Търся съвет как да го забравя

Не се бийте, има за всички

Не става вече, поне за мен. Първо една година ми беше любовник - безгрижно щастие, после нещата стават по-сложни, задаваме си въпроси за бъдещето. Като във всяка връзка и тук трябва да има някакво развитие. Той е във възраст, в която един мъж започва да мисли за семейство, защо да му отнемам това право, след като нямам планове да се разделям с моя. Защо да очаквам всеки момент да дойде при мен и да ми каже - много те....но срещнах един човек, който е свободен и тем подобни....
Иначе като идея не е лошо....

Леле......

Никога не бих го наранила по този начин.
Ако се стигне някой ден до раздяла, дори тогава няма да му кажа. Аз също не искам да знам за такива неща. При мен не беше търсено - скучно ми е с този човек, дай сега да си намеря някого, който да ме забавлява. Просто се случи....

Защо мислиш, че го правя на глупак? Или поне той никога не го е усетил!!!
Работя, гледам детето си, всичко в къщи е перфектно, върша и някои други работи, които с него не са ми толкова приятни, но ги върша все пак...

А май е време наистина да го оставиш да си тръгне. Трудно е повярвай ми , но ако не искаш нещо повече, след 1г връзка(боже как имаш сили за толкова, аз за 20 дни се побърках ) е време да го оставиш да поеме своя път.
 Банално е но времето помага. Какво значи да се да следваш собственото си щастие веничка? Ако е сама това е което би трябвало да направи, но тя вече се е подала на "щастието" изживяла го е (1г) , а детето , приятеля и. И не ми ги казвайте баналните" заради детето не се крепи една връзка"
 Както каза Мегън79 всичко отминава, доказано е че влюбването трае между 3-5г. И тогава. На мен ми звучи като чели той вече се е наситил на тази връзка Димана. Може и да греша , но така ми изглежда. Една година сте били заедно , щастливи, но той знае че не може да сте заедно напълно, или? Предлагал ли ти е да напуснеш бащата на детето ,да приеме детето като свое и да сте едно цяло? Ако е Да, какво си чакала , след като сте били щастливи? Ако е НЕ, тогава знай че всичко е било временно.
 И аз чувах " беб толкова ми липсваш , толкова те обичам , не издържам ще дойда "там". Е и? И знаеш ли , колкото и да го обичах ( и все още да имам чувства), реално никога не можах да си представя че той би могъл да е достоен заместник за баща на детето ми. Никога!!!
 Никой не търси "изневярата" наистина се случва. В един момент живота ти се преобръща с главата на долу... но истината е че за да се случи нещо ни липсва. Едва ли това а е "страстния бурен секс( поне не за мен), но нищо не продължава вечно . Да хората грешат понякога в избора си, създават семейство прекалено млади(аз на 22г , със сигурност мога да го твърдя), да има право на втори шанс, но за това се искат двама. Аз ти казах и преди-ИЛИ си тръгваш , ИЛИ оставаш. Друг изход няма. Другото е въртене в омагьосан кръг , повярвай ми. А от това боли много повече , отколкото ако го оставиш да си тръгне. Успех Димана в решението ти , живота продължава , с или без него.
 Това което не ни убива ни прави по-силни , нали знаеш!