Когато, живот и здраве, имаш второ дете ще разбереш, че можеш да ги обичаш и двете еднакво много.
- Публикувана: 26 апр. 2008, 23:17 ч.
- Последно мнение: 25 май 2008, 14:02 ч.
Задавали ли сте си следният глупав въпрос???
Да,минават ми.И до ден днешен смятам,че майка ми обича повече брат ми от нас със сестра ми.
Чела съм някои твои публикации относно това и много съм се впечатлила(щом съм запомнила) - мисля и съм сигурна, че ти ако имаш повече деца ще ги обичаш еднакво много, още повече след това си видяла и почувствала.
Аз съм се чудила също докато бях бременна - дали ще го обичам толкова, ами като е момче дали пак толкова(сега се чудя на тези си тъпизми, добре, че тогава не съм ги споделила с някой да се срамувам сега).
Обичам ги много и двамата.
).Но грижите и любовта към децата не могат да бъдат различни. 
Задавала съм си го и то неведнъж. Толкова много обичам сина си, че той реално е първото човешко същество, но което се радвам и изразявам любовта си безрезервно, защото наче съм доста стуен и дръпнат човек. Нямам второ дете и не мога да кажа от опит, как се обичат две деца - еднакво или обичаш едното повече от другото. Но знам, че обожавам сина си.
Аз пък имам сходен въпрос, дали бих обичала осиновеното детенце като първото собствено? Понякога се замислям?!
Не съм се питала точно това. Винаги съм планирала да не оставам с едно дете и в мисълта ми те винаги са били поне две. Сега, когато ги имам, също не се питам дали обичам някого повече. За мен чувствата нямат количествен израз и по отношение на тях не се поставят знаци за по- голямо, по- малко и равно.
По скоро си задавах въпроса дали второто ми дете ще мога да дам това, което давам на първородното, т.е. всеотдайна обич и грижа. Мога да кажа, че досега бебка е ощетената в случая от към грижи и внимание, но пък се опитвам да наваксам . Иначе тръпката и при двете ми бременности беше еднаква, може би защото неистово ги желаех.
