"Страстите Христови"- брутален или докосващ?

А аз гледах само част от филма- тежък ми беше.

Не мога да се наканя да го гледам.
Трябва да съм в много особено - мазохистично настроение
за да се закова пред телевизора за 2 часа.
Освен това снощи даваха цензурираната версия май? 

Аз си наложих да го гледам и не съжалявам. Мисля, че ние вече дотолкова сме свикнали с библейската история за Възкресението, която сме чували хиляди пъти, че вече не се замисляме за същността й. Някак си не можем да съпреживеем Христовото страдание. Този филм бърка в душата, прави те реален свидетел на станалото преди две хиляди години, на това събитие, което всяка година почитаме и славим.

Гледах го снощи ,не от самото начало,но едва го издържах и ревах, ревах.На мен не ми правят особено впечатление кървищата във филмите, но снощи ми стана лошо.На иврит и италиански ли говореха?Доста от превода липсваше.

Филмът е впечатляващ.Естествено трябват много нерви за гледане.Жаве е абсолютно права "дотолкова сме свикнали с библейската история за Възкресението, която сме чували хиляди пъти, че вече не се замисляме за същността й. Някак си не можем да съпреживеем Христовото страдание. Този филм бърка в душата, прави те реален свидетел на станалото преди две хиляди години, на това събитие, което всяка година почитаме и славим.". С филмът можеш да "преживееш " мъките на Христос,което е и смисъла на цялата Библия. 

На мен особено впечатление ми направи линията с дявола... Странно същество бяха избрали за дявол, някакси безполово, потрисащо...
Ролята на майката Мария също беше много силна за мен.

Арамейски 

Мел Гибсън се оказа гениален режисьор (освен актьор). Абсолютно безпощаден филм, няма и секунда за отдих. Гледах го още като излезе по кината, после ходих зашеметена известно време. А за Христо Шопов думите са излишни - каква игра показа само.... 

Говореха на арамейски - езикът, за който се предполага, че е най-близък до този, който е говорил Христос.

Все пак Мел Гибсън е от силно религиозно ирландско семейство. Доколкото знам баща му е бил католически свещенник - от най-правоверните. Знаех, че папата е анатемосал филма, но сега, след като го гледах не разбирам защо. Силен, въздействащ, но съвсем по канона. Образът на дявола беше адски дяволски, потрисащ. Това дори не беше женски образ, а просто същество с мъртви очи. 

Уляля  Този човек ми е номер едно в класацията на актьор-режисьорите.
Още със Смело сърце направи заявка за гениална режисура.

Филмът много ми хареса, изобщо всичко беше на ниво. Страхотен е този Мел Гибсън, ей. А Ицо Шопов игра страхотно, кефи ме тоя човек.

Съгласна съм с всичко написано от началото на темата.
Пак бих го гледала този филм, но този път сама за да се съсредоточа повече върху него.

Снощи, след като гледах филма за втори път /първия път на кино/, мислех да пусна тема за него. Радвам се, че не само аз съм впечатлена.

Както и преди, така и сега у мен остана усещането за невероятна несправедливост, примесено със съжаление. Съжаление не към Исус, а към тези, които го наказаха.
2 часа с мъжа ми бяхме като залепени за телевизора. Няма нищо за казване, за коментиране, за разказване. Само усещаш.  Настръхваш. Съпреживяваш. Там си.

Невероятна режисура! Актьорите до един са перфектно подбрани!

Думите Му са постоянно в мислите ми: "Обичайте тези, които ви любят и тези, които ви гонят! Защото ако обичате само тези, които ви обичат, тогава ... каква е вам наградата?!"

Уникално! Един от най-добрите филми за всички времена!

Много, много силен филм!

Радостно е когато се правят страхотни филми за Христос, а още по-радостно е когато тези филми докосват душите ни и ни карат да се замислим.......

Брутален - да...това е действителността.........И с право не харесва на някой и бе определен от католическата църква като прекалено натурален........На никой не му харесва насилието...Но е факт,че най-голямите насилие и несправедливост са били приложени към невинния Христос и последователите му...

Докосващ - да.....Не може да не те докосне любовта на Спасителя.......

Филма е много, много силен...също като и самия Оригинал - Исус Христос! Мел Гибсън с много молитва и вяра е подхождал към всяка сцена от филма......И...- резултата е налице - завладяващ и незабравим филм, който държи влага за години напред.

Снощи го гледах за втори път и ми беше ужасно тъжно през цялото време  Наистина много въздействащ, евала на Мел! А факта, че говорят арамейски ме впечатли силно още първия път, най-накрая нещо встрани от общоприетите версии... И между другото не само Ицо Шопов е българската следа в случая, Христо Живков играе Йоан.
И между другото винаги съм мислела, че българският превод - Страстите Христови - никак не е подходящ в случая...

Не бих казала, че е брутален. Натуралистичен е.
Така се случва при разпъване на кръст.

Филмът е много въздействащ, най-вече с посланието си.
Страхотна актьорска игра на българския отбор.  

и двете. брутален е защото сме свикнали със захаросаните версии, които всяка година бълват от екрана. и защото такава е била действителността, а никой не ни я показва. докосващ - да, най-тънките струни. който е докоснат според мен е благословен.

само да вметна, че филмът никога не е бил анатемосван от папата или от когото и да било друг. беше определен като твърде акцентиращ върху физическото, но и това беше оспорено, тъй че няма такава пикантна история около него.

п.с. съвсем случайно бях попаднала на един филм на ВВС за Дева Мария, направен на базата на(доколкото е възможно) доказани източници и факти. гледайте го ако попаднете на него. заслужава си, образът й на майка преди всичко е трогателно и много красиво пресъздаден, както и действителната Мария - извън обожествяването 

Много добър филм.На мен страшно много ми хареса.

Брутален не ми беше самият филм.
Хареся ми, много символистичен.
Но съм потресена колко жестоки могат да бъдат хората, да измислят подобни неща като разпъването на кръст, да се държат така с друго човешко същество...

А кое всъщност беше дяволът? Хванах последния един час на филма, когато Пилат се колебаеше какво да прави, побоя и разпъването. Имаше една жена, която се прокрадваше из тълпата и гледаше ехидно, всъщност беше страшна, студена и красива. Накрая носеше едно уродливо бебе, като джудже. За това ли говорите? Стряскащо беше да.
Но има ли такъв момент в Библията? И ако жената беше символиката на злото и на дявола - защо жена? Късно хванах и не схванах, разяснете ми.
Също ми е интересно и мнението на Православната църква за филма, а и изцяло на каноничните християни, има ли къде да попрочетем нещо?

Филма на мен ми беше и брутален и докосващ. Със сигурност много по-въздействащ от разните блудкави протестантски версии-филми по библейски сюжети...

Да, това беше дявола. Но не беше жена, а безполово същество - в началото на филма дори повече приличаше на мъж. Мнението на Православната църква за филма е много положително - специално съм се поинтересувала, препоръча ни го семейния ни свещеник и каза, че филма не противоречи на библейската истина и не я изкривява, а я предава максимално точно.
Преди две-три години, когато излезе филма, четох едно интервю с Мел Гибсън. Той каза, че се е придържал максимално към Евангелията. Интересно беше също, че не е преследвал касов успех - за него не е било важно да спечели пари от този филм и не се е стремил да угоди на масовия вкус. Точно обратно. Направил е филма преди всичко заради себе си, в отговор на собствените си духовни търсения. Бил е в някаква емоционална криза, когато решил да го създаде.

В Новия завет говори ли се изобщо за Дявол? Толкова ли детайлно са описани мъченията?
Някак и доста субективно може да го е представил Мел Гибсън, не се знае нищо така ли е било, не е ли. Въпреки това - много силно и въздействащо.
А бебето какво символизираше? Злото? Антихриста? Накрая какво се случи, дадоха ги сякаш потъват, едни такива мънички станаха, занимавах се с детето и не гледах добре. Според мен тук са се оплели вече някакви народни вярвания за дявола или по-скоро за злото, разни неща, с които промиват и католическите мозъци. Изглеждаше като художествена измислица и привнесено, явно гледна точка на режисьора просто - накрая един вид те умряха или там квото, защото Исус се е жертвал заради злото у хората...и като го разпънаха и злото изчезна...може би е това, аз просто не гледах целият филм.
А по-внушително илюстриране на Възскресението също не съм гледала, само загатнато. В другите филми дават подробности, глупости, тук съчетано  с музиката беше страхотно.

Апокалипто също така силно ми въздейства.

Страхотен филм, страхотен режисьор, страхотни актьори. Мога да го гледам още много пъти, защото за мен това е филм, който показва страданието на Човека, за човеците, а не Божеството в което църквата се опитва да ни накара да вярваме. След този филм за мен Исус не е просто иконата на стената, а доказателство за силата на волята, независимо на какви изпитания те подлага съдбата.

ДеЩоВиди, рабира се, че се говори за дявола в Новия завет. Вероятно си забравила за това как той изкушавал Господ в продължение на 40 дни в пустинята. А началото на филма, което ти си пропуснала, е молитвата на Христос в Гетсиманската градина, когато сатаната отново го изкушава. Предполагам, че това, което режисьорът е искал да пресъздаде с образа на бебето, е грехът. Така поне на мен ми се струва...
Между другото, някъде бях чела, че Мел Гибсън изобщо не е искал да има субтитри за филма и много трудно са го убедили да има все пак.
А името си е съвсем точно на български. "Страсти" означава "страдания".

Аха, мерси... Не съм забравила, не съм знаела просто. Не съм чела Библията и затова разпитвам.
Ти гледала ли си го филма? Какво ти е мнението? Може и на лични.

Гледала съм го. Много го харесвам и го препоръчвам. Но много хора се впечатляват най-вече от бруталността на мъченията и затова мнението им е отрицателно. За мен най-впечатляващи бяха ретроспекциите, вмъкнати на много ключови места - след кадрите с окървавените нозе на Господа - споменът за това как Той умива нозете на апостолите, след кадрите с това как народът Го ругае и хвърля камъни по Него, споменът за пристигането му в Йерусалим, когато същите тези хора викат "Осанна", как когато падна с кръста, св. Богородица се затича към него и дадоха спомен как Той е малък, спъва се и пада, а тя тича, за да Го вдигне... И още много такива моменти има. Всички тези ретроспекции са просто покъртителни.
А мъчнията наистина са били такива. В Евангелието не са описани подробно, а и не е било нужно, предполагам. По онова време хората са имали представа какво представляват такива мъчения. Но за нас всичко е доста отвлечено, като понятие, и не е зле да ни се покаже какво е било в действителност. 

Първият път като го пуснах, издържах до 20тата минута.

След година го гледах пак. Този път целия, но на моменти осъзнавах, че си отпечатвам ноктите в дланите.

Някои го отричат съвсем, други го наричат тъп, трети много го харесват... Аз още не мога да реша. Определено НЕ Е тъп, но и не ми се нарежда сред любимите филми. Да, брутален е. Но и докосващ. Двете не се изключват взаимно...

И мен много ме впечатли , не го бях гледала преди , беше ме страх като слушах коментари за него.За мъченията - не са описани подробно в Библията , но това е бил начинът да да се наказват закоравели престъпници тогава , описано е в разни други писания от онова време / подробностите имам предвид /.Това за дявола аз много , много не го разбрах , в смисъл разбрах , че изкушава и защо накрая се стопи , защото беше победен , но каква беше ролята на бебето не знам.А ретроспекциите наистина разплакват , обаче , ако не си чел Библията , някои от тях няма как да ги разбереш , защото са просто загатнати моменти.Може пък наистина Мел Гибсън да е правил филма за себе си , а не за широка публика...

Ще ме накарате да го изгледам този филм.
Сигурно ще подразни атеистичната ми душа, обаче ще го изтърпя  ..
 

За мен този е уникален. Гледала съм го на кино и съм плакала не толкова за болките на Исус, а колкото за това хората колко може да са коравосърдечни и да могат да причиняват така болка и да не им мигва окото. Филма имаше проблем със излъчването му в някои държави, като се прибера ,ще напиша точно какъв беше случая. Когато беше излезнал на екран, бях много заинтересована.

Персонажът на дявола не беше просто женски. Това беше мъж, облечен като жена, което абсолютно е застъпено със библейските принципи, които са против мъжеложничеството и травестиите. Освен това червеят, който много натурално пролазваше по лицето, също е препратка към библията, където в много писания се говори за мястото "където огън не загасва и червей не умира" и това именно е адът.
Протестантската църква също приветства горещо филма. В защита на така наречените "блудкави протестантски версии-филми на библейски сюжети", мога да кажа, че те имат своята безценна роля за запознаване на масата със съдържанието на Библията. Очевидно християнският свят е узрял и за "по-твърдата храна" (децата се хранят с мляко, а възрастните с твърда храна
Филмът е разтърсващ и изключително докосващ. Всеки, който е приел жертвата на кръста за свое спасение не може да не плаче за Христовите мъки, но и да се радва, че му е даден шанс.

Много любопитен е образът на Варнава. Във филма е едно към едно с една Картина на Йеронимус Бош:

Сега ако изровите и линк към филма в някой торент, със субтитри на Бг - цена няма да имате.
Ще поглеждам темата, може да излязат и още разяснения по символиките. Аз съм учила история на религиите, но не подходих особено сериозно, изобщо със сюжета не съм запозната библейския, също и с такива детайли и ми е много итересно.
Атеисти, неатеисти - все едно. На мен ми е интересно дори само като художествено произведение. Човекът си личи, че се е постарал.

Няма филм, който да ме е разстърсил така
както "Страстите Христови".
Гледахме го миналата година на голям екран.
След като свърши, около 5 минути хората в
залата не можеха да станат от местата си.
Аз  ревах почти през целия филм.
Няма друг такъв филм, просто няма.

Когато аз го гледах, на излизане хората не говореха и всички вървяхме като зомбирани. С приятелката ми не си проговорихме през целия път до вкъщи, а след това в дискотеката се оглеждах някой да не ми забие нещо в гърба   На голям екран е много по-разтърсващо

Детето в ръцете на Дявола беше демон, според мен. Нали когато Юда полудя и го споходиха демони, те приличаха на това дете.



ДеЩоВиди, заповядай: http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=97633

Всичко в филма е истина, това всеки го знае, но на мен някак си брутално ми беше всичко....много кръв и насилие- много, гледала съм и други версии, който мога да кажа, че повече докосват....

Не съм вярваща.Нека започна с това(и не задълбавайте, моля).Значи, моентът с докосването го пропускаме.Брутален-може да се каже.Мен лично ми писна по едно време.
  Джим КАвизел в едно интервю разправяше, че Мел Г. му предложил ролята, но се разколебал ли, що ли, не му се обаждал повече да обсъждат.Джим му се обадил, и му казал "виж, аз съм много навит, искам да направя ролята".Мел започнал да хъка и да мъка.Джим пак подел:"слушай, аз съм правилният човек.На 33 съм.Инициалите ми са J.C.(James Caviezel-Jesus Christ)"Отсреща, дъъълго мълчание
 Разказваше също, че точно като заснемали сцената на хълма, едва не го ударил гръм....

И?

И нищо.Просто описа как започнал снимачният ден, как небето било тъмно, задавала се буря...и точно когато бил на кръста, паднал гръм, непосредствено до него.Опърлил се лекичко(украсявам си тук)...Погледнал към небето и казал нещо от сорта на: "хак ми е".
 Всичко съм цитирала по памет.Толкова отдавна гледах интервюто.

Една колежка днес ми каза, че това което сме гледали по телевизията е било само цензурираната версия, а че пълният филм, който тя е гледала миналата година по кината е бил много по-жесток. Трудно ми беше да си представя, единствената картина на нещо по-жестоко, която ми изникна беше тази на "Време разделно" /филм, който ме покърти в дън душа, още повече, че го гледах много малка/.

Ето повече за случката с гърма:
"Сега, 24 окт. 2003. Светкавица удари Иисус в Италия, съобщи агенция Ананова. Той оцеля. Не става дума обаче за Божия син, а за актьора Джим Кавийзъл. Звездата от "Граф Монте Кристо" играе ролята на Христос в суперпродукцията на Мел Гибсън "Страстта". Филмът разказва за последните 12 часа от живота на Исус и вече е набеден за бъдещ шедьовър, макар премиерата му да е чак по идния Великден.
За втори път, откак са започнали снимките на "Страстта", екипът беше ударен от мълния. Ватиканът, който силно се възпротиви срещу фриволния прочит на Библията, изразил силно задоволство, че "Господ се намесва".
Екипът снимал в Южна Италия, когато започнала буря. "Бях на около 30 метра от тях, когато видях от ушите на Кавийзъл да излиза дим", разказва продуцентът Стив Макевити. Ударени са актьорът и асистент-режисьорът Микелини, но и двамата се отървали без здравословни поражения. Самият Микелини едва не остана без върховете на пръстите си преди няколко месеца, когато друга мълния го опърли на хълма Матера. "Страстта" нашумя у нас и с българското участие в главните роли. Христо Шопов, по чийто герой във филма "Вчера" въздишаха хиляди ученички през 80-те, се изявява като Пилат Понтийски. Христо Живков пък е апостол Йоан."

А ето и едно мнение на православен свещенник. Не знам доколко е прав. За мое огромно съжаление православната ми култура е все още много ниска.

Не бъркайте душевното с духовното!
(за опитите на драматичното изкуство да играе Христос)

Иеродякон Теогност Пушков

Наслушах се и се начетох на многото уж "положителни" резултати от екранизацията на филма "Страсти Христови" на М. Гибсон. За "обръщането" на хората към Христа като резултат от гледания филм... Какво искам да кажа по този повод? Това, че даваме още една тояга в ръцете на атеистичната критика на религията, която безпощадно ще налага по нашия гръб!
Що е религия? - Това е опит за среща на човека с Бога!... В "обръщанията" на зрителите на филма, ние имаме преди всичко дело с най-силно психологическо въздействие върху личността. Именно психологическо (душевно), но не и духовно.
Какво става в религията? Среща с личността на Христа, която е немислима извън Ипостасния съюз на Бога и Човека. Във филма имаме среща с таланта на актьора.
И така, човек се пленява и очарова именно от това, което е видял - без ни най-малко да бъде докоснат от живата среща с Бога. Подмяна на живия опит на Богообщуването със своите емоции, със своите преживявания и чувства.
Нека се замислим над следното: Всеки актьор трябва да се вживее в психологическата драма на тогова, когото играе. Като грешни хора, всички ние имаме повече или по-малко общ обективен опит от такива преживявания. Затова ни е лесно да се разбираме един друг.
Дори и без да имаме предвид, че Той е Бог (!) - нека се замислим над това, как грешен човек може да играе съвършенно безгрешен, идеален човек? Как може този, който е отровен от греха, да играе Единия Безгрешен? Може ли той да предаде Неговите преживявания и чувства?...
Няма ли да е предаване (макар и по пътя на жеста, мисълта, помисъла, израза на лицето) - на това, което чувствува в това време грешният човек?...
А ако си припомним все пак, че в Иисуса е обитавала телесно всичката пълнота на Божеството (Кол. 2), че Той е Вечният Син на Извънвременния Отец, то тогава как изглежда опитът да се предадат мислите и чувствата на Бога?...

Не, не е художествена измислица. Специално проверих. Гибсън го е направил точно, както е описано в Библията. Казано е, че чрез смъртта си на кръста Христос побеждава дявола и злото. Когато Той издъхнал, завесата в храма, закриваща Светая Светих, се раздрала на две - отгоре до долу, земята се потресла и камъните се разпукнали.

Какво да кажа?! На фона на възторжените отзиви тук... Филмът нито е брутален, нито затрогващ, нито душевен. По скоро е опит за документалност - според думите на самия М.Гибсън, който се опитал максимално точно да екранизира не знам коя точно книга от библията. Нищо особено.

Не успях да го гледам-тежък ми е

Това е най- страхотният филм. Едновременно е брутален и докосващ.Нямам думи да изразя чувтсвата в мен докато го гледам.Сега нарочно не го гледах, понеже прекалено се вълнувам ...много тъжен филм...

Не съм религиозна, а не съм и компетентна да коментирам достоверност.
Факт е, че са разпъвали хора на кръст. Мисля, че никоя майка не трябва да види как това се случва с детето й. 
Бруталността може да бъде усетена, ако умееш да се поставиш на мястото на човека, който е изтезаван. Лишените от емпатия виждат само филмови ефекти.

Гледах филма, когато излезе по кината в Дубай. Честно да ви кажа, никога не съм си представяла, че един филм може да просълзи толкова много зрители ( повечето мъже ). Само около мен имаше поне 5-6 подсмърчащи представители на мъжкото съсловие ( вкл. и мъжа ми ).. Е, да си призная и аз доста си поплаках 

Точно поради тези две причини не гледах филма.

Филмът като цяло ми хареса. Брутален- не чак толкова, и по- брутални неща съм гледала. Докосващ- определено...
Очаквах повече от Мел Гибсън, честно казано  Не знам точно къде, но в един момент филмът сякаш тръгна по очертаните преди това коловози- непрестанните интерпретации по темата.

Абе усетих аз, че не ми беше така покъртителен, като първия път,  но си викам, че просто съм била подготвена за това, което ще видя.
А то каква била работата...

Аз изобщо се изненадах, че го дават в такъв час и не посмях да го гледам, защото децата са наоколо. Но снощи го изгледах и ми хареса, макар да не ме докосна по начина, който коментирате тук. Все пак за първи път приех и разбрах насилието във филм на Мел Гибсън, а това не е малко.
Ретроспекциите бяха най-силната му страна. Много добра режусура и страхотна актьорска игра. Христо Шопов и ролята му в частта с търсенето на истината - мнооого добро!
Както казах - хареса ми, само на 3 места си затворих очите, а точно заради това вече толкова години отказвам да го гледам.
Не бих го гледала отново обаче и не би ме обърнал към религията.

Ако се пусне оригиналната весия..няма да може да спите три нощи от вълнение и ще разказвате на всичките си приятелки какво сте видели.

Aми аз свалих го свалих от един торент, доста дълъг беше, доста натуралистичен, но няма как да знам дали е бил оригинала.

Този филм е променил много хора. Дори и един човек да е довел до покаяние, значи Мел Гибсън е преизпълнил задачата си. Този човек ми е голямо насърчение. С всичко, за което се сетя като творчество от негова страна той носи послание. Има достъп да влияе върху много души и определено го прави за Божия слава. Например "Следите" ми е един от любимите филми. Това не е филм за извънземни, това е филм за вярата и Божията грижа в живота, независимо от обстоятелствата. Има толкова символика в този филм, поне 5 пъти съм го гледала, мога и още...
Бях чела интервю с Христо Живков, в което той казваше, че преди всеки снимачен ден Мел Гибсън е правил литургия и се е молил по 40 минути и че много чудеса са ставали докато е сниман филма, включително и сцената на кръстта, където затъмняването на небето е било наистина, а не монтаж и гръм е ударил върху кръста, като актьорът е бил съвсем невредим....Казва, че Мел Гибсън изучавал богословие за 15 години преди да напише този филм и смятам, че той (филмът) определено е един много зрял, много личен, много изстрадан прочит на Библията, плод на дългогодишни молитви и близко общение с Бог. Вярвам, че този филм е Боговдъхновен. Образът на Сатана също е много силен. Забележете как реагира Христос на него. Нито веднъж не го погледна, нито веднъж не се обърна с лице към него, за да спори с него (както направи Ева например). Той просто го игнорираше и се молеше усърдно, за да заглуши гласа му.
Единственото нещо, за което не съм съвсем съгласна е, че свързва Мария Магдалена с образа на онази прелюбодейка, която евреите искаха да убият с камъни. Вярно е, че сме свикнали да гледаме на Мария Магдалена като блудница, но в евангелията никъде не се казва, че тя е такава.  И прелюбодейката, за която се говори в Йоан 8, е съвсем различна жена. Библейският образ на Мария Магдалена е на една влиятелна, благосъстоятелна жена, която е била лидер на групата жени, съпътстваща Исус (както Петър е бил лидер на групата мъже). Тя е финансирала Исус и апостолите. Исус я изцелява от тежка болест, и оттогава тя остава с Него докрай, дори на кръстта.  Тя е апостол на апостолите, защото първа разказва вестта за Възкресението и първа става негов свидетел.  Библията никъде не казва, че тя е била блудница и тази заблуда може би съвсем тенденциозно е прокарана в последствие, за да се омаловажи ролята й и лидерската  позиция, за която е могла да претендира, защото макар и жена, сам Христос й дава привилегията да бъде пръв свидетел и вестител на Възкресение. Каква наистина е била Мария Магдалена е от голямо значение, защото поставя въпросът за ролята на жените в църквата днес и до колко те са способни и пълноправни да бъдат служители, проповедници и т.н. Да, Мария Магдалена бе в близко общение с Христос, служеше му с имота си, с живота си, с любовта си, отстоя с Него до края, и беше натоварена със задачата да разкаже на всички, че Той е жив и победи смъртта. Тя определено е една от най-значимите новозаветни фигури. В нея няма отстъпване, няма съмнение (каквото имаше в Петър и другите апостоли например). И е много жалко, че образът, с който е известна сега  е на една покаяла се проститутка.

Ей такива речи ме вдъхновяват 

Честно казано "покаяние" е последното, което видях в този филм или което филма би ме накарал да изпитам.

Fapua, страшна проповед и съвсем не на място. Обсъждаме холивудска продукциа, а не Библията! 

Fapua, да се радваме, че Мария Магдалена е представена все пак само като "онази прелюбодейка", а не като жената на Исус, от която той има няколко дечица, както е модно напоследък.  /справка Дан Браун и компания/ Това, което казваш за поведението на Христос по отношението на сатаната е много интересно, не се бях замисляла...

„Страстите Христови”  за мен бе любопитен  от към лигвистично представяне, не толкова като наратив (съществуват  много апокрифни ръкописи – последно се шумеше около „Евангелие на Юда” по National Geographic, въпреки  че Мел Гибсън следва „оголено” символни сюжетни образи от  4- те Евангелия, които припокриват по презумпция  тези „реални” последни  часове на Passion – Христови мъки.  А би могло да бъде разгърнато още търсенето в посока на ситуацията след  предаването му, разговорите на  юдеи, с римски власти. Мислех,  че М. Гибсън е разровил  „архиви” (дори библейска археология), след като е съ-сценарист. Писане, „реставрация”  на текст на арамейски, (с добавка иврит, латински),  е добра хрумка и не лесна задача. По това време е имало диалекти, което усложнява езика документално, отразено е в Талмуда. 
Колкото до метафорите (дявол, бебе) за мен това е слаба част на филма. И без това режисьорът се придържа към изначални представи (тъмното и т.н.), които ясно наслагва и с „кървав” телесен ефект, има ли какво да надскача с тази символика в теологията? Не съм се вглеждала дотолкова и не са ми интересни. Обърнах внимание на музиката.
Познавам добре творчеството на Кавараджо, не съм чела нищо за/около филма, но ми се струва, че е М. Гибсън  е бил „повлиян” от него – играта със светлосенките, рамкиране на кадъра.
Христо Шопов е чудесен. Но и Христо Живков веднага се забелязва. Тъжен филм, при всички положения. 
Харесвам „Евангелие от  Матея” на Пазолини и „Исус от Назарет” на Дзефирели. 

http://www.youtube.com/watch?v=1AdiL9aysZo&feature=related –  приятно е за слушане.

 Преди време четох една книга - "Фактът на възкресението".Не мога да кажа кой беше автора.В тази книга описват исторически как стоят нещата.Да.Мъченията са абсолютно автентични.Римските войници са действали точно по този начин.И не само с Исус.Той беше осъден наравно с грешниците,въпреки че не беше съгрешил,но това е само отклонение.
Относно дявола- да говори се за него в библията/новия завет/.

Ив, изключително интересно ми беше да чета, благодаря ти   
За езика, който ползват, когато навремето чух за това мислех, че е поредната "изгъзица" на Мел Гибсън, за да се прави на интересен. Когато гледах филма обаче оцених идеята! Наистина се създава някакво много особено настроение и атмосфера, някак по-истинско и по-реалнос тава. Не мога да го обясня, но вярвам е ясно какво имам предвид.

Бих казала, че това изказване е не на място . Няма как да се обсъжда филма, без да се говори за  Библията, защото тя е главният източник на фактологията, казано с други думи - пресъздадено е съдържанието на Библията, в частта й на Новия завет.

Аз не мисля така. Малко е "твърде много" този филм.
В Библията пише 30 камшика.
Въс филма бяха поне 100 удара с камшици с пирони. Пресилено е!

Един от най-дълбоко докосвалите ме филми. Прекрасен - смислен и разтърсващ!
Преди години така ми беше повлиял "Роден на 4 юли".
Страданието и саможертвата са понятия важни, но тежки дори и само за размишление, а във филма буквално съпреживявах.

Не мога да разбера този ажиотаж около бичуването на Исус. Вярно, не е красива гледка, но си е било нещо обичайно в Рим.
Ако си спомняте, там и гладиатори е имало.

Скъсах се от рев... То аз съм си ревлива, ама не чак толкова...
Заслужава си да се гледа, но аз не бих повторила честно казано, прекалено ми е тежък.
Рових в Библията, защото в един момент имах опасения, че на места е художествена измислица, не бях права - мъжът ми ме обяви за луда 

Даже и лъвове 

Да не повярва човек!

  абсолютно си права - Гибсън споделя в интервю, че именно картините на Караваджо са му повлияли за сценографията.

за мен много силно беше представянето на Клаудия - жената на Пилат, макар, че в библията не й е отделено толкова място, и не знам измислица ли е това с кърпите, които даваше на Богородица но много ме потресе тази сцена.

а между другото доста от кадрите с мъченията бяха изрязани - цензуриран беше филмът; вариантът, който беше по кината беше още по-натуралистичен

За Клавдия Прокула, съпругата на Понтий Пилат,  не се знае много. Освен че е принадлежала към Клавдиевия род, както личи от името й, който в момента е бил на власт. Предполага се, че е била християнка, т.е. споделяла е възгледите на новата "галилеянска ерес" и е била нещо като пророчица. В Евангелието от Матей се споменава, че по време на съда над Исус тя е помолила мъжа си да го помилва, защото сънувала страшен сън. Според Ориген тя следва да бъде призната за първата езичница, която е приела християнската вяра.   
В календара на източноправославната църква Клавдия е призната за светица като християнска мъченица под името Прокла. 

В "Майстора и Маргарита" й е отделено доста внимание.

yourDesire

аз се бях поразтърсила из нета за нея, това, за името прокла не го знаех   

има данни даже, че Пилат приема християнството към края на живота си и дори бил обявен за светец от т. нар. Коптска църква, за която обаче не се сещам подробности

Филъмт е много силен.
Когато го гледах за втори път ми хареса още повече. Усетих идеята. Мъченията, жертвата, която е направил Христос. Естествено е хиперболизирано - все пак това е изкуство.
Не мога да кажа, че съм гледала много филми на тази тема, но този е разтърсващ!
Много силен момент беше когато мария говори на Исус преди да умре...Направо ми настръхна косата. "Плът от плътта ми, дъх от дъха ми..."
Обръща се внимание и на страничните персонажи, как те изживяват съдбата на Исус - това особено ми допадна.

Към всичко казано от вас мога добавя и МУЗИКАТА, която е рзтрисаща!

Много впечатлителни натури има тук 

Съжалявам, че гледах филма. Останах с едно неприятно усещане след края. Може би защото беше наблегнато преди всичко на мъченията, които понася Исус. Дори само на тях, бих казала. Една много важна част от образа на Исус Христос липсваше.
Внушението на филма спира до извода: "Ей, колко много бой изяде главния герой!" И толкова. Разбирам защо църквата не го одобрява.

Ама какво сте се фокусирали върху мъченията? Сякаш са нещо екстраординарно? Йешуа не е бил "измъчван" повече от всички останали, на които им се е полагало това наказание.
Вярно, жестоко си е, но все пак да не забравяме за коя епоха става въпрос.

Не ние, филмът акцентира върху мъченията. А за смисълът на Христовото учение, за това защо той понася всичко безропотно се казва нищо или много малко. Имам чувството, че това е филм по библейски сюжет, правен от атеист.
Не мога да си спомня как беше отразено Възкресението във филма, понеже го гледах отдавна, но именно Възкръсването би трябвало да бъде гвоздеят на сюжета, а не самите мъчения и разпъването.

Това защо?! Въпрос на гледна точка на режисьора.

Не е канонично някакси

На мен загатването на възкресението е едно от нещата, които най-много ми харесаха във филма. Предполагаше се, че знам какво се случва, така че поднасянето беше прекрасно.

аз затова писах, но май беше в друга тема, че ако се изпусне цитата от пророк Исая в началото на филма никакъв ефект няма да има и човекът ако не е запознат с доктрината няма да схване смисъла на всичко това

Според мен мъченията са толкова "ярко" показани, за да се подчертае цената на саможертвата. Не е човешки поносимо дори да го гледаш, а камо ли да го преживееш....В името на спасението на душите! Много ме впечатли образа на Дявола, който се появяваше по пътя към Голгота. Началото в Гетиманската градина, когато се моли да го размине отреденото Му - много силно начало!