Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?

И на мен Влади ми е най-интересен.
Уф, и май върви доста любознателен , пардон невъзпитан  .
Напоследък и нашето пазаруване изглежда така - ако е извън количката търчи, а ако е в нея и реши че ще излиза или успява или опищява орталъка.
НикиФин мен пък ме кефят всичките ти теми.
Днес се прибрахме с половин час по-рано от разходка защото си хареса едно кафене и реши, че ще стои вътре и ще "помага" на какичката. Ама там одимено от цигари, ужас.
Е, всички познати с деца що бяхме наоколо се включиха с "отвличането на вниманието" на Влади от кафенето. Ама не помогнаха ни чужди колички (обожава ги), ни gsm-и , ни един чичо дето си ремонтираше колата и му показваше инструментите. Нищо. Чак като се прибрахме и се качи на асансьора спря да се дере, защото му е любимо да се вози (като отидем в МОЛ-а ескалаторите са наши ).

Аааа, нещо сте в грешка  От мойто дете по-умно, красиво, мило и интересно няма. Тъй си говорите, щото не сте я срещали още мамината златна 

Шега, шега, но все си я гледкам и се възхищавам каква ми е убавица 

Не мога да кажа,че моите са ми най-интересни,но от тях нямам възможност да се вглеждам в другите деца... очите са ми на четири,когато сме навън...

И за мойто!!!

Ама RadostinaHZ, ама ти наистина ли си мислиш, че аз го поощрявам да играе на гоненка и да изпразва рафтове и че не среща съпротива???  Моето викане, обяснения, наказния и квото още се сетиш никъде го няма. Но той си е такъв - квото и да му говориш ти се хили нагло в очите и продължава да си прави квото си иска. Дори да го пребиеш от бой - никаква промяна. За мен това е огромен проблем, защото бера срам и не мога никъде да ида с него. Но за сега и аз и баща му и всички са безсилни да го променят. Както вече казах понякога си викам, че е по-добре да се опитам да се радвам на магариите му иначе ще ми скъса нервите и ефектът ще е същия. Не си ли чула за хиперактивни деца? Осведоми се по темата и ще разбереш поне малко. Въпреки че няма да е достатъчно, щото само ако ти е на главата ще осъзнаеш кво значи проблем. Сега дали е хиперактивен с нарушени функции или просто си е такъв характер няма кой знае кво значение щото резултатът е един и същ

И аз така. Всъщност пред хората  никога не изтъквам хубавите им качества, само негативните и сестра ми само ме упреква за това. Като прави магарии само се вайкам и нервирам колко е непослушен а хората само ми викат Мани го детето бе, гледай го колко е чаровен само. И аз виждам, че е чаровен, ама на тях им няма нищо щото го виждат рядко и ги забавлява, но на мен ми е в къщата и съм луднала

Радвам се, че не съм ти в обкръжението и не смяташ и моите деца за скучни и глуповати, само защото не са твои 
Аз също обожавам децата си и вярвам, че са неповторими! Но , извинете, това не е повод да се изказвам по този начин за чуждите!

НикиФин,
Далеч съм от мисълта да те нападам или да те карам да се чувстваш виновна. Явно с викове не става. Може би е добре да потърсите друг начин да се справите с проблема.
Ти сама повдигаш въпроса за хиперактивността и характера. Хиперактивността е едно, но характерът е нещо съвсем друго. И в двата случая при правилно определяне на основния проблем има какво да се направи. В единия случай си има терапия, която помага на детето, а в другия случай се подхожда по различен начин, но пак се помага на детето да контролира поведението си. И в двата случая радването на магариите не помага, защото това е като заравяне на главата в пясъка - така или иначе с времето има голяма вероятност проблемите да се задълбочават и околните няма да смятат детето за просто сладко, а ще започнат и да ти се оплакват. Ако детето е диагностицирано с ГРР и др., то сигурно вече е започната терапия, а ако не е и се притесняваш, може да се обърнеш към психолог или невролог и специалистът да прецени и да даде мнение. 

Аз пък мисля, че това е нормално за повечето деца в бебешки пубертет

София беше същата м/у 2 и 3 г., нито разбираше от дума, нито от шамар, от нищо никъде не ми се ходеше с нея, освен пред блока, там си й знаеха магариите. Започна да затихва като стана на 3 г. и сега почти отмина.

Като започнете с този бебешки пубертет все едно е автоматично извинение за всичко, което прави едно дете. И какво, ако е бебешки пубертет? Това оправдава ли всички картинки на тръшкащи се деца в магазините или чупенето на всичко вкъщи, сбиванията между децата и всичко останало? Хайде, тогава никой родител нищо да не прави, само да седи и да гледа отстрани как детето се тръшка или хвърля и да се успокоява, че е пубертет. На мен в повечето случаи ми прилича на родителско безсилие и капитулиране и извиняване на всичко, което направи едно дете. Децата, които не се тръшкат в магазините не са кой знае колко различни от останалите деца. (Говоря за магазините, защото това е най-често срещания пример от родната ни действителност.) Като се тръшка направо го грабваш под мишница и го извеждаш от магазина, а не да му се молиш или да му се караш с единствената цел да си довършиш пазаруването. Като се научи, че може да се тръшка за всичко и да го получава, така ще се тръшка до края на живота си. Значи, магариите на нашите деца са балсам за душата ни, а същите тези магарии в изпълнение на чуждите веднага отприщва нагодувание. И това няма нищо общо нито с хиперактивност, нито с характер, а с възпитание. Когато има неврологичен или поведенческите проблеми са свързани с някакви органични или физиологични особености си има начини за справяне при това с доста добри резултати, затова и изключвам този вид проблеми. Говоря за най-обикновено, здраво физически и психически дете, което просто се качва на главите на родителите си и оттам и на главите на всички, които му позволят.

Децата са различни, някои го карат по-леко, други по-трудно.
Човек, който не е имал дете от вотория вид, трудно ще разбере, аз също не можех да го проумея, докато не ми дойде на главата.


Не. Не оправдава, просто за около година семейството е ограничено къде да ходи и какво да прави.


Разбира се, за това никой не спори. Но това по никакъв начин не предотвратява следващото тръшкане.

valerie, Давид е на 2г и 9мес. И аз като млада и бездетна гледах тръшкащи се деца обвинявах родителите и бях сигурна, че няма да допусна моите да станат същите. Уви, никой не ме и попита дали го допускам - просто си ги родих такива. При Давид не става дума за бебешки пубертет - той си е така от как се е родил. Дори беше много по-зле, сега лека полека се пооправя.
Ма4о, не съм се изказала конкретно за твоите деца, казах си мнението за тези, които съм виждала. Освен това ако твоите на теб са ти интересни, не виждам защо ще се безпокоиш, че евентуално на някой друг не са му.
RadostinaHZ, детето ми не е диагностицирано. Водела съм го на всички възможни специалисти, но не намират нищо нередно. Освен това е прекалено малък за каквато и да било диагностика - диагноза преди 3 годишна възраст и купчина тестове не се поставя. И в яслата непрекъснато питам как е и в интерес на истината го хвалят. И с бавачката ми непрекъснато се консултирам за него, и тя го намира за трудно дете и не може да ми даде съвет, въпреки че може да се каже, че е специалист по деца. Тя ме вижда, че съм прекалено строга с него и отначало ме обвиняваше, но лека полека сама стигна до извода, че това е единственият начин да не ми се качи съвсем на главата. Освен това от неин личен опит е забелязала, че при такива деца говорене ефект няма, дори може да е обратен. Единственото нещо е игнориране. Разбира се аз не мога да го игнорирам, когато чупи къщата, руши мои или чужди неща или си рискува живота. Става дума за игнориране при тръшкане и подобни ситуации.  Терапия за особен характер НЯМА. А за хиперактивност и да има тя не е по-различна от обикновено възпитание на обикновено дете. Разликата е единствено в усилията - за хиперактивно дете се полагат неимоверно много усилия и повярвай ми, ние родителите ги правим непрекъснато. Родителите на нормални деца изобщо не осъзнават, че ние правим за нашите деца многократно повече отколкото те за техните. И не само че не го осъзнават ами и си мислят, че не правим нищо, понеже не виждат резултат. А резултат наистина няма или поне не е бърз и очевиден за родителите на безпроблемни деца. Аз пък си мисля, че на тези родители им е адски лесен живота и че не им се налага да правят почти нищо за децата си, на фона на това, което ние с проблемните деца правим. Ние агонизираме, а това, което срещеме от околните са само упреци. Това е положението. Иначе има и лекарствена терапия, но тя не се предписва също на малки деца, и се прави само в много сериозни случаи. И този въпрос съм го проучила. Права си, че усещането е именно на безсилие, защото в случая ние се борим с природата, с особената природа на нашите деца.  И за съжаление не мога да го грабна под мишница и да го изнеса от магазина, първо, защото тежи почти колкото мен и е може би по-силен от мен, второ, защото бутам отделно количка с бебе, трето - защото не мога да го оставя да ходи босо, има нужда от обувки и от злощастен опит с неизползваеми обувки не мога да рискувам да му купя обувки без да ги пробва. Ама наистина ли е толкова трудно да се разберат тези неща. На мен ми изглеждат адски прости и логични. Магарийте му не са балсам за душата ми, напротив, чувствам се ужасно. Като беше на малко повече от годинка установих, сравнявайки го с др деца, че просто не е като тях и започнах да се ровя по нета и открих, че може би е хиперактивен и ревах цяла нощ. До ден днешен ми е гадно, но се убедих, че нито аз никой някой друг може да промени нещата. Затова се опитвам насила на всички тези проблеми да гледам позитивно, да намирам веселото в тях, защото другата ми опция е да не си показвам детето пред хората и да седя и да рева в къщи по цял ден. А пук хората наистина му се радват, щото е нестандартен и предизвикателен.

Опитай следващия път като ще купувате обувки за него да му кажеш, че за него ще има едон много хубав подарък, но за да го получи трябва да изпълни условието да стои кротък и мирен докато сте в магазина.  Излез само с него, говорете си по пътя колко ще е хубаво, как ще му намериш най-красивите обувки, с които ще тича най-бързо. Можеш да измислиш и още такива успокояващи и интригуващи за детето думички. И му казваш, че ако не стои мирен няма да има нови обувки.
Разбирам те, че ти е много трудно и е много изнервящо, но ти си авторитет за детето и е достатъчно да откриеш начина да те слуша повечко като, естествено то самото усеща ползата. Децата на 3 години говорят доста добре, съобразяват кога каква полза ще имат, особено ако възрастният им я обясни ясно.

Няма нужда да се изказваш конкретно за моите деца,за да ме подразни фактът, че изразяваш подобно мнение за всички деца около теб , стига да не са твои - все са скучни  Не съм съгласна просто с такава позиция.

Именно там е проблемът - 3 годишните деца правят много неща, които моят Давид не прави. За сметка на това прави други  Изобщо , ама изобщо не говори добре. В яслата ни предупредиха, че сега като тръгне на детска ще има проблем, защото др деца на неговата възраст говорят доста по-добре. А за примамките и подготовката на детето за последващо събитие... книга мога да напиша. Начела съм се на книги и препоръки на специалисти, и съм пробвала повече неща отколкото можеш да си представиш. Нищо не помага. Той изобщо не осъзнава кво му се говори. Непрекъснато обещава, че ще слуша и после си прави квото си иска. По никакъв начин не можеш да го примамиш или залъжеш с нищо, защото той нищо не иска толкова силно, колкото да прави маймунджелъци.