- Публикувана: 27 апр. 2008, 22:27 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2008, 15:11 ч.
Анкета - колко от вас са оставяли децата си да плачат
Големите ми синове са приспивани на ръце - по няколко часа. 
Другите у дома вече се навечеряли, аз още го люшкам! 
Беше си ад. И искам да ви кажа, че от това ставаха още по-ревливи. Когато нещо не стане на тяхната и рев, докато не го получат. Аз се опитвам да успокоявам, а те още повече се инатят!
Сега с малкия - на 1г и 11 месеца - никога не съм го приспивала на ръце. Още от самото раждане съм го оставяла да заспива сам. Правил е опити да се наложи за да легна до него, но това съм го правила максимум 3-4 пъти до сега! Ревял е най-много 20 минути и после заспива. Но това го е правил много рядко и то предимно тогава, когато съм легнала с него предния път!
Мога да кажа, че не е ревлив. Сега има някакъв период да легне на земята и да мрънка. Но и там го оставям. Когато разбере, че няма да го вдигна, става си сам и идва да се гушне. Е, тогава вече си го гушкам, но не коментирам.
Другите у дома вече се навечеряли, аз още го люшкам! Беше си ад. И искам да ви кажа, че от това ставаха още по-ревливи. Когато нещо не стане на тяхната и рев, докато не го получат. Аз се опитвам да успокоявам, а те още повече се инатят!
Сега с малкия - на 1г и 11 месеца - никога не съм го приспивала на ръце. Още от самото раждане съм го оставяла да заспива сам. Правил е опити да се наложи за да легна до него, но това съм го правила максимум 3-4 пъти до сега! Ревял е най-много 20 минути и после заспива. Но това го е правил много рядко и то предимно тогава, когато съм легнала с него предния път!
Мога да кажа, че не е ревлив. Сега има някакъв период да легне на земята и да мрънка. Но и там го оставям. Когато разбере, че няма да го вдигна, става си сам и идва да се гушне. Е, тогава вече си го гушкам, но не коментирам.
Въпросът е защо си дундуркала големите си синове? Защото не си искала да ги оставяш да реват или защото си ги оставяла, но те не са спирали да реват и вместо да заспят са озверявали още повече. Така е близнакът Теди - нема спиране, а все повече озверява - трябва да си безчувствен изрод за да го оставиш да реве. Докато сестра му Ева като види, че не я вземат си заспива или се закротва и се заиграва нещо докато не чуе признаци на живот и пак надава вой за да я чуят, че е там и да я спасяват. Затова казвам, че децата сами ни казват как да ги гледаме, не става с четене на книги, учене от чужд опит и слушане на препоръки от специалисти
Дундуркани са поради неопитност и вслушване на бабини напътствия 
.
Пък и вторият имаше тахикардия и не можех да го оставям да реве. Когато лекарите, казаха, че вече го е израстил и че няма опасност да получи сърцебиенето, той беше на 2 години и половина и беше дете, което не можеше да се заиграва само и само мрънкаше за щяло и нещяло. Тогава го оставих да плаче - 2 седмици беше периода - научи се да заспива сам и започна да се заиграва с играчките, без да има нужда непременно от компания!
. Пък и вторият имаше тахикардия и не можех да го оставям да реве. Когато лекарите, казаха, че вече го е израстил и че няма опасност да получи сърцебиенето, той беше на 2 години и половина и беше дете, което не можеше да се заиграва само и само мрънкаше за щяло и нещяло. Тогава го оставих да плаче - 2 седмици беше периода - научи се да заспива сам и започна да се заиграва с играчките, без да има нужда непременно от компания!
Признавам си, това е единственото нещо, което съм последвала като съвет от книгата на д-р Спок. Ръцете ми развиха възпаление (тендовагенит) вследствие на часовете люлеене и разходки на ръце преди заспиване, беше изтощително и безкрайно болезнено. 
На 10-11-месечна възраст "научихме" Никола да заспива сам.
Беше кошмарно, но както пишеше и в книгата, продължи точно 3 дни (вечери). Първата вечер той рева отчаяно, вкопчен в решетката на креватчето си, а аз ревях в кухнята, убедена, че съм най-лошата майка на света. Заспа от изтощение (според мен), но аз устоях на желанието да се втурна при него, това щеше да провали всичко.
Втората вечер ревът продължи около 10 мин., след това детето се примири и заспа.
На третата вечер - започна да помрънква, но почти веднага се отказа.
Не сме имали никакви проблеми след това. Когато дойде възрастта на приказките също - прочитаме си приказката, целувки, прегръдки - и това е, няма пазарлъци, мрънкане, викане от стаята и т.н.
Така остава време и за нас с баща му, чудесно е.
На 10-11-месечна възраст "научихме" Никола да заспива сам.
Беше кошмарно, но както пишеше и в книгата, продължи точно 3 дни (вечери). Първата вечер той рева отчаяно, вкопчен в решетката на креватчето си, а аз ревях в кухнята, убедена, че съм най-лошата майка на света. Заспа от изтощение (според мен), но аз устоях на желанието да се втурна при него, това щеше да провали всичко.
Втората вечер ревът продължи около 10 мин., след това детето се примири и заспа.
На третата вечер - започна да помрънква, но почти веднага се отказа.
Не сме имали никакви проблеми след това. Когато дойде възрастта на приказките също - прочитаме си приказката, целувки, прегръдки - и това е, няма пазарлъци, мрънкане, викане от стаята и т.н.
Така остава време и за нас с баща му, чудесно е.
Мда, оставяла съм го да реве 3 пъти. Затова пък никога не съм изпадала в истерии пред него. Примери с привързано родителство и истерии около мен бол. Предпочитам да пореве, отколкото да му крещя, просто защото си стигнал до предела на силите си. За ситуациите, в които говоря трети вариант няма - стигнал си пределя и или излизаш от стаята или почваш да изстерясваш пред детето. Кое според вас е по-добре? Аз предпочитам да не съм толкова привързан родител 
.
. 
Отговорих с да, но не знам дали е правилния отговор.Не съм го оставяла да плаче и да се дере, оставяла съм го само като мрънка.Като е виновен за нещо и му се скарам - и тогава даже като заплаче ми едва да го гушна и ми става толкова гузно, но се сдържам, защото иначе няма да има ефект да се караме и после да се гушкаме.А бе трудна работа си е възпитанието 
Оставяла съм Ани да реве като бебе - може би се е случвало 2-3 пъти... Сега много съжалявам за това... И това заради тъпите акъли, които съм чела - `нека си пореве, ще му мине`, `ще го разглезиш детето`... и т.н. простотии. В един момен майчиния инстинкт надделя и спрях да тероризирам детето си. Толкова ми беше мъчно, че съм го правила, че не е истина... И всъщност до ден днешен се приспиваме с нея, заради поредица от грешки, които правих, но пък за мен е важно тя да е спокойна и щастлива и си я приспивам - приказки, милване по челото, държа й ръчичката и т.н. глезотии 
С малката не съм имала такива проблеми - то при нея стана неусетно. Ани беше на 1 годинка, когато се роди малката и нали се сещаш.... малката се научи сама да заспива, сама да си се занимава, сама да си играе. Но пък тя е и много по-спокойно дете...
И това заради тъпите акъли, които съм чела - `нека си пореве, ще му мине`, `ще го разглезиш детето`... и т.н. простотии. В един момен майчиния инстинкт надделя и спрях да тероризирам детето си. Толкова ми беше мъчно, че съм го правила, че не е истина... И всъщност до ден днешен се приспиваме с нея, заради поредица от грешки, които правих, но пък за мен е важно тя да е спокойна и щастлива и си я приспивам - приказки, милване по челото, държа й ръчичката и т.н. глезотии С малката не съм имала такива проблеми - то при нея стана неусетно. Ани беше на 1 годинка, когато се роди малката и нали се сещаш.... малката се научи сама да заспива, сама да си се занимава, сама да си играе. Но пък тя е и много по-спокойно дете...
И всъщност до ден днешен се приспиваме с нея, заради поредица от грешки, които правих, но пък за мен е важно тя да е спокойна и щастлива и си я приспивам - приказки, милване по челото, държа й ръчичката и т.н. глезотии
Имоя все още zаспива смао гушнат и след прикаzка . В един момент децата сигурно се откаzват сами от приспиване, но в коя ли въzраст става? Предполагам когато zапочнат сами да четат?
Примери с привързано родителство и истерии около мен бол. Предпочитам да пореве, отколкото да му крещя, просто защото си стигнал до предела на силите си. За ситуациите, в които говоря трети вариант няма - стигнал си пределя и или излизаш от стаята или почваш да изстерясваш пред детето. Кое според вас е по-добре? Аз предпочитам да не съм толкова привързан родител . .
. Оставям ги да поплачат и да се потръшкат . Не им угаждам за разни капризи. Казвам с твърд и категоричен тон `НЕ!` и не отстъпвам пред рев и тръшкане. Вчера малкият вижда ,че си закачам дамската чанта на закачалката и рев , че я иска. Потръшка се, потръшка се ,видя че няма да му я дам и миряса.Просто трябва да правим разлика между нуждите на детето и капризите.
За приспиването- слагам го в леглото и излизам от стаята. Ако му се спи, ще спи. Ако почна да го приспивам с люшкане или други `методи`, сигурна съм че ще стане лошо. Това приспиване ще се удължава и удължава все повече и накрая нито той ще се наспи, нито аз ще имам сили за нещо. Не мога да разбера защо бъркате съня и заспиването,които са безсъзнателен физиологичен процес с обичта, привързаността и успокояване на детето? За да заспи един човек, без значение дали е малък или голям, той няма нужда от успокояване.
Просто трябва да правим разлика между нуждите на детето и капризите.
....
Не мога да разбера защо бъркате съня и заспиването,които са безсъзнателен физиологичен процес с обичта, привързаността и успокояване на детето? За да заспи един човек, без значение дали е малък или голям, той няма нужда от успокояване.
....
Не мога да разбера защо бъркате съня и заспиването,които са безсъзнателен физиологичен процес с обичта, привързаността и успокояване на детето? За да заспи един човек, без значение дали е малък или голям, той няма нужда от успокояване.
Танюшка поздравления за поста ти!