Привързано родителство с две деца?

По-хубаво не би могло да се каже!!! 

Действително това не е нищо ново, ако става въпрос за постигане "баланс"- към това човек се стреми от както съществува. Ако става въпрос за прекаляване- никакъв баланс не е.
Та на въпроса- гледам голямото детенце е на 3 години. Чудесна възраст за ДГ и нова самостоятелност. За бебето- искрено желая да свиква от малко на свобода и по- самостоятелен начин на живот.

Дали ще си го наречем ПР или просто истинско родителство, фактите са си едни и същи- с две деца е по- ангажиращо, по- трудно се постига балансът, отношенията стават по- сложни, тъй като нямаме само родители- дете, а и дете- дете, което си е съвсем друг тип връзка. Та не мисля, че проблемът е ПР или каквото там някой го нарече, а по- скоро нормална последица от появата на второто детенце, а проблемите са общо взето еднакви при всички.

Юлче, Анда - много ви благодаря за съветите    Точно това се опитвам да правя и аз    МОже би трябва просто да мине малко време, за да се приспособим свички към новата ситуация. Все още се чувствам много свързана с бебето и въпреки, че душицата е кротичка и не изисква особено много грижи усещам вътрешна потребност да съм с нея колкото може повече - да гледам сладките й усмивчици, различните удивени физиономии, които прави, когато види нещо интересно, как се опитва да си захапе одеалцето и после се опитва да го суче  Не искам да пропускам нищо от това, а се налага, защото си имам един ревнуващ 3год., който до преди да се роди бебето се занимаваше с часове сам в неговата стая, но сега от ревност иска да ми виси и той на врата постоянно и аз не мога просто да скръцна със зъби и да кажа - я се вземи в ръце - не съм такъв човек. Знам, че тези от вас, които отглеждат децата си на казармен принцип не са способни да разберат - именно за това споменавам привързано родителство в темата - тези които не споделят тези принципи да пишат в други теми. Баткото е объркан, а и малко сърдит, въпреки че през цялата ми бременност с нетърпение очакваше бебето и се опитах да го подготвя за момента, но едно е на думи, а съвсем друго в действителност. До сега той беше свикнал винаги, когато има нужда мама да е до него, а сега изведнъж на моменти чува реплики като " след малко, сега не мога, не виждаш ли че храня/преобувам бебето и т.н." Ако сега нямах бебе и виждах че синчето ми е така разстроено бих го гушкала и играла с него цял ден и знам, че така ще се успокои, но бебката е изключително кърмено бебе, което не пие вода, чайове и не ползва биберон залагалка и по тази причина понякога суче начесто - не само като е гладна, а и като е жадна, изморена, уплашена или просто за да задоволи сукателния си рефлекс, така че не мога да я оставя дори за кратко на бабата, за да съм само с баткото. Напрактика откакто съм родила Дими не е виждал мама без бебето наблизо и знам, че още много месеци ще е така, докато бебето мога да започна да го оставям на някой за малко. Мисля, че просто като се успокоя нещата ще си дойдат на мястото. Просто Дими ще свикне, че вече не е сам и ще се успокои, ще спре да се прави на клоун и ще започне пак да си играе сам както преди и да не ме дърпа постоянно.

Именно и няма значение какъв "тип родителство" се прилага в случая. Това е една съвсем нормална реакция на едно три годишно хлапе при появата на новия член на семейството.

Радостина, винаги трябва да сложиш похлупак, нали

Нели, както стана ясно, нямам опит с две деца. Но пък симпатизирам на привързаното родителство. Сетих се, че когато  дъщеря ми  беше на 5 месеца отидохме на почивка в едно малко семейно хотелче. Гостите бяха към 15-20 човека. Та имаше там едно смемейство с две деца - батко около 4-5 годишен и бебенце. Заприказвахме се на 1-2 пъти с майката и толкоз, но аз ги наблюдавах. Бебенцето, ми каза тя, се родило седмаче, реално беше на възрастта на дъщеря ми, но много по-дребно и слабичко. Забелязах, че бащата /както ми се стори напълно умишлено/ не проявава интерес към бебето. Занимаваше се само с баткото. То не бяха лудешки игри, гоненици, мяткане в басейна, викане, гъделичкане, футбол и пр. Майката пък беше срастната с бебето. То милото почти непрекъснато искаше да суче и й висеше кажи речи нон-стоп по гърдите. Това, което ми направи впечатление беше, че тя независимо че бебето суче, не спираше да се занимава с баткото- докато бащата играеше с него, тя вземаше дейно участие - подвикаше, смееше си, подритваше с крак топката. Спомням си, че ми стана мъчно за бебето, защото общо взето живееше на шумотевица - ядеше, спеше на шума от игрите с баткото. Една сутрин майката беше сама с двете деца. Естествено малкото беше залепено за гърдата й, а с баткото четяха книжка. Та, Нели, струва ми се, че нещо подобно е и твоят път.

Четейки последния ти постинг, Nellie, си позволявам още две неща да напиша.
Първото е - гледай до сведеш репликите, директно казващи, че си заета с бебето, до минимум. Не съвсем да не използваш, но и да не излиза, че всеки път, когато баткото има нужда от теб ти кърмиш, преобуваш и т.н. Също така трябва да има и обратните ситуации, в които казваш на бебето да почака, докато с баткото довършите еди-какво си.
Второто - не може да няма половин-един час в деня или два пъти на ден, в които да обърнеш внимание само на баткото и да си сама без бебето. Когато бебето спи например, можеш да го оставиш за половин час в друга стая, при баба, при татко. Или вечерта, когато плаче, може таткото да го поноси половин час и т.н.
Виждам, че в момента не разсъждаваш така, но все пак внимавай това, за което всички казват, че е нормален период при баткото, да не вземе да се задълбочи, вместо да отмине.

Ф. Додсън има чудесно и подробно описание на проблема, предлага и професионален системен подход за разрешаването му. Чела съм го много преди да решим кога да имаме второ дете. Подготвих се предварително за начини на отреагиране, тъй като това бяха най- големите ми притеснения, свързани с неговото раждане и отглеждане- отношенията между двете ми деца. Избрах нарочно и по- голяма разлика, такава, каквато позволява голямото дете да е достатъчно самостоятелно и да има свои лични приятели и интереси извън мен и баща му, но при теб е вече налице възрастова разлика такава, каквато си е. Няма добра- няма лоша разлика, има налична ситуация.
Чела съм и други професионални предложения за решаване на проблема, неговото /на Додсън/ ми хареса най- много. Спок също има специално посветена на проблема разработка. Препочъвам ги. Няма смисъл да преразказвам отделни фрагменти, достатъчно добре са написани, за да развалям техните трудове.

И според мен това което описваш не е точно привързано родителство, но както и да е.
Баткото определено изпитва ревност и ще трябва да му обръщаш повече внимание докато тръгне пак на градина. А едно толкова малко бебе определено не се нуждае непрекъснато да си до него. Поне аз доколкото си спомням на тази възраст през повечето време спят, така че спокойно можеш да го оставяш да си спи в креватчето и да отделяш време на баткото.
А да искаш да свикнеш бебето да е прилепено непрекъснато до тебе и да го мъкнеш постоянно на ръце или пък да спи само с цица в уста, мисля че не е най-разумното решение което можеш да вземеш в тази ситуация.

Да, ПР е баш "нормалното"  и гледане на деца. И не е нещо ново, нито модно. На някои стари неща са позабравени. На фона на съвети и идеи за приучване на децата към самостоятелност и вкарване в режим още от новородено - хранене под час, заспиване сам с цената на ревове, отделяне от родителите в друга стая от първия ден, "почивка" на стомахчето през нощта, гледането на носенето на ръце като на "разглезване" и подобни, няма нищо лошо, напротив хубаво е да се напомни и другата алтернатива. А че е преработено към американската действителност (и не само американската), именно заради работещите майки, е вярно. Така или иначе добре е да няма заблуди относно това, че "качественото време" компенсира "количественото", както и обратното, между впрочем.

и при нас го имаше този момент,но за 1-2 месеца премина 

 

Хм, излиза, че и аз практикувам привързано родителство с две деца 

Винаги се съобразявам с нуждите на децата, играем, излизаме, общуваме, но не сме нон-стоп заедно, оставям ги и сами да се забавляват, дори понякога усещам, че нямат нужда от мен. Но и аз мисля като Радостина, че това си е нормалния начин за гледане на едно дете.

Отначало останах с други впечатления за Привързаното Родителство.

Както и да е.

Нели, важното е да осъзнаеш, че при две деца нещата се променят. Две деца се гледат по по-различен начин, отколкото едно дете и е трудно да се намери баланса.
Настина мога много да пиша по тази тема.... но сега нямам време.

Нели, сега видях, че дъщеря ти е на 1 месец - напълно нормално е да се чувстваш така.
Разбирам те, защото и аз се чувствах така, когато се роди малкият ми син /големият беше на 1г10м/, бях изпаднала в една лека депресия и се обвинявах, че не мога да обърна на бебето, такова внимание, каквото съм обръщала на батко му, като се роди, защото тр да се грижа и за него, обвинявах се за много неща. Но точно в този период се задълбочи връзката между баткото и баща му, защото те двамата бяха заедно през повечето време,  а аз с бебето. Всички тези мисли, които сега те тормозят и аз съм ги имала, но с времето нещата се наредиха. Научих се.
И аз като Анда, винаги включвах баткото, при заниманията с бебето, говорех му какво правя, говорех му от името на бебето, къпехме го заедно. После пък, когато бебето стана по-голямо започнахме да го включваме в заниманията с баткото.

Сега единият е почти на 4 г., а другият на 2г. Нещата са много по-различни, нямам угризения и съмнения, убедена съм, че съм постъпила по най-добрия начин, защото връзката  между нас е много силна, а между тях двамата цари такава обич и привързаност, че само като ги погледна и се усмихвам. И се карат, и се бият, но един без друг не могат.

Надявам се да съм ти била полезна! 

Хареса ми този пост и напълно подкрепям казаното.Децата имат нужда и от малко лично пространство,без нас.Голямата ми дъщеря даже някой път се затвори в стаята си и аз когато вляза съвсем културно ми казва-Моля те мамо,остави ме искам малко да си поиграя самичка

Доста е трудно да обръщаш внимание на второто дете в присъствието на първото, т.е. по-голямото, още повече ако сте били залепени, както е и при нас !!!
Прекаленото внимание, обгрижване, забавления и въобще всичко което съм правила и продължавам да правя със синът ми сега малко ми идва на нагорно, защото гледайки се отстрани виждам една майка, която няма време да бъде нито, жена, нито съпруга, а и да не кажа голяма дума и човек ... !!! Аз понякога истерясвам 
Иска ми се да се грижа така за дъщеря ми, както  за баткото, НО неставаааа ... и мога да кажа че на бебка нищо и няма пак си е жизнена, щастлива и усмихната...
Знам, че ще продължиш да се стараеш и опитваш всичко да е 50 на 50, но знай че на децата ти им е нужна Щастлива майка !!!

Успех

Да, така мисля и аз. Изобщо не съм фен на тази мода, не само, че не я харесвам, а и смятам, че вреди на децата. За мен тя се следва от жени, които са обсебени от децата си, такива, които, като се оженят децта им, ходят да ги завиват 

А това пък да ми спят в леглотооооо  абсурд, всеки да си знае леглото, чинията, компютъра.....