Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?

Вий не знаете ли мойто гардже? Не сте ли чували песни да се пеят за него? 

Аз моето не си го познавах  
Но помня как лежахме в Интензивното след операциите, аз и още една мама, идва мъжът й, гледа си бебето, а то горкото едно синичко след 24 часа тежко раждане (лицево предлежание) и накрая секцио, гледа, гледа и казва "Ма нашето защо е такова синьо, а не е хубаво като това другото"   пък аз не мислех, че София е хубава като новородена трябваше й поне месец, за да придобие вид  

Аз я приех точно така.

Обожавам дъщеря си, но съвсем не смятам, че е най-умна и най-красива...
Що се отнася до другите деца - не ги заглеждам, не ги сравнявам с моето и всъщност не си падам особено по деца. Намирам повечето български за зле възпитани, агресивни и шумни. Както хубаво е казала Василиса:

Всъщност имах предвид най-вече малките бебета, дето още не са успели да ги възпитат в датските ценности. Прясно от оня ден едно събиране за рожден ден, имаше още 2 бебета на възрастта на моите 2 бебета. Ама тия деца нито ревнаха като хората, промрънкаха по едно време едва едва ама веднага ги взеха и те продължиха да си гледат спокойно. Едното даже нито веднъж не се усмихна, гледаше си спокойно и безчувствено през цялото време.Не мърдаха много, къде ги сложат там си седят и само гледат умно. А моите не се спряха, Ева пасеше трева през цялото време, събираше клечки и кво ли не, само да ме изгубеше от поглед и надуваше сирената. Абе само тя се чуваше. Теди пък си седеше кротко и колкото и да го закачаха изобщо не отреагираше, изглеждаше много замечтан и отнесен. Само по едно време леко се усмихна под мустак, показвайки, че усеща че го закачат, но така и не удостои с поглед закащите го. Много му се хилеха. А Давид беше единственото дете, по което се викаше и което тичаше и пищеше и правеше бели. От всякъде се чуваха детски писъци: Не Дейвид, Махай се Дейвид и т.н. Не че не си играеха другите деца, ама не си пречеха, не се налагаше никой по никой да вика, с нормални думи се разбираха. Но с моите не беше така   А аз да си призная в повечето случаи си стоях настрани и се хихиках. Така или иначе нищо не можех да направя, освен да хвана Давид за ушите и да си го заведа в къщи. Бях оставила баща му да се мъчи с него, аз нямам сили.  
Все пак не мисля, че съм съвсем НЕреалистка в преценката си. Примерно за Давидко си признавам без бой, че никак не е умен, ама никак. Затова пък е ненадминат хитрец и чаровник. 

Аз обожавам детето си,най-умният ми е и най-хубавият,но не мога да си скрия очите и за "лошотията" му.И когато направи нещо,което ме ядосва после си казвам"е,ако беше и толкова послушен сигурно щях да се дразня,че не прави бели".

Е, хайде сега..........какво им е лошото да са кротушки? Да не оправдаваш с това дивотията на тоите?
Не очаквам някоя майка да не счита своето дете за "най", всъщност вероятно всяка вижда недостатъците му, но едва ли това би я накарала да предпочете друго дете вместо своя дивчо.

Когато се роди племенницата ми, беше най-красивото, най-страхотно, най-умно, най-прекрасно, най-сладко момиченце на света.
Две години по-късно се роди втората ми племенница. Най-приказното, слънчево, невероятно дете на света.
Миналата година се роди дъщеря ми. Най- уникалното, истинско, сбъднато... дете на света. С други думи, да, съгласна съм, че нашето гардже е най-най-най, и друго като него няма.  Всеки път, децата, които са близо до сърцата ни, са невероятни и неподражаеми.

Ама аз не съм казала, че е лошо да си кротушко. И моят Теди примерно е кротушко. Нито пък оправдавам дивотията на другите ми две. Просто в моите очи другите деца не са толкова интересни. Дори да са буйни, ми изглреждат някак си скучновати, защото правят все нормални, смислени неща, изобщо се държат както се очаква от едно нормално дете. А моите ми се виждат нестандартни и особени. Вчера примерно като купувахме обувки на Давид магазинът беше пълен с хора, направо се прескачаха. А той реши, че ще играе на гоненка. Тичаше като бесен, буташе хората, опипа даже един старец по задните части и оня подскочи. Вадеше безразборно обувки и пробваше, влизаше часк в склада, пипаше всичко и разбира се никакво внимание не ми обръщаше като виках по него. А трябваше да се купят обувки, нямаше как да го хвана за ушите и да го изкарам от магазина преди да свършим работа. Не съм виждала тук друго дете да прави подобни неща. В БГ може и да ги има, ама тук  И Теди и той където и да паркирам количката, понеже са рафт до рафт и той почва да ги изпразва, квото докопа взема и пуска на земята. Даже скъса едно списание. Направо станах разногледа  А другите хора натоварили по няколко деца в количка, бутнали им бибите и ония само си седят и гледкат умно. Абе явно такива са се родили, възпитани. Не виждам друго обяснение. Генът им сигурно е много различен от нашия  . А може и просто моите деца да са калпазани като майка си

Ако генът  е 50%, то останалите 50% са от възпитанието. Детето обръща рафтовете, защото не среща никаква пречка от твоя страна да го прави. Ако моите веднъж обърнат рафтовете (на възрастта на твоето дете) със сигурност ще им покажа, че постъпват лошо (защото в моята ценностна система това е лоша постъпка). Определено няма да ми изглеждат палави, а останалите деца скучни. Едно дете може да е палаво, любопитно и жизнено без да прави кой знае какви бели. Същото е и с играта на гоненица. Ако с всяко излизане по магазините показваш с поведението си на децата си, че играта на гоненица не е подходяща за времето за пазаруване и в магазините, то те в един момент ще разберат и ще престанат да го правят.

Харесвам си ги и 2-та,но всеки ден правят нова щуротия.Няма кьтче от апартамента,кьдето да не са се навряли и да не са го обьрнали наопаки!Много им се дразня и нервирам Ако бяха кротки и послушни щеше да ми е скучно  За мен са си "убавци",обаче никога не го изтьквам пред хората Имат си много фенове и като ги "зачеткат"....Аз просто си замьлчавам

И на мен ,моето ми е и най интересно и най хубаво и най умно,за всяка майка е така .
Но харесвам и другите деца и те са ми интересни.
Малките на животните също ме умиляват.

 

Това е и моето мнение . 

NikiFin, на колко години е Давид? От това, което прочетох ми стана ясно, че за теб може и да си е интересен, но за околните надали.. Съгласна съм напълно с  RadostinaHZ. Дано и аз да не изпадна в подобно родителско безсилие, защото днес пада яко тръшкане в един детски магазин за едно камионче за бутане. Засега се извинявам с това, че е малък, след време, ако е така, не съм убедена, че ще го намирам за най-интересното дете на света. По-скоро ще си задавам въпроси къде греша и какво да направя. Може пък и съвет от майки на по-възпитани и скучновати деца да поискам..