Има два изхода-или всичко остава спомен(колкото и трудно да забравиш) , или си взема детето и си тръгва. Това е. Другото е разбиване на психика.
- Публикувана: 29 апр. 2008, 01:08 ч.
- Последно мнение: 14 май 2008, 08:41 ч.
Търся съвет как да го забравя
Има два изхода-или всичко остава спомен(колкото и трудно да забравиш) , или си взема детето и си тръгва. Това е. Другото е разбиване на психика.
аз лично нямам намерение да го отблъсквам и да го забравям, защото той ме кара да се чувствам като в рая.
моят съвет е изобщо да не се опитваш да го забравиш, а точно обратното - изживей си любовта, защото тя ни дава криле, осмисля всичко, което става около нас, кара ни да летим. пък каквото е писано за в бъдеще, това ще стане.
желая ти успех
знам, че си права. в тези случаи има много НО НО НО....
в моят случай е много рано да говоря за развод, за съвместен живот с този човек и т.н. въпреки, че за 2-та месеца от както сме заедно сме говорили 1000 пъти за това.
аз за това казвам на авторката да си изживее любовта, а не да се разделя с приятеля си. а пък ако с времето нещата с другият мъж станат по-сериозни, тогава ще взима такива решения.
освен това има толкова такива случаи по света. то и за това има хора, които се развежда и се женят втори път - никога няма гаранция, че ще си щастлив и ще живееш цял живот с първия човек, за когото се ожениш. никой не е застрахован, че един ден няма да срещне човек, с който да бъде по-щастлив от колкото с мъжа /жената/ до себе си. и тогава какво - да си стои вкъщи до питомното, да си върши като робот домашните задължения, да прави секс само по задължение, да си преглъща мъката по човек, който обича до полуда само защото преди време е свързала живота си с човек, който вече не обича.
не съм на това мнение
[освен това има толкова такива случаи по света. то и за това има хора, които се развежда и се женят втори път - никога няма гаранция, че ще си щастлив и ще живееш цял живот с първия човек, за когото се ожениш. никой не е застрахован, че един ден няма да срещне човек, с който да бъде по-щастлив от колкото с мъжа /жената/ до себе си. и тогава какво - да си стои вкъщи до питомното, да си върши като робот домашните задължения, да прави секс само по задължение, да си преглъща мъката по човек, който обича до полуда само защото преди време е свързала живота си с човек, който вече не обича.
не съм на това мнение ]
То това е хипер ясно
..ама затова са разводите бе мила. 
..защо е нужно да лъже партнёра...тя щом сега с э захласнала по този,дори и там страстите да утихнат,съм убедена ,че след някоя и друга година,пак ще има ново попълнение 
..Тогава извода е според мен,по добре да е сама в случая,за да може да се отдаде пълноценно на любовта си 
.А не пак да е с приятелят си,само и само за да не изтърве питомното 
..и пак да се охка и вайка,ама как,що и т.н.
Според мен когато любовта е спряла,когато започнеш да се озърташ в страни,няма смисъл да тъпчеш на едно място...ми развеждаш се и готово...така ще е много по лесно,ако срешnеш "подходящия"....
не съм на това мнение ]
То това е хипер ясно
..ама затова са разводите бе мила. ..защо е нужно да лъже партнёра...тя щом сега с э захласнала по този,дори и там страстите да утихнат,съм убедена ,че след някоя и друга година,пак ще има ново попълнение ..Тогава извода е според мен,по добре да е сама в случая,за да може да се отдаде пълноценно на любовта си .А не пак да е с приятелят си,само и само за да не изтърве питомното ..и пак да се охка и вайка,ама как,що и т.н.Според мен когато любовта е спряла,когато започнеш да се озърташ в страни,няма смисъл да тъпчеш на едно място...ми развеждаш се и готово...така ще е много по лесно,ако срешnеш "подходящия"....
Ако си решила наистина да приключиш ,слагаш точка и на спомените , не се връщай там пък и времето лекува ,казва една поговорка и спираш да се самонавиваш ,ако ли не действай без угризения ,решението е изцяло в твоите ръце ,но е безмислено да се дерзаеш , а действай !Въпрос на личен избор ,но труден .......
Меган, не се хаби. 
Въпросът тук е поставен грешно - съзнателно или не .
Авторката и да забрави този, ще се прехвърли на друг.
Двойните стандарти, или по друг начин казано - меренето с различни аршини на едно и също нещо най-много ме отвращава.
Иначе всеки има право да прави това, което му харесва.
Дали му пука, че наранява, е отделен въпрос - и въпрос на неговата съвест и морал, неща, с които сам той си се оправя.
Въпросът тук е поставен грешно - съзнателно или не .
Авторката и да забрави този, ще се прехвърли на друг.
Двойните стандарти, или по друг начин казано - меренето с различни аршини на едно и също нещо най-много ме отвращава.
Иначе всеки има право да прави това, което му харесва.
Дали му пука, че наранява, е отделен въпрос - и въпрос на неговата съвест и морал, неща, с които сам той си се оправя.
Понеже въпросът е "как да го забравя" и ми се стори, че търсиш съвет ще ти го дам:
Намери си работа - 7 дни в седмицата по 10-12 часа, връщаш се в къщи - переш, готвиш, чистиш, четеш приказка на детето и хоп станало среднощ и тогава едва ли ще ти е до Скайпа и Чата и едва ли ще си търсиш забавление, защото ще си се скапала от умора и ще искаш само да поспиш малко. Ана следващият ден ще знаеш, че всичко те чака отново!
Ако ти се налагаше да мислиш какво ще ядете за вечеря и дали детето има чисти чорапи за следващия ден, едва ли щеше да търсиш виртуален живот, просто нямаше да можеш да избягаш от истинския
Намери си работа - 7 дни в седмицата по 10-12 часа, връщаш се в къщи - переш, готвиш, чистиш, четеш приказка на детето и хоп станало среднощ и тогава едва ли ще ти е до Скайпа и Чата и едва ли ще си търсиш забавление, защото ще си се скапала от умора и ще искаш само да поспиш малко. Ана следващият ден ще знаеш, че всичко те чака отново!
Ако ти се налагаше да мислиш какво ще ядете за вечеря и дали детето има чисти чорапи за следващия ден, едва ли щеше да търсиш виртуален живот, просто нямаше да можеш да избягаш от истинския
Понеже въпросът е "как да го забравя" и ми се стори, че търсиш съвет ще ти го дам:
Намери си работа - 7 дни в седмицата по 10-12 часа, връщаш се в къщи - переш, готвиш, чистиш, четеш приказка на детето и хоп станало среднощ и тогава едва ли ще ти е до Скайпа и Чата и едва ли ще си търсиш забавление, защото ще си се скапала от умора и ще искаш само да поспиш малко. Ана следващият ден ще знаеш, че всичко те чака отново!
Ако ти се налагаше да мислиш какво ще ядете за вечеря и дали детето има чисти чорапи за следващия ден, едва ли щеше да търсиш виртуален живот, просто нямаше да можеш да избягаш от истинския
Намери си работа - 7 дни в седмицата по 10-12 часа, връщаш се в къщи - переш, готвиш, чистиш, четеш приказка на детето и хоп станало среднощ и тогава едва ли ще ти е до Скайпа и Чата и едва ли ще си търсиш забавление, защото ще си се скапала от умора и ще искаш само да поспиш малко. Ана следващият ден ще знаеш, че всичко те чака отново!
Ако ти се налагаше да мислиш какво ще ядете за вечеря и дали детето има чисти чорапи за следващия ден, едва ли щеше да търсиш виртуален живот, просто нямаше да можеш да избягаш от истинския
Време за себе си нямаш че камо ли за виртуални запознанства. 
Понеже въпросът е "как да го забравя" и ми се стори, че търсиш съвет ще ти го дам:
Намери си работа - 7 дни в седмицата по 10-12 часа, връщаш се в къщи - переш, готвиш, чистиш, четеш приказка на детето и хоп станало среднощ и тогава едва ли ще ти е до Скайпа и Чата и едва ли ще си търсиш забавление, защото ще си се скапала от умора и ще искаш само да поспиш малко. Ана следващият ден ще знаеш, че всичко те чака отново!
Ако ти се налагаше да мислиш какво ще ядете за вечеря и дали детето има чисти чорапи за следващия ден, едва ли щеше да търсиш виртуален живот, просто нямаше да можеш да избягаш от истинския
Намери си работа - 7 дни в седмицата по 10-12 часа, връщаш се в къщи - переш, готвиш, чистиш, четеш приказка на детето и хоп станало среднощ и тогава едва ли ще ти е до Скайпа и Чата и едва ли ще си търсиш забавление, защото ще си се скапала от умора и ще искаш само да поспиш малко. Ана следващият ден ще знаеш, че всичко те чака отново!
Ако ти се налагаше да мислиш какво ще ядете за вечеря и дали детето има чисти чорапи за следващия ден, едва ли щеше да търсиш виртуален живот, просто нямаше да можеш да избягаш от истинския
А ако децата са 2, даже 3- още по-добре. Обещавам ти, че ще забравиш какво е Скайп Понеже въпросът е "как да го забравя" и ми се стори, че търсиш съвет ще ти го дам:
Намери си работа - 7 дни в седмицата по 10-12 часа, връщаш се в къщи - переш, готвиш, чистиш, четеш приказка на детето и хоп станало среднощ и тогава едва ли ще ти е до Скайпа и Чата и едва ли ще си търсиш забавление, защото ще си се скапала от умора и ще искаш само да поспиш малко. Ана следващият ден ще знаеш, че всичко те чака отново!
Ако ти се налагаше да мислиш какво ще ядете за вечеря и дали детето има чисти чорапи за следващия ден, едва ли щеше да търсиш виртуален живот, просто нямаше да можеш да избягаш от истинския
Намери си работа - 7 дни в седмицата по 10-12 часа, връщаш се в къщи - переш, готвиш, чистиш, четеш приказка на детето и хоп станало среднощ и тогава едва ли ще ти е до Скайпа и Чата и едва ли ще си търсиш забавление, защото ще си се скапала от умора и ще искаш само да поспиш малко. Ана следващият ден ще знаеш, че всичко те чака отново!
Ако ти се налагаше да мислиш какво ще ядете за вечеря и дали детето има чисти чорапи за следващия ден, едва ли щеше да търсиш виртуален живот, просто нямаше да можеш да избягаш от истинския
А ако децата са 2, даже 3- още по-добре. Обещавам ти, че ще забравиш какво е Скайп От личен опит да кажа - този метод не действа, когато те подгони щръклицата...
Понеже въпросът е "как да го забравя" и ми се стори, че търсиш съвет ще ти го дам:
Намери си работа - 7 дни в седмицата по 10-12 часа, връщаш се в къщи - переш, готвиш, чистиш, четеш приказка на детето и хоп станало среднощ и тогава едва ли ще ти е до Скайпа и Чата и едва ли ще си търсиш забавление, защото ще си се скапала от умора и ще искаш само да поспиш малко. Ана следващият ден ще знаеш, че всичко те чака отново!
Ако ти се налагаше да мислиш какво ще ядете за вечеря и дали детето има чисти чорапи за следващия ден, едва ли щеше да търсиш виртуален живот, просто нямаше да можеш да избягаш от истинския
Намери си работа - 7 дни в седмицата по 10-12 часа, връщаш се в къщи - переш, готвиш, чистиш, четеш приказка на детето и хоп станало среднощ и тогава едва ли ще ти е до Скайпа и Чата и едва ли ще си търсиш забавление, защото ще си се скапала от умора и ще искаш само да поспиш малко. Ана следващият ден ще знаеш, че всичко те чака отново!
Ако ти се налагаше да мислиш какво ще ядете за вечеря и дали детето има чисти чорапи за следващия ден, едва ли щеше да търсиш виртуален живот, просто нямаше да можеш да избягаш от истинския
А ако децата са 2, даже 3- още по-добре. Обещавам ти, че ще забравиш какво е Скайп От личен опит да кажа - този метод не действа, когато те подгони щръклицата...
Истината е ,че някои хора(жени най вече
),обичат да се вкарват сами в латиносериалки 
..,даже бих казала,че обичат да им е гадно .... 
...
Истината е ,че някои хора(жени най вече),обичат да се вкарват сами в латиносериалки ..,даже бих казала,че обичат да им е гадно ....
Истината е ,че някои хора(жени най вече
),обичат да се вкарват сами в латиносериалки ..,даже бих казала,че обичат да им е гадно .... Мдаааа.
...
Истината е ,че някои хора(жени най вече),обичат да се вкарват сами в латиносериалки ..,даже бих казала,че обичат да им е гадно ....
А дали понякога не го правят, защото нещо им липсва - внимание, нежност... или се чустват недооценени от съпуга си?
Истината е ,че някои хора(жени най вече
),обичат да се вкарват сами в латиносериалки ..,даже бих казала,че обичат да им е гадно .... А дали понякога не го правят, защото нещо им липсва - внимание, нежност... или се чустват недооценени от съпуга си?
...
Истината е ,че някои хора(жени най вече),обичат да се вкарват сами в латиносериалки ..,даже бих казала,че обичат да им е гадно ....
А дали понякога не го правят, защото нещо им липсва - внимание, нежност... или се чустват недооценени от съпуга си?
Истината е ,че някои хора(жени най вече
),обичат да се вкарват сами в латиносериалки ..,даже бих казала,че обичат да им е гадно .... А дали понякога не го правят, защото нещо им липсва - внимание, нежност... или се чустват недооценени от съпуга си?
Ами аз колко пъти се опитвам да обясня,че може да стане мн по лесно..развод и готово..сама ,на воля,готова и отворена за нови запознанства,за мъж който dа е оценява ..обича бла,бла,бла
Ооо, бъркате нещата. Защо, примерно, да се развеждам, когато обичам мъжа ми и той ме обича, цени ме, уважава ме, щастлива съм с него, не ми липсва нищо...
Но, чували ли сте за чувства /или да речем - страст, привличане, "една вълна" и т.н./? Понякога е трудно да контролираш чувствата си. Нещата се случват, без да ги искаш. Не съм изневерявала на мъжа ми, не знам дали и бих го направила, но това няма нищо общо с факта, че си позволих да се влюбя в един почти непознат, с когото не мога да си представя да заменя съпруга си. Но някак не върви да си гръмна главата, само защото мисля за онзи човек...
Двете неща нямат нищо общо!
Но, чували ли сте за чувства /или да речем - страст, привличане, "една вълна" и т.н./? Понякога е трудно да контролираш чувствата си. Нещата се случват, без да ги искаш. Не съм изневерявала на мъжа ми, не знам дали и бих го направила, но това няма нищо общо с факта, че си позволих да се влюбя в един почти непознат, с когото не мога да си представя да заменя съпруга си. Но някак не върви да си гръмна главата, само защото мисля за онзи човек...
Двете неща нямат нищо общо!