Яхния или луканка-мъжете знаят ли какво искат?

Не знаят ОМОРФИС, КАКВО ИСКАТ,ГАДОВЕТЕ МУ С ГАДОВЕ

Хора, мъчите се да разберете неразбираемото, да вкарате правило в нещо, дето го има откак свят светува.
Мъжете са полигамни, направени са да сеят семе, жените от как свят светува се грижат за децата. Луканка или яхния, все тая според мен- в един момент ще му се прийска , това, което няма. От мъж лично съм  го чувала, че няма значение, колко е изключителна  жената, че може да я обича, може всичко, но просто  идва момент, в който иска друго, че това били глупости как брака ако не вървял дъра- бъра- ми неговия си вървеше и си ги караше наред и като го питаш " добре бе защо", вдига рамене и  казва" не знам защо"... просто искам.....
Та пожалвам ви успех, ако  мислите че ще  разбулите таз мистерия. Аз лично се отказах преди години да ги  разбирам.  Да ме разбират те мен, ако не могат  - ако щат
ОХ, май не се изказах много кулинарно, за което ще ме прощавате

Не съм психолог,но си мисля че това просто им е в природата.Да доказват сами на себе си колко ги бива,кви мъжкари са,да си мерят един друг..........
Не че другата е нещо повече или по различна,просто тя го гледа влюбено в очите,повдига му егото и разни други работи,повтаря му колко е велик,не му мрънка защо си е метнал чорапите насред хола или защо не е изхвърлил боклука.
Защото когато един мъж се обвързва с жена с брак или без брак,той сякаш забравя че семейството не е само любов,забавления и секс, а е преди всичко отговорност.
И когато жената поиска от него да прояви такава,веднага става досадна кучка,която все мрънка за нещо.
Така си мисля аз,ако съм в грешка нека някой от мъжете ме светне.

Хм,да ядат каквото искат
Време е вече ние да определяме какво ще ядем

  Браво Пати!И аз така мисля!

Опит за светване !
Децата, опознавайки света, търсят границата на позволеното. Опитват се да я преминат, за да разберат , докъде точно стига тя. Опитват се да я заобиколят, за да разберат , навсякъде ли е определена.
Някои мъже, но в по голямата част жените, правят точно това, скривайки се зад понятието отговорност .
Няма лошо в това да искаш по добър живот , за себе си и за децата си, стига да не изпускаш от поглед възможностите на семейството си. Защото в момента, в който загубиш този поглед, веднага ставаш "досадната кучка,която все мрънка за нещо".
Когато човек си купува нещо важно, гледа и цената, и си прави сметка , какво ще му струва това.
В този смисъл , е важно отговорността да бъде оценена и от двамата, а не насила.
Наложената отговорност, е като, да си купиш нещо скъпо, на кредит, който не знаеш, дали ще можеш да върнеш.
И най богатия и толерантен мъж, започва да се изнервя, когато чува постоянно " Искам", и когато направи това , което се иска, идва следващото "Искам".
Много по продуктивно е жената да направи така, че мъжа сам да се досети, какво се иска, отколкото да го повтаря многократно.

inkel ,нали не искаш да кажеш,че ние сме тук щото нямаме граници на искане и сме се превърнали в "кучки"

И пак до там стига въпроса,която жена е кротка,доволна на всичко,което и поднесе божеството и приемаща всичките му божественни постъпки и реакции е О.К.

Която жена има изисквания и претенции ,отстоява си позицията.....в един момент -чаша бистра вода

patricia_p, съжалявам, че не си разбрала, какво исках да кажа.
Не съм казал всички, за мен обаче, жена , която не си поставя граници на исканията, не е жена, а малко дете. По горе обясних защо.
След любовта, семейството се крепи не на изисквания и претенции, а на дипломация.
Това е само мое мнение, ти си го тълкувай както искаш.

Нали границите на исканията би трябвало да са двустранни,същото се отнася и за дипломацията,според мен

inkel ,разбрала съм те,май

Жените също се доказвате една на друга.
Жените също предпочитате да ви казват колко сте красиви и привлекателни, вместо да ви мрънкат че сте качили 10 кила и сте заприличали на ... и защо не ходите на фитнес.
Много жени когато се "обвързват" с мъже изобщо не мислят за отговорности, а само за секс и забавления. И си избират пълни идиоти. А после се чудят защо идиотите не поемат отговорности.
А обявяват че БНД бил ЕРД.
Та не ми стана ясно, каква е разликата между мъжете и жените.

 Незнам какво искат мъжете,мислих за това днес.Ако си търсят красива,винаги ще си намерят и по-красива,ако искат умна,в последствие разбират че чак толкова умна не им е трябвала,ако искат реализирана в професията си,ами не могат да я управляват,малко по смачкана ще си намерят.За краткото ми време в този форум видях всичко това,видях и неща за които и не предполагах,заменени за баби,заменени за мама.Общо взето решат ли че нещо започва да не им е удобно,все ще си намерят за какво да си го сменят.Сега да уточня че го говоря за мъжете,защото в този форум изобилства от такива примери,иначе съм сигурна че има и такива жени.Всеки от нас има претенции,нормалните хора имат нормални такива.Включително и моето БНД,въпреки че непрекъснато повтаряше"аз претенции към теб нямам",добре че се разведохме че най-накрая чух че той имал претенции,само дето на мен вече не ми пукаше за изискванията му.

Виж сега,уважавам всяко  чуждо мнение ,но въпреки всичко не съм много съгласна с теб .
Като жена ще ти кажа,че когато жена се омъжва,първото което гледа във бъдещия съпруг е дали е добре осигурен,дали е сериозен и отговорен,дали не е алкохолик,наркоман,какво е отношението му към децата и неща от тоя род.
Секса и забавленията са важно нещо,но едва ли ще се омъжа за първия кретен само защото го бива в кревата.
Аз съпруга не съм била,бях от другата страна-демек-"бивша кифла"
Така че много добре знам какво мисли един мъж за онази "досадница" в дома му.Само мрънка-"направи това,свърши онова"
Да, и най-голямия й грях е че е качила 10 кила.
По тая логика аз ще се развеждом,щото мъжа ми оплешивява.
Разликата между мъжете и жените е че в брака жената търси сигурност и спокойствие,а мъжете бързо се отекчават от това.
Знам че не си съгласен-ми ти си мъж ,а аз жена.

Както се казваше в стария виц: Двама приятели гледат супер красива манекенка (сложете име по желание) и единия се пита кой ги оправя такива хубавици като тази? А другият му отвръща - еееее, и тя е омръзнала на някой!!!
А също и другата класика - Семейство в кравеферма. Гледат как бикът върши своята работа. Жената назидетелно: Видя ли колко пъти може бикът?
А мъжът: А ти видя ли, че всеки път е с нова крава?
Мисля, че накратко обясних нещата, както ги виждам за себе си!
Колкото до исканията на жените и намирането на първия голям е...ч и замъкването му към гражданското....Пантерчо, ха недей да спориш с кака си!  Имала съм по-добри ...чи, които никак не съм искала да правя бащи на детето си и не съм го правила! Но БНД показваше сигурност и отговорност+ демонстриране на определени положителни емоции към скромната ми особа....Та затова реших, че е достоен...А той накрая се измъкна с тъпи обяснения...които трудно скриваха новото му финансово попадение под форма на нова кака!!! Много късно усетих, че всъщност задоволяване на финансовите му нужди са били за него само и единствено условие за връзка....Но така е в живота!!!!

И тъй като в повечето случаи, мъжете се грижат за сигурността на семейството, очакват спокойствие в семейството, а не изисквания и претенции без край. И като го нямат в къщи, го търсят другаде. Има и много мъже , които след като се оженят, предпочитат да си стоят в къщи, или да излизат със семейството. Обаче насила това не става, а по собствено желание.

[/quote]
И тъй като в повечето случаи, мъжете се грижат за сигурността на семейството, очакват спокойствие в семейството, а не изисквания и претенции без край. И като го нямат в къщи, го търсят другаде. Има и много мъже , които след като се оженят, предпочитат да си стоят в къщи, или да излизат със семейството. Обаче насила това не става, а по собствено желание.
[/quote]

Само ще кажа, че ако един мъж се ГРИЖИ за сигурността на семейството, ама наистина се грижи, няма как да получава изисквания и претенции без край. Ако половинката ти не е доволна от нещо, просто погледни в себе си къде бъркаш. Нама дим без огън.... са казали хората

Извинявайте ,обаче по тази логика ние тука в този форум жените с най-големи претенции ли ще излезем?Другите с по-нормалните в ДИС,а?Не съм съгласна!
 

dipsy, не знам дали знаеш библейската история за солта.
Че, колкото и да солиш, само с гледане, никога няма да ти стане достатъчно солено.

Като цяло съм съгласна с Инкел..., НО всичко опира до способността на  партньорите за правилна оценка първо на собственото поведение и чак след това на ответното поведение на другия.
Т.е.:
1. мъжът като се е цанил да си грижи за сигурността на семейството, наистина да го прави както трябва;
2. ако отговаря на условията по т.1 , разтоварващото семейно спокойствието, което с право търси, не бива да го приравнява с пълна апатия от типа "Махни ми се от главата", още преди жина му да е понечила да каже нещо.
От своя страна пък жената също трябва да е правилно ориентирана в претенциите си /моля ви, момичета не ме замеряйте с тежки предмети за това,    но наистина има жени, които изобщо нямат ориентир къде и кога да спрат да юркат благоверния си и го пришпорват като яздитен кон/

Та това, дето пак Инкел е казал по-горе за дипломацията, също е резонно, но според мен освен дипломатичността, много е важно и двамата да имат "вътрешен компас", който винаги да ги ориенита в адекватността на собственото им поведение.

А що се отнася до метафората с яхнията и луканката, бих казала че не е толкова важно кое от двете си. Важното е яхнията да попадне на яхнийоядно, а луканката - на луканкоядно /надявам се че ме разбрахте/

@omorfis 
 
Ми те половината жени така или иначе не се омъжват, щото не било модно.
 А какво значи "бивша кифла"?

не внимаваш във форумската терминология Пантерчо
 момичетата казват на "другата " жена "кифла"....

И с какво "кифлите" са по-добри от мъжете дето кръшкат на жените си? Ами и те общо взето си правят кефа с другия пол, без да искат отговорности и като се изживяват като по-добри от "официалната" и си галят самолюбието докато слушат как мъжа обяснява как другата била ... (тука зависи от фантазията на идиота).

Аз имам едно предложение: понеже тук сме сборна група,за жените да се въздържим от терминология(шъ ме прощават списващите мъже ).В смисъл,някои са изоставени от БНД-та,други са изоставили БНД-тата,трети са разделени с други ЕРД-та,четвърти са в позицията на т.нар."кифли"...и т.н.И понеже хипотетично погледнато,от тук нататък всяка от нас може да бъде "поредната кифла",щото нали се сещате "първа ръка" почти не е останала ,а и да е....шанса е минимален да попадне някоя на него(да погледнем статистиката).

С извинение за офф-а Незнам дали го обясних правилно ,дано сте ме разбрали Приемам и редакции

Аз отговорност мога да нося и си я нося вече пета година,за разлика от тариката дето се изнесе от баничарницата,със скороста на бърз влак.
Ти кифли никога ли не си ял....

Мда... чета таз тема и виждам как не просто мъжете гледат от мъжката страна, жените от женската... Виждам, че всеки е пречупил нещата през личната си история.  

Аз си имам моя си теория за семействата и семейните отношения и там тва за луканката и яхнията изобщо го нЕма...
Та въпросът не е в това какво му се яде на мъжа, ни дали жените мрънкат или изискват или... Въпросът е, че и при избор на партньор и при брак повечето хора правят компромис, с който по-късно им е трудно да живеят, ма им е трудно и да си тръгнат, па вземат, че се смразят или почват да кръшкат.

Не мисля, че моя БНД ми изневери, щото съм била яхния, пък той предпочитал луканка... Това беше неговия начин да избяга от това, че връзката ни не върви.
А имах еднин приятел, който кръшкаше на голямата си любов и споделяше: "Всеки път като съм с друга жена си казвам, какво съкровище е моята и я заобичвам повече."  

И освен това смятам, че не само мъжете, а и жените сме полигамни. Докато бяхме с БНД заедно само мисълта, че заради единия с...кс няма да си развалям семейството, ме спираше. А това, мен ако питате, не е никаква вярност   Да не повтарям още веднъж, че го замених на 3-тия ден след раздялата ни.  

А ти какво очакваше от кифладжия?

А пък нашта кифла утре има рожден ден.... ;Татко ;миналата година и изпрати смс-а точно в 24,да е първият-аха .Ле-ле като си спомня колко ми беше черен утрешният ден преди една година ,и гости от Пловдив имахме и той все или смс пишеше или с нея говореше по тела.
Не бих си го позволила сама на мене си още един, ама и само един миг да изтърпя нещо подобно-даааааааа.
А иначе дали да не ги поздравя и двамата -нея за хитростта и ,а него за будалщината

Иса,според мен това,че си го заменила още на третият ден ,не е вярно. В мислите си ти вече отдавна си го била заменила,на третият ден е било само физическа замяна,душевната е  доста по -рано.
НО така мисля аз,ти ще кажеш....

Вече нищо. Баничарницата затвори.

Хоп и аз в темата.
По въпроса за яхнията и луканката. Аз лично винаги съм смятала, че ако ЕРД-то реши да ме заменя ще го направи с някоя избарана кака. Е, не. Не знам коя от двете е яхния и коя луканка. Но определено избяга от жената, която не го "ценеше" в просташките изпълнения. Ами не разбирах потребността да изхарчи парите за храна и сметки за забавления, не разбирах как можеш да обръщаш внимание на "приятел", а в същото време детето ти, жена ти, домът ти да страдат необгрижвани, не разбирах как потребностите на "аз" стоят пред тези на "ние". Явно си намери такава, която разбира. По едно време си мислих, че по-голяма патка от мен няма. Но явно, че има.   Ама още не го знае.
Мисля, че на повечето мъже изобщо не им е ясно какво е семейство. То приемат детегледането за женска работа, за досадно задължение, което им е натрисано. На жените им "идвало от вътре", те имали инстинкт и бла бла.
Не отричам, че има и безмисленомрънкащи жени и отговорни (дори разведени) мъже. Но масата и точно антипод на това. Защото жената ще не ще е отговорната, а мъжът ... просто живурка.
Гадно е, че хора, които не стават за семейство създават такова и обричат децата си да страдат от наличието (по скоро липсата) на родител.
Та общо взето съм съгласна с мнението на Блонди мама.
Много рядко въпросът опира само до секс и до търсене на по-леката с 10 килограма. Макар, че и това го има.
Ако някой иска хубава яхния да ми пише на лични.  

Славе, то това няма значение... Аз не разбирам защо толкова сте се хванали за тази пуста изневяра?

Ако е просто единично кръшкане - дреме ми как изглежда мацката.
Ако пък е сериозна връзка - това дали е по-хубава, по-умна и по... от мен ще ми е последното на главата.

Според мен много опростявате нещата. Мъжете били такива, а жените били други... Има примери всякакви.
Всеки човек е сам за себе си и иска нещо различно. За да е успешна една връзка трябва и двамата по някакъв начин да се чувстват удоволетворени. И тък като хората постоянно се променят и това което ги удоволетворява също се променя. Та си е въпрос до голяма степен на късмет да са съвместими цял живот.
Особено в днешно време когато животът е много динамичен.

Дажи право вдесет
има само едно което може да накара мъжа да сае въздържи - ако е "вярващ" в традицията да се яде само в къщи....тогава ще гледа жално, ще примлясква тайно...и пак ако не срещне някой да го изкуши
иначе другото го е казала Джали - според мен е заложено, зависи обаче вече възпитанието - има ли го и какво е....ама не кво си мислят родителите му че са му дали, а какво в действителност е получил мъжа....

имам две деца - смея да твърдя по лични наблюденя, че има определени неща заложени в мъжкото и женското начало  и те са различни

другото както винаги казвам е възпитание...евентуално

Затова и аз не пойсках да знам по-хубава ли е,по-умна ли е ,по-по-по ли е...
За едно със сигурност знам,по-хитра е от мен. Запази връзката си с мъжа с ,който живее,а моят е ...на повикване...
ЕВАЛА И ЗАТОВА-ИМА ГИ И  ДВАМАТА.

Евала, Сиси, за смелата оферта   Ей на тва му се вика да действаш със замах!

А баш
Дано не ми се налага да влизам в зала като ответник по дело, но ако нещо случайно (не дай боже!), да знаеш, че те резервирам отсега за защитник 

catnadeen, възпитанието е водещо в случая... Не сте прави с Джали... мъжете не са животни някакви.   Те са хора и могат да мислят и да вземат разумни решения неповлияни от ...ветропоказателя си само.  
Ако ли твърдите другото - дай да си ги държим в резерват и като ни се прииска мъж - отиваме, избираме и ...консумираме и обратно в резервата го връщаме. Така на практиката на есетвения подбор ще останат само красиви и надарени /емоционално  / мъже.

В много от случаите, мъжа, па и жената просто не е емоционално готов за брак, връзка и деца. Ако си се оженил на 18-19 след 2 връзки ...краят е предрешен. Макар, че аз моята връзка с БНД по-близо до 30-така я заформих и пак сега само ме питат - С кой акъл?

Обществото и законите ни в момента са такива, че мъжете могат безпроблемно да правят деца и да сцепват мрака... Ако нещата след едно дете за тях са сериозни и финансово обвързващи по-малко ще гледат безотговорно. Ако след изневяра законът ти позволи не само да го изхвърлиш от вкъщи, но да му вземеш пари за от млякото на детето, та до бакшиша за фризьора ти... Ще му се отхойква в 99 от всеки 100 случая.

И пак да повторя - Колкото на мъжете им се кръшка, толкова и на жените - не се правете на много скромни тук.  

Първо, трябва да се омъжиш, па после да се развеждаш...
Второ, не съм семеен адвокат - знаеш 

А ти излишно ги усложняваш. В повечето случаи наистина нещата са много прости. 

@Иса
На някой хора не им личи да са се отделили много от животинското. Макар че на теория би трябвало да имат разум, възпитание етц.

Съгласен съм за състоянието на обществото. Но за него са виновни както мъжете, така и жените.

Ех, Иса, пак дръпна една бърза реч. Съгласна съм 99 % от казаното. Само с това за кръшкането не си го призанавам. Де да беше...
Щом едно кръшкане се определя за съвсем естествено, толерира се от масата той съвсем нормално да е ежедневие. Та и аз съм си мислила ако хойкането се наказваше примерно със затвор или пък изключително тлъста глоба?  

Сиси, много добре си го казала.
Семейството и отглеждането на децата са най големия компромис в живота на всеки един човек, без значение мъж или жена.
С еднаква сила и за мъж и за жена важи че пред семейството и отглеждането на децата всякакви егоистични желания и на единя и на другия трябва да са на заден план. Е да, ама не.
Има и достатъчен брой жени които предпочитат да похапват яхнийка, колкото и мъже. Поне скромният ми опит показва това.

Сиси, твоето мнение не вАжи   Ти си се омъжила на 17 - демек цял живот 'се яхния си яла и изобщо не знаеш, че това дето го гледаш по витрините луканката де, е за ядене.  

А иначе - не смятам изневярата за нещо лошо, но това да спреш да се грижиш за децата си - Да.

Иса,на СИСКАТА ТЕПЪРВА КОЛКО ЛУКАНКИ И ПРЕДСТОЙ ДА ЯДЕ
Макар,че и аз връзката си с бащата на Мария я заформих към ....отиваше 31 и пак не можах да мисля с акъла си,явно за мъже аз мозък нямам.
Та май не е до възрастта а до влюбването,Исааааа(или по скоро до загубването в любовта)

Тя сега започва...само да има здрави зъби,че то не е като яхнията..

Inkel, Тук вече и аз ще си позволя да ти напиша 2 реда. Има една здрава и желязна логика - "важно е нашите желания да отговарят на нашите възможности"! И това го пиша, именно защото в моя случай "мъжът" искаше, а аз бях "стожерът". Да не ти казвам по колко пъти съм му повтаряла тази логика за възможностите и все пак останах не доразбрана.

Оморфис,не ми взимай мисълта

Ааааааа, пак мен за мезе ме взехте. Вярно, че съм яла само яхния и то повкиснала.  Признавам.
Демби, 

Гледам, оферти за яхния имало, ма реклама никаква. 
Със запръжка ли е тази яхния, или без ?
Оферта за луканка няма още. 
За вчерашните кифли разбрах, че вървят по 35 стотинки, ама аз не си падам по кифли с мармалад 
Mashulya, нещо не схванах, цитираш patricia_p , а се обръщаш към мен ? 
Май вече много остарявам. 

Мдаа,пак искате да вкарате в рамка нещо което не може (нещо което базирате на личен опит )...Ми както винаги съм казвала...има и мъже и мъже..има и жени и жени..Въпрос на възпитание,морални ценности,култура и среда...

Най-вече и на вътрешно себеусещане. Пояснявам. Яде ми се луканка, ама много ми се яде. Ами ще ям. Искам и заслужавам.
Аз на това му викам егоизъм.

Сиси,успех ....дано я намериш докато е в срок на годност.

Мерси!   

Значи според теб всичко е много просто. Демек всички мъже са животни и не могат да си го държат в гащите или да се грижат за деца. Жените понеже имат майчински инстинкт го правят така и така...

Иса, смея да не се съглася
човек мисли и разполага съ с себе си, но трябва ад се бори със заложбите си
това не е лесно
повечето хора въобще не искат да го правят а карата по нанадолнището...особено ако им е трудно и ...айде чао
мъжете са по-различни по начина си на привързване - гледам сина си 0 получил е много повече любов, но вече ме бута и не сика да го целувам когато аз искам, а само ако той е в настроение...
и разни такива
а ме обича и то много...все още....
аз мога да го науча да се бори с природните си инстинкти, но...друг е въпроса и той колко успешно ще го прави, нали?
дори да осъзналва човек понякога страстите му и желанията са толкова силни

обаче си права и за законите и наказанията - при строги мерки ще се внимава - никой не е мазохист....или поне повечето не са

Убедена ли си?

Аз  ще взема отношение по онази идея за закона, дето да наказвал със строги финансови санкции кръшкането.---->
Според мен  такъв закон би могло и да даде резултат, но на мен лично изобщо не ми допада идеята, че мъжът ми ще се насилва да ми бъде верен само и само поради страха, че в противен случай ще отнесе някоя солидна глоба. Нещо повече - подобна мисъл, че не ми изневерява единствено поради страха от финансова санкция, /а иначе би го сторил без да му мисли/ ми изглежда меко казано унизителна за самата мен.
Виж, онова дето Иса някъде по-напред беше писала - че проблемът е в изначалното /още при встъпването в брак/ правене на някакъв компромис, който после с  времето натежава все повече и повече...-> Ето с това съм напълно съгласна /покрива се 100% с личния ми опит/. Правенето на подобни компромиси е като бомба със закъснител - избухването е гарантирано след време. И не е задължително да става въпрос за изневяра, просто взаимоотношенията между двамата се сдухват. Аз например, ако щете вярвайте, на бившичкия дори веднъж не съм му изневерила /то като се замисля, и слава Богу че не съм, щото ако трябваше да го наказвам с кръшкане всеки път, когато ме е наранявал, бах`и уличницата дето щях да съм сега... / Но понеже бях направила точно такъв изначален компромис, независимо колко усилия полагах през годините, в крайна сметка отношенията ни се съсипаха и то по един доста болезнен начин. Та много е важно човек като тръгне на тази стъпка - създаването на семейство, да си отговори на въпроса: "Партньорът ми притежава ли действително онези качества, които са от основно значение за мен или аз само ги проектирам като някакви очаквания към него, в бъдещия ни съвместен живот?" За съжеление състоянието на влюбеност обикновено замъглява реалната ни преценка и голяма част от провалилите се бракове се дължат точно на проектирането на очаквания върху партньора, които така и не се реализират. И ДА - до голяма степен е въпрос на шанс да попаднеш на човека, който е способен и има желанието да ти даде онова, от което имаш нужда. Това имах предвид като казах по-горе, че е важно яхнията да попадне на яхнийоядно, а луканката на луканкоядно.

Всъщност повечето мъже постъпват като хора, но има и такива които постъпват като животни. Майчинския инстинкт също е много важен и определя в голяма степен постъпките на жените. Не си ли съгласна?

И ако не си съгласна - с кое точно не си съгласна?
И моля те стига ми допълва мнението, досега поне трябва да си проумяла, че в над половината случаи изобщо не ти става ясно какво имам предвид. Да продължаваш ТИ да ми казваш АЗ какво искам да кажа е доста несериозно.
Твоето мнение пиши. А ако искаш да знаеш моето в детайли - винаги съм насреща за разговор или поне за уточняваш въпрос.

Blondy, Isa имаше предвид друго според мен, че просто връзката между двама човека е компромис по принцип. Защото за да си с някой, винаги жертваш нещо свое. Поне аз това разбрах.

Panther, аз не пиша ти какво мислиш, а какво казваш. И ако си ме разбрал ти правилно си изразил точно това мнение с изказването си че усложнявам нещата. Самия ти винаги представяш обратната страна на нещата и казваш че има хора различни. Та не виждам за какво изобщо се опитваш да ме контрираш, ама ти си знаеш.

По мнението на Блонди мама. Аз също не искам някой да не изневерява САМО  поради финансови причини или страх да го глобят. За мен изневярата е лъжа. Тоест не желая да бъда лъгана. Искал да легне с друга - ми като иска прав му път, никого не спирам. Но е гадно ако го прави без мое знание и същевременно се "сражава на два фронта".
Пък за спора между Пантер и Стън - мога да кажа, че нещата винаги изглеждат много объркани и сложни. Повечето случаи обаче всичко изхожда от собствения егоизъм и себелюбие. Което прави нещата изключително прости и ясни. Знам, че има изключения.  

Нещо пак не схващам разликата. Както и да е.
Продължавам да си мисля че нещата са прости. Кое им е сложното?

Колкото до компромиса - определено без компромиси връзка не става. Въпроса е колко големи ще са тези компромиси и в коя област.

Да де, то точно така! Просто исках да кажа, че това "жертване на нещо свое" трябва да е доброволно пожелано и почувствано от сърцето като един напълно естествен и логичен дар, който ти правиш към човека, когото си избрал за свой спътник в живота. Не го ли усещаш по този начин, насилваш ли се, вършиш ли го против собстевините си желания... - лъжа е! 

Блонди мама, много хубаво казано. 

Сложното е в това че хората са различни и няма формула, която да върви за всеки. Освен това хората като цяло не са само добри или само лоши. Не може да кажеш че всички мъже, жени или деца ако щеш са еди какви си. По тоя повод не може да се каже, че мъжете като цяло не знаят какво искат. Просто желанията се променят, но това не е само при тях.

Признаваш че трябва да се направи компромис - ама какъв, до къде, с какво... Дори и това не е толкова просто.

...и зависи от много фактори към момента, от произтичащи събития в живота ти към днешна дата.И да уловиш момента за комрпомис също.Щото може и да не виждаш, че се налага такъв, да го проспиш.
Всичко тече, всичко се променя...

По темата и според опита ми: моят БНД много добре знаеше какво иска - да се позабавлява около една година (това ми го каза в прав текст навремето, браво за което, направо ме качи на небето при звездите), т.е. да хапне малко яхния (нали се разбрахме в една друга тема, че аз съм пържолата/луканката), след което да се прибере у дома, да си направим още 1-2 деца и да заживеем като истинско семейство. Не е лошо, нали? 

Какъв е допустимия компромис всеки сам си определя. Като цяло е лесно когато знаеш какво искаш и какво можеш да дадеш.

но не всички знаят какво искат, Пантер...далеч не всички....
то е като днес при мен-ядеше ми се нещо вкусно, но някак не се сещах какво да е точно.....

Благодаря ти,схванах намека.
Аз и не очаквам по различно отношение към мене тука,но все пак,когато сочиш някой с пръст,поне си направи труда да научиш отчасти историята му.
Лека вечер ти желая.

аз пък ще кажа,

Аз мисля, че тъкмо тава е, което определя един човек като зрял - да е наясно с тия две неща, дето ги е споменал Panther. И обратното - тези, за които Пенелопа говори са от породата "доживотен пубер" - с тях може и да е забавно известно време, ама ха живей за постоянно с такова чудо, ако можеш де  Освен това примерът с "днес ми се ядеше нещо вкусно, ама не се сещах какво точно" не мисля, че е особено удачен.--> Защо? - Защото под това "какво човек иска и какво може да даде", аз разбирам основни ценности, потребности и представи, които формират една личност като такава и те са устойчиви в годините, колкото и човек да се променя. /Пенелопа, надявам се не приемаш думите ми като лично заяждане, аз просто излагам своята позиция /

Иначе ми беше много интересно и забавно да изчета поста на AL Jankoni - като се почне от специфичните му кулинарни предпочитания... и се стигне до аверчето му с огромното мъжко достойнство.

 

Развалихте темата с глупости 

А вие колко семейства с по 20 годишен стаж познавате, където и двете страни са си били верни една на друга? Ама да сте убедени в това. 
Аз само едно такова познавам - голямата им любов и вярност се е отразила обаче ужасно зле на представите и на двете им деца за любов, семейство и вярност. Щото хората са казали: "Много хубаво не е на хубаво." 

В днешното динамично време, с толкова голямо разнообразие, а и не живеем вече по 30-40 години, а почти по 100 е малко наивно да смятате, че някой би ял луканка или яхния или кифла 80 години от живота си... ма и той да би ял, аз не бих. Мне  много благодаря, ще си взема и от другото 

Което съвсем не значи, че не се грижа за детето си, чат пат и за бившия.

Катнадийн, Дариа също не дава да я целувам, а е момиче. А колкото любов съм изсипала върху й... бедна ти е фантазията, но характер.

Иса, не ми разваляй мечтите за "вечната любов и докато смъртта ни раздели". 
Блонди мама, в повечето случаи като човек се променя с годините се променят най-вече ценностите, потребностите. Пример от моята лична история е ЕРД-то, което от момче-идеалист се превърна в егоцентричен боклук.
Тук виждам две воюващи двойки - Пантер и Стън; Инкел и Оморфис. А посмейте да вземете страна, де... 

Няма война бе Сиси,миролюбив човек съм ,просто не мисля че трябва хора които изобщо не ме познават ,да ми казват колко струвам.
Аз също мразя кифли с мармалад,обичам ги с кремвирши....

Радвам се че поне един човек в този форум,продължава да вярва в истинската любов,Сиси.Дано да я срещнеш. 
Казват че все още имало такава...

Я и аз да се запиша да следя темата   

Да ви кажа, мисля че и жените със същия успех биха скачали от цвят на цвят само трябва да се осмелят и да махнат това подчинено и зависимо съзнание.

Сиси, не съм съгласна за ценностите - мисля, че те са най-устойчивото нещо и могат да се променят само под натиска на действително трагично необратими събития /и пак е до човека/. Що се отнася до потребностите - да, променят се, но външните, кокретните житейски потребности, а аз имах предвид по-скоро вътрешните /душевни/ потребности, които също като цяло са доста устойчиви, но пак зависи от човека... Поне за себе си това открих - че независимо през какви сътресения ме е прокарал бившичкия години наред, независимо колко убедена бях, че вече не съм предишния човек... през последните месеци с изненада разбрах, че дълбоко в себе си аз съм си останала същата и като ценности, и като потребности, и като представи. Но всъщност това съм си аз и може би дефектът да е в мен че съм нек`ва смахната идеалистка... И само мога да се надявам, че най-сетне съм срещнала същия смахнат идеалист  и че няма да си разбия отново главата /и най-вече сърцето/. Ама явно това е същността ми  и това е моят начин на действие - с рогата напред... и дори и да ги счупя в някоя преграда, ама и зверски да ме заболи, вади значи пилата, подострям си ги рогцата наново и пак... Просто не се задоволавам никога с половинчати решения и предпочитам да се сблъскам челно с поредната стена, но да не се откажа от онова, което би ме направило да се чувствам цяла.


Познавам майка ми и баща ми, но с ужас установявам сега, че това което си заключила е може би вярно - тяхната голяма любов и преданост един към друг, се е отразила пагубно на нашите представи с брат ми. Явно и двамата сме се формирали като  прекалено големи идеалисти, защото и двамата претърпяхме доста сериозни разочарования в браковете си. Но пък всички други разведени, дето далеч не са от такива идеални семейства...   Мисля, че обобщения не могат да бъдат правени. И наистина вярвам, че за всеки съществува някъде оптималната половинка - въпрос на шанс е да я срещнеш.

Та не е само Сиси тука, дето продължава да вярва в истинската любов, де...

Блонди, ценностите също се менят.Аз моите ги промених.Щом при мен се случва, може да се случи и при друг.

Вероятно и така да е, както казваш и всичко опира до конкретния човек. А хората са различни и затова светът е пъстър и има толкова много причини и начини една връзка да се разруши... И е толкова голяма рядкост да срещнеш такава, която да е оцеляла през годините, запазвайки своята стойност.

Ааа, пишете ме и мен в отбора. Още повече познавам такова семейство, с над  30 години брак.
Това с - живеем в 21  век- ми звучи като оправдание. Разнообразието, което предлага динамичното ни време (не говоря за смяна на партньори) може да бъде използвано по много начини между двамата, вътре в семейството.

Да, Годзила, и на мен ми се иска така.За протокола, много трудно, но Заедно удържахме 13 години.Което не е малко.Изведнъж на 14-тата се преобърна всичко.Караме 15.За добро или лошо.Чувствала съм се по-сама от най-самия, знаете.Макар в нещо, наречено брак, където не е редно да е така.Любимата ми фраза-само времето ще покаже-като как ще дойде...После, ценностите ми са се попроменили, но не са се изродили.

Какви бяха и какви са сега тези ценности?

Много е лично, за да го пиша тук и сега. Но все пак насока-промени се оценката ми за допустимо или забранено, за справедливо и нечестно.Определено промени се чувството ми за справедливост, да...Въпреки, че егоизма е лошо качество, попих от него и сега съм в пъти повече егоист, въпреки, че външно не го изразявам.Т.е.-играя роля в доста ситуации, което не ме товари обаче, а преди не можех така.

Ами напиши го на лични

И аз така мисля.
Ако не си имал късмета да я срещнеш - кофти (и прелетна птичка да станеш, все тая) , а ако я срещнеш, не вярвам че ще ти е необходимо нещо друго.

Завиждам ви, че вярвате в това.

горе долу това е и моето мнение
във връзка не съм изневерявала, незнам така ли се е случвало просто или каква е причината, друга ми е идеята- за мен мъжа не е цел, а средство, в смисъл - не го разбирайте като инструмент за нещо - просто когато имам удовлетворяващи взаимоотношения ми се отваря хоризонт за сбъдване на други мечти и борба с други неща - и тогава е важно да гледам с човека в една посока, има безброй други неща които могат да се правят и животът предлага какво ли не - и от всичко това аз да избера да ходя да си търся друг мъж - е за чии? щото са свършили забавленията? от скука ли? странно. да не мога друго да измисля да правя със живота си???

*еми не, във връзка не се заглеждам по мъже
** и сега чак понякога ми се случва - но вече 3 години ще станат съм сама - еми - човещинка

и аз вярвам
много съм наивна, съжалявам
 

Годзила, Дани, Каси, радвам се че се включихте, за да видя че все пак има хора, които гледат на тези неща като мен .... Защото понякога си мисля, че нещо сериозно съм се сдухала, че съм абсолютната наивница и глупачка за да продължавам да вярвам в това.... И да, понякога ме е адски много страх, че ще си платя прескъпо за идеализма и ще бъда наранена жестоко отново..., но въпреки всичко нямам сили, а и не искам да се заставя да спра да вярвам...

Блонди-ето ти жесток пример с мен, душко.Заради принципите ми детето ми страда 2 години.Не му се отрази чак толкова зле, но го сдухвах.Сега не страдам от излишен идеализъм просто вече.Но това не е свързано с лични любовни взаимоотношения в семейството.Относно вечната любов и прочее-ще ми се, вярвам, щото при мен на този етап все още я има, въпреки всичко.Баба ми и дядо ми се събраха отново-една до друга сложихме урните им.Та ето ти-цял живот.Майка ми и баща ми също са все още заедно.Ей ги-оня ден-салатата, ракията.По техен си начин, въпреки, че имаха разделени години.Моят стереотип малко или много е нагоден по това, в което съм живяла и виждала като "допустимо" и начин на живот.
Аз все още  не съм успяла да се разведа.Да видим....Така че дали вярвам-ми сигурно вярвам, след като намирам сили да продължавам да се боря,М?Как мислиш?

Ами, Блонди едното не изключва другото! 
Нека все пак да вмъкна, че визирам себе си!  Да не се обидиш!

Не бе, вярвай си - кой те спира...Но не разчитай много-много на това.  

За 21-ви век: 1. По-голям избор. Преди 100 години я срешнеш 2-3 хиляди представителя на срещуположния пол, я не... Сега срещаш толкова само за 1 година. 2. По-дълъг живот. Едно е да живееш около 40 години, друго е около 80. 3. По-малко работа. Едно е да работиш от 5 сутринта, до 9 вечерта, друго е от 9 до 5... а през Август да почиваш. 4. Много повече информация, много повече личностна промяна.
Мъжете, които харесвах на 20 нямат нищо общо с тези, които харесвах на 30, които нямат общо с тези, които харесвам сега...

Естествено съществува вероятността да намериш партньор на 20, с който да се развивате в една и съща посока следващите 30-40 години, но е доста трудно.
Преди години хората просто не са се променяли, а и не са се замисляли.

Идеята ми е, не че оправдавам изневерите, срещите и разделите... А това, че времето е различно и всички ние трябва да правим избора си по различен начин...

Животът е различен и сега хората се променят много повече и по-бързо, защото външните влияния са много.
Обаче и човека до нас се променя, така че ен пречи след 10 години когато харесваме съвсем друг тип мъже, той да е станал от тях
Аз вярвам че има човек с който бих могла да изживея целия си живот. Дали съм го срещнала ще ви кажа след 40-50 години.