Накратко. Мъникът не беше планиран. Имах подобни терзания, най-страшното от които, че няма да мога да обичам никой друг така, както големия си син. И така докато не се роди малчо. Сега знам, че мога да обичам еднакво силно още 5-6 такива. 
- Публикувана: 21 апр. 2008, 14:30 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2008, 09:59 ч.
Непланирано второ дете
Amber, каза си какво те притеснява; надявам се, че ти подейства терапевтично.
Друго, обаче, силно се надявам, да не очакваш от форума.
Хем ми настръхва косата, като чета съветите на хомунколусите дето с лека ръка те съветват, ей така, да умъртвиш зародиша, който носиш, хем знам, че всеки си има право на свото изкривено мнение.
Надявам се да се успокоиш и да разбереш, че ти се е случило нещо хубаво.
Та така. Ако беше в ситуация на "непланирано четвърто дете"
, може би щях да съчувствам, ама сега- на, напъвам се, и не мога.
Но искам да ти пожелая лека бременност.
Друго, обаче, силно се надявам, да не очакваш от форума.
Хем ми настръхва косата, като чета съветите на хомунколусите дето с лека ръка те съветват, ей така, да умъртвиш зародиша, който носиш, хем знам, че всеки си има право на свото изкривено мнение.
Надявам се да се успокоиш и да разбереш, че ти се е случило нещо хубаво.
Та така. Ако беше в ситуация на "непланирано четвърто дете"
, може би щях да съчувствам, ама сега- на, напъвам се, и не мога.Но искам да ти пожелая лека бременност.
Накратко. Мъникът не беше планиран. Имах подобни терзания, най-страшното от които, че няма да мога да обичам никой друг така, както големия си син. И така докато не се роди малчо. Сега знам, че мога да обичам еднакво силно още 5-6 такива.
Наслаждавай се на бременността си. Пожелавам ти лека такава и ще видиш, че когато гушнеш малкото човече, няма и да си спомниш за терзанията си.
И аз мисля, че вече си решила да запазиш мъничето!
Разбирам притесненията ти около бременност, раждане, бебешки истории - и мен тези неща все още ме спират за второ дете, но си давам сметка и за:
1. Вече знаеш какво е да имаш бебе, няма да се шашкаш от всичко, ще си много по-добре организирана от първия път.
2. Наистина когато децата са две - ще си играят и ти ще си по-свободна. Снощи комшийчето беше у нас - за почти 1 час забравих, че имам дете
.
Не мисля, че трябва да се притесняваш за чувствата към второто дете - сигурна съм, че ще го обичаш както другото!
Проблемът ти идва от това, че е непланирано. Ако поне имаше идея за второ - нещо като: не правим бебе целенасочено, ако стане, стане... щеше да ти е много по-лесно!
Разбирам притесненията ти около бременност, раждане, бебешки истории - и мен тези неща все още ме спират за второ дете, но си давам сметка и за:
1. Вече знаеш какво е да имаш бебе, няма да се шашкаш от всичко, ще си много по-добре организирана от първия път.
2. Наистина когато децата са две - ще си играят и ти ще си по-свободна. Снощи комшийчето беше у нас - за почти 1 час забравих, че имам дете
.Не мисля, че трябва да се притесняваш за чувствата към второто дете - сигурна съм, че ще го обичаш както другото!
Проблемът ти идва от това, че е непланирано. Ако поне имаше идея за второ - нещо като: не правим бебе целенасочено, ако стане, стане... щеше да ти е много по-лесно!
Аз имам приятелка, която има 2 деца.Преди месец голямото навърши 2 годинки, а малкото е родено през декември миналата година.И за нея втората бременост беше изненада, но тя изобщо не си е помислила да махне второто.Сега си има две красиви и малки принцеси.Мисля, че амбър е взела вече решение и ще си роди бебчето. 
иначе за какво ще слага лентичка.Лека и безпроблемна бременост и един сладък мъник пожелавам на амбър.
иначе за какво ще слага лентичка.Лека и безпроблемна бременост и един сладък мъник пожелавам на амбър. 
Миличка, само едно ще ти кажа - не бягай от късмета си!
Няма да те нападам и няма да те агитирам, само ще ти кажа че всички хубави неща, които смяташ че ти е дал сина ти ще се умножат по две
И усмивките и милувките и белите и пакостите също, няма смисъл да се лъжем.
Така както сега вече твоето момче ти се струва голямо на 2 години и нещо / за мен това си е бебешка възраст направо/, така само след две години ще имаш още едно пораснало човече, чиито усмихнати очи ще те следят. Ще имаш още една широка усмивчица сутрин, ще имаш още едни ръчички, които ще те прегръщат
Не всяка жена е домакиня и майка в смисъла, в който ти описваш - аз самата не се оприличавам на този образ, но ако сега ме споходи щастието да имам още едно дете - ще го прегърна с отворени обятия
Няма да те нападам и няма да те агитирам, само ще ти кажа че всички хубави неща, които смяташ че ти е дал сина ти ще се умножат по две
И усмивките и милувките и белите и пакостите също, няма смисъл да се лъжем.
Така както сега вече твоето момче ти се струва голямо на 2 години и нещо / за мен това си е бебешка възраст направо/, така само след две години ще имаш още едно пораснало човече, чиито усмихнати очи ще те следят. Ще имаш още една широка усмивчица сутрин, ще имаш още едни ръчички, които ще те прегръщат
Не всяка жена е домакиня и майка в смисъла, в който ти описваш - аз самата не се оприличавам на този образ, но ако сега ме споходи щастието да имам още едно дете - ще го прегърна с отворени обятия
О, Лени, миличка, толкова добре си го написала, че ме просълзи
Амбър и аз заставам зад мнението на Лени! Не се страхувай, някак усещам, че го искаш. Ще видиш колко е прекрасно да имаш две слънца в къщата, да се чудиш кое обичаш повече и да не можеш да отговориш
Второто детенце се гледа доста по-различно от първото. Тези трудности, които си имала с едното, считай, че с второто ще ги подминаваш с пренебрежение
Успех и дано скоро те засека в темата за породени дечица
Не драматизираш и напълно те разбирам. Наистина е факт, че още две години няма да имаш никакво свободно време, ще се измориш и нещата ще са много трудни. Но пък знаеш ли колко е хубаво децата в семейството да са две? Аз винаги съм искала брат или сестра и съм завиждала на тези, които имат. Мисля, че след като мъжът ти го иска ще се справите. Все пак не си само ти, която се грижи за дома и детето, нали? Поне на мен никога не ми е хрумвало, че детето го гледам само аз или цялата работа в къщи е мое задължение. Нали има мъж до себе си - задълженията се разпределят между двамата.
Иначе когато забременях в началото на годината и аз минах по същия път с терзанията. И аз си смених мнението хиляда пъти. Но накрая то само реши терзанията ми като направих спонтанен аборт и честно да ти кажа много съжалявам (понякога).
Пожелавам ти да вземеш решението, правилно за теб и да не съжаляваш по-нататък каквото и да е то.
Иначе когато забременях в началото на годината и аз минах по същия път с терзанията. И аз си смених мнението хиляда пъти. Но накрая то само реши терзанията ми като направих спонтанен аборт и честно да ти кажа много съжалявам (понякога).
Пожелавам ти да вземеш решението, правилно за теб и да не съжаляваш по-нататък каквото и да е то.
Я се стегни.
Как можеш да знаеш,че синът ти ти е достатъчен преди да си видяла и прегърнала и другото си дете?
Как може въобще да си помисляш,че ще го обичаш по-малко?
Това на първо място е твоето дете точно толкова колкото и първото.
Имам две деца ,което по никакъв начин не ме прави роб или домакиня.
Обожавам децата си.
Няма нищо по-сладко от смеха им,когато се боричкат.
Когато едната страда и другата плаче със сълзи за нея.
Обичам да ги гледам как си поделят парче ябълка или малката прескача в леглото на кака за да се гушнат.
Децата са богатство.
В един момент ние не сме им достатъчни,имат нужда от сродна душа,с която да се затворят в детската стая и да поговорят.Да играят заедно в дъждовен ден,или да сътворят заедно поредната беля,за която мама и тати неизвестно защо много ще се ядосат.
Как можеш да знаеш,че синът ти ти е достатъчен преди да си видяла и прегърнала и другото си дете?
Как може въобще да си помисляш,че ще го обичаш по-малко?
Това на първо място е твоето дете точно толкова колкото и първото.
Имам две деца ,което по никакъв начин не ме прави роб или домакиня.
Обожавам децата си.
Няма нищо по-сладко от смеха им,когато се боричкат.
Когато едната страда и другата плаче със сълзи за нея.
Обичам да ги гледам как си поделят парче ябълка или малката прескача в леглото на кака за да се гушнат.
Децата са богатство.
В един момент ние не сме им достатъчни,имат нужда от сродна душа,с която да се затворят в детската стая и да поговорят.Да играят заедно в дъждовен ден,или да сътворят заедно поредната беля,за която мама и тати неизвестно защо много ще се ядосат.
Аз съм непланирано второ дете. С брат ми сме породени. Майка ми не е искала толкова скоро второ дете, още повече, че първото е било едва на годинка и нещо. Баща ми дълго я убеждавал и обещал да помага. Накрая майка ми се предала и съм се родила аз, за което ни най-малко не съжалявам, разбира се. 
Но майка ми си спомня с ужас за тези години. Тогава и памперси не е имало. Всичко се е перяло на ръка и тя е имала мъртва кост на ръката от пране, чистене и готвене. Било е трудно, а тя е била съвсем сама. Но се е справила някак си. Казва, че най-трудно й е било сутрин в 9.00 часа-аз рева, че съм гладна, брат ми се е събудил и иска закуска. И тя с две деца на ръце, ревящи и гладни храни ту едното, ту другото.
Аз много искам да имам две деца. Страхувам се също, дали ще се справя. И за финансовата страна на нещата се страхувам. Май ще си помисля още малко, пък дано не стане много късно.
Но майка ми си спомня с ужас за тези години. Тогава и памперси не е имало. Всичко се е перяло на ръка и тя е имала мъртва кост на ръката от пране, чистене и готвене. Било е трудно, а тя е била съвсем сама. Но се е справила някак си. Казва, че най-трудно й е било сутрин в 9.00 часа-аз рева, че съм гладна, брат ми се е събудил и иска закуска. И тя с две деца на ръце, ревящи и гладни храни ту едното, ту другото. Аз много искам да имам две деца. Страхувам се също, дали ще се справя. И за финансовата страна на нещата се страхувам. Май ще си помисля още малко, пък дано не стане много късно.
Да, голямата убавиня при породените е когато едното реве, защото е гладно, а другото - защото се е наакало. 
Но пък сега колкото се обичат и защитават, толкова се драчат на моменти. Да са живи и здрави, наистина са си сродни души. Ние да му мислим.
Но пък сега колкото се обичат и защитават, толкова се драчат на моменти. Да са живи и здрави, наистина са си сродни души. Ние да му мислим. Е то нейните няма да бъдат пореодени,разлика от 3 години си е повече от прилична.
Понякога, когато чета се учудвам колко лесно се дават квалификации. И колко лесно отстрани се дават съвети.
Може би е по-добре да пишете какво вие сте или бихте направили, а не какво авторката трябва да направи. Все пак тя е тази, която ще ражда или не, става въпрос за нейния живот и нито една майка тук във форума няма да й гледа децата или да знае какво точно чувства.
За тези, които много се чудят как е възможно това или онова - ами възможно е. Хората са много различни и това, че нещо не съвпада с вашия мироглед не значи, че е ненормално или неправилно.
Лично аз мисля точно като Амбър. Разбира се не се заричам, защото хората променят мнението си. Но на този етап мисля именно по същия начин. Калоян е всичко за мен и изобщо не ме интересува и не желая второ дете. Има и много други причини - финансови и т.н А колкото до гледането, играта и прочие глупости - мъжът ми има брат и сестра и въобще изобщо никога не са си играли заедно, нито пък са близки. Така че свят широк, хора разни. Това не е причина да се роди второ дете. То не е играчка, нито пък подарък за първото (както прочетох в една тема)
Може би е по-добре да пишете какво вие сте или бихте направили, а не какво авторката трябва да направи. Все пак тя е тази, която ще ражда или не, става въпрос за нейния живот и нито една майка тук във форума няма да й гледа децата или да знае какво точно чувства.
За тези, които много се чудят как е възможно това или онова - ами възможно е. Хората са много различни и това, че нещо не съвпада с вашия мироглед не значи, че е ненормално или неправилно.
Лично аз мисля точно като Амбър. Разбира се не се заричам, защото хората променят мнението си. Но на този етап мисля именно по същия начин. Калоян е всичко за мен и изобщо не ме интересува и не желая второ дете. Има и много други причини - финансови и т.н А колкото до гледането, играта и прочие глупости - мъжът ми има брат и сестра и въобще изобщо никога не са си играли заедно, нито пък са близки. Така че свят широк, хора разни. Това не е причина да се роди второ дете. То не е играчка, нито пък подарък за първото (както прочетох в една тема
) 
Слава Богу не съм 