Привързано родителство с две деца?

Отправям призив към "непривързаните" майки - моля ви,не пишете вече в тази тема. Нека всеки си гледа  и възпитава поколението както намери за добре. Нека да си  се лигавят тук и   да си споделят  коя от коя е по-добра майка и какви похвати изпозлзват, за да си изчистят съвестта, че постъпват правилно. Дайте да си отворим наша тема и да  си дискутираме "казармените подходи" и в каква "емоционална нестабилност" растат нашите деца.

ембрион, нека ти обърна внимание, че ние тук не се лигавим, пишем по конкретна тема, в която една майка иска съвети. Поредната с нищо непредизвикана квалификация. А определенията, които ТИ САМА си дала на начина, по който ти (или вие - които и да сте вие) си гледате децата, за пореден път доказват моята теза за гузната съвест.

Иначе идеята ти е много добра Може да си сигурна, че никой от привързаните в родители няма да дойде там да ви дава съвети, обратни на това, което чувствате, а още по-малко да ви обижда и да ръси квалификации. А ако случайно се случи, няма да се учудя, ако му бъде отправено предупреждение от някой мод.

От 4 месеца и аз практикувам привързано родителство.
Но няма и как да е иначе, "големият" е малък и не ходи на ясла.
Вече започна да става весело, когато ти бебето се поокопити и иска също доста внимание

Точно така е. Абсолютно съм съгласна и това са навици създаващи известна  зависимост. Проблема обаче е в разсъждението, че видиш ли ако не правиш така и не създадеш навик на детето си да заспива единствено в твоите ръце например, не си добра майка и не се раздаваш, жертваш и пр. на 100% за детето си. Ако детето в даден етап от живота си проявява някаква самостоятелност не виждам защо трябва да му се отнема, напротив, трябва да се затвърждава.
А това кой привързан кой отвързан да се дават определения не приемам, то излиза че аз съм по-привързана майка от авторката, защото нейният син спи сам в стая а моят 4 годишен го приспиваме всяка вечер аз или баща му (някога по час и половина защото не заспива бързо), и не само това ами иска и някой да спи през цялата нощ при него в неговата стая. Е вече започва да ми писва, и незнам как ще се отучваме на тази възраст.

А определението за "казармените методи" не го е дала сама ембрион, а беше от една от привързаните майки.

Момичета, успокойте топката, Моля!
Темата не е за /против ПР, тя е за конкретни съвети.
Всъщност като се замисля и майките на по едно дете с нищо не помагат  , независимо какво родителство практикуват.
Та с други думи, който няма какво да каже ...

Нели, и други ти казаха, но и аз ще го направя - в темата за породените ще ти помогнат най-много. Защото е ясно, че при децата с малка разлика, независимо от привързаността си има тънкости.

Нели имаш моето възхищение  вярвам,че  човек, обичащ децата си , като теб сам ще намери ,как да се справи ,слушайки сърцето си.Много си силна 
Аз сама гледам сина ми по този начин и нямам сили за второ дете.

Подкрепям мненията на Дейзи 

Мисля,че мястото на темата е в кърмаческия-там повечето следваме ПР .

Нели мислех да не пиша но прочетох поста ти на стр.2 и виждам че си в подобна на моята ситуация.
 Разликата при моите е близка до вас (3г 11м) и още са ми пресни първите месеци с двамата (бебето ми е на 5м). Аз също практикувам привързано родителство. Работя (не сега-в майчинство съм), баткото ходи на градина (само 3дни в седмицата до обяд), самостоятелно, добро и разсъдливо детенце е. Бебето ми е на кърмене на поискване и тн. Сходна ситуация като теб. Освен това съм в чужбина и нямам помощ от баби и тн.

Сега по същество: баткото след като се роди бебето се върна да спи при нас в нашата стая, в неговото легло. Каза (и с право) "вие всички спите заедно, а аз съм сам". Сега спим нощем и четиримата в една стая. През деня го приспивам аз лежа и кърмя, баткото зад мед ми пипа косата (той така се приспива). Бебето като кърмя (на поискване) играя с колички, редя пъзел и тн. Никога не казвам :"не пипай бебето; не го цункай, не го гали и тн.", въпреки че понякога се случва той да по-груб към него.

Старая се да действам на принципа на положителното възпитание наблягам на положителното поведение. И действа (за сега) той е много нежен към бебето и чувствителен. Може и да си е такъв по природа, но истината е че ако някои стой над бебето и го "пази" от баткото му и му се кара баткото става по-груб и настъпателен защото по този начин привлича вниманието на възрастния въпреки че е негативно.
 
По практически както може да направиш:
В началото баткото трябва да почувства че това е неговото бебе, а не узурпатор които му отнема от времето на мама и татко. Ти го знаеш, но детето така може да го вижда
 - като се върне от градина съм слагала блузка на баткото в коша на бебето; казвам за да се успокои от миризмата на батко му, защото е плачело и го е търсило. Действа на другия ден преди градина сам му остави негова дрешка да го успокоява;
 - давай му да го гушка (като седиш и прикрепяш бебето) и му казваи че бебето иска да се гушка в батко си
 - обяснявай, говори му за това какаво прави бебето и защо. След време баткото ще започне да ти казва какво иска бебето .
 Денис беше на 2 м когато батко му искаше да го вземе с него в градината за да му "покаже/запознае" с приятелите. ОК приготвих дрехи и за Денис, заведохме го и попитах учителката дали мога да оставя и двамата. Тя горката явно и друг път се е случвало ни обясни че Дени трябва да е на 2г и тогава може. Филип се съгласи че така е правилно и "обясни" на Денис .

Негативното нещо с което ние имахме е че баткото беше лееко по-агресивен към мен и изискващ моето внимание. Сега това леко поотминава надявам се.
  
 След като се позакрепи бебето оставяй ги сами за малко е стаята (докато ти си вършиш работа) стига да можеш да имаш вяра на баткото. Така те ще си формират връзка между тях.
Баткото е този с изградения режим, ставане, закуска, детска (или в къщи с мама и бебе) и тн. Бебето следва този режим и се нагажда към живота на семейството. И това кое дете е ощетено и кое не, не съм сигурна че е вярно изобщо. Нито едно не е ощетено но е истина че не е като само едно дете да имаш. Второто няма твоето пълно време, но има братче/сестриче което му отдава от своето .

Нели сега няма да ми повярваш, но ми е по-лесно да си гледам бебето когато и батко му е в къщи

"Привързаният родител" не е такъв само за едно дете, той си е такъв и 5 деца да има. Аз лично не мога дса съм друг вид родител. Щом така го чувстваш то така си продължава от това като е малко бебето да не можеш да го оставяш да се изреве, да спи само, като е по-голямо да се вслушваш в преживяванията му през деня, сънищата му и тн. Единственото двете (и повече) деца трябва да се нагодят един с друг.  

Не ми се спори повече. Няма и смисъл. Включих се в темата, просто за да изразя подкрепа и разбиране. Обичам да подкрепям хората, които са ми симпатични. Нямам намерение да се доказвам, нито имам гузна съвест. В предишните си постове си разголих душата и казах какви са ми греховете. Дали следвам мода или се лигавя си е лично моя работа.

Нели, успех в решаването на ситуацията. Вярвам, че с времето нещата ще улегнат 

Момичета,момичета,нека да не се караме и да няма обидени! Всяка майка иска най -доброто за децата си, и всяка една от нас е най -добра за своето си дете/ца/.
Успех на авторката във взимането на най-правилното за нея и семейството и решение.Много слънчеви, детски усмивки на всички .

Виждам тук страстите пак са се разпалили. Всъщност това няма значение, защото колкото и да се пише и дискутира кое е правилно и кое не, никой няма да ми дойде у нас и да ми гледа децата и да ги учи на режим по "правилния" начин (ако някой все пак се навие - осигурявам храна и леглова база, а аз ще отида да си направя масаж и прическа, докато се проваляте с гръм и трясък).

Денят ми протича по следния начин:
Ставане между 6.30 и 7, ако не се събуди големият, запява малкият. По принцип сутрин мъжът ми облича големия, изпишква го и му прави млякото, а аз се занимавам с малкия - преобуване, кърмене, цедене (цедя за големия). Ако мъжът ми е уморен и не може да се отлепи от леглото, аз правя всичко на принципа първи събуден - първи нахранен и преобут. След това правя кафе и окупирам банята, а мъжа ми се занимава с малките. Ако има чинии за миене от вечерята, ги мия, през това време малкото диване е в стаята в кошарата си, а голямото прави пакости в хола. Мъжа ми изчезва за работа (подозирам го, че в асансьора си въздъхва с облекчение, че оставя идилията зад гърба си. След като измия чиниите, викам Иво и минаваме през всички стаи да съберем дрехите за пране. ЗАреждаме пералнята, неговото задължение е да отвори чекмеджето да сложа прах за пране, да натъпче дрехите и после да нащрка копчетата, които му показвам. Вземаме малкия от кошарата, отиваме в хола и се настаняваме всички на земята да играем. С Иво строим кули, пързаляме разни кубчета и т.н., а малкият се забавлява да лежи по корем, да си упражнява пълзенето и точенето на врат и да ни се хили. Към 10.30 се оправяме за разходка. Обикновено ги качвам и двамата на спалнята и единият гледа, докато приготвям другия. Интересно им е и няма мрънкане. В 11 сме навън, малкият заспива в количката, а големият кротко си се зарива с пясък и от време на време се  пързаля. Аз стоя отстрани и си чатя с някоя мама или давам идейни напътствия как по-добре да си напълни с пясък ръкавите.  В 12 без 10 събираме играчките, чистя с мокра кърпа ръце, лице и крака - ако се налага и потегляме към къщи. В 12 храня големия, малкият сто ипри нас в кухнята в столчето за кола и ако се налага, го люлям с крак. След като се наобядва Иво, слагам Дани да чака в кошарата, а ние с Иво прибираме чиниите, вадим прането и отиваме да простираме. Задачата му е да подава щипки. След това го приготвям за сън, слагам го на спалнята и преобувам Дани. Обикновено Иво заспива преди кърменето на Дани и с него се изнасям в хола, ако не - сядам от другата страна на леглото и кърмя Дани, докато Иво заспи. Дани има добрия навик да заспива по същото време, така че го слагам в легълцето му в хола, правя си обяд и си пусукам филмче. КАто се събуди, си играем, докато не довтаса Иво. Когато това стане, отиваме в спалнята, обличам го, преобувам го, слагам на гърне, после го храня. Дани седи в кошарата си или в столчето при нас, зависи в какво настроение е. След закуската на Иво готвим вечерята- правя нещо, коеот не ми отнема повече от 20 минути стоене в кухнята, защото на Иво и Дани бързо им доскучава и единият почва да плаче, а другият - да върши пакости. След това играем, гушкаме се, успокояваме се - докато се прибере мъжът ми в 7. От 7 до 8 храним Иво, храним се и ние в повечето случаи и се занимаваме с малкия, който вечер е особено ревлив. В интервала 8-8.30, аз разпускам сама - и за да не скучая, мия чинии. В 8.30 мъжът ми почва да ги оправя за сън и да ги къпе, аз правя млякото на Иво, мия и варя биби, давам лекарства ако са болни и съдействам в подаването на дрехи и пазенето на Иво да не избяга от спалнята и да шляпа гол и бос из коридора. След това Иво заспива, а аз кърмя Дани. Когато Дани е готов, го паркирам в неговата кошара - той или е заспал, а ако не е - поради някаква оскорпионска особеност на характера, не обича да го гушкам, за да го приспивам. Затова го слагам в леглото му, чакам няколко минути да се уверя, че е заспал и изчезвам да се видим с мъжа ми като хората. Нощите ни са спокойни, напоследък Иво сънува кошмари и се засели трайно при нас - тук ще опонирам на байбиби, откакто спи при нас - спря да се буди и да реве неутешимо нощем. Малкият се буди веднъж да си посика бибата и веднъж да го нахраня, взимам го при мен само ако са му ледясали ръцете или ако е болен и то за да ми е спокойно на мен - на него не му прави впечатление къде спи.
За отношението на Иво към Дани - аз изчетох доста преди да родя, което не ме направи по-умна, честно казано. Ивайло проявява учудващо малко ревност и смятам, че не е защото аз го уча на нещо, а защото си е такъв по принцип - много спокоен, сигурен и уверен в себе си и в нас. Когато Дани имаше колики, му казвах да го гали по главичката, за да го боли Дани по-малко коремчето. Той се научи и сега щом го чуе да реве, ходи и го гали по главата и му говори. Никога не съм му казвала - не прави еди-какво си или не шуми заради бебето и той просто свикна да не го възприема като пречка. Дани пък се научи да спи на всякакъв шум, което си е плюс. В началото, докато кърмех, Иво държеше непременно да го гушкам и него - не съм му отказвала, вдигах бебето нависоко и му давах да м иседне на коленете. Да ама да се диш кротък не е работа за двегодишен и бързо се отказа да го прави. Ако държа Дани, Дани е спокоен, а Иво дойде да мрънка, казвам високо на Дани - "Сега ще те сложа в кошарата, защото трябва да обърна внимание и на бате" и съответно гушкам Иво. Ако гушкам Иво, а малкият заплаче - действам по същия начин - по този начин ги уча на уважение към нуждите на другия. Никога не карам Иво да си дава играчките на Дани или да му отстъпва нещо - те са бебета и двамата и би било несправедливо. Но напоследък забелязвам Иво да приобщава Дани към игирите ни - дава му строителчета или му показва какво се прави с тях. Всеки път, когато Дани се усмихне на Иво, обяснявам на Иво как Дани си е негов и че Дани много много го обича. След това обяснявам и на Дани как Иво също много го обича и че са братчета. Когато Дани прави опити да пълзи, показвам на Иво и му обяснявам колко е малък Дани и как още нищо не може, затова пък Иво е голям, силен и може много неща. КОгато чуя, че Дани плаче в кошарата, а имам малк оработа за вършене, обикновено казвам на Иво да отиде и да м уразкаже колко голяма кула е построил примерно. Иво отива и почва да Наньо-ъъъъ-ка и да ръкомаха (той нарича Дани Наньо и ако не може да каже някоя дума, казва ъъъ), а Дани толкова обожава да го гледа, че спира да плаче и почва да се смее с глас.
Това е в общи линии, ясно е, че не може да отдадеш пълното си внимание на всяко дете поотделно - то е и невъзможно. Но за мен точно това е идеята на семейството - то е едно малко общество, където хората трябва да се съобразяват един с друг и да правят компромиси, за да може да живеят по-добре като едно цяло. Колкото по-рано научат това децата, толкова по-добре е за самите тях - така ще имат реалистични очаквания за себе си, за родителите си, за братята и сестрите си и за другите хора - извън семейството. А дали спят в твоето легло или не и дали се хранят под час или не - това всъщност няма значение за хората извън семейството. Важното е нещата да вървят и да не се преуморяваш.

Какво означава "набеждават малките, че те искали така"? Ако малките не искат, ще си го покажат. Бебе, което не му е кеф - реве. А идеята на ПР е да съобразиш именно с това. Ако не иска да го носиш на ръце, не го носиш. Има родители обаче които смятат, че така бебето се разглезва, научава се на "лош навик" и предпочитат да го оставят да пореве, но не и да го подундуркат.

БРАВО НА ЮЛЧЕТО.МНОГО МИ ХАРЕСА РЕЖИМА КОЙТО СИ И ИЗГРАДИЛА.ЕДНА МАЛКА ИДИЛИЯ.ВЪОБЩЕ ДОПАДА МИ НАЧИНА ТИ НА МИСЛЕНЕ.АЗ СЪЩО ИМАМ ДВЕ МОМЧЕТА ,НО С 6.5ГОДИНИ РАЗЛИКА ПО-МЕЖДУ ИМ .ВСИЧКИ ЗАЕДНО СИ ПОМАГАМЕ В КЪЩИ.КОГАТО СЪМ НОЩНИ СМЕНИ ТАТКО ИМ СЕ ОПРАВЯ С ТЯХ.ВЪОБЩЕ ЕДНО ЗАДРУЖНО СЕМЕЙСТВО СМЕ,НО ГЛЕДАМ И ДА ИМА СВОБОДА ЗА ВСЕКИ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ.

GI, Юлче много благодаря   

Nellie ,стискам ти палци бързо да се адаптирате,съвет не мога да  дам,защото на мен тепърва ми предстои да се оправям с две деца,живот и здраве.
Юл4е,и аз благодаря за подробния постинг  Това с кърменето и гушкането на по-голямото дете е много ценен съвет,най-големите ми притеснения са свързани точно с кърменето на поискване.Дъщеря ми вече е на 3 години и 9 месеца,до скоро беше доста самостоятелна,но откакто коремът ми "щръкна",просто се залепи за мен.Често идва с мен на работа,заспива само с мен,а преди обичаше повече да си ляга с баща си,защото разказва по-интересни истории Не иска да ходи на гости при бабите си вече... подготвя ме  психически за  след раждането така да се каже Сигурна съм,че си е до дете,защото не си спомням да съм ревнувала,когато сестра ми се роди-бях на 5.Интересно е,че аз очаквах да вземем от родилния дете колкото мен,а като видях бебето.....ме обзе огромно разочарование,то не ставаше за нищо в тогавашните ми представи.Може би и затова не я възприех като конкурент,нали си я превъзхождах отвсякъде В тая насока на мислене се чудя,ако подхвърлям отвреме навреме на Ния колко е неумело още бебето и други подобни,дали пък няма да помогне?

Пиша, провокирана от споровете около привързаното родителство. Не съм майка на две деца и не мога да дам съвети. Според мен всяко дете определя границата на привързаността. Просто има деца, които повече обичат да се гушкат, харесват да са близко до родителите, особено до майката, и такива, които се раждат по-самостоятелни. Грешка би било да вървиш против природата на твоето собствено дете.
За мен е абсурдно да откажеш нежност и топлина на дете. Когато бебето зареве, трябва да се успокои, когато иска да се гушне и да спи до теб, трябва да му се даде възможност да усети майчината прегръдка. Когато се смее, трябва да се усмихнеш.
Мисля, че по-скоро трябва да се говори за бебешка, детска привързаност, отколкото за привързано родителство. Второто е следствие на първото, детето определя правилата и ако сме умни, ще се вслушаме, иначе рискуваме да отгледаме самотни, несигурни, нестабилни деца.