- Публикувана: 27 апр. 2008, 22:27 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2008, 15:11 ч.
Анкета - колко от вас са оставяли децата си да плачат
Никога не оставям дъщеря си да плаче. Щом плаче значи има нужда от мен. За какво съм го родила това дете, ако няма да откликвам на нуждите му.
Не мога да разбера защо бъркате съня и заспиването,които са безсъзнателен физиологичен процес с обичта, привързаността и успокояване на детето. За да заспи един човек, без значение дали е малък или голям, той няма нужда от успокояване.
Сигурна ли си в последното?
Има възрастни, които взимат приспивателни, за да може нервната им система да се успокои и да заспят. Други се приспиват с книги, трети гаврътват по едно преди сън... При положение, че бебетата имат недоразвита нервна система убедена ли си, че нямат нужда от помощни средства, за да заспят? Не е случаен фактът, че масово бебетата (в някакъв етап от живота си) заспиват с такива - на гърда, с пръст в уста, с биберон, на ръце, с люлеене, смучейки оделце и подобни... Никога не бих нарекла естественото любопитство на едно бебе към обкръжаващия го свят "каприз", нито желанието му да бъде гушнато, за да заспи. Надявам се и мъжът ми да не ме смята за капризна когато искам да заспя в обятията му. Това по повод на връзката между обичта, привързаността и приспиването.
Че Ка , не съм сигурна 
. И дълбоко се замислих върху думите ти. Добре , примерно пиеш приспивателни и какво? Пристрастяваш се, привикваш, дори увеличаваш дозата. Същото е и със приспиването на ръце. Свикваш ,харесва ти и ти се приисква някой ако може по пет часа да те гушка и да те люлее 
.То и аз да съм бебе и на мен ще ми хареса така. Въпросът е да създаваме полезни за бебето и детето навици( а заспиването е навик,нали? или греша?).
А за нервната система на детето, да тя е неразвита. Бебетата имат нужда от помощни средства . Нали точно това правим - помагаме им за заспят, да укрепнат пихически и физически, помагаме им за всичко . Но какво значи помощни средства- майката не е ли и тя едно голямо помощно средство, без което детето не ще оцелее!?Но в един момент от развитието на детето вече трябва да отделим ,да разграничим съня от кърменето и храненето и съня от обичта. И си мисля,че колкото по-рано стане това,толкова по-добре за всички. Чета тук как мамите ги болят ръцете и кръста, и прегракват от носене,люлеене и пеене. А някои вършат итрите едновременно. Защо е нужно това мъчение?
За естественото любопитство на децата съм съгласна че в никакъв случай не е каприз. Но трябва да се поставят разумни граници на това любопитство. Аз го задоволявам детското любопитство, но не безкрайно.
. И дълбоко се замислих върху думите ти. Добре , примерно пиеш приспивателни и какво? Пристрастяваш се, привикваш, дори увеличаваш дозата. Същото е и със приспиването на ръце. Свикваш ,харесва ти и ти се приисква някой ако може по пет часа да те гушка и да те люлее .То и аз да съм бебе и на мен ще ми хареса така. Въпросът е да създаваме полезни за бебето и детето навици( а заспиването е навик,нали? или греша?). А за нервната система на детето, да тя е неразвита. Бебетата имат нужда от помощни средства . Нали точно това правим - помагаме им за заспят, да укрепнат пихически и физически, помагаме им за всичко . Но какво значи помощни средства- майката не е ли и тя едно голямо помощно средство, без което детето не ще оцелее!?Но в един момент от развитието на детето вече трябва да отделим ,да разграничим съня от кърменето и храненето и съня от обичта. И си мисля,че колкото по-рано стане това,толкова по-добре за всички. Чета тук как мамите ги болят ръцете и кръста, и прегракват от носене,люлеене и пеене. А някои вършат итрите едновременно. Защо е нужно това мъчение?
За естественото любопитство на децата съм съгласна че в никакъв случай не е каприз. Но трябва да се поставят разумни граници на това любопитство. Аз го задоволявам детското любопитство, но не безкрайно.
Никога не оставям дъщеря си да плаче. Щом плаче значи има нужда от мен. За какво съм го родила това дете, ако няма да откликвам на нуждите му.
Няма родител ,който да не е оставял дори за малко детето си да плаче.
Никой не може да ме убеди в противното
ani69, никой не може да те убеди, тъй като такова животно, като постоянна грижа и мисъл за детето няма, невъзможно е, а както и ти самата отбелязваш, не е и полезно.
Правя разлика само между малко бебе, което реве от глад, болка или студ, но това е до към 6-тия месец нейде. След това започва и рев по други причини. Ако не го оставим да плаче и задоволяваме всяка негова прищявка правим най- лошата услуга на детето си. Затова е умът на човека, за да преценява кога има нужда, кога такава няма и кога е направо вредно да се действа по определен начин.
И моят малък син иска да си навре пръста в контакта и реве, като го отстраня от там. Ако имате представа как плачеше до скоро, когато трябваше да излезе от банята! Ама на, гадна майка съм, не го оставям там да спи. Ако големият се разреве, понеже има нужда да остане до около 24.00 часа навън с аверчетата /сега завърши ІІ клас/... ами най- вероятно ще си го прибера и ще си го оставя да поплаче. Добре че този сорт плачове сме ги преодоляли своевременно обаче, от ранна възраст.
Само че ревът не е сам по себе си дисциплина. Той е реакция при отказ /говорим за този случай/, просто е редно да се научат децата да не реагират така, а това не става с постоянно задоволяване на желанията им.
С пожелание за повече здрав разум и откровеност на всички!
Правя разлика само между малко бебе, което реве от глад, болка или студ, но това е до към 6-тия месец нейде. След това започва и рев по други причини. Ако не го оставим да плаче и задоволяваме всяка негова прищявка правим най- лошата услуга на детето си. Затова е умът на човека, за да преценява кога има нужда, кога такава няма и кога е направо вредно да се действа по определен начин.
И моят малък син иска да си навре пръста в контакта и реве, като го отстраня от там. Ако имате представа как плачеше до скоро, когато трябваше да излезе от банята! Ама на, гадна майка съм, не го оставям там да спи. Ако големият се разреве, понеже има нужда да остане до около 24.00 часа навън с аверчетата /сега завърши ІІ клас/... ами най- вероятно ще си го прибера и ще си го оставя да поплаче. Добре че този сорт плачове сме ги преодоляли своевременно обаче, от ранна възраст.
Само че ревът не е сам по себе си дисциплина. Той е реакция при отказ /говорим за този случай/, просто е редно да се научат децата да не реагират така, а това не става с постоянно задоволяване на желанията им.
С пожелание за повече здрав разум и откровеност на всички!
Няма родител ,който да не е оставял дори за малко детето си да плаче.
Никой не може да ме убеди в противното
Никой не може да ме убеди в противното
Няма родител ,който да не е оставял дори за малко детето си да плаче.
Никой не може да ме убеди в противното
Никой не може да ме убеди в противното
Моите деца по принцип са си ревливи,но дъщеря ми бие всички рекорди.Тя ако не спеше-плачеше и това продължи до годинката и.Тя плачеше за всичко.имам чувството,че искаше бързо да порасне и не иска повече да е беззащитно бебе.Пропълзя на 4 месеца ,проходи на 8.Ревеше например ,защото се ядосваше,че не може да ги прави добре тези неща.Ревеше,защото не искаше да спи.Нямаше начин да я приспя освен да я оставя да се нареве и да си заспи.Нещата се оправиха от самосебе си,когато стана на година ,година и половина.До скоро си ревеше обаче
Нестава въпрос само ,като е малко бебе,че дори и тогава.
Като бебета никога не съм ги оставяла да плачат с възпитателна цел.В смисъл да излезна от стаята и да оставя ревящото бебе с надеждата,че ще умалее и ще заспи.Случвало се е да ги разнасям и те да се дерат в ръцете ми,да бутам количката,а бебето да плаче защото му е криво за нещо си,но никога не съм ги оставяла да плачат без да се опитам да ги утеша или нещо подобно.
Сега,като по-големи,когато съм сигурна че ревът от инат и от тръшкане,оставям ги да поскимтят без да им обръщам внимание и до 5 минути "представлението"е приключило.Като няма публика не виждат смисъл да се хабят
Сега,като по-големи,когато съм сигурна че ревът от инат и от тръшкане,оставям ги да поскимтят без да им обръщам внимание и до 5 минути "представлението"е приключило.Като няма публика не виждат смисъл да се хабят
Самата идея да възпитавам бебе под годинка напр., като го оставям да реве, ми е малко странна. Това обаче вероятно е за друга тема. 
Конкретно - оставяла съм я, когато нерви не са ми останали - бях си направила нещо като моя двуминутка, в която просто отивах да изпуша една цигара, да си събера мислите и после с нови сили се заемах с успокояването.
Конкретно - оставяла съм я, когато нерви не са ми останали - бях си направила нещо като моя двуминутка, в която просто отивах да изпуша една цигара, да си събера мислите и после с нови сили се заемах с успокояването.
Всъщност ставаше дума за малки бебета дали оставяте да плачат. Не знам точно до кой месец са малки, но може ориентировъчно да кажем годинка, защото тогава някъде започват да разбират и да намират начин да казват за какво всъщност реват или поне си им личи повече отколкото на едно пеленаче. Ясно е, че ако едно порастнало бебе реве от лигня е най-добре да не му се обръща внимание, демек да го оставим да си пореве
Нестава въпрос само ,като е малко бебе,че дори и тогава.
Въпроса е съвсем друг.
Пак казвам -децата са различни.Едно дете може да го успокоиш по един начин, друго обаче не можеш.Всяка майка сама си преценява за нейното дете кое е най добре.
Естествено,че бебето ако е съвсем мъничко-на 2 до 3 месеца,няма да го оставиш да се дере,но на 4 и тн....то вече разбира някой неща и започва да реве и от инат.
Ами аз не я оставям да плаче все още - случвало се е понякога, ама не съм го правила съзнателно - просто не е имало друг начин. И не е било повече от 5 мин. Просто ако я оставя дори и 5 мин. да плаче после не мога да я успокоя с часове. А ако се гушкаме и си играем има по-голям шанс да се заиграе и да си свърша някаква работа. Просто си е до дете.
Като беше на 8 мес. се опитахме с баща й да приложим метода на Фербер - оставяме я да спи и като почне да плаче влизаме първо след 5 мин, после след 10 и така... Ами издържахме до 15 мин., после детето така ревеше и трепереше, че повече не сме си и помисляли да прилагаме този метод. Сега си спи при нас.
Аз мисля, че не може да се възпитава дете под 1г. и половина - те просто не осъзнават какво се случва. За себе си съм решила, че като стане на 18-19 мес., ще се възпитаваме. Преди това няма смисъл. Естествено, ако имаш повече от едно дете, няма как - все някое ще е оставено да реве - хора сме все пак.
Като беше на 8 мес. се опитахме с баща й да приложим метода на Фербер - оставяме я да спи и като почне да плаче влизаме първо след 5 мин, после след 10 и така... Ами издържахме до 15 мин., после детето така ревеше и трепереше, че повече не сме си и помисляли да прилагаме този метод. Сега си спи при нас.
Аз мисля, че не може да се възпитава дете под 1г. и половина - те просто не осъзнават какво се случва. За себе си съм решила, че като стане на 18-19 мес., ще се възпитаваме. Преди това няма смисъл. Естествено, ако имаш повече от едно дете, няма как - все някое ще е оставено да реве - хора сме все пак.
До годинката детето ми почти не ревеше, мрънкаше вечер, но не съм ставала да го дундуркам - давах му бибата или просто го остявах да помрънка.
Сега е почти на две и от известно време го наблюдавам, че започна да крещи буквално и да реве когато нещо не е както той иска. Тогава въобще не му обръщам внимание, а само му обяснявам, че няма как да стане на неговото.
Спи си винаги самичък, не плаче като е сам, играе си и заспива.
От седмица се тръшка и иска някой да стои при него, но с часове и си бърбори а не спи, реших, че няма да му вървя по акъла и го оставих няколко дни да си покрещи. видя, че няма да му угодим и спря.
Сега е почти на две и от известно време го наблюдавам, че започна да крещи буквално и да реве когато нещо не е както той иска. Тогава въобще не му обръщам внимание, а само му обяснявам, че няма как да стане на неговото.
Спи си винаги самичък, не плаче като е сам, играе си и заспива.
От седмица се тръшка и иска някой да стои при него, но с часове и си бърбори а не спи, реших, че няма да му вървя по акъла и го оставих няколко дни да си покрещи. видя, че няма да му угодим и спря.