Търся съвет как да го забравя

Димана,извини ме ако бъркам,ама според мен ти не искаш да го забравиш.
В момента звучиш като една силно изкушена жена.Ама 3 години е доста време.
Според мен е крайно време да избереш един от двамата окончателно.
В съвсем първият ти пост ти дума не казваш за човека от когото имаш дете.Ами щом не го обичаш ,освободи го от себе си.Лично аз не бих могла да живея с полусянка-човек,който не ме обича.
Това наистина е половин живот,както се казва в песента.Само да не съжаляваш после...Успех,каквото и да решиш

Разбирам , завиждам ти на волята!!!
А вие, защо не можете да сте заедно?

Отказват се или си намират друга....занимавка.
Не си правя илюзии и така найстина ще е най-добре.
Тъжно, но живота продължава.

Не знам, защо се е отдръпнал, неговата версия е, че се е отдал на работата си и нищо друго не го интересува.
 Може наистина да е загубил интерес, от това се страхувам, но поне така нещата ще последват естествения си край, аз никога няма да хукна след него, ще ми направи голяма услуга, колкото и да ми е тежко .
За моя не се страхувам, не е от типа сваляч, някой фуста трябва да е много нахална.....но той е стабилен ми се струва, поне ако прави нещо няма да се влюби, чукам на дърво де! всъщност каквото е писано....

Няма еднозначни неща на този свят, всичко е нюанс на нещо друго, особено в любовта.
Някакъв преблем ли е за теб, че не се придържаме стриктно към заглавието?
Ако исках да си го върна, щях направо да си говоря с него сега, просто нали?

Megan79 малко си рязка , но и права. Вярно е не съветвай това което не искаш да ти се случи , но ще ти кажа само "никой не е застрахован от нищо" Дано не попаднеш в този кръговрат в който се върти Димана. Знаеш ли , ако някой преди 2.5г ми беше казал нещо подобно , щях като теб да реагирам , но сега мога да кажа на Димана" знам колко ти е трудно , какво преживяваш"
 Истинските мъже са наистина "рядка порода" , но ако имаш късмета да попаднеш на двама от тях(баси късмета , хората един не срещат пък ...)
Тогава това което се случва , е едно лутане , насам -натам без цел и посока. Аз се омъжих за такъв мъж преди 6г(познаваме се от 10). Това което е описала Димана е същото и при нас-работлив , амбициозен до мозъка на костите , невероятен баща, добър съпруг, даже и от сеха не се оплаквам(след 10 , той се отнася към мен , все едно сме се запознали вчера). Знам Меганкакво ще кажеш , аз колко пъти съм си го задавала този въпрос. "Какво повече искаш". Аз наистина имам всичко-прекрасен съпруг , дете , не живеем в Бг , дохода ни дори и за тук е много над средното ниво. Скоро ще вляза да живея в къща 850 кв, мечта. Имам всичко , а какво търся. Ще ти кажа. Когато дойдох "от другата страна на океана" преди 4г , беше трудно-без приятели , познати-имах единствено съпруга си и детето. Един амбициозен мъж , с целта на 35 да бъде"милионер" Лошо няма , прекланям се пред силата му , пред личността му , но там някъде в тази амбиция аз го загубих. Излизаше в 7 сутринта , прибираше се в 9-10ч вечерта. Всичко в името на семейството-да така е, материално да , но емоционално. Празнота. Ние от толкова време не сме правили нещо като семейство- да отидем някъде заедно , за бъдем заедно с детето . Само аз и тя, той работи. 7 дни в седмицата ,10-12ч на ден. Резултата го казах-материално задоволени от всичко, емоционално празни и изтощени.
 Е именно в един такъв момент и аз като Димана се подадох на изкушението. Търсех виртуални приятели(при липса на реални), не търсех любовник , даже не съм и помисляла за него. Тогава се срещнахме с К. Интуиция или както искаш го наречи- знаех че има някаква връзка между нас. Говорили сме с часове за толкова много неща , радости , проблеми. Дали изпитвах вина-огромна, за това че предавам човек който ни най малко го заслужаваше.
 Но при нас историята е още по заплетена Димана. Както казах аз съм "от другата страна на океана" а той в Бг. Прибрах се в Бг за месец-имах сериозни здравословни проблеми, изследвания и т.н. След 10 дни престой един ден нещо спорехме със съпруга ми на Скайп. Чувствах се толкова сама , че той за 10г не ме "разбра". Е поддадох се на изкушението. Написах на въпросния човек е-мейл че съм в Бг.Обади ми се след около час с думите"качвай се на автобуса и идвай в София да се видим". Толкова много си бяхме говорили в нета , че ако се видим на живо може да се окаже че всъщност не си допадаме , пием кафе и "чао" Е Димана , и аз като теб се надявах че всичко е една "виртуална илюзия , един образ изграден от мен самата" , надявах се "реалността" да ме разочарова и да се "събудя" . Е не беше писано , видяхме се , погледнах го право в очите и разбрах че е истински , че е това което ми е казал , че не е илюзия. Не говора за "физическата му красота" , а за това което интуицията ти подсказва.
 Нещата се развиха както се очаква. За 20 дни (които ми оставаха в Бг) крадяхме всяка минута да сме заедно . Казвам -крадяхме. Той тъкмо беше започнал връзка с едно момиче (с което и досега са заедно и за което твърди че уважава , но не обича) аз имах съпруг. Една жестока игра , която нараняваше хора , които не го заслужаваха, а ние "егоистично щастливи". Може би някои ще кажат"избягала си от битовизма , в една нова връзка " Уви. Аз влагам много , не просто едно забавление, не просто да избягам.
 Какво се случи-аз се прибрах у дома , съпруга ми ме познава адски добре-знаеше че нещо се е случило. Казах му всичко. Никога дири и на съм не съм си представяла че ще реагира по начина по който го направи. "Любовта е жестока , знаеш ли? " Това бяха думите на един "силен мъж" за който няма непосилни неща , няма не мога! Това беше най-голямото наказание , да усетиш толкова болка в тези думи. Съвестта е най-големия съдник на човек. Никой не може да те накаже повече.
 Аз знаех , че при вероятността съпруга ми да разбере за тази връзка с брака ни е свършено. Знаех какви ще са последствията и да , може би лекомислено се хвърлих , със затворени очи, но не съжалявам. Бях готова и сега съм , да поема пътя си сама. За мен и К , нямаше бъдеще , аз тук той в Бг, никога за нищо на света нямаше да отделя детето си от баща му. Да го взема и да се прибера в Бг. Дори и брака ми да се беше разпаднал , щях да бъда тук , за да може детето да е при двамата си родители. А варианта въпросния мъж да дойде тук - невъзможно. Той развиваше много успешен бизнес( а не е мутра , оказа се че и в Бг може легално да се правят пари).
 Е Димана оспамих ти темата , но ти разказах всичко това , за да знаеш че"може на всеки да се случи". Някои нямат късмет да срещнат :свестен мъж" аз срещнах двама. Толкова приличащи си и толкова различни. След 2г , аз още не мога да се отърва от случилото си. Не мога да забрава. Понякога си пишем е-мейли с баналното"как си , как е живота" , понякога си говорим приятелски в Скайп. Това не помага да забравиш, напротив. Спомените се връщат. Иска ми се да мога да "отрежа с нож" и да кажа край, няма да отговарям на е-мейлите , няма да си говорим в Спайпа (много Радко , на 2-3 месеца). Но аз имам нужда като чели да знам че той е добре , че е щастлив , и че живота му се развива добре.
 Всичко това промени мен , съпруга ми и предполагам К. Нищо не е същото и няма да бъде. Опитвам се да поправя стореното, но той усеща че аз не го обичам напълно. Аз обичам човека който е , възхищавам му се , уважавам го , опитвам се да го разбирам и подкрепям в амбицията му. Но това не е достатъчно. Понякога се питам дали не правим грешка , оставайки заедно. Дали не го отделям от истинското щастие. Но той веднъж ми каза" ако някога се разведа, никога няма да се оженя отново. Веднъж не се получило , за втори опит няма и да помисля"(това сме си споделяли преди много години)
  Сега ще ти кажа нещо Димана . За да забравиш се иска време -времето лекува всичко. Но трябва да спреш всякаква връзка. Аз понеже все още отговарям и поддържам връзка -затова и мазохистично се измъчвам. Но аз не градя илюзии , че някога бихме могли да сме заедно. Напротив, искам той да намери истинската си любов , и тази негова блуждаеща и търсеща душа да се успокои и да бъде щастлив. Не ревнувам , напротив бих била адски щастлива , ако ми каже"влюбен съм , обичам я"
  Има един индийски филм , който макар и типично по индийски е пълен със сълзи , музика и драма е изпълнен и с толкова много истина. Kabhi Alvida Naa Kehna -Никога не казвай сбогом. Една реплика ми се е запечатала в съзнанието "любовта и смърта-те двете идват непоканени , и никой няма сила над тях".
 Дано намериш сили за правилното решение в живота си , дано намериш покой.