Общувате ли с мъжете си, а ако не това приитеснява ли ви?

Ами и аз не съм живяла с българин,нито съм имала дори връзка,не знам какви са,мога само да гадая
Но за проблемите ,когато са сериозни,мисля че  трябва да се говори,а ние сме имали такива.
Непукист трябва да си до един момент,и аз не съм супер емоционална,но чак като него не мога,при нас някой и да  умира се вдигат рамене и толкова,няма какво да се каже или направи.
Ох,много мога да кажа,но като цяло,няма оправия с тях ,някои казват ,че са "превъзпитали "мъжете си ,е,как го правят този номер ,не знам.

норче,дружка си ми, ама тук малко съм против написаните от теб думи за скандинавските мъже,че всички са едни и същи.Вярно,че са чешити,но тях ги има навсякъде.Аз определено случих с мъж,на моменти чак му се ядосвам, че е такъв добряк и винаги се съгласява с мен.Говорим си толкова много,че устата почва да ме боли,а по тел. се чуваме най -малко 5 пъти защяло и нещяло.Но пък брат му е от скандинавските темерути.Може да почне да се пени от приказки ,но не и с жена си.Тя му е като камариерка,пере,готви,децата му гледа щот не са нейни,работи и дърва за камината му мъкне.
Абе с две думи,зависи от човека!

Сливке,много се радвам ,че поне твоят е свестен ,но аз определено съм омъжена за темерут.

slivka, ясно е, че навсякъде има всякакви. Но мисля, че има и едно в по-голямата си част. Аз съм имала връзка с българи и действително на толкова мълчаливи не съм попадала. Но пък и не съм се женила за тях. А и мъжо не беше такъв в началото, отделяше ми много повече време. Сега като ме е вързал явно се чувства спокоен и гледа да го кара по-спокойно и си прави квото му е кеф. Да ти кажа и аз до един момент се чувствах като домашна помощница и крава за разплод. Но знаеш ли какво - установих, че сама съм си виновна. След като никой не ме пита как се чувствам и от какво имам нужда, това не значи, че не трябва да си кажа без да ме питат. Започнах да се престарашавам да му оставям всички деца накуп и човекът изобщо не роптае. Гледа си ги и си трайка. Така установих, че не съм сама с децата. Верно не ги гледа перфектно, ама ги гледа как може и аз мога да си почина. Преди пак се изпретрепвах да съм перфектна съпруга и да върша дом работа както трябва. Ама лека полека ми дойде множко и след като едва не се поболех от стрес и непосилен физически труд реших да не си давам много зор. Ако не съм свършила нещо той безропотно го свършва. Това е най-големият му плюс - че няма против да помага в домакинството, ако аз не смогвам. Много български мъже не са така. За него не е важно кой кво прави, а всеки да прави по нещо и да функционира връзката.
Моят мъж не мога да кажа, че е темерут, защото темерут го свързвам с глупак, а той изобщо не е такъв, както и с човек, който не знае как да се държи в чужди компании и мълчи като гъз - моят определено се старае да комуникира, подема разговори... по-скоро аз съм темерут в такива случаи, когато става въпрос за непознати или малко познати датски компании, защото обикновено ме гледат като извънземно или с някакво натрапчиво  любопитство и само ми следят реакциите и като че ли очакват нещо от мен, а аз съм човек, който когато усеща, че е център на внимание и нещо се очаква от него  и блокира   
Пък аз не разбирам това чуване по телефона по няколко пъти на ден. Ние изобщо не правим така, не се притесняваме за глупости щото и двамата сме адски заети и аз специално нямам време и по телефона да говоря. Тук ми е най-лесно да комуникирам щото пиша когато мога, прекъсвам и довършвам кога имам време, в случай че се чудите, че за тук намирам време

Ние обичаме да играем. Сипваме си по чаша вино и отваряме bingo line up. Много е хубаво. По-хубаво от зяпане в телевизора или компютъра. Имах план да науча съпруга си да играе табла, но съм забравила правилата, малко трябва с дядо ми да опресним материала.

моят също е от мълчаливите.
обикновено говоря аз, той се съгласява.
ако не е съгласен - спорим

обаче има важна подробност: когато говоря ме слуша, дори да се прави, че не слуша.
дори мимоходом да спомена нещо го запеметява, после ме изненадва.
да кажем: мимоходом кавам: ее този парфюм е супер... като имам повод го получавам.
планира почивки където съм споменала, че ми се ходи... ей такива неща

имало е вечери, в които всеки си е на компютъра. бъзикаме се и си чатим.
обикновено работим на компютрите и няма как иначе...

обаче моментът, в който предпочете ТВ пред мен е най-черният в живота му 
щом като може да слуша какво говорят по ТВ, значи и мен може.

НикиФин, съвет не мога да ти дам.
има мълчаливи хора, но да те игнорира за мен си е неуважение

NikiFin,аз не свързвам темерут с глупак ,моят мъж не мога да кажа ,че е глупак или тъп,има висше образование и дори е учител,което означава ,че ако не говори изобщто ,няма да може да работи като такъв ,но проблемът е че с мен не му се говори.А и лятото като сме на почивка е приказлив,но през другото време с ченгел му вадя думите.

Е и тук е същото положението, явно съм много скучна компания  И днес го гледам с какво въодушевление посрещна родителите си, които бяха в чужбина за 2 седмици - толкова явно беше, че едва ги е дочакал и разбира се прекара с тях около 3 часа, в които не спря да меля, да задава въпроси и да се интересува от всякакви глупости 

NikiFin...защо си мислиш, че си скучна компания? 

Аз също съм омъжена за скандинавец/норвежец/..разликата е минимална между датчанин и норвежец. Искам да кажа, че двамата  сме ужасно различни по темперамент.


Всички  мои познати, които са видяли моя съпруг  го мислят за срамежлив...

Не знам дали е  срамежлив, може би просто не е контактен в другите....

 Значи у нас има моменти когато той си работи в офиса...а аз си се занимавам с моите неща. Може и седмица да не се сетим да говорим...понеже ввеки е зает с нещо.

НО, когато дойде проблем, аз казвам , че трябва да се обсъди.

Ако не се говори за проблема той НЯМА да се реши сам!!!

Скандинавската култура е такава, .../разбрах го след време/...не се говори много за проблемите.

Те, скандинавците предпочитат да "заровят главата в пясъка" и да избегнат всякакви конфликти... и  проблема да "изчезне от само себе си както се е появил"...

.Да, обаче не става така! Проблема ако не се реши ...той нараства!

Да, обаче и  аз съм инат!    Казах, че по скандинавски няма да я караме.  След като се е оженил се е за чужденка...ще се съобразява тогава с нравите и и културата и!

Един път си спомням ,че исках да говорим за  нещо важно  с  него...а той  в този момент гледаше новините. И ми даде знак с ръка, да не говоря...че гледал телевизия . Еми аз изкипях...взех дистанционното и изключих телевизора! 

Аз съм по-важна от телевизора...Така му казах!    Той се стресна и разбра,че ще трябва да се говори.

Успях да го уверя,  че е много важно  да се осъждат заедно нещата...тоест проблемите! Ако иска да си запази семейството и мен, то ще трябва да говорим и да обсъжадаме нещата ЗАЕДНО !

Съобразява се с мен...иначе му е ясно ,че ще ме изгуби. А той не иска това...

Предполагам , че и твоя не иска това.


Опитай се да покажеш, че си човек и че комуникацията Е ВАЖНА ЗА ТЕБ ....след като те е избрал именно теб,то  ако държи на теб ще трябва  да се съобрази с това което ТИ чувстваш...и да се научи да те изслушва.


Искам да вметна , че говоря за бракове в които мъжете обичат жените си и държат на тях...

В другите случаи споменати тука, ако няма взаимна топлота, обич и разбиране...то нещата са различни.

И моята връзка не е с българин, само че при нас аз съм представителят на "по-студената" страна и май съм по-склонна да съчувствам на мъжа ти (това го казвам добронамерено, не го приемай лично). Моят приятел все иска да си говорим, обича да ме слуша, обича и да ми говори, телевизия сам не сяда да гледа, а като седнем двамата - пак говори. Е да, ама тук започва голямият ми проблем - езикът ни за комуникация е българският, който за него (макар, че човекът полага усилия) все още е доста сложен. Аз винаги трябва да се старая да говоря бавно и не особено сложни неща, да обяснявам, и да слушам как за да обясни едно простичко нещо на него му трябват почти всичките думи, които знае.
Като към това добавим, че той е по-експресивен и по-търсещ близост на моменти наистина ми идва в повече. Не, че не си го обичам, просто понякога искам да погледам телевизия без да обяснявам какво точно е станало по новините, да помълча докато си пия бирата и просто да си поседя на спокойствие.
Та, помисли в посока езиковата бариера, ако такава при вас има - постарай се да я минимизираш възможно най-бързо, а културните различия - щом го обичаш го приеми такъв какъвто е, той не е виновен, милият, че е скандинавец, гушни си го и не му се кахъри толкова. 

Много си правя, езиковата бариера е може би основната част от проблема. Моят датски не е перфектен и той наистина трябва да се съобразява с това. Пък и аз за по-лесно много често му говоря на английски за по-лесно и става едно мазало  На мен не ми пречи особено, но на моменти наистина е дразнещо и изпотяващо това с езиковата бариера. Но от друга страна съм доста благодарна за това положение, защото иначе съм доста приказлива и заядлива на моменти и ако можех да му говоря на български, просто.... лошо ни се пише - щеше да ме напусне поради устатостта ми. А сега просто ми се налага да говоря по-малко и по същество, щото иначе мозъкът ми ще изпуши от напъване да намери най-точната дума. 
Аз по принцип не си поплювам и съм прекалено директна и нетактична в изказванията, и така постигам единствено, че хората ме намразват. Но поради езиковата бариера, която не ми дава условия да се изявя в целия си блясък, все още съм се опазила що годе от омразата на фамилията и приятелите му (едни вече успяха да ме намразят де, ама то е щото те прекалиха и си го изпросиха), не ме познават изобщо, мислят си сигурно  Какво мило и добро същество   Но мъжът ми ме познава вече добре и знае, че когато съм бесна никаква езикова бариера няма да ме спре - като съм бесна говоря перфектен датски и изобщо проговарям всякакви езици. Малко оф: Имах едно немско гадже и учех немски навремето, но още не можех да го говоря де. Но веднъж много яко се скарахме, вбеси ме и аз ща не ща го проговорих. Изнесох му страховита реч на немски, при което той ме гледаше и ми се радваше, вместо да ми се разсърди заради смисъла на казаното. И започна да подскача и да вика: Ти говориш немски, ти говориш немски  . Така проговорих немски