За мен този е уникален. Гледала съм го на кино и съм плакала не толкова за болките на Исус, а колкото за това хората колко може да са коравосърдечни и да могат да причиняват така болка и да не им мигва окото. Филма имаше проблем със излъчването му в някои държави, като се прибера ,ще напиша точно какъв беше случая. Когато беше излезнал на екран, бях много заинтересована.
- Публикувана: 28 апр. 2008, 11:07 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2008, 09:27 ч.
"Страстите Христови"- брутален или докосващ?
А кое всъщност беше дяволът? Хванах последния един час на филма, когато Пилат се колебаеше какво да прави, побоя и разпъването. Имаше една жена, която се прокрадваше из тълпата и гледаше ехидно, всъщност беше страшна, студена и красива. Накрая носеше едно уродливо бебе, като джудже. За това ли говорите? Стряскащо беше да.
Но има ли такъв момент в Библията? И ако жената беше символиката на злото и на дявола - защо жена? Късно хванах и не схванах, разяснете ми.
Също ми е интересно и мнението на Православната църква за филма, а и изцяло на каноничните християни, има ли къде да попрочетем нещо?
Филма на мен ми беше и брутален и докосващ. Със сигурност много по-въздействащ от разните блудкави протестантски версии-филми по библейски сюжети...
Но има ли такъв момент в Библията? И ако жената беше символиката на злото и на дявола - защо жена? Късно хванах и не схванах, разяснете ми.
Също ми е интересно и мнението на Православната църква за филма, а и изцяло на каноничните християни, има ли къде да попрочетем нещо?
Филма на мен ми беше и брутален и докосващ. Със сигурност много по-въздействащ от разните блудкави протестантски версии-филми по библейски сюжети...
Персонажът на дявола не беше просто женски. Това беше мъж, облечен като жена, което абсолютно е застъпено със библейските принципи, които са против мъжеложничеството и травестиите. Освен това червеят, който много натурално пролазваше по лицето, също е препратка към библията, където в много писания се говори за мястото "където огън не загасва и червей не умира" и това именно е адът.
Протестантската църква също приветства горещо филма. В защита на така наречените "блудкави протестантски версии-филми на библейски сюжети", мога да кажа, че те имат своята безценна роля за запознаване на масата със съдържанието на Библията. Очевидно християнският свят е узрял и за "по-твърдата храна" (децата се хранят с мляко, а възрастните с твърда храна
Цитат
Евреи 5:12
Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.)
Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.)
Много любопитен е образът на Варнава. Във филма е едно към едно с една Картина на Йеронимус Бош:
Персонажът на дявола не беше просто женски. Това беше мъж, облечен като жена, което абсолютно е застъпено със библейските принципи, които са против мъжеложничеството и травестиите.
Може би не толкова заради това, колкото заради обстоятелството, че дяволът е паднал ангел, сиреч безполово същество.
Сега ако изровите и линк към филма в някой торент, със субтитри на Бг - цена няма да имате.
Ще поглеждам темата, може да излязат и още разяснения по символиките. Аз съм учила история на религиите, но не подходих особено сериозно, изобщо със сюжета не съм запозната библейския, също и с такива детайли и ми е много итересно.
Атеисти, неатеисти - все едно. На мен ми е интересно дори само като художествено произведение. Човекът си личи, че се е постарал.
Ще поглеждам темата, може да излязат и още разяснения по символиките. Аз съм учила история на религиите, но не подходих особено сериозно, изобщо със сюжета не съм запозната библейския, също и с такива детайли и ми е много итересно.
Атеисти, неатеисти - все едно. На мен ми е интересно дори само като художествено произведение. Човекът си личи, че се е постарал.
След като свърши, около 5 минути хората в
залата не можеха да станат от местата си.
залата не можеха да станат от местата си.
На голям екран е много по-разтърсващо 
Детето в ръцете на Дявола беше демон, според мен. Нали когато Юда полудя и го споходиха демони, те приличаха на това дете.
Апокалипто също така силно ми въздейства.
ДеЩоВиди, заповядай: http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=97633
Не съм вярваща.Нека започна с това(и не задълбавайте, моля).Значи, моентът с докосването го пропускаме.Брутален-може да се каже.Мен лично ми писна по едно време.
Джим КАвизел в едно интервю разправяше, че Мел Г. му предложил ролята, но се разколебал ли, що ли, не му се обаждал повече да обсъждат.Джим му се обадил, и му казал "виж, аз съм много навит, искам да направя ролята".Мел започнал да хъка и да мъка.Джим пак подел:"слушай, аз съм правилният човек.На 33 съм.Инициалите ми са J.C.(James Caviezel-Jesus Christ)"Отсреща, дъъълго мълчание
Разказваше също, че точно като заснемали сцената на хълма, едва не го ударил гръм....
Джим КАвизел в едно интервю разправяше, че Мел Г. му предложил ролята, но се разколебал ли, що ли, не му се обаждал повече да обсъждат.Джим му се обадил, и му казал "виж, аз съм много навит, искам да направя ролята".Мел започнал да хъка и да мъка.Джим пак подел:"слушай, аз съм правилният човек.На 33 съм.Инициалите ми са J.C.(James Caviezel-Jesus Christ)"Отсреща, дъъълго мълчание
Разказваше също, че точно като заснемали сцената на хълма, едва не го ударил гръм....
Не съм вярваща.Нека започна с това(и не задълбавайте, моля).Значи, моентът с докосването го пропускаме.Брутален-може да се каже.Мен лично ми писна по едно време.
Джим КАвизел в едно интервю разправяше, че Мел Г. му предложил ролята, но се разколебал ли, що ли, не му се обаждал повече да обсъждат.Джим му се обадил, и му казал "виж, аз съм много навит, искам да направя ролята".Мел започнал да хъка и да мъка.Джим пак подел:"слушай, аз съм правилният човек.На 33 съм.Инициалите ми са J.C.(James Caviezel-Jesus Christ)"Отсреща, дъъълго мълчание
Разказваше също, че точно като заснемали сцената на хълма, едва не го ударил гръм....
Джим КАвизел в едно интервю разправяше, че Мел Г. му предложил ролята, но се разколебал ли, що ли, не му се обаждал повече да обсъждат.Джим му се обадил, и му казал "виж, аз съм много навит, искам да направя ролята".Мел започнал да хъка и да мъка.Джим пак подел:"слушай, аз съм правилният човек.На 33 съм.Инициалите ми са J.C.(James Caviezel-Jesus Christ)"Отсреща, дъъълго мълчание
Разказваше също, че точно като заснемали сцената на хълма, едва не го ударил гръм....
И нищо.Просто описа как започнал снимачният ден, как небето било тъмно, задавала се буря...и точно когато бил на кръста, паднал гръм, непосредствено до него.Опърлил се лекичко(украсявам си тук)...Погледнал към небето и казал нещо от сорта на: "хак ми е".
Всичко съм цитирала по памет.Толкова отдавна гледах интервюто.
Всичко съм цитирала по памет.Толкова отдавна гледах интервюто.
Една колежка днес ми каза, че това което сме гледали по телевизията е било само цензурираната версия, а че пълният филм, който тя е гледала миналата година по кината е бил много по-жесток. Трудно ми беше да си представя, единствената картина на нещо по-жестоко, която ми изникна беше тази на "Време разделно" /филм, който ме покърти в дън душа, още повече, че го гледах много малка/.
Ето повече за случката с гърма:
"Сега, 24 окт. 2003. Светкавица удари Иисус в Италия, съобщи агенция Ананова. Той оцеля. Не става дума обаче за Божия син, а за актьора Джим Кавийзъл. Звездата от "Граф Монте Кристо" играе ролята на Христос в суперпродукцията на Мел Гибсън "Страстта". Филмът разказва за последните 12 часа от живота на Исус и вече е набеден за бъдещ шедьовър, макар премиерата му да е чак по идния Великден.
За втори път, откак са започнали снимките на "Страстта", екипът беше ударен от мълния. Ватиканът, който силно се възпротиви срещу фриволния прочит на Библията, изразил силно задоволство, че "Господ се намесва".
Екипът снимал в Южна Италия, когато започнала буря. "Бях на около 30 метра от тях, когато видях от ушите на Кавийзъл да излиза дим", разказва продуцентът Стив Макевити. Ударени са актьорът и асистент-режисьорът Микелини, но и двамата се отървали без здравословни поражения. Самият Микелини едва не остана без върховете на пръстите си преди няколко месеца, когато друга мълния го опърли на хълма Матера. "Страстта" нашумя у нас и с българското участие в главните роли. Христо Шопов, по чийто герой във филма "Вчера" въздишаха хиляди ученички през 80-те, се изявява като Пилат Понтийски. Христо Живков пък е апостол Йоан."
Ето повече за случката с гърма:
"Сега, 24 окт. 2003. Светкавица удари Иисус в Италия, съобщи агенция Ананова. Той оцеля. Не става дума обаче за Божия син, а за актьора Джим Кавийзъл. Звездата от "Граф Монте Кристо" играе ролята на Христос в суперпродукцията на Мел Гибсън "Страстта". Филмът разказва за последните 12 часа от живота на Исус и вече е набеден за бъдещ шедьовър, макар премиерата му да е чак по идния Великден.
За втори път, откак са започнали снимките на "Страстта", екипът беше ударен от мълния. Ватиканът, който силно се възпротиви срещу фриволния прочит на Библията, изразил силно задоволство, че "Господ се намесва".
Екипът снимал в Южна Италия, когато започнала буря. "Бях на около 30 метра от тях, когато видях от ушите на Кавийзъл да излиза дим", разказва продуцентът Стив Макевити. Ударени са актьорът и асистент-режисьорът Микелини, но и двамата се отървали без здравословни поражения. Самият Микелини едва не остана без върховете на пръстите си преди няколко месеца, когато друга мълния го опърли на хълма Матера. "Страстта" нашумя у нас и с българското участие в главните роли. Христо Шопов, по чийто герой във филма "Вчера" въздишаха хиляди ученички през 80-те, се изявява като Пилат Понтийски. Христо Живков пък е апостол Йоан."
А ето и едно мнение на православен свещенник. Не знам доколко е прав. За мое огромно съжаление православната ми култура е все още много ниска.
Не бъркайте душевното с духовното!
(за опитите на драматичното изкуство да играе Христос)
Иеродякон Теогност Пушков
Наслушах се и се начетох на многото уж "положителни" резултати от екранизацията на филма "Страсти Христови" на М. Гибсон. За "обръщането" на хората към Христа като резултат от гледания филм... Какво искам да кажа по този повод? Това, че даваме още една тояга в ръцете на атеистичната критика на религията, която безпощадно ще налага по нашия гръб!
Що е религия? - Това е опит за среща на човека с Бога!... В "обръщанията" на зрителите на филма, ние имаме преди всичко дело с най-силно психологическо въздействие върху личността. Именно психологическо (душевно), но не и духовно.
Какво става в религията? Среща с личността на Христа, която е немислима извън Ипостасния съюз на Бога и Човека. Във филма имаме среща с таланта на актьора.
И така, човек се пленява и очарова именно от това, което е видял - без ни най-малко да бъде докоснат от живата среща с Бога. Подмяна на живия опит на Богообщуването със своите емоции, със своите преживявания и чувства.
Нека се замислим над следното: Всеки актьор трябва да се вживее в психологическата драма на тогова, когото играе. Като грешни хора, всички ние имаме повече или по-малко общ обективен опит от такива преживявания. Затова ни е лесно да се разбираме един друг.
Дори и без да имаме предвид, че Той е Бог (!) - нека се замислим над това, как грешен човек може да играе съвършенно безгрешен, идеален човек? Как може този, който е отровен от греха, да играе Единия Безгрешен? Може ли той да предаде Неговите преживявания и чувства?...
Няма ли да е предаване (макар и по пътя на жеста, мисълта, помисъла, израза на лицето) - на това, което чувствува в това време грешният човек?...
А ако си припомним все пак, че в Иисуса е обитавала телесно всичката пълнота на Божеството (Кол. 2), че Той е Вечният Син на Извънвременния Отец, то тогава как изглежда опитът да се предадат мислите и чувствата на Бога?...
Не бъркайте душевното с духовното!
(за опитите на драматичното изкуство да играе Христос)
Иеродякон Теогност Пушков
Наслушах се и се начетох на многото уж "положителни" резултати от екранизацията на филма "Страсти Христови" на М. Гибсон. За "обръщането" на хората към Христа като резултат от гледания филм... Какво искам да кажа по този повод? Това, че даваме още една тояга в ръцете на атеистичната критика на религията, която безпощадно ще налага по нашия гръб!
Що е религия? - Това е опит за среща на човека с Бога!... В "обръщанията" на зрителите на филма, ние имаме преди всичко дело с най-силно психологическо въздействие върху личността. Именно психологическо (душевно), но не и духовно.
Какво става в религията? Среща с личността на Христа, която е немислима извън Ипостасния съюз на Бога и Човека. Във филма имаме среща с таланта на актьора.
И така, човек се пленява и очарова именно от това, което е видял - без ни най-малко да бъде докоснат от живата среща с Бога. Подмяна на живия опит на Богообщуването със своите емоции, със своите преживявания и чувства.
Нека се замислим над следното: Всеки актьор трябва да се вживее в психологическата драма на тогова, когото играе. Като грешни хора, всички ние имаме повече или по-малко общ обективен опит от такива преживявания. Затова ни е лесно да се разбираме един друг.
Дори и без да имаме предвид, че Той е Бог (!) - нека се замислим над това, как грешен човек може да играе съвършенно безгрешен, идеален човек? Как може този, който е отровен от греха, да играе Единия Безгрешен? Може ли той да предаде Неговите преживявания и чувства?...
Няма ли да е предаване (макар и по пътя на жеста, мисълта, помисъла, израза на лицето) - на това, което чувствува в това време грешният човек?...
А ако си припомним все пак, че в Иисуса е обитавала телесно всичката пълнота на Божеството (Кол. 2), че Той е Вечният Син на Извънвременния Отец, то тогава как изглежда опитът да се предадат мислите и чувствата на Бога?...
В Новия завет говори ли се изобщо за Дявол? Толкова ли детайлно са описани мъченията?
Някак и доста субективно може да го е представил Мел Гибсън, не се знае нищо така ли е било, не е ли. Въпреки това - много силно и въздействащо.
А бебето какво символизираше? Злото? Антихриста? Накрая какво се случи, дадоха ги сякаш потъват, едни такива мънички станаха, занимавах се с детето и не гледах добре. Според мен тук са се оплели вече някакви народни вярвания за дявола или по-скоро за злото, разни неща, с които промиват и католическите мозъци. Изглеждаше като художествена измислица и привнесено, явно гледна точка на режисьора просто - накрая един вид те умряха или там квото, защото Исус се е жертвал заради злото у хората...и като го разпънаха и злото изчезна...може би е това, аз просто не гледах целият филм.
А по-внушително илюстриране на Възскресението също не съм гледала, само загатнато. В другите филми дават подробности, глупости, тук съчетано с музиката беше страхотно.
Апокалипто също така силно ми въздейства.
Някак и доста субективно може да го е представил Мел Гибсън, не се знае нищо така ли е било, не е ли. Въпреки това - много силно и въздействащо.
А бебето какво символизираше? Злото? Антихриста? Накрая какво се случи, дадоха ги сякаш потъват, едни такива мънички станаха, занимавах се с детето и не гледах добре. Според мен тук са се оплели вече някакви народни вярвания за дявола или по-скоро за злото, разни неща, с които промиват и католическите мозъци. Изглеждаше като художествена измислица и привнесено, явно гледна точка на режисьора просто - накрая един вид те умряха или там квото, защото Исус се е жертвал заради злото у хората...и като го разпънаха и злото изчезна...може би е това, аз просто не гледах целият филм.
А по-внушително илюстриране на Възскресението също не съм гледала, само загатнато. В другите филми дават подробности, глупости, тук съчетано с музиката беше страхотно.
Апокалипто също така силно ми въздейства.
Не, не е художествена измислица. Специално проверих. Гибсън го е направил точно, както е описано в Библията. Казано е, че чрез смъртта си на кръста Христос побеждава дявола и злото. Когато Той издъхнал, завесата в храма, закриваща Светая Светих, се раздрала на две - отгоре до долу, земята се потресла и камъните се разпукнали.
