Търся съвет как да го забравя

Аз не мога да спра да му пиша, най-малкото поне като не мога да бъда с него, да знам как е. Когато той ми пише не мога да не му отговоря, ако и той чака писмата ми както аз неговите, ще е жестоко да го оставя без никакви новини

Искам да не мисля повече за него като любим човек, да го приемам като приятел. Била съм влюбена и в други мъже, срещаме се, казваме си здравей, чао и имаме най-обикновени човешки взаимоотношения, защо с него не става така?

Това което ме задържа при сегашният ми приятел е детето, неговата любов - дори и от моя страна да е останало само уважението, не мога да си позволя да нараня бащата на детето ми само заради друг, поставям се на неговото място, ако той ме напусне заради друга, а аз го обичам това е е най-голямото нещастие за едно живо същество. Останал ми е малко здрав разум.

Не се обиждам естествено, знам какво искам - да го бях срещнала по-рано, любовта ни да се беше се развила по най-естествения начин. Защото колкото и да е вълнуващо в началото, после всичката тази неизвестност изхабява връзката, хората се затварят, той се затвори в себе си и вече дори не знам какво чувства.
Аз му казах, че искам да си останем приятели и май това е най-доброто решение и за двамата, но как да го приема само като един обикновен приятел?

"Никакви контакти повече" - това е най-разумното решение, но е почти неизпълнимо в този момент. Сякаш живота ми изгубва всякакъв смисъл когато нямам едно малко "Здравей" от негова страна, нямам желане за нищо. Благодаря за разбирането, топлите думи.

Срещнах се с него именно защото исках да разбия мита на виртуалното, смятах че съм хлътнала толкова по него, защото му приписвам идеални качества, он се оказа, че е много близо до виртуалния си образ, даже по-прекрасен защото мога да го пипна.
И аз искам това - да го запазя като приятел, допада ми много като характер, винаги имаме какво да си кажем извън другите неща, в негово присъствие ми израстват криле. Но не мога да си представя, когато той ще си има приятелка един ден, ще ми е много трудно.

Баща му е изоставил майка му когато е бил малък, с две деца на ръце. Още когато разбра, че имам мъж и нормално семейство без някакви особени проблеми ми каза, че не иска да разбива семейства като баща си, иска да ми е само любовник....това много ме обърка, но всъщото време ние си прекарвахме винаги страхотно понякога без дори да спим, не се държеше като момче само за леглото, всичко беше толкова романтично.
За мен семейството е на първо място, не мога да си представям реално общо бъдеще, просто не е честно, но много съм го искала...

Колко правилно си го казала - стискай зъби и режи! Решението ми е по-скоро да имам контакти, но без това сърцебиене и омаляване като го видя.
Голяма реалистка си - иска ми се да мисля, че не е имал никого през тези 2 две години, през първата година постоянно бяхме заедно, за това съм сигурна. Веднъж го попитах, той ми отговори доста рязко, че ако се беше влюбил в друга нямаше да го виждам толкова често, а когато го попитах дали има някое момиче, с което спи и тогава той малко грубо ми отговори, че това си е негова работа....беше обиден, че се съмнявам в него, май.

Първо когато идва не пита. След това всеки си има свободно време и собствен компютър, ако не ми се спи, защо да се натискам до него....но разбирам в какъв смисъл го казваш.

То вече няма кой знае каква афера, аз се измъчвам тайно, той не показва вече чувства. Ако успея и да спра да му пиша, ще е много добре..........
но не става и не става, прекратихме всякакви разговори в скайп, смс-си си изпращеме 2 пъти в годината, по телефона не се чуваме, само по едно писмо на седмица, с няколко думички. За срещите избягваме да се виждаме колкото се може.

Не мисля, че го правя точно като мъжете. Един мъж е готов да си легне с всяка заради Егото си, да си докаже, че още е харесван.
Аз просто харесвам този човек, ако не бяхме се срещнали, едва ли някога щях да се забъркам в такъв филм. Имала съм много възможности - с бивши, женени колеги, които търсят само тръпката без никакъв ангажимент и т.н.
Моят приятел е мил и нежен, може би затова ми е малко скучно с него, всеки си има собствено пространство и интереси.
Проблема е в другия, той ме приблича като магнит.
Естествено, че правя голяма глупост и на моменти се чувствам като най-голямата глупачка, но после ми минава и си казвам, още малко, а от утре ще го забравям.

Пишеш ми много хубави неща, които зная, но не искам да се замисля сериозно над тях.
Знам, че всичко е много противоречиво.
Знам, че един млад мъж, той е по-малък от мен, има свойте физиологични нужди, обратното повече би ме притеснило.
Знам че има някоя - въпроса е, защо той не прекъсне всичко от своя страна?
На моменти ми се струва толкова искрен и чист като ангел, на моменти се съмнявам и си казвам като теб - харесва му да изгарям по него, колкото и да си мисля, че се прикривам, сигурно ми личи, като на ученичка.
Колко си права, преживяла ли си нещо подобно или просто живота те е научил?
Може би съм мечтателка и сама се вкарвам в този филм, харесва ми да страдам по него.....

 За тези 3г, той е казвал, много повече обичам те и го е показвал, поне аз съм го чувствала. Показвал го е - с присъствие, с разбиране, с много неща....
Не ми се мисли, ако приятелят ми научи, той почувства някаква промяна в мен и в началото малко се уплаши, какво става, но никога не съм му давала директни поводи, той не е от мъжете, които дебнат, забраняват....
Сега като се замисля, мъжът ми е много готин и естествено на такива мъже им се качват на главата....

?

Искам само нещо да уточня и двамата не са българи, всъщност втория има българска кръв, но е израстнал в чужбина.
Приятелят ми е много нежен и грижовен, след 5 години съвместен живот е нормално да не сме като залепени, той работи много и когато имаме свободно време си го прекарваме тримата, не ми е скучно с него, той е много приятен човек, усмихнат, в никакъв случай не мога да кажа, че ми е зле с него.
Ако живота ми беше лош нямаше въобще да се замисля, дори и да не съм на 100 процента сигурна в другия, не бих седяла с мъж, който ми е противен, който ме ограничава, потиска и т.н.
Найстина си права, той се отдръпна от мен и това много ме уплаши, исках всичко да си остане както преди.....правилно си го казала, нещата не се развиват в тази поскока, която бих искала, неприятно е да знам, че той си има негов живот и аз не съм в него, поне не в бъдещето му.....

Безболезнено? - не ми се вярва.
Какъв ник? - отдавна не сме на никове.

Благодаря за съвета.
А това, което ми е написала Лиз трябва да си го повтарям като мантра и още едно момиче има много правилно попадение
Много ми помагате, не само трябва да искам да го забравя, но и да разбера, че това е най-зрялото решение!
Но защо съм толкова привързана към този човек

Напиши ми повече за твойта история, ако ти се пише разбира се.
Защо не сте се чували от 10м, кой прекъсна връзката. Не се ли изкушаваш да му се обадиш, просто да го попиташ как е?

KATI_Z ,
много си права за някои неща, такива съобщения много ми помагат, те са искрени и емоционални.
Някои хора разсъждават като 15 годишни  , други пишат като 15 годишни, но си оставаме хора, човешко е да се греши.
Не се оправдавам, посланието ти е отрезвяващо, благодаря!

Миналата година януари месец, се бях побъркала и му бях казала, че спираме да си пишем в скайпа, а по пощата когато имам време. Той естествено се обиди и първата му реакция беше - да не си си намерила друг любовник?
Казах му, че връзката ни няма бъдеше. Той ми отговори, че ще продължава да ми пише, това си била негова работа, аз ако не искам да не му отговарям. Та една година ми е писал почти всеки ден, без вече да сме "заедно". След това, след месец ноември07, започна да ми пише по-рядко. А от два месеца по едно писмо на седмица. Аз му пиша по рядко, зад компютъра е по-лесно да се правиш, че си безразличен. На живо е истински кошмар......
Не си давам мъжа

в интернет е най-безопастно   да се остават съобщения - в пощата, в скайпа...
иначе връзката е реална

Димана,извини ме ако бъркам,ама според мен ти не искаш да го забравиш.
В момента звучиш като една силно изкушена жена.Ама 3 години е доста време.
Според мен е крайно време да избереш един от двамата окончателно.
В съвсем първият ти пост ти дума не казваш за човека от когото имаш дете.Ами щом не го обичаш ,освободи го от себе си.Лично аз не бих могла да живея с полусянка-човек,който не ме обича.
Това наистина е половин живот,както се казва в песента.Само да не съжаляваш после...Успех,каквото и да решиш

Разбирам , завиждам ти на волята!!!
А вие, защо не можете да сте заедно?

Отказват се или си намират друга....занимавка.
Не си правя илюзии и така найстина ще е най-добре.
Тъжно, но живота продължава.

Не знам, защо се е отдръпнал, неговата версия е, че се е отдал на работата си и нищо друго не го интересува.
 Може наистина да е загубил интерес, от това се страхувам, но поне така нещата ще последват естествения си край, аз никога няма да хукна след него, ще ми направи голяма услуга, колкото и да ми е тежко .
За моя не се страхувам, не е от типа сваляч, някой фуста трябва да е много нахална.....но той е стабилен ми се струва, поне ако прави нещо няма да се влюби, чукам на дърво де! всъщност каквото е писано....

Няма еднозначни неща на този свят, всичко е нюанс на нещо друго, особено в любовта.
Някакъв преблем ли е за теб, че не се придържаме стриктно към заглавието?
Ако исках да си го върна, щях направо да си говоря с него сега, просто нали?

Megan79 малко си рязка , но и права. Вярно е не съветвай това което не искаш да ти се случи , но ще ти кажа само "никой не е застрахован от нищо" Дано не попаднеш в този кръговрат в който се върти Димана. Знаеш ли , ако някой преди 2.5г ми беше казал нещо подобно , щях като теб да реагирам , но сега мога да кажа на Димана" знам колко ти е трудно , какво преживяваш"
 Истинските мъже са наистина "рядка порода" , но ако имаш късмета да попаднеш на двама от тях(баси късмета , хората един не срещат пък ...)
Тогава това което се случва , е едно лутане , насам -натам без цел и посока. Аз се омъжих за такъв мъж преди 6г(познаваме се от 10). Това което е описала Димана е същото и при нас-работлив , амбициозен до мозъка на костите , невероятен баща, добър съпруг, даже и от сеха не се оплаквам(след 10 , той се отнася към мен , все едно сме се запознали вчера). Знам Меганкакво ще кажеш , аз колко пъти съм си го задавала този въпрос. "Какво повече искаш". Аз наистина имам всичко-прекрасен съпруг , дете , не живеем в Бг , дохода ни дори и за тук е много над средното ниво. Скоро ще вляза да живея в къща 850 кв, мечта. Имам всичко , а какво търся. Ще ти кажа. Когато дойдох "от другата страна на океана" преди 4г , беше трудно-без приятели , познати-имах единствено съпруга си и детето. Един амбициозен мъж , с целта на 35 да бъде"милионер" Лошо няма , прекланям се пред силата му , пред личността му , но там някъде в тази амбиция аз го загубих. Излизаше в 7 сутринта , прибираше се в 9-10ч вечерта. Всичко в името на семейството-да така е, материално да , но емоционално. Празнота. Ние от толкова време не сме правили нещо като семейство- да отидем някъде заедно , за бъдем заедно с детето . Само аз и тя, той работи. 7 дни в седмицата ,10-12ч на ден. Резултата го казах-материално задоволени от всичко, емоционално празни и изтощени.
 Е именно в един такъв момент и аз като Димана се подадох на изкушението. Търсех виртуални приятели(при липса на реални), не търсех любовник , даже не съм и помисляла за него. Тогава се срещнахме с К. Интуиция или както искаш го наречи- знаех че има някаква връзка между нас. Говорили сме с часове за толкова много неща , радости , проблеми. Дали изпитвах вина-огромна, за това че предавам човек който ни най малко го заслужаваше.
 Но при нас историята е още по заплетена Димана. Както казах аз съм "от другата страна на океана" а той в Бг. Прибрах се в Бг за месец-имах сериозни здравословни проблеми, изследвания и т.н. След 10 дни престой един ден нещо спорехме със съпруга ми на Скайп. Чувствах се толкова сама , че той за 10г не ме "разбра". Е поддадох се на изкушението. Написах на въпросния човек е-мейл че съм в Бг.Обади ми се след около час с думите"качвай се на автобуса и идвай в София да се видим". Толкова много си бяхме говорили в нета , че ако се видим на живо може да се окаже че всъщност не си допадаме , пием кафе и "чао" Е Димана , и аз като теб се надявах че всичко е една "виртуална илюзия , един образ изграден от мен самата" , надявах се "реалността" да ме разочарова и да се "събудя" . Е не беше писано , видяхме се , погледнах го право в очите и разбрах че е истински , че е това което ми е казал , че не е илюзия. Не говора за "физическата му красота" , а за това което интуицията ти подсказва.
 Нещата се развиха както се очаква. За 20 дни (които ми оставаха в Бг) крадяхме всяка минута да сме заедно . Казвам -крадяхме. Той тъкмо беше започнал връзка с едно момиче (с което и досега са заедно и за което твърди че уважава , но не обича) аз имах съпруг. Една жестока игра , която нараняваше хора , които не го заслужаваха, а ние "егоистично щастливи". Може би някои ще кажат"избягала си от битовизма , в една нова връзка " Уви. Аз влагам много , не просто едно забавление, не просто да избягам.
 Какво се случи-аз се прибрах у дома , съпруга ми ме познава адски добре-знаеше че нещо се е случило. Казах му всичко. Никога дири и на съм не съм си представяла че ще реагира по начина по който го направи. "Любовта е жестока , знаеш ли? " Това бяха думите на един "силен мъж" за който няма непосилни неща , няма не мога! Това беше най-голямото наказание , да усетиш толкова болка в тези думи. Съвестта е най-големия съдник на човек. Никой не може да те накаже повече.
 Аз знаех , че при вероятността съпруга ми да разбере за тази връзка с брака ни е свършено. Знаех какви ще са последствията и да , може би лекомислено се хвърлих , със затворени очи, но не съжалявам. Бях готова и сега съм , да поема пътя си сама. За мен и К , нямаше бъдеще , аз тук той в Бг, никога за нищо на света нямаше да отделя детето си от баща му. Да го взема и да се прибера в Бг. Дори и брака ми да се беше разпаднал , щях да бъда тук , за да може детето да е при двамата си родители. А варианта въпросния мъж да дойде тук - невъзможно. Той развиваше много успешен бизнес( а не е мутра , оказа се че и в Бг може легално да се правят пари).
 Е Димана оспамих ти темата , но ти разказах всичко това , за да знаеш че"може на всеки да се случи". Някои нямат късмет да срещнат :свестен мъж" аз срещнах двама. Толкова приличащи си и толкова различни. След 2г , аз още не мога да се отърва от случилото си. Не мога да забрава. Понякога си пишем е-мейли с баналното"как си , как е живота" , понякога си говорим приятелски в Скайп. Това не помага да забравиш, напротив. Спомените се връщат. Иска ми се да мога да "отрежа с нож" и да кажа край, няма да отговарям на е-мейлите , няма да си говорим в Спайпа (много Радко , на 2-3 месеца). Но аз имам нужда като чели да знам че той е добре , че е щастлив , и че живота му се развива добре.
 Всичко това промени мен , съпруга ми и предполагам К. Нищо не е същото и няма да бъде. Опитвам се да поправя стореното, но той усеща че аз не го обичам напълно. Аз обичам човека който е , възхищавам му се , уважавам го , опитвам се да го разбирам и подкрепям в амбицията му. Но това не е достатъчно. Понякога се питам дали не правим грешка , оставайки заедно. Дали не го отделям от истинското щастие. Но той веднъж ми каза" ако някога се разведа, никога няма да се оженя отново. Веднъж не се получило , за втори опит няма и да помисля"(това сме си споделяли преди много години)
  Сега ще ти кажа нещо Димана . За да забравиш се иска време -времето лекува всичко. Но трябва да спреш всякаква връзка. Аз понеже все още отговарям и поддържам връзка -затова и мазохистично се измъчвам. Но аз не градя илюзии , че някога бихме могли да сме заедно. Напротив, искам той да намери истинската си любов , и тази негова блуждаеща и търсеща душа да се успокои и да бъде щастлив. Не ревнувам , напротив бих била адски щастлива , ако ми каже"влюбен съм , обичам я"
  Има един индийски филм , който макар и типично по индийски е пълен със сълзи , музика и драма е изпълнен и с толкова много истина. Kabhi Alvida Naa Kehna -Никога не казвай сбогом. Една реплика ми се е запечатала в съзнанието "любовта и смърта-те двете идват непоканени , и никой няма сила над тях".
 Дано намериш сили за правилното решение в живота си , дано намериш покой.

Megan,

уважавам мнението ти. Не се заяждам, но много трудно се чете това, което си написала.
Ще ви отговоря малко по-късно 

Благодаря за този прекрасен и тъжен разказ. Знам, че ти можеш да ме разбереш.

Не искам да забравям красивите моменти с него, не съжалявам за нищо. Искам само да престана да мечтая за него, защото и аз никога не бих лишила дъщеря ни от бащата, който я обича с цялото си сърце.
Много хора са ми написали ,че не можем да бъдем приятели, да така е уви....
  Искам само да знам ,че той е добре, че е щастлив и че живота му се развива добре - точно това, което ти си написала!
Единственото което ни остава да бъдем силни!

Тук не става въпрос за виртуална любов, живеем в един огромен град, но все пак в един град. Не става въпрос и за избор - той вече е взет.

Понякога наистина имам нужда да поговоря с някого за него, носталгията и спомените ми идват в повече.
В такива моменти е по-добре да излееш душата си пред непознати, отколкото да му напиша нещо от сорта - "мисля за теб"....
Благодаря за думите!

Човек трябва да е направен от стомана за да устои в такава ситуация.
 Хората са го казали - за да устоиш на изкушението трябва да му се отдадеш.
Аз бих добавила - но не трябва да се влюбваш!

Megan силни думи наистина-може би си и силен човек. Както ти казах и аз това щях да напиша преди 2.5г -толкова много ни е струвала връзката със съпруга ми , че не би ми стигнало време да ти опиша.
 Битовизма-може би си права, за мен брака не е просто "бурен секс" , не това ми е липсвало. (както ти казах и след 10 г , в това отношение промяна няма. Аз не съм на принципа"само боб не се яде") . Пеперудите в корема -това е усещане за друга възрастова граница. Аз загубих приятеля , загубих партньора с когото обсъждахме всичко -в замяна на"осигурен хубав живот" . Може и банално да ти звучи, но парите не запълват оставената празнота. Между другото , аз не съм стояла със скръстени ръце пред компютъра , докато някой е работел.
 Хората се променят , живота ни променя -в това не се заблуждавам. Времето когато говорехме за всичко(както ти и съпруга ти) отдавна го няма.
 Дали сме пораснали или не- може би сме , а може би не. Дали реагираме тинейджърски или не , и това не мога да ти кажа. Всеки разбира нещата различно. Но гледам че си на 28( 79 си), с малко дете и друго на път. Бъдете щастливи заедно , и дано след 5 години , с две поотраснали деца , не се загубите там някъде в живота. Дано не загубиш този за който си се омъжила в името на материалното.
 А аз не смятам че е жертва , че съм останала заради детето. Напротив. Не търся по този начин извинение на "съвестта си". Не живея в илюзия че живота с другия "би бил една розова мечта, изпълнена с бурен секс ". А дали чуждото е по сладко , може би , аз не искам всички чужди мъже колкото и "сладки да са". Както и да е. Живота е игра, права си на каквото си постелим на това ще легнем , но... винаги може да се изненадаш сама от себе си. Защото мислим едно , как бихме реагирали при дадено положение , а когато се окажем в него е различно. Аз разбиране не търся, просто споделих за да знае Димана , че може да се случи. Не само виртуално , може и реално...Всичко е възможно... с всеки.
 А някой беше казал че "приятелство е невъзможно в такива отношения". Напълно съм за -не е възможно. Именно по тази причина вече съм спряла да пиша и говоря. Защото иначе се получава един омагьосан кръг от който изход няма.

мила Димана
в момента съм в същото положение като теб и напълно те разбирам. разликата при мен е само в това, че аз съм съвсем в началото - но съм толкова безумно влюбена, че самата мисъл, че един ден този човек ще се откаже да ме чака ме убива.
не знам какво ще стане за в бъдеще между нас, но знам със сигурност, че искам да изживея пълноценно тази любов, да се насладя на всяка тръпка, на всеки миг.
аз лично нямам намерение да го отблъсквам и да го забравям, защото той ме кара да се чувствам като в рая.
моят съвет е изобщо да не се опитваш да го забравиш, а точно обратното - изживей си любовта, защото тя ни дава криле, осмисля всичко, което става около нас, кара ни да летим. пък каквото е писано за в бъдеще, това ще стане.
желая ти успех   

A когато се събудиш и трябва да се върнеш в реалността? Тогава? Литнал си нависоко- а как боли да паднеш от там ?
 Рая , както казваш ти си е рай , влюбен си , щастлив, чувстваш се жив, живееш а не съществуваш. А след това - ако нямаш дете, ако нямаш отговорност, може би дори и с риск да нараниш някого -ще си тръгнеш , ще се отдадеш на красивата мечта. Но когато имаш , мислиш не само за себе си( въпреки че аз не мислех и литнах , както ти искаш)но... Дали този мъж е готов да приеме нея и дъщеря и , дали е готов да им даде необходимото.
 Може би късно е срещнала този човек ( както и аз) , но...дали е готова на такава смела постъпка.
 Времето лекува , кара те да забравиш- да трудно е но не невъзможно. Но да живееш в един "омагьосан кръг" е още по жестоко. Има два изхода-или всичко остава спомен(колкото и трудно да забравиш) , или си взема детето и си тръгва. Това е. Другото е разбиване на психика.
 Опит , опит , горчив опит.

знам, че си права. в тези случаи има много НО НО НО....
в моят случай е много рано да говоря за развод, за съвместен живот с този човек и т.н. въпреки, че за 2-та месеца от както сме заедно сме говорили 1000 пъти за това.
аз за това казвам на авторката да си изживее любовта, а не да се разделя с приятеля си. а пък ако с времето нещата с другият мъж станат по-сериозни, тогава ще взима такива решения.
освен това има толкова такива случаи по света. то и за това има хора, които се развежда и се женят втори път - никога няма гаранция, че ще си щастлив и ще живееш цял живот с първия човек, за когото се ожениш. никой не е застрахован, че един ден няма да срещне човек, с който да бъде по-щастлив от колкото с мъжа /жената/ до себе си. и тогава какво - да си стои вкъщи до питомното, да си върши като робот домашните задължения, да прави секс само по задължение,  да си преглъща мъката по човек, който обича до полуда само защото преди време е свързала живота си с човек, който вече не обича.
не съм на това мнение 

Много добър съвет, особено ако работата е интересна и доходна, после парите се изхарчват до шушка за дрехи, козметика....тоест шопинг терапия . Само, че тук не става дума за виртуална връзка и тази рецепта работи, но само в началото, първите няколко месеца

В началото всичко е толкова прекрасно , после по-малко, но не знам, аз не съжелявам за нищо, само чакам момента, в който повече няма да ми се преобръща всичко като го видя.