Аз тогаз ще си търся в интервала 29-33, че по-нагоре стават дъртички за мен. 
- Публикувана: 13 апр. 2008, 12:35 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2008, 17:01 ч.
Яхния или луканка-мъжете знаят ли какво искат?
По тез наши разсъждения не става ясно кога е най-"здравословно" да се жени един мъж и да създава деца. Към 65? 
Дали вече ще се е наживял? 
Дали вече ще се е наживял? Не 
Мъжа какъвто е на 20, такъв е и на 70. Това го знам от дядо ми.
Познавам един индивид на 70 г. - все още се заглежда по момичета и ги пошляпва "по навик". Друг е на... някъде над 60 и оня ден беше се заженил за 16 годишна.
Добре, че му е дошъл акъла в главата ( или не са го искали 
) та реши, че момата е много млада за него. пенелопа, точно това имах предвид. Когато хората са се оженили млади, някакси мога да приема, че
не са имали време да грабят от живота, че не са се наживяли, че са им липсват купоните и безгрижния живот.
Мисля, че при вас се случи точно това - човека до теб изпуши в един момент и трябваше да излее нанякъде това дето го е
трупал години и да му се иска за навкса това дето е изпуснал. Не разбирам обаче тези, дето са се оженили/омъжили
в една вече по-зряла възраст, обаче още им се хойка, още им е купонясва и не могат да приемат отговорностите на семейния живот, а поставят все още себе си на най-високото стъпалце на почетната стълбичка. Ей това се случи пък със моя човек.
lilivid, знам мила, нали си чувала, че мъжете от младежкия пубертет направо влизат в старческия. Кой си няма акъл и на 20 и на 50 все си няма.
не са имали време да грабят от живота, че не са се наживяли, че са им липсват купоните и безгрижния живот.
Мисля, че при вас се случи точно това - човека до теб изпуши в един момент и трябваше да излее нанякъде това дето го е
трупал години и да му се иска за навкса това дето е изпуснал. Не разбирам обаче тези, дето са се оженили/омъжили
в една вече по-зряла възраст, обаче още им се хойка, още им е купонясва и не могат да приемат отговорностите на семейния живот, а поставят все още себе си на най-високото стъпалце на почетната стълбичка. Ей това се случи пък със моя човек.
lilivid, знам мила, нали си чувала, че мъжете от младежкия пубертет направо влизат в старческия. Кой си няма акъл и на 20 и на 50 все си няма.
...
пенелопа, не знам защо имам чуството, че отново прекалено лично взимаш нещата. 
Аз говорех по принцип, а и това е твърдото ми убеждание, че хората оженили се прекалено млади
не са успели да се "находят" и в един момент се отприщват да наваксат това дето си мислят че са пропуснали.
Какъв е вашия случай - не знам. Това си е нещо лично, аз просто се опитах да разсъждавам по темата.
Аз говорех по принцип, а и това е твърдото ми убеждание, че хората оженили се прекалено млади
не са успели да се "находят" и в един момент се отприщват да наваксат това дето си мислят че са пропуснали.
Какъв е вашия случай - не знам. Това си е нещо лично, аз просто се опитах да разсъждавам по темата.
Не, друго исках да кажа, а никак не го взимам лично.Че за да си ненаживял се го свърсвам повече с финансова възможност/невъзможност, а не със събиране в двойка.Иначе всяка история е сама по себе си хем в кюпа, хем разлина и уникална, така че изводи могат да се правят-колкото и случаи. 
Gercho, мисля също като теб.
В болшинството от случаите рано сключените бракове се разпадат. Под рано имам предвид тези, където сте се събрали на 18-19, че и 20-21 години.
От друга страна примерите ми за успешен брачен живот са пак от такива 'ранни връзки', но те за мен по-скоро потвърждават правилото.
В болшинството от случаите рано сключените бракове се разпадат. Под рано имам предвид тези, където сте се събрали на 18-19, че и 20-21 години.
От друга страна примерите ми за успешен брачен живот са пак от такива 'ранни връзки', но те за мен по-скоро потвърждават правилото.
Аз това за недоживяното го приемам до една степен.
За мене има огромно значение дали човека е свикнал да приема някаква отговорност и дали е готов да поеме още в лицето на семейството и детето. Ако един човек до заживяването на семейни начала не е отговарял пред никой за поведение, закъснение, финанси, ще му е много трудно да започне да го прави. По същия начин ако е свикнал да се грижи единствено и само за мама ( на пример ) няма изведнъж да обърне тази грижа към новото семейство.
Моя приятелка е омъжена за човек който цял живот - от 15 годишен, е работел и е давал всичките си пари на семейството си. До ден днешен този мъж действа първосигнално - "трябва да изпратя на семейството ми".
Моя БНД по същия начин тичаше през глава да помага на мама която неспирно хленчеше че била сама, че нямало кой да и помага и да я гледа. Изневерите бяха по-скоро по навик.
Та, стигам до извода че както е живял един мъж до сега така ще е и за на пред със или без нас. Това май няма нищо общо с луканката и яхнията ( това го казах и по-рано, в предишен пост по темата).
Само си задавам въпроса как ли е с момичетата?
За мене има огромно значение дали човека е свикнал да приема някаква отговорност и дали е готов да поеме още в лицето на семейството и детето. Ако един човек до заживяването на семейни начала не е отговарял пред никой за поведение, закъснение, финанси, ще му е много трудно да започне да го прави. По същия начин ако е свикнал да се грижи единствено и само за мама ( на пример ) няма изведнъж да обърне тази грижа към новото семейство.
Моя приятелка е омъжена за човек който цял живот - от 15 годишен, е работел и е давал всичките си пари на семейството си. До ден днешен този мъж действа първосигнално - "трябва да изпратя на семейството ми".
Моя БНД по същия начин тичаше през глава да помага на мама която неспирно хленчеше че била сама, че нямало кой да и помага и да я гледа. Изневерите бяха по-скоро по навик.
Та, стигам до извода че както е живял един мъж до сега така ще е и за на пред със или без нас. Това май няма нищо общо с луканката и яхнията ( това го казах и по-рано, в предишен пост по темата).
Само си задавам въпроса как ли е с момичетата?