял? 
