Да, съгласна съм с последния пост. Звучи много смислено и логично. Нещата изглеждат по-лесно постижими, ако в центъра се постави детето (детството), а не родителя (родителството).
- Публикувана: 22 апр. 2008, 17:31 ч.
- Последно мнение: 2 май 2008, 09:18 ч.
Привързано родителство с две деца?
В тая насока на мислене се чудя,ако подхвърлям отвреме навреме на Ния колко е неумело още бебето и други подобни,дали пък няма да помогне?
Аз не бих рискувала с подобни подхвърляния. Ако казвам, че бебето е неумело, бих подчертала, че това е така, защото то сега е в такава възраст (когато голямото е било бебе, то също така е било неумело, сучело е и прочее). Чувството на ревност може да се появи във всеки един момент - ако увереността на по-голямото се базира на подобно усещане за превъзходство, какво ще стане, когато бебето не е вече толкова неумело - когато пропълзи, проходи, проговори, започне да привлича внимание, да става чаровно и т.н.?
Мисля, че по-скоро трябва да се говори за бебешка, детска привързаност, отколкото за привързано родителство. Второто е следствие на първото, детето определя правилата и ако сме умни, ще се вслушаме, иначе рискуваме да отгледаме самотни, несигурни, нестабилни деца.
В голяма степен е точно така, както го описваш. Но не може да се пренебрегне и ролята на родителя за даващ тон и наклон във взаимоотношенията, навиците... Примерно, някои родители усещат, че е най-добре детето им да спи в отделна стая още от първия си ден. Съответно бебето се чувства добре, те също и всичко е ок. Но не са пробвали, хъм... "привързания" вариант, за да знаят дали ще се получи. Други стигат до този вариант, защото спането в отделни стаи създава проблеми. Трети тръгват в обратната посока - предоставя първо възможност за близост. Подобни различни нагласи на родителите има и във вижданията за приспиването, примерно. Та така...
Мария,точно така мисля и да обясня,че е неумело и до известна степен скучно,защото е бебе.А когато порастне...тогава Ния ще е на 5 и разчитам на по-смислен диалог 
Относно това кой диктува правилата-според мен това са именно децата,а родителят е този,който избира ще се вслуша ли в детето или ще покаже кой е шефа.Преди да родя бях от привържениците на т.н казармен режим,имаше отделена стая за детето,щях да кърмя 2 месеца и прочие предварителности,които отпаднаха съвсем естествено след раждането и.Приспивахме я само на ръце,спи и досега при нас,сука до две години и малко....просто обратното я правеше очевадно нещастна.
Относно това кой диктува правилата-според мен това са именно децата,а родителят е този,който избира ще се вслуша ли в детето или ще покаже кой е шефа.Преди да родя бях от привържениците на т.н казармен режим,имаше отделена стая за детето,щях да кърмя 2 месеца и прочие предварителности,които отпаднаха съвсем естествено след раждането и.Приспивахме я само на ръце,спи и досега при нас,сука до две години и малко....просто обратното я правеше очевадно нещастна.
В много случаи майките създават някакви навици на децата си, без да разбират това, а набеждават малките, че те искали така.
Какво означава "набеждават малките, че те искали така"? Ако малките не искат, ще си го покажат. Бебе, което не му е кеф - реве. А идеята на ПР е да съобразиш именно с това. Ако не иска да го носиш на ръце, не го носиш. Има родители обаче които смятат, че така бебето се разглезва, научава се на "лош навик" и предпочитат да го оставят да пореве, но не и да го подундуркат.
Има и обратна гледна точка
Всеки има право да е тъжен понякога. Да караш някой да е винаги щастлив зорлем си е насилие Е, не става въпрос за захласване, но имат право и да поплачат. Много деца например плачат преди заспиване - 2-3 минути след много емоции от разходка или умора. Чували ли сте "плаче, вече му се спи"? Не че страдат, просто изчистват емоциите и се успокояват. Ако почнеш да дундуркаш е ясно какво става...
Лично аз смятам, че е лош навик - когато е каприз, той не трява да се задоволява "мир да има". Разликата между каприз и нужда от успокояване как се прави? Всяка майка би трябвало да усеща собственото си дете за това. Горната ситуация е един банален пример.
Nellie, не съм мама на двама! Даже на едни още не съм. Не съм изчела всичко, и се надявам да не повтарям някой (за което се извинявам, ако е така), но бихи скала да споделя какво мисля, че можеш да направиш.
Прехвъли част от отговорностите на съпруга си (сигурна съм че в някаква степен това е възможно). Така баткото пак ще се радва на внимание, макар и не само от мама. Мисля че така ще изгради и добра връзка с баща си. А ти пък ще имаш време да обърнеш внимание на бебчето, защото то на този етап само от теб май има нужда! Също така давай задачки на големия свързани както с ежедневието му и съобразени с интересите, така и с бебето. Може да ти помага в дреболии в домакинството. Насорчавай го да гушка и гали бебо. Или пирмерно да го наглежда, докато ти отидеш до тоалетната! Не знам точно, ти го познаваш по-добре и ти можеш да прецениш какви задачки да му даваш.
Бебо също можеш да го поверяваш на баща му от време на време и ти да обръщаш внимания изцяло на баткото!
За мен, когато става въпрос за привързано родителство, винаги се включват и двамата родители, макар и бащата в по-малка степен по обективни причини!
Успех! И дано скоро се похвалиш с добри резултати! И не забравяй, че не само децата трябва да са щастливи! Ти също трябва да се чувстваш щастлива! Това се отразява и на мъниците!
Прехвъли част от отговорностите на съпруга си (сигурна съм че в някаква степен това е възможно). Така баткото пак ще се радва на внимание, макар и не само от мама. Мисля че така ще изгради и добра връзка с баща си. А ти пък ще имаш време да обърнеш внимание на бебчето, защото то на този етап само от теб май има нужда! Също така давай задачки на големия свързани както с ежедневието му и съобразени с интересите, така и с бебето. Може да ти помага в дреболии в домакинството. Насорчавай го да гушка и гали бебо. Или пирмерно да го наглежда, докато ти отидеш до тоалетната! Не знам точно, ти го познаваш по-добре и ти можеш да прецениш какви задачки да му даваш.
Бебо също можеш да го поверяваш на баща му от време на време и ти да обръщаш внимания изцяло на баткото!
За мен, когато става въпрос за привързано родителство, винаги се включват и двамата родители, макар и бащата в по-малка степен по обективни причини!
Успех! И дано скоро се похвалиш с добри резултати! И не забравяй, че не само децата трябва да са щастливи! Ти също трябва да се чувстваш щастлива! Това се отразява и на мъниците!
Нели, и други ти казаха, но и аз ще го направя - в темата за породените ще ти помогнат най-много. Защото е ясно, че при децата с малка разлика, независимо от привързаността си има тънкости.
Аз някак така и не можах да се задържа в онази тема, не знам защо.
А тук не можах да пропиша, защото се изроди както всички подобни теми.
Много съм съгласна с всичко, което Maria. St. казва, мен лично нападките и писанията не по темата ме отблъскват.
Така беше и с други възпитателни методи преди да си отворим темата за Темпераментните деца. Поне там спряха да влизат хора с по-друг вид подходи. Иначе и тези неща не ги коментирах преди, в други теми. И не защото нямах какво да кажа.
сигурно ще се разпиша тук след няколко дни, като се поизчисти атмосферата ис тане уютна каквато приляга на такава тема.
Благодаря за постингите ПО темата, много приятни и мотивиращи са
