Общувате ли с мъжете си, а ако не това приитеснява ли ви?

Много честно казано, мисля, че имате сериозен проблем. Мразя препоръките в стил ДиС ''Разведи се!'', но ще те посъветвам да помислиш добре над написаното и да решиш дали:
-те устройва тази ситуация
-винаги ли се е държал така
-с този човек и по този начин ли искаш да живееш
- ..забравих си малко мисълта, сред нощ е 

За мен не е нормално всичко това. Т.е. би могло да бъде, ако е временно и провокирано от нещо конкретно, но така, както си го описала-  .


П.П. И аз живея в чужбина, разбирам те много добре. Мъжът ми, обаче, също ме разбира и отделя цялото си свободно време за мен (нас)..

Може да опиташ да правите някакви неща заедно - гледайте филм, децата, нещо..

Честно казано, и за мен не е нормално. Толкова разговори с всички, а с теб - не . А споделяте ли си как е минал деня на всеки от вас, интересните неща, или той и това прави с всички, но не и с теб? Така, както го описваш, все едно не го интересува нито мнението ти, нито общуването с теб.

А защо не пробваш обратната тактика? Да говориш пред него с приятелки и роднини за разни интересни неща, а като сте сами, да мълчиш?

Evanescent, не знам дали ме устройва тази ситуация, вече като че ли и свикнах, но определено ме притеснява и изнервя на моменти. Иначе в началото не беше такъв, но вече си мисля, че изкуствено е бил различен докато ме спечели. Разбира се непрекъснато се опитвам да търся причините и в себе си за това нещо, той дори ми ги е казвал, или поне някои от тях и те били уж, че споровете с мен били много натоварващи или нещо подобно за него. Той предпочита леки разговори за отмора, не обича да навлиза в спорове, докато аз не съм от хората, които си губят времето в леки разговори, ако говоря за нещо то е защото наистина ме интересува, искам да изясня нещо, задълбочавам се и това са все някак си женски неща, които изобщо не са му интересни. Но чак пък това да доведе до пълно мълчание... Говорим си за децата, кое кво направило, но то не е много и като цяло в повечето време си мълчим - направо ако не са децата да вдигат шум или да си кажем някоя дума покрай тук ще е гробно мълчание. А има доста неща, за които бих си говорила с него, на практика за всичко, защото мен ме интересува абсолютно всичко, което се случва с него. Но това е, че той явно не мисли така и гледа да не ме занимава ли, знам ли и аз. Отделно не оставам с впечатление, че самият той се интересува от моите неща, никога не ме пита нищо или ако попита, то все ми се струва, че го прави от учтивост или колко да си каже нещо, но не с истински интерс и загриженост. Притеснява ме и това, че никога не ме пита как се чувствам и имам ли нужда от нещо. И за това съм вдигала скандали и той почна да пита, ама толкова си личи че го прави по задължение за да има мир, защото ако примерно ме пита Как съм и му кажа, че съм уморена или мъцва и нищо не казва или казва Разбирам те, С тия деца е нормално да се чувстваш така и темата приключва, вместо примерно да продължи и да  ме попита как може да ми помогне или какво може да направи за мен за да се почувствам по-добре. Затова мисля, че ме пита по задължение. От друга страна пък, почти никога не отказва да ми помогне с нещо, но аз трябва да си поискам помощта, той никога няма да я предложи. Изобщо за мен това са странни отношения, но допускам просто за тази държава подобно поведение да има шанс да минава за нормално, имайки предвид, че датчаните са студена нация като цяло, не показват чувства, а не че ги нямат, просто са научени да се сдържат, да не се оплакват, да понасят стоически ударите на живота и т. под.
От друга страна ми е добре, че не е много приказлив, защото цял ден съм подложена на шум от бебета и имам нужда от тишина. Определено ако имам избор между мълчалив съпруг и прекалено много говорещ такъв  щях да си избера мълчаливия.
Иначе определено искам да живея точно с този човек, но бих променила доста неща в отношенията ни.

Вес, ами аз без да искам точно така се получава - с приятели и роднини когато са наоколо говоря доста и все интересни неща, които той усеща че са интересни, но не разбира, понеже не знае български и всъщност това го дразни, щото за него нашите разговори са дразнещ шум и нищо повече. И като сме сами аз си мълча по принуда, все по-рядко го заговарям, защото нямам желание, знаейки каква ще е реакцията му. Питам го иначе всеки ден как му е минал денят, нещо интересно случило ли се е, с надеждата да каже поне нещо и се случва понякога да каже нещо кратко наистина, но доста рядко и то трябва обезателно да е нещо наистина важно за него или да е преценил, че ме интересува. Иначе други ежедневни неща и проблемчета не вижда смисъл да споделя. Нали знаеш, че ние жените си споделяме заради самото споделяне, а мъжете ако кажат нещо е с цел или да получат или дадат съвет, или да се потърси решение за някакъв проблем. А ние жените просто си приказваме заради приказката. Може би и от там идват разминаванията, той не прави нищо просто така.
Това, че говори с всички останали си мисля понякога, че го прави или от уважение, или се чувства длъжен да говори с гостите или разбира се с приятели говорят техни си мъжки неща, които него го вълнуват, но от които аз нищо не разбирам и няма как да ги обсъжда с мен. А влечението му към родителите му си го обяснявам пак с уважение от една страна, от друга - той още им вярва прекалено много и се влияе от тяхното мнение (понеже примерно има баща си за много умен и загуби 700 000 ДКК по негов съвет тука наскоро и дори не му се разсърди за това нещо), те за него са с богат опит и всичко знаят и квото кажат те - това е. Бе в интерес на истината и на мен ми е приятно да се виждам с родителите му. Айде с баща си приказва за прекалено мъжки неща, инструменти и т.под, но майка му е много приятен събеседник, когато не е решила да ми лази по нервите.
А може би просто си намирам хубави неща във всичкото за да има за какво да се хвана и тази връзка да не се разпадне съвсем 

Нямаш ли приятелки от местните, с които като си говорите, да разбира, че се коментират интересни неща, в които той не участва?
А възможно ли е, покрай децата, тъй като са мънички и са две на една възраст, цялото ти ежедневие, проблеми и съответно разговори да се въртят само около тях, и нещата, свързани с тях? И той да няма желание да обсъжда непрекъснато тези неща? Искам да кажа, че с идването си, децата изместват всичко, и застават на първо място за майката, но в повечето случаи бащите си запазват паралелно и другите интереси. Т.е. бащите продължават напред, докато майките започват да се въртят в кръг за определено време. Ако ти се грижиш сама за децата ви, предполагам, не ти остава време да четеш книги, да се "размажеш" на дивана пред тв-то, следейки новините или просто да се поглезиш по някакъв начин. Съответно и няма нищо ново, което да си кажете, или поне съпругът ти май мисли така.
А кога започна всъщност тази липса на общуване?


ПП. Сега се върнах на първия ти пост и виждам, че си казала, че си у дома с децата. Вероятно смята, че ежедневието ти е монотонно и няма какво да се обсъжда.

Вес, чак приятелки близки местни не бих казала, че имам. Приказвам си с жените на приятелите му, но понеже не са ми особено близки си говорим общи приказки, които... изобщо не са интересни дори на мен. И да се получи интересен за мен разговор, за него никога не е, щото са женски приказки, и през това време той си говори с приятеля и не ни обръща внимание. Дори когато си говоря със СВЕТА МАЙКА МУ, той не се намесва, мълчи като гъз, а ако баща му е там също веднага си намира за какво да си говори с него. За децата - по-скоро имам чувство, че той използва децата за да си кажем нещо. Абе като се замисля, той наистина си мисли, че неговите неща не ме интересуват и ми говори за децата щото предполага, че и аз искам да говоря за тях. Но всъщност изобщо не е така, защото ми писва от деца и искам да чуя нещо различно.
Аз въпреки всичко се опитвам да поддържам някаква форма и да се информирам от Инет за различни неща, които ме интересуват. Но все излиза, че точно те него не го интересуват. Бе той просто не обсъжда нищо, за новините ако нещо не съм чула или рабрала го питам примерно и той или ми каже с 2 думи всъщност това, което и аз вече знам, но искам подробности или каже, че не го бил чул точно това - странно щото като го гледа човек отстрани остава впечатление, че едва ли не е влязъл в ТВто и само това е чул.
Оф не знам, имам чувство, че човекът си е особняк и аз търся под вола теле 

Хора различни, темперамент различен. Вече 16 години си общуваме по същия начин и още не сме разведени.
Никога не е обсъждал с мен работата си и проблемите си там. За доста неща разбирах от чужди хора.Ако на млади години ме дразнеше, с времето свикнах и не искам да знам повече от нужното (най-необходимото).
Аз също престанах да коментирам нещата които ме вълнуват. Те са прекалено различни от тези които биха го заинтересували. Това е положението. Два коренно различни човека с различен характер и темперамент и с различни интереси.
Или избираш да свикнеш с начинът и количество на общуване или си търсиш по-голям дърдорко. Аз друг вариант не виждам. Твоят съпруг това явно не го тормози, тормози теб.

zenia, дано си права, той наистина не го вижда като проблем, за него е нормално. Но понеже за мен не е и се притеснявам. Но както казваш лека полека го приемам и свиквам, въпреки че е нещо ново за мен. А роднини като ми гостуват все още ги впечатлява, не разбират датския темперамент може би.

От мъжа си не очаквам да си говорим като дружки на кафе, той е мълчалив човек ( с всички) и не пуска 'плява'.  Аз пък имам нужда да избълвам 20 хиляди думи на ден, а неговия праг мисля, че е някъде около 150. Тоест, НикиФин, ние в нечии капацитетни по хорските отношения очи сигурно 'имаме проблем'. Но нямаме - живеем щастливо,  познавайки се. 

Офф: Не те познавам, но имаш страшен ник и..стил. Остани!

НикиФин, не знам какво да ти кажа повече. Аз не бих могла да живея така, точно затова се отказах от Скандинавистиката и т.н. Моята приятелка, обаче, замина за Финландия с ясното съзнание, че харесва манталитета на северняците и би правила компримиси, ддори с мъжа си един ден..
Не знам ти от кой тип си, не знам.

И аз щях да попитам това. Как се държат другите семейни мъже в Дания/по твои наблюдения/? Да не би просто при тях де е приет такъв начин на общуване 

Ние си общуваме,но да си призная понякога ми се иска,като заспи детето да остана сама с мислите си.Обичам мъжа ми,но понякога просто не ми се говори.Случва се,като някой трети занимава детето аз да правя нещо,което на мен ми е интересно или важно и ако тогава дойде мъжа ми и ме заговори или ме пита неща,които за мен са маловажни да се подразня и да му изсъскам.
Ходих на психоанализа и ми казаха,че минимум час на ден човек трябва да отделя на себе си ,на своите лични интереси извън дето и мъжа си.
А относно работата му,казвал ми е,че като се прибере предпочита да си почине забравяйки работата и да си говорим за различни неща,може и твоя мъж да мисли така.

Никаъв проблем нямаш Бяхме гаджета, а сега съпрузи, и моята половинка си е винаги "неприказлива" Изоооообщо не си го слагай на сърце. Ако се обичате и нямате скандали значи нямате проблем. Другото е просто битие. Което неминуемо рано или късно става еднообразно. Обаче пък първичната любов става на обич. Аз също понякога страшно много се дразня от това "да си говоря сама" или изобщо да не говоря, обаче ми минава точно за 5 минути. Само като се сетя колко много го обичам и забравям веднага и вече не се сърдя.

Mila mama, по-скоро мъжът ми е като теб  Бе не знам и аз кво му е в главата. Сигурно иска да си почине от работа, въпреки, че го усещам че много често мисли за нея. Май проблемът между нас е че той е мъж, а аз жена и различните интереси и приемане на живота. И аз искам да остана сама със себе си и мислите си, но не нон стоп да е така и не  когато сме всички в къщи, тогава предпочитам да си общуваме, защото мъжо е на работа по цял ден и ако си мълчим като се прибере то кога да си приказваме.
Мона Лиза , свекърва ми се казва така. Всъщност Мона Елизабет    По-близко познавам само двама мъже датчани, единият от които е свекър ми. И двамата не са от приказливите. Но жените им никак не са мълчаливи, дали и те нямат същия проблем със съпрузите си като мен  .
При положение, че с бавачката можем да си приказваме женски глупости не ми е особено тежко, но ако я нямаше и както не излизам никъде и не виждам никой... направо щях да изперкам от липса на събеседник

Наистина може да е до темперамент. Ние сме наопаки - лаляме си непрекъснато и за всичко, понякога ме болят ушите от слушалките. Ужасяващо различни сме, караме се много, но и нокът да си счупя, милото веднага е уведомен, да му се пусне бримка на тениската - аз съм информирана и това ни прави много близки, аз не мога без него, той не може без мен. И целта не е да правим нещо един за друг /аз не очаквам да ми оправи маникюра, нито той да му зашия тениската/, а да си комуникираме, да си споделяме и да сме аз и той за всичко и срещу всичко.
Малко се отплеснах  Идеята ми беше, че можеш да опиташ да го интригуваш с някои малки злободневни нещица, да свикне да ти чува гласа по всяко време и за всичко, да знае че дори и да не ти е интересно нещо, участваш в разговора за да споделите темата и т.н. Опитай! Както казват хората: Най-много пък да не се получи   

NikiFin проблем наистина няма(поне не сериозен).Мълчи му се на човека-нека си мълчи.Навярно е период.В крайна сметка нито ти изневерява, нито те тормози.Не обръщай внимание на неща, които ти вгорчават живота.Не иска да говори-просто го прегърни и си помълчете заедно.От опит ти казвам, че понякога мълчанието казва много повече от безцелен разговор тип говорим, колкото да не си мълчим.Приеми го такъв какъвто е.Добър или лош-той е човекът до теб.Бъди много ,много щастлива  

Шарен свят  Ние пък много обичаме с мойто мъж да си мълчим на разни теми!Знаете ли колко неща си казваме така...Няма нищо лошо в мълчанието,особено след дълъг, натоварен  ден

Това име Мона май по северните страни е доста популярно. Била съм в Швеция и там познавах една Мона  

А вие излизате ли навън сами? Пишеш че имаш бавачка. Незнам какво работи мъжа ти , но поне през уикенда можете да отидете някъде сами - ако ще и на кино. После ще обсъждате филма.  
Мисля че трябва да си създадете някакви теми за разговор извън децата, пък и както пише по-нагоре - като свикне веднъж и току виж му станало хубаво  

Не ти ли е хрумвало че може би не се сеща какви теми да подхване...особено ако си е мълчалив по природа.
Иначе жените наистина сме по-различни   Не спирам да говоря вкъщи за работа - нараво мед ми капе от сърцето  

NikiFin  да аз приличам на мъж ти,именно за това ти пиша сякаш от другата гледна точка и защото ме изненадаха първите две мнения ,които получи.Аз обичам мъжа си много,но не винаги ми се говори.Уморена съм от цялото внимание ,което изисква от мен детето ,мъж ми също ме обсебва и ми се иска мааааалко да остана с моите интереси и мисли,ако че ги обичам повече от себе си и двамата.
Ако наистина мъж ти прилича на мен този съвет не е добър.Моя мъж, като ме занимае с подобни неща  от сорта на дадения пример със скъсана тениска откачам.За мен това са битовизми и скучни неща,които не трябва да се коментират,мързи ме да говоря за такива неща,не ги мисля,минават покрай мен

В интерес на истината и мъжът ми не е от приказливите когато ходи на работа.
Работи много, връща се капнал, иска да се навечеря, да гледа нещо разтоварващо с което да си почине. Говорим кратко как е минал деня на всеки от нас, занимава се малко с детето и бързо си ляга.
Друго е когато е в отпуска, или излезем без детето. Тогава е съвсем друг, държи се както в началото на връзката ни.
За това, всичко което си написала го приемам по-нормално. Явно човекът е изморен и иска да си почине, да не говори за работа, да не те натоварва. Моят съпруг говори за работа, само ако денят му е бил страхотен. Ако е бил обикновен - значи няма нищо за казване, ако е бил лош - иска по-бързо да го забрави.
Ако можете, отидете някъде - на вечеря, на кино....някъде само двамата. Ако и тогава така мълчи, вече е е притеснително.

Мисля че характера на съпруга ти си е такъв, все пак можеш много неща да направиш за себе си, за да се чувставаш по-добре.
Например да започнеш работа дори и на непълен работен ден, така ще осмислиш ежедневието си и ще попаднеш в среда различна от семейната. Ако не искаш може на някакви курсове да се запишеш.
За вкъщи си намери хоби, което да ти е интересно и да те ангажира докато съпругът ти си гледа телевизия. Намери си и приятелки с които да излизаш.

Ние с моя мъж много си говорим,ама много.И когато сме на работа поне по 3пъти се чуваме,че винаги има нещо да си кажем.

Олинце , разсъждаваш много правилно.
Arizona, проблемът ми не е, че няма с кой да изляза или не мога да си намеря с какво да се забавлявам - по-скоро нямам време за никой и за нищо покрай толкова бебета. Поне с мъжа си да си приказвам. Той наистина си е такъв, не е приказлив, а ако говори или е наистина нещо мноооого важно и умно да каже или говори общи безинтересни приказки колко да си каже нещо. Аз второто не го обичам, а за първото не ми стига акъла  Не бе базикам се, всъщност си мисля, че все важни и умни неща казвам, но той странно защо не ги намира за такива. Той има жените за тъпи и скучни и явно и аз съм в кюпа. Изключение прави само мамата му 

  честно казано, по-скоро не. 

и незнам защо, но не намирам нищо притеснително - съвсем нормално семейство сме си, просто не обичаме много да се ангажираме един друг, обичаме така да мълчим и да гледаме през терасата ... и двамата.

по-лесно общувам с други хора.

общуваме на 100%
а и до такава степен се познаваме, че не е и нужно да казваме на кой какво му е

смятам, че общуването е нещо много важно
и че НЕобщуването отчуждава

когато ти е трудно да намериш интересна тема за разговор, а искаш да комуникираш, а мъжът ти си мълчи - предложи му да поиграете на някаква игра: не се сърди човече, карти, шах, табла - ти си знаеш най-добре какво харесва. И така с играта ще си поговорите естествено, без да се мислят теми. Освен игрите, шегите винаги вършат страхотна работа. Шегувай се с него, черен, бял - хуморът прави чудеса. А ако му се мълчи въпреки всичко - запали свещи и си помълчете заедно на свещи и хубава музика.   

  И аз мисля така. Гушкането е много важна част в близостта. За мълчаливите е по-важна и от думите. Ако не си говриш с някого дълго време, а всяка вечер си лежите прегърнати можеш да научиш толкова много неща!
  Във всяка двойка има някакви различия, тези са вашите. Използвай ги за да ви приближат, а не да ви отдалечат.
 

NikiFin,мисля ,че от всички изказали мнение тук,аз те разбирам най -много.Всичко,което си написала се отнася 1:1 за моят брак,много по -дълъг от твоя и със скандинавец. Все едно аз съм написала този постинг,кимам на всяко изречение.Проблемът не е в теб,а в гадния им манталитет.
А към другите ,които са дали мнение :ако не сте живяли със скандинавски мъж ви е бедна фантазията да си представите този тип брак,затова съветите ,колкото и да са добронамерени не помагат,уви.
Вес,ние се знаем с теб от друга тема ,но може би сега може да ти стане ясно моето киснене там вечер.

И моят в началото не беше такъв,може да се  е преструвал.  И когато дискутираме нещо мисли ,че му се карам.
На него му дай леки разговори,а проблемите се правим ,че ги няма.Тоест когато има проблем не се говори за него,а се мълчи,като се надява да изчезне,да,ама не.

Агенткa-007, аз пък от твоя страна съм съгласна за относно проблемите и отношението на скандинавеца към тях. Но понеже не съм била женена за българин и не знам как се живее с такова животно и дали е по-различно. Датчаните приемат проблемите като част от живота и изобщо не се впечатляват от тях. Дори най-големите трагедии ги приемат адски хладнокръвно.

Ами и аз не съм живяла с българин,нито съм имала дори връзка,не знам какви са,мога само да гадая
Но за проблемите ,когато са сериозни,мисля че  трябва да се говори,а ние сме имали такива.
Непукист трябва да си до един момент,и аз не съм супер емоционална,но чак като него не мога,при нас някой и да  умира се вдигат рамене и толкова,няма какво да се каже или направи.
Ох,много мога да кажа,но като цяло,няма оправия с тях ,някои казват ,че са "превъзпитали "мъжете си ,е,как го правят този номер ,не знам.

норче,дружка си ми, ама тук малко съм против написаните от теб думи за скандинавските мъже,че всички са едни и същи.Вярно,че са чешити,но тях ги има навсякъде.Аз определено случих с мъж,на моменти чак му се ядосвам, че е такъв добряк и винаги се съгласява с мен.Говорим си толкова много,че устата почва да ме боли,а по тел. се чуваме най -малко 5 пъти защяло и нещяло.Но пък брат му е от скандинавските темерути.Може да почне да се пени от приказки ,но не и с жена си.Тя му е като камариерка,пере,готви,децата му гледа щот не са нейни,работи и дърва за камината му мъкне.
Абе с две думи,зависи от човека!

Сливке,много се радвам ,че поне твоят е свестен ,но аз определено съм омъжена за темерут.

slivka, ясно е, че навсякъде има всякакви. Но мисля, че има и едно в по-голямата си част. Аз съм имала връзка с българи и действително на толкова мълчаливи не съм попадала. Но пък и не съм се женила за тях. А и мъжо не беше такъв в началото, отделяше ми много повече време. Сега като ме е вързал явно се чувства спокоен и гледа да го кара по-спокойно и си прави квото му е кеф. Да ти кажа и аз до един момент се чувствах като домашна помощница и крава за разплод. Но знаеш ли какво - установих, че сама съм си виновна. След като никой не ме пита как се чувствам и от какво имам нужда, това не значи, че не трябва да си кажа без да ме питат. Започнах да се престарашавам да му оставям всички деца накуп и човекът изобщо не роптае. Гледа си ги и си трайка. Така установих, че не съм сама с децата. Верно не ги гледа перфектно, ама ги гледа как може и аз мога да си почина. Преди пак се изпретрепвах да съм перфектна съпруга и да върша дом работа както трябва. Ама лека полека ми дойде множко и след като едва не се поболех от стрес и непосилен физически труд реших да не си давам много зор. Ако не съм свършила нещо той безропотно го свършва. Това е най-големият му плюс - че няма против да помага в домакинството, ако аз не смогвам. Много български мъже не са така. За него не е важно кой кво прави, а всеки да прави по нещо и да функционира връзката.
Моят мъж не мога да кажа, че е темерут, защото темерут го свързвам с глупак, а той изобщо не е такъв, както и с човек, който не знае как да се държи в чужди компании и мълчи като гъз - моят определено се старае да комуникира, подема разговори... по-скоро аз съм темерут в такива случаи, когато става въпрос за непознати или малко познати датски компании, защото обикновено ме гледат като извънземно или с някакво натрапчиво  любопитство и само ми следят реакциите и като че ли очакват нещо от мен, а аз съм човек, който когато усеща, че е център на внимание и нещо се очаква от него  и блокира   
Пък аз не разбирам това чуване по телефона по няколко пъти на ден. Ние изобщо не правим така, не се притесняваме за глупости щото и двамата сме адски заети и аз специално нямам време и по телефона да говоря. Тук ми е най-лесно да комуникирам щото пиша когато мога, прекъсвам и довършвам кога имам време, в случай че се чудите, че за тук намирам време

Ние обичаме да играем. Сипваме си по чаша вино и отваряме bingo line up. Много е хубаво. По-хубаво от зяпане в телевизора или компютъра. Имах план да науча съпруга си да играе табла, но съм забравила правилата, малко трябва с дядо ми да опресним материала.

моят също е от мълчаливите.
обикновено говоря аз, той се съгласява.
ако не е съгласен - спорим

обаче има важна подробност: когато говоря ме слуша, дори да се прави, че не слуша.
дори мимоходом да спомена нещо го запеметява, после ме изненадва.
да кажем: мимоходом кавам: ее този парфюм е супер... като имам повод го получавам.
планира почивки където съм споменала, че ми се ходи... ей такива неща

имало е вечери, в които всеки си е на компютъра. бъзикаме се и си чатим.
обикновено работим на компютрите и няма как иначе...

обаче моментът, в който предпочете ТВ пред мен е най-черният в живота му 
щом като може да слуша какво говорят по ТВ, значи и мен може.

НикиФин, съвет не мога да ти дам.
има мълчаливи хора, но да те игнорира за мен си е неуважение

NikiFin,аз не свързвам темерут с глупак ,моят мъж не мога да кажа ,че е глупак или тъп,има висше образование и дори е учител,което означава ,че ако не говори изобщто ,няма да може да работи като такъв ,но проблемът е че с мен не му се говори.А и лятото като сме на почивка е приказлив,но през другото време с ченгел му вадя думите.

Е и тук е същото положението, явно съм много скучна компания  И днес го гледам с какво въодушевление посрещна родителите си, които бяха в чужбина за 2 седмици - толкова явно беше, че едва ги е дочакал и разбира се прекара с тях около 3 часа, в които не спря да меля, да задава въпроси и да се интересува от всякакви глупости 

NikiFin...защо си мислиш, че си скучна компания? 

Аз също съм омъжена за скандинавец/норвежец/..разликата е минимална между датчанин и норвежец. Искам да кажа, че двамата  сме ужасно различни по темперамент.


Всички  мои познати, които са видяли моя съпруг  го мислят за срамежлив...

Не знам дали е  срамежлив, може би просто не е контактен в другите....

 Значи у нас има моменти когато той си работи в офиса...а аз си се занимавам с моите неща. Може и седмица да не се сетим да говорим...понеже ввеки е зает с нещо.

НО, когато дойде проблем, аз казвам , че трябва да се обсъди.

Ако не се говори за проблема той НЯМА да се реши сам!!!

Скандинавската култура е такава, .../разбрах го след време/...не се говори много за проблемите.

Те, скандинавците предпочитат да "заровят главата в пясъка" и да избегнат всякакви конфликти... и  проблема да "изчезне от само себе си както се е появил"...

.Да, обаче не става така! Проблема ако не се реши ...той нараства!

Да, обаче и  аз съм инат!    Казах, че по скандинавски няма да я караме.  След като се е оженил се е за чужденка...ще се съобразява тогава с нравите и и културата и!

Един път си спомням ,че исках да говорим за  нещо важно  с  него...а той  в този момент гледаше новините. И ми даде знак с ръка, да не говоря...че гледал телевизия . Еми аз изкипях...взех дистанционното и изключих телевизора! 

Аз съм по-важна от телевизора...Така му казах!    Той се стресна и разбра,че ще трябва да се говори.

Успях да го уверя,  че е много важно  да се осъждат заедно нещата...тоест проблемите! Ако иска да си запази семейството и мен, то ще трябва да говорим и да обсъжадаме нещата ЗАЕДНО !

Съобразява се с мен...иначе му е ясно ,че ще ме изгуби. А той не иска това...

Предполагам , че и твоя не иска това.


Опитай се да покажеш, че си човек и че комуникацията Е ВАЖНА ЗА ТЕБ ....след като те е избрал именно теб,то  ако държи на теб ще трябва  да се съобрази с това което ТИ чувстваш...и да се научи да те изслушва.


Искам да вметна , че говоря за бракове в които мъжете обичат жените си и държат на тях...

В другите случаи споменати тука, ако няма взаимна топлота, обич и разбиране...то нещата са различни.

И моята връзка не е с българин, само че при нас аз съм представителят на "по-студената" страна и май съм по-склонна да съчувствам на мъжа ти (това го казвам добронамерено, не го приемай лично). Моят приятел все иска да си говорим, обича да ме слуша, обича и да ми говори, телевизия сам не сяда да гледа, а като седнем двамата - пак говори. Е да, ама тук започва голямият ми проблем - езикът ни за комуникация е българският, който за него (макар, че човекът полага усилия) все още е доста сложен. Аз винаги трябва да се старая да говоря бавно и не особено сложни неща, да обяснявам, и да слушам как за да обясни едно простичко нещо на него му трябват почти всичките думи, които знае.
Като към това добавим, че той е по-експресивен и по-търсещ близост на моменти наистина ми идва в повече. Не, че не си го обичам, просто понякога искам да погледам телевизия без да обяснявам какво точно е станало по новините, да помълча докато си пия бирата и просто да си поседя на спокойствие.
Та, помисли в посока езиковата бариера, ако такава при вас има - постарай се да я минимизираш възможно най-бързо, а културните различия - щом го обичаш го приеми такъв какъвто е, той не е виновен, милият, че е скандинавец, гушни си го и не му се кахъри толкова. 

Много си правя, езиковата бариера е може би основната част от проблема. Моят датски не е перфектен и той наистина трябва да се съобразява с това. Пък и аз за по-лесно много често му говоря на английски за по-лесно и става едно мазало  На мен не ми пречи особено, но на моменти наистина е дразнещо и изпотяващо това с езиковата бариера. Но от друга страна съм доста благодарна за това положение, защото иначе съм доста приказлива и заядлива на моменти и ако можех да му говоря на български, просто.... лошо ни се пише - щеше да ме напусне поради устатостта ми. А сега просто ми се налага да говоря по-малко и по същество, щото иначе мозъкът ми ще изпуши от напъване да намери най-точната дума. 
Аз по принцип не си поплювам и съм прекалено директна и нетактична в изказванията, и така постигам единствено, че хората ме намразват. Но поради езиковата бариера, която не ми дава условия да се изявя в целия си блясък, все още съм се опазила що годе от омразата на фамилията и приятелите му (едни вече успяха да ме намразят де, ама то е щото те прекалиха и си го изпросиха), не ме познават изобщо, мислят си сигурно  Какво мило и добро същество   Но мъжът ми ме познава вече добре и знае, че когато съм бесна никаква езикова бариера няма да ме спре - като съм бесна говоря перфектен датски и изобщо проговарям всякакви езици. Малко оф: Имах едно немско гадже и учех немски навремето, но още не можех да го говоря де. Но веднъж много яко се скарахме, вбеси ме и аз ща не ща го проговорих. Изнесох му страховита реч на немски, при което той ме гледаше и ми се радваше, вместо да ми се разсърди заради смисъла на казаното. И започна да подскача и да вика: Ти говориш немски, ти говориш немски  . Така проговорих немски